С този пост бих искала да споделя за един навик, който се “роди” преди около година и бавно, но убедено става част от живота ми в ролята на домакиня. Бих го нарекла навик за обновяване. В какво се изразява? Периодично преглеждане на това какво се случва в дома като процеси и от какво има нужда, за да се случи по-бързо и лесно. Също – какво е спряло да се случва и от какво вече не се нуждаем с такава приоритетност.

Когато нещо е актуално случващо се, подпомагащите го средства се позиционират на удобно за бързо достигане място. В обратния случай, средствата се “прибират” или “съхраняват, архивират”, така че да са на разположение, ако процесите, на които са от полза, попаднат отново в първа категория.

Ето малко примери:

  • Приставка за кухненски робот – зимният период е времето, когато се приемат много повече цитруси. Фреш се приготвя почти всеки ден, затова приставката за цитруси е на плота в очакване за сутрешното й ползване. След ранната пролет, цитрусите вече не са в сезона си, а идват първите местни плодове, затова тази приставка се прибира, а на нейно място се появява друга, предназначена за останалите плодове и така докато отново настъпи сезона на цитрусите.
  • В семейството има периоди, когато със SAS спираме кафето. В тези случаи любимата машина за еспресо се “скрива от погледа” и попада в шкафа с кухненска техника. На плота се появават каната за топла вода и чайника.
  • Подправките, с които обичайно си приготвяме салата (веднъж до два пъти дневно) са на поставка, закачена на кукичка точно при плота, на който обикновено се приготвя.
  • Подобна е и ситуацията с тиган, с който всяка вечер приготвяме задушени зеленчуци – той “виси” на стената точно до котлона, на който се поставя (вместо да се прибира и изважда всеки ден от шкафа с металните съдове).

Да давам ли още примери?

Каква е ползата от този навик?

  • Удобство колкото и време да прекарваме в дома си и в действия в самия дом, предполагам, че ще е по-добре да сме ефективни и бързи, отколкото разпиляни и затънали във вещи, които не са ни необходими към момента.
  • Свободно време – Така ще остане повече време за важните неща като общуване с хората в семейството, усамотяване и почиване, забавление или време за планиране.
  • Естетичност – Ще се подобри вида на помещенията – много по-“леко” за окото би било да не “скача” от вещ на вещ, а да вижда и свободни пространства. Да може помещението да “диша”, да има въздух.

Логиката на навика е следната:

  • Ако нещо се ползва ежедневно, няма нужда да “влиза и излиза” от шкаф, а най-добре да е видимо и по възможност близо до мястото където ще се ползва.
  • Ако нещо се ползва веднъж седмично до веднъж в месеца, е по-добре да се “прибере” в удобен (близо до мястото на ползване) шкаф.
  • Какво се случва с вещите и техниката, които се ползват веднъж на половин година или по-рядко. Аз лично препоръчвам да се съхраняват в килер, мазе или друго помещение, което не е нужно да е близо до мястото на ползване.
  • За всичко, което не е ползвано повече от година, най-добре е да се помисли дали някой друг би имал нужда от него – може да се даде назаем, да се подари или да се продаде. На кого? – например на близък, приятел, роднина, съсед или на непознат, до който се достига чрез обява в така популярните напоследък сайтове  за обмен на вещи втора ръка. Ако ви харесва – можете да дарявате на детски домове, старчески домове и други институции.

В тази графа стои и подкатегорията – не ползваме, няма да ползваме и не вярваме, че някой има нужда от това. Тогава идва момента на изхвърлянето или даването на вторични суровини. В някои от големите вериги може да се върне стара техника срещу определени преференции.

Този подход може да се прилага не само за вещите и техниката от кухнята. Особено силно важи за детски дрехи, играчки, обзавеждане – доколкото при децата темповете на смяна на потребностите са много по-бързи. Но помислете какво се случва с всичките мобилни устройства и PC-та, които вече не ползвате? Обикновено заемат някой шкаф, нали?

Може би тук е моментът да споделя и отново припомня един филм, който много ни повлия със SAS – История на нещата.

Как да се усвои навика?

Аз лично си представям, че е достатъчно да знаем за този навик и да имаме нагласата, че ще го прилагаме.

След това да си отделяме веднъж на седмица или месец време, в което да се взираме в дадено помещение и да преценяваме какви процеси се случват ежедневно, ежеседмично или на по-големи периоди. А ако го правим достатъчно често, след време ще е достатъчно да преценяваме само дали нещо се е променило от последното ни “взиране”.

Да си фиксираме пространства за вещи и техники, които са според първите три категории, а за четвъртата – да помислим как и на кого можем да предоставим неизползваната вещ.

Да започнем полека и отнякъде – докато не достигне момента, в който със задоволство да твърдим например, че всичко, което е на плота в кухнята се ползва ежедневно (или най-рядко веднъж седмично), всичко останало е или подредено за изчакване или е разпределено извън дома.

Е, това е всичко засега. Дано навикът ви свърши работа.

Успех!

Вашият коментар

Анти-бот проверка: