Една от най-масовите тенденции в областта на потребителските мобилни технологии през последните години е повишаването на удобството на ползването им. Възможностите за синхронизиране и архивиране на лична информация с различни ‘безплатни’ онлайн услуги, поръчването на съдържание /напр. музика, филми или новини/ с ‘едно натискане’ директно от устройството или споделянето на информация чрез множество социални мрежи са някои от популярните примери. В пряка връзка с тази тенденция – и едновременно с това значително по-рядко коментирано – е практическата загуба на контрол и обичайната липса на поверителност на тази информация.

Ето три примера, показващи взаимовръзката удобство / поверителност:

# запазване на пароли – драстичен пример за риска от загуба на контрол върху лични данни при повишено удобство, е запазването на парола в произволно избрана програма – най-често в браузър. В резултат при загуба на физически контрол върху устройството – дори и временно – води до “повишено удобство на достъп до личната информация” – за всеки друг.

# таргетиране / профилиране – основна причина за предлагането на голям брой ‘безплатни’ приложения, е възможността предоставените им лични данни да бъдат използвани за индивидуализирано предлагане на услуги  – най-често реклами. От изявения лидер в тази сфера – Google, до знайни и незнайни компании, събиращи лични данни с или без съгласието на потребителя (CarrierIQ като типичен пример) – възможността за таргетиране и профилиране чрез продукти, които се използват ‘непрекъснато’ е все по-изявена.

# мултиплициране на данните и политики за съхранение на данните – дори и в случаите на не-профилиращи услуги и програми – естеството на много от приложенията за достъп до информация ‘навсякъде и от всяко устройство’ изисква данните да бъдат мултиплицирани неколкократно, включително и при архивиране. Политиката за продължителност на съхранение на данните – независимо дали на фирмата, предоставяща услугата, или съобразно административните изисквания – често предопределя запазването на лична информация от над 1 месец (например Facebook) до над 1 година. Познат пример е ‘изтриването’ на снимка или бележка – които продължават да бъдат достъпни и след натискането на бутона ‘delete’. А това води отново до загуба на поверителност.

Посочените примери демонстрират как удобството при предоставяне на лична информация ви лишава от нейната поверителност.  Ако тя е важна за вас – “удобството” не оправдава цената си.  А ако сте готови да направите компромис – споделете в коментарите, кога това е оправдано за вас.

Един коментар

  1. S&S blog » Blog Archive » браузърът като елемент на онлайн поверителността казва:

    […] # Suggest Всеки път, когато започнете да пишете нещо в полето за уеб-адреса /омнибокса/ – независимо дали е URL или  дума за търсене – тази информация се изпраща към сървърите на Google. Целта е да се предложат вероятни ключови думи / уеб-страници, от които да изберете, без да се налага да изписвате целия URL / списък от думи.  Сходно е поведението по подразбиране и при ползване на полето за търсене на мнозинството други браузъри, например Firefox. Същевременно, това е изключително уникална и идентифицираща ни информация, която разкрива много какво правим онлайн. Типичен пример за удобство vs поверителност. […]

Вашият коментар

Анти-бот проверка: