В предишни постове разгледахме определението ни за деклътър и защо за нас е ценност. Ето и някои от принципите, които ни помагат, когато започваме с деклътъра.

a place for everything and everything in place / всичко на място и място за всичко В идеалния вариант всяко нещо около нас би имало своето място. И – когато не се ползва – би било на това място. Независимо дали е материално и стои в ‘своето’ чекмедже / шкаф / помещение. Или е дигитално – и е своята папка / програма / машина. Или е ментално – и е в предпочитаното приложение за описване на целите / място за записване размисли & идеи / нашия дневник.

out-of-sight is not out-of-mind / ‘Не-пред-очите не означава не-е-в-ума’ Това е в пряка връзка с горния принцип. Често, опитвайки се да разчистим, ние преместваме  или реорганизираме нещо, като просто го слагаме на друго място. Килер. Мазе. Гараж. Някъде, където не ни е пред очите. ‘Скатаваме’ го. Реално, обаче, на подсъзнателно ниво, това остава като ‘нещо за оправяне’. Може би не толкова натрапчиво, колкото би било, ако е на плота в кухнята или на декстопа ни. Но ако не си е ‘на мястото’ все така ще знаем, че следва да направим още нещо за него.

не очаквай / ‘гони’ съвършенство Както в почти всяка дейност, очакването за съвършенство /особено постоянно/ може да има по-малко ползи, отколкото вреди. Да, искаме да знаем, какво е желаното състояние. Да, ако не знаем къде отиваме – всички пътища водят натам. Но – ако очакваме да е съвършено през цялото време – през много голяма част от времето ще бъдем неудовлетворени, че не е. Ако тук-и-сега всичко е ‘на място’ и няма нищо, което да ни натоварва – насладете се на момента. Оценете го. Но знайте, че след няколко дни ще бъде отново някакво ниво на хаос. И едва ли ще бъде все така съвършено. Поддържането на ред изисква определена енергия – и едва ли постоянно можем да я ‘наливаме’. Ако това ни прави нещастни – ще бъдем нещастни през неоправдано голяма част от времето. По-добрия подход е да бъдем щастливи, когато е съвършено. Или когато усещаме, че напредваме към желаното състояние.

стойността е не само в $$.  Важен критерий при оценка на значимостта на дадена вещ за нас е нейната стойност. Най-често я мерим в пари – ‘колко $$ струваше тази дреха / ‘играчка’ / вещ’? Оценявайки я само така, обаче, вероятно е по-трудно да я оценим напълно. А всъщност ползваме ли я? А колко време ни изисква за поддръжка?  Носи ли ни радост? Поне удовлетворение? Това са въпроси, които ни помагат да оценим реалната стойност на дадената вещ за нас. Толкова скъпата дреха, която купихме на промоция, защото някой познат имаше същата – обличана ли е повече от веднъж? А мислим ли, че някога ще я носим регулярно? ‘Кефи’ ли ни? Когато отговорите са не – може би е по-разумно да се разделим с нея…

donate / продавам / подарявам / рециклирам/ изхвърлям & изгарям Когато сме готови да се разделим с дадената вещ – имаме няколко възможни подхода. Предпочитаният от нас е да я оставим за ползване на някой, който има нужда от нея. Така запазваме собствеността и /много рядко нужното/ право за ползване. И е относително по-лесно да се намери някой, който да се изкуши от съответната придобивка. Много хора предпочитат директно да продават. Тук често се сблъскват нашата оценка за стойността на нещото /”ама аз на времето колко пари дадох”/ с това колко $$ някой е готов да даде. Но пък е единствения начин за финансово остойностяване на ненужната вещ. Ако  не можем / не искаме да я продадем – вариант е да я подарим на някого, който има интерес. Ако няма и тази опция – много неща могат да бъдат рециклирани. И – като краен вариант – можем просто да я изхвърлим (за мен начин е и да се изгарят вещи – най-вече такива, които имат някаква емоционална стойност – например твърде прокъсаната любима блуза или вече ненужни документи).

Това са някои от основните принципи, които ни помагат при деклътърването. Надявам се да бъдат от полза и за вас.

Share

Вашият коментар

Анти-бот проверка: