Иска ми се да споделя за книгата на Хорхе Букай и Силвия Салинас “Да се обичаме с отворени очи”, която по много лек и приятен начин засяга теми свързани с двойката (партньорите) – осъждането, обидата, ревността, разбирането, любовта, обичането, изграждането на връзка и т.н. Книгата си струва да се прочете не толкова заради получаването на готови отговори и насоки по споменатите теми, а заради това, че ни събужда, кара ни да се замислим и самите ние да си дадем сметка за това каква позиция имаме по тези теми, а също и каква позиция бихме искали да имаме.

Ще цитирам един откъс от завършека на книгата, който съдържа много сходни идеи с нашите със SAS по отношение на двойката. Приятно четене!

“… Един от проблемите на демитологизирането, с което сме се заели, е че застрашава всяка културна традиция, основаваща се на схващането, че със сватбата се решава всичко. Всички любовни истории завършват с щастлив край: “Оженили се и заживели щастливо…”. На вниманието на наивните: двойката не е това.
Двойката е нов път и предизвикателство.
С нея нищо не свършва. Тъкмо обратното, всичко започва. Освен едно нещо: илюзията за съвършен живот без проблеми.
Тежко е да се разделим с фантазиите си за това какво би могло да се случи. Отказването от тях е важен акт. Съвършената двойка, за която съм си мечтала от дете, умира с брака, което носи силна болка. А когато си дам сметка, че очакванията ми не са изпълнени, намразвам виновника.
Необходимо е да се науча, че аз съм тази, която трябва да разреши собствения си живот: да открия какво ми харесва, как ще се издържам, как искам да се развличам, какъв смисъл искам да дам на живота си.
Всички тези съществени въпроси са лични: никой не може да ги разреши вместо мен. Това, което мога да очаквам от двойката, е да имам другар по пътя си и в живота, някой, който ме обогатява и на свой ред се обогатява от моето присъствие. Но най-вече някой, който не пречи на житейския ми път.
Това е достатъчно.
Най-лошото от вярванията, които родителите втълпяват и повтарят на децата си, е, че трябва да търсят половинката си. Защо да не се постараем да намерим друг цял човек, вместо да се задоволим с такъв, който е разделен наполовина?
Любовта, за която говорим ние, се гради от цели същества, които се срещат, а не от две половинки, които имат нужда една от друга, за да се почувстват пълноценни.
Когато се нуждая от другия, за да съществувам, връзката се превръща в зависимост. А когато сме зависими, не можем да избираме.
А без избор няма свобода.
А без свобода няма истинска любов.
А без истинска любов може да има бракове, но няма да има двойка.”

Share

Вашият коментар

Анти-бот проверка: