При планиране на деня обичайно се разграничават два основни типа дейности – календарни събития и задачи. Общо погледнато, първите отговарят на въпроса ‘кога’, а вторите – на въпроса ‘какво’. По-конкретно, календарните събития се определят със следните две характеристики:
# имат точно определено начало във времето – тоест начални ден и час;
# имат определена продължителност;
тоест обичайно календарните събития заемат фиксиран период от време. Изключение от тази дефиниция представляват събития, които се отнасят към целия ден – например годишнини или празници. В мнозинството случаи, обаче календарът следва да съдържа информация само за дейности, за които се планира точно определено време.

Вторият тип дейности са задачите. Те се характеризират с краен срок, в който да бъдат изпълнени, но нямат определена продължителност. Някои автори също така характеризират задачите и с приоритет и/или начална дата и/или контекст и/или налични ресурси, etc. Използването на такива допълнителни характеристики позволява по-бързото диференциране на задачите според съответния критерий. Да отбележим, че повечето електронни средства за управление на времето обичайно показват задачите, които не са маркирани като ‘завършени’ и след деня, за който е поставен първоначално крайния срок. Тоест, ако дадена дейност не бъде завършена в планирания ден и е въведена като календарно събитие – тя няма да бъде показана в следващите дни, но ако е въведена като задача – ще бъде видима.

В следващ пост ще разгледаме възможности за съчетаване на преимуществата на календарните събития и задачите при използване на подходящи програми.

Share

Един коментар

  1. S&S blog » Blog Archive » интегриран календар казва:

    […] предишен пост разгледахме двата основни типа дейности при […]

Вашият коментар

Анти-бот проверка: