Книгата Параноя на страстта на Робин Норууд изигра много сериозна роля в преломния момент от живота ми когато от момиче търсещо приятели за връзка се превърнах в жена, готова да срещне бъдещия си съпруг.

На практика четири години преди да прочета книгата си бях казала, че оттук нататък съм готова да срещна бащата на моите деца. При всяка връзка, която имах в този период, рано или късно (по-скоро рано) достигах до извода – „и този няма да е моят бъдещ избранник”. Към четвъртата година вече бях сериозно отчаяна. Хем си казвах, че щом се преживявам като “свестен” представител на моя пол, вероятно от другата страна на бариерата ще има поне един човек като мен, който да мога да срещна. В същото време всичките ми връзки бяха страхотни като изживявания и пълен провал като изграждане на някакви взаимоотношения. Тъкмо се бяхме разделили с поредното разочарование, една приятелка ми даде една книга в ръцете и ми каза “чети!”.

Е, прочетох я и разбрах за много неща – за изборите си, за предпочитанията си и най-вече – за идеалите си. След това срещнах Сас ;)

Самата книга е сбор от описани случаи на жени (и мъже), които се влюбват лудо и неизменно след това се разочароват. Основния подход на Робин Норууд е да прави връзка между семейните модели, при които сме отгледани и несъзнаваните ни избори и поведение след това когато ние се опитваме да изградим семейство.

Ако сме отгледани, например, без някой от двамата си родители, вероятно няма да разбираме и чувстваме тази роля в едно семейство и ако отсъствалият родител е бил от нашия пол, ние несъзнателно дори ще бягаме от тази роля. Случва се понякога цели поколения да пострадат от подобна липса на модел. На мен самата ми попадна един реален пример за това – момче сираче, което създава семейство, но отива на война и там загива млад, синът му който пораства, създава семейство, но цял живот пътува като строител и почти не се прибира вкъщи, неговият син също създава семейство и си намира работа на смени, като поема повече нощни смени и това му дава възможност да отсъства често. Неговият син, след като създава семейство, остава съпругата и детето си и започва работа в столицата, като се прибира веднъж седмично. Интересното при този истински пример, е че във всяко следващо поколение отново и отново се ражда момче, което да поеме от татко си модела на бягство от ролята на баща.

Друго, за което се говори в книгата е, че при повечето проблемни семейства, децата след това се насочват към човек от другия пол, който също има някакъв проблем. Не е задължително да е абсолютно същия – щеше да е прекалено лесно за осъзнаване, ако е така. Важното е да е проблем и да е точно толкова нерешим. И тогава се фиксира върху този човек и проблема му. Това става смисъл на живота му и първи приоритет. В повечето случаи резултатът е неизживян живот или раздяла като самия проблем остава непокътнат.

Спомням си един израз – „жената се омъжва за даден мъж с надеждата да го промени, мъжът се оженва за една жена, с надеждата тя да не се променя”. Робин Норууд пише за хората, които съзнателно или не подхождат като в първия случай – вярвайки, че тяхната грижа и безкрайна обич ще промени човека отсреща до неузнаваемост – алкохоликът ще спре да пие, бисексуалният ще стане хетеросексуален, флиртуващият мъж, ще започне да вижда само нас, полигамните ще станат моногамни, наркоманите ще се откажат от наркотика си, работохолиците ще престанат да са такива и т.н. и т.н.

Сигурно ще кажете – глупости, такова нещо е толкова наивно. На мен няма да ми се случи. Да не съм луд/а като видя, че някой е такъв да продължавам да съм с него. Точно така си мислех и аз докато не се вгледах във връзките си до момента. В моето семейство татко ми имаше един проблем. Във връзките ми само той не присъстваше и това е така, защото на съзнателно ниво съм страняла от точно този проблем, но това не ме е предпазило от всякакви други случи на увличане по полигамни, болезнено ревниви, бисексуални, работохолици и т.н. Когато съм попадала на „нормален” човек, бързичко съм прекъсвала връзката, защото не е имало „тръпка”. Какво ще кажете? Всъщност усещането за любов и „тръпка” е нещо, което идва отвътре и ако там има погрешни модели, съответно ще изпитваме онова чувство само при сработването на точно тези погрешни модели.

Как да се предпазим, в края на краищата – не можем да избираме родителите си. Това означава ли, че сме обречени, щом се родени в грешното семейство? Отговорът е – достатъчно е да осъзнаем моделите и да ги поддържаме активни в съзнанието си. Особено, когато усетим привличане към някого или когато решим да направим избор дали да създадем връзка / семейство с него.

Няма хора без проблеми. Всеки си има своите особености. Но идеята е да, ако попаднем на хора с очевидни проблеми, да не събуждаме желанието си чрез много любов, грижи и търпение и т.н., да променяме човека. Ако виждайки недостатъка му сме готови да му дадем избора да си го променя или не и ако не го променя, да го приемем такъв какъвто е, то всичко е наред. Ако усетим импулс да променяме, значи е време за анализиране на това ни желание и да разберем дали това не е от „онези връзки”.

Робин Норууд твърди, че човекът отсреща, който има проблем влиза в симбиоза с хората, които са предразположени към съжителство с хора с проблеми. Усещането за безумно влюбване всъщност е „разпознаването” на възможността за въздействие, за нужда от теб. Събирайки се, тези хора започват да играят една игра на жертва и спасител, в която си дават един на друг това, от което имат нужда. Дори външно спасителят да се отчайва и уморява, той всъщност се страхува от момента, в който жертвата наистина ще се спаси, защото след това ролята му става излишна и ако той се преживява единствено с тази роля, означава, че вече няма да има нужда от него като цяло.

Доста объркващо и страшничко. Единственото, което силно ме успокои докато четях книгата е това с осъзнаването. Затова разгледах случая със собственото семейство – направих оглед на моделите и на проблемите и след това “наложих” резултата към избора ми на приятели. Беше много събуждащо преживяване.

Горещо препоръчвам книгата. Издавана е  от издателство Гуторанов и син. В България има много последователи, които я коментират в интернет. Ще се радвам да споделите как ви се е отразила като книга.

Вашият коментар

Анти-бот проверка: