Archive for the ‘Домът’ Category

Преди 15 години за първи път се запознах с трудовете на Алвин Тофлър0, който говори за нова вълна на цивилизацията още от края на миналия век (70-те и 80-те години). Тогава узнах, че моята мечта да работя от вкъщи е в контекста на описаната от него Трета вълна. Узнах и за други вдъхновяващи ме тенденции, които ни отдалечават от реалностите на индустриалната епоха и ни приближават до т.нар. Информационно общество.

Неотдавна попаднах отново на откъс от книгата на Алвин и Хайди Тофлър, „Новата цивилизация – политиката на Третата вълна”, свързан с ролята на семейството и отново открих нещо радостно, този път отнасящо се до семейството и неговата роля в живота ни. Намерих потвърждение, че двамата със SAS сме създали и развиваме семейство, което се вписва в идеите на новата вълна (или както Тофлър я нарича Трета вълна на развитие на цивилизацията) .

Окуражаващо е да разбереш, че това, което искаш и мечтаеш е нещо, към което върви цивилизацията и ще стане факт за много хора един ден. Ето и самия откъс от книгата. Дано и вие откриете по нещо вдъхновяващо:

“Осъществяването на Първата вълна на промяна – аграрната революция – отне хиляди години. Втората вълна – зараждането на индустриалната цивилизация – отне само триста години. Днес историческото развитие протича още по-бързо. Затова Третата вълна вероятно ще премине стремително през историята и ще приключи за няколко десетилетия.

Основно умение е способността да се прави разлика между идеите, насочени към запазване на съществуващата разклатена система на Втората вълна и тези, които улесняват израстването на новата цивилизация на Третата вълна.

Нека разгледаме примера със семейството.

В епохата преди индустриалната революция семейството е голямо и животът се върти около дома. Домът е мястото, където се извършва работата, където се грижат за болните и се обучават децата. Тук е мястото за забавления на семейството. Тук се грижат за възрастните. В обществата на Първата вълна голямото семейство е центърът на социалната вселена.

Упадъкът на семейството като мощна институция не започна с д-р Спок или със списание „Плейбой”. Той започна, след като индустриалната революция отне повечето функции на семейството. Трудът беше прехвърлен във фабриката или в канцеларията. Болните бяха отведени в болници, децата  – в училища, а семейните двойки – в кината. Старците отидоха в старчески домове. След като всички тези задължения излязоха извън семейството, остана „семейното ядро”, поддържано не от функциите, извършвани от неговите членове, а от психологически връзки, които твърде лесно се прекъсват.

Третата вълна отново дава власт на семейството и на дома. Тя възстановява много от изгубените функции, които някога са правили семейството толкова важно за обществото.

Работене: Около 30 милиона американци сега извършват част от работата си в дома, използвайки персонални компютри, факсове и други технологии на Третата вълна.

Образование: Много родители предпочитат децата им да учат у дома, но истинската промяна ще настъпи, когато компютрите и телевизията заедно превземат домакинствата и бъдат въвлечени в процеса на обучение. В България вече се говори за домашно образование. (бел., с.м.)

Лечение: Какво ще стане с болните? Все повече медицински функции – от тестовете за бременност до измерването на кръвното налягане – извършвани в болници и лекарски кабинети, отново се връщат в дома.” Тук бих добавила и една тенденция за раждането не в болнична институция, а вкъщи. (бел.,с.м.)

“Всичко това показва, че домът става все по-силен, а ролята на семейството нараства.

Но това са много различни семейства – някои са семейни ядра, други са големи фамилии, състоящи се от няколко поколения, някои са резултат на повторни бракове, някои са малки или бездетни, някои раждат деца, докато са млади, а други създават деца в зряла възраст. Това разнообразие от семейни структури отразява многообразието, което срещаме в икономиката и културата след демасовизирането на масовото общество на Втората вълна.

По ирония на съдбата, без да го съзнават, много радетели на „семейните ценности” не допринасят за укрепване на семейството, когато настояват за връщане към миналото. Те се опитват да възстановят стандартизирания модел на Втората вълна. Ако наистина искаме да укрепим семейството и отново да превърнем дома в централна институция, трябва да забравим периферните проблеми, да приемем многообразието и да върнем важните задачи на домакинството…”

С този пост бих искала да споделя за един навик, който се “роди” преди около година и бавно, но убедено става част от живота ми в ролята на домакиня. Бих го нарекла навик за обновяване. В какво се изразява? Периодично преглеждане на това какво се случва в дома като процеси и от какво има нужда, за да се случи по-бързо и лесно. Също – какво е спряло да се случва и от какво вече не се нуждаем с такава приоритетност.

Когато нещо е актуално случващо се, подпомагащите го средства се позиционират на удобно за бързо достигане място. В обратния случай, средствата се “прибират” или “съхраняват, архивират”, така че да са на разположение, ако процесите, на които са от полза, попаднат отново в първа категория.

Ето малко примери:

  • Приставка за кухненски робот – зимният период е времето, когато се приемат много повече цитруси. Фреш се приготвя почти всеки ден, затова приставката за цитруси е на плота в очакване за сутрешното й ползване. След ранната пролет, цитрусите вече не са в сезона си, а идват първите местни плодове, затова тази приставка се прибира, а на нейно място се появява друга, предназначена за останалите плодове и така докато отново настъпи сезона на цитрусите.
  • В семейството има периоди, когато със SAS спираме кафето. В тези случаи любимата машина за еспресо се “скрива от погледа” и попада в шкафа с кухненска техника. На плота се появават каната за топла вода и чайника.
  • Подправките, с които обичайно си приготвяме салата (веднъж до два пъти дневно) са на поставка, закачена на кукичка точно при плота, на който обикновено се приготвя.
  • Подобна е и ситуацията с тиган, с който всяка вечер приготвяме задушени зеленчуци – той “виси” на стената точно до котлона, на който се поставя (вместо да се прибира и изважда всеки ден от шкафа с металните съдове).

Да давам ли още примери?

Каква е ползата от този навик?

  • Удобство колкото и време да прекарваме в дома си и в действия в самия дом, предполагам, че ще е по-добре да сме ефективни и бързи, отколкото разпиляни и затънали във вещи, които не са ни необходими към момента.
  • Свободно време – Така ще остане повече време за важните неща като общуване с хората в семейството, усамотяване и почиване, забавление или време за планиране.
  • Естетичност – Ще се подобри вида на помещенията – много по-“леко” за окото би било да не “скача” от вещ на вещ, а да вижда и свободни пространства. Да може помещението да “диша”, да има въздух.

Логиката на навика е следната:

  • Ако нещо се ползва ежедневно, няма нужда да “влиза и излиза” от шкаф, а най-добре да е видимо и по възможност близо до мястото където ще се ползва.
  • Ако нещо се ползва веднъж седмично до веднъж в месеца, е по-добре да се “прибере” в удобен (близо до мястото на ползване) шкаф.
  • Какво се случва с вещите и техниката, които се ползват веднъж на половин година или по-рядко. Аз лично препоръчвам да се съхраняват в килер, мазе или друго помещение, което не е нужно да е близо до мястото на ползване.
  • За всичко, което не е ползвано повече от година, най-добре е да се помисли дали някой друг би имал нужда от него – може да се даде назаем, да се подари или да се продаде. На кого? – например на близък, приятел, роднина, съсед или на непознат, до който се достига чрез обява в така популярните напоследък сайтове  за обмен на вещи втора ръка. Ако ви харесва – можете да дарявате на детски домове, старчески домове и други институции.

В тази графа стои и подкатегорията – не ползваме, няма да ползваме и не вярваме, че някой има нужда от това. Тогава идва момента на изхвърлянето или даването на вторични суровини. В някои от големите вериги може да се върне стара техника срещу определени преференции.

Този подход може да се прилага не само за вещите и техниката от кухнята. Особено силно важи за детски дрехи, играчки, обзавеждане – доколкото при децата темповете на смяна на потребностите са много по-бързи. Но помислете какво се случва с всичките мобилни устройства и PC-та, които вече не ползвате? Обикновено заемат някой шкаф, нали?

Може би тук е моментът да споделя и отново припомня един филм, който много ни повлия със SAS – История на нещата.

Как да се усвои навика?

Аз лично си представям, че е достатъчно да знаем за този навик и да имаме нагласата, че ще го прилагаме.

След това да си отделяме веднъж на седмица или месец време, в което да се взираме в дадено помещение и да преценяваме какви процеси се случват ежедневно, ежеседмично или на по-големи периоди. А ако го правим достатъчно често, след време ще е достатъчно да преценяваме само дали нещо се е променило от последното ни “взиране”.

Да си фиксираме пространства за вещи и техники, които са според първите три категории, а за четвъртата – да помислим как и на кого можем да предоставим неизползваната вещ.

Да започнем полека и отнякъде – докато не достигне момента, в който със задоволство да твърдим например, че всичко, което е на плота в кухнята се ползва ежедневно (или най-рядко веднъж седмично), всичко останало е или подредено за изчакване или е разпределено извън дома.

Е, това е всичко засега. Дано навикът ви свърши работа.

Успех!

Когато бях ученичка в гимназията, имахме един учител, който ни обясни, че всяко семейство, което отглежда две деца осигурява “заместване” на двамата родители. Но има семейства, които раждат по едно дете. Тогава от двама, в бъдещето продължава един. Сигурен начин за намаляване на населението. И на подрастващите за сметка на възрастните. А има и семейства, които нямат деца.

Затова, още тогава, поисках да участвам в създаването на семейство с три деца. И затова уважавам толкова SAS, защото той също иска и е готов да бъде родител на три деца.

От разговорите с други семейства, установих, че в решението колко деца да има едно семейство участват поравно и двамата и често е достатъчно единият родител да каже НЕ за следващо/следващи деца.

Най-честите основания да нямат повече деца, които споделят познатите ми са:
– финансова невъзможност;
– голямата възраст на родителите (“стари сме вече за това”);
– голяма разлика между децата;
– нежеланието най-вече на майката да премине отново през “всичко това”;
– нежелание да се прекъсва кариерата за нови 1-2 години;
– страх, че няма да имат възможност да обърнат полагащото се внимание на всички деца;
– ограничено пространство за живеене.

Чудя се дали само на мен ми се струва, че всяко от тези основания може да се обори? Може би въпросът е доколко решителността и убедеността в това да се отгледат повече от две деца е достатъчно силна, за да наклони везната в посока “хайде да го направим”.

Дали да не се решите да имате и трето дете? Никой не може да ви накара да го направите – нито роднини, нито държава. Тя може само да се опита да ви стимулира – чрез еднократни помощи и стимулиращи програми (в момента е активна една такава – Голямото семейство – проект в подкрепа на многодетните семейства в България). Но решението следва да си е на двамата родители. Само те заедно могат да се решат, защото и отговорността, и плащането на лична цена си е тяхна – а не на приятелите, роднините или на държавните институции. Да се роди едно дете и да не се полагат грижи за него е не по-малко пагубно, отколкото да не се раждат деца.

Затова – само, ако обичате децата, харесвате се в ролята на родители, вярвате, че имате какво да предадете, готови сте да ги подкрепяте с цялото си същество, може би си заслужава да се замислите – дали да не създадете още един живот. Като оставим ежедневните цели и стремежи в реализацията ни, даването на живот на дете е едно от най-важните неща за съществуването ни.

Е, не бързайте! Помислете заедно – само вие двамата.

Ето ги по-подробно нашите основания със SAS да искаме три деца:
– да помагаме за повишаването на прираста;
– да създадем възможност всяко от децата ни да има по двама много близки същества, освен родителите, които винаги да са с него и да го подкрепят;
– вярването, че децата са най-добрата инвестиция (един мъдрец беше казал, че “който мисли десет години напред – сее лозе, а който мисли тридесет години напред – ражда деца”);
– желанието да изградим заедно дом, изпълнен с живот (като не забравяме котката, кучето и рибките).

Потребността от оставяне на наследство е заложена в нас като човешки същества. И аз, и SAS работим и живеем, вярвайки, че ще успеем да оставим своя принос преди да си отидем. Но каквото и да направим, лично мен ме сгрява мисълта, че заедно със SAS ще дадем началото на живота на три прекрасни деца – ще ги направим мислещи, осъзнати и умеещи да бъдат щастливи.

А това наистина си заслужава плащането на личната цена.

Преди време говорихме за това колко е важно всяка вещ в дома ви да си има място, добре известно на всички от семейството. Говорихме и за това как да определите местата на вещите си. Сега ще поговорим за това как да се справяме с вещите, които се намират (по една или друга причина) в различно помещение от това, където им е определеното място. Тук се имат предвид най-различни вещи – от якетата на децата, които са метнати на дивана до празните бурканчета от сладко, които следва да отидат в мазето.

Възможно решение, което би спестило непрекъснатото пренасяне на вещите една по една е обособяването на т.нар. трансферни зони. Това са места в дома, където можете да струпвате вещи, които са за определено място (напр. мазето, горния етаж, гаража и т.н.).

Събирани веднъж в трансферната зона, изнасянето им става много леко, защото не се налага да мислите кое къде е оставено – просто когато отивате в дадената посока, взимате купа с неща, които са в трансферната зона, предназначена за даденото място. Така няма опасност да забравите нещо, а освен това отново поддържате подредеността в дома, защото това са вещи, които, въпреки, че не са на обичайното си място, стоят отново на фиксирано (междинно) място, вместо да са разпръснати в цялото помещение.

Местоположението на трансферната зона обикновено е близо до изхода на стаята – при нас, например, такива зони има в хола до вратата (за връхни дрехи) и в коридора под стълбите до външната врата (за вещите, които са към мазето, гаража и килера). Често за такава зона се назначава плота на шкафа за обувки, който се намира в антрето. Важно е при избора на мястото е да минавате оттам когато обикновено отивате към мястото, където искате да занесете вещите.

Самата трансферна зона можете да обособите като кутия, кош, малка масичка или каквото друго ви се “връзва” с интериора на съответното място.

Опитайте, за нас тази система работи много добре.

В поста Цикъл на управлението на дома говорихме за това, че най-общо има две ключови стъпки при управлението – планиране на желано състояние и активности за възстановяване на желаното състояние. Тук ще разкажа за един подход, който ми помага при възстановяване на желаното състояние на вещите в дома по отношение на местоположението им.

Ако имате 10 минути преди да посрещнете някого или само толкова, за да въведете ред преди да се заемете с нещо друго, то подходът за бързо подреждане ще е толкова полезен за вас, както е и за мен.

Как ще познаем, че можем да ползваме подхода за бързо подреждане? – можете да направите тест за готовност – влезте в една стая и огледайте добре – за всяко нещо (вещ, мебел) ли знаете къде следва да стои (знаете желаното състояние на местоположението му)? Ако да – значи сте готови да прилагате подхода, но ако за някои неща имате несигурен отговор – значи е време за решения. В този случай, ще ви насоча към поста “Кое къде да се намира?” при управлението на дома, където ще се запознаете повече с това как да съотнасяте отделните вещи към групи и как да избирате подходящи места за тези групи.

Ако след повторен тест, вече знаете кое къде би следвало да отиде – остава да извършите подреждането.

Какво представлява подходът за бързо подреждане или “Подреждане в движение, както си го наричам аз? – влизаме в едно помещение и докато се движим свободно в него, взимаме нещата, които не са на място – тези, които са за същата стая, се подреждат на момента, а останалите се струпват на купчини според това за коя стая са. Важно е да не се изкушаваме да напускаме стаята, за да занесем някоя вещ преди да сме приключили с подреждането на цялата стая – от една страна това ще увеличи движението, времето, а и има опасност да се разсеем, влизайки в нова стая. След като напълно приключим с дадената стая, взимаме купчинките и влизаме в следващата стая, която е за подреждане. Разпределяме купчинката, която е за съответната стая и докато се движим, за да оставяме вещите, взимаме нови вещи, които не са на мястото си. Както в предишната стая и тук подреждаме веднага вещите, които са за същата стая и оставяме на купчинки тези, които са за други стаи. Така обхождаме стая след стая докато не свършим и не разпределим вещите в купчинките.

Този подход за мен наистина работи – при средно голямо жилище (около 100 кв.м.о) отнема не повече от 10 минути (особено, ако току-що съм пила кафе и съм в енергична форма). Подреждането е нещо, което се извършва поне веднъж на ден, а ако имате малки деца – по няколко пъти. Ще забележите, че след една такава кратка процедура, домът ви става някак по-красив и приятен.

Опитайте!

Подреждането не замества почистването на дома – по-скоро можете да го приемате като действие, което се извършва по-често от почистването. В следващ пост ще разкажа за почистването като стъпка и как подходът “Подреждане в движение” може да е част от него.

В предишния пост по темата Управление на дома, говорихме за това какво представлява идеалното (желаното) състояние и какви са решенията, които следва да вземем, за да го постигнем.

В същия пост споменах и, че за всяко решение има специфични критерии, които да ни помогнат в изборите така, че да са максимално подходящи за точно нас и точно нашия дом.

Сега ще разгледаме критириите, които касаят въпроса Кое къде да се намира? и биха били подходящи при вземането на вашите решения.

  • Достъпност – всичко, което се ползва да е близо до мястото на ползване, да е на „пътя” на движение – да не се налага да се изминава твърде много, твърде накъсан път, за да се достигне, ползва и възстановява след това, т.е. да намалим усилията максимално. Например, ако редим пъзел обикновено в хола на масата, то кутията му следва да се съхранява някъде наблизо, а не в съседната стая или дори на тавана.
  • Събраност – всички вещи, които допринасят за дадено действие, да са събрани. Така ще се намали времето за подготовка преди да се извърши дадено действие, както и усилията за това. Например, ако лопатката е на стената, а четката е в шкафа, всеки път ще се налага да извършваме двойна работа по взимане и оставяне на четката и лопатката. В случай, че са заедно, ще е достатъчно само по едно действие.
  • Постоянност – да е стабилно мястото, а не всеки път да се налага да се измисля ново място. Това не означава, че не може да се правят промени с времето – дори е добре да размисляме понякога. Ако, например, всеки ден подреждаме едно и също нещо като го изнасяме от една стая и внасяме в друга, да решим дали да не оформим място в същата стая. Важното е след промяната отново да имаме стабилност в решението къде ще бъде новото място.
  • Естетичност – да стои добре спрямо околните предмети, когато говорим за видим елемент (като например диван), или да е добре прибрано, когато говорим за скрит елемент (например приборите за хранене). Когато се стремите към постигане на визуално усещане за прибраност – можете да ползвате кутии за събиране, да поставяте вещите или групите от вещи под прав ъгъл или пък под естетичен ъгъл (понякога под 45 градуса вещите изглеждат по-добре).

Това са само примерни критерии, които могат да се ползват, развиват или съкращават. Въпрос на избор. На ваш избор. Ето и вторият аспект, който ще ни помогне да се ориентираме в това “кое къде се намира?” в дома ни:

Групиране: От опит установих, че преди да се търси място за всяка една вещ, е по-лесно, ако се събират (мислят, възприемат) вещите по групи. Обикновено може да се обособяват два вида групи – функционални и съдържателни.

  • Функционална група е тази, при която вещите в нея се различават една от друга, но участват заедно в даден процес / действие. Например – всичко, което ползвам при висока температура на децата (кърпа, термометър, един-два вида лекарства, лъжичка за лекарствата, спирт за сваляне на температурата).
  • Съдържателна група е тази, при която вещите са от един вид, независимо къде и кога влизат в употреба – например всички хавлиени кърпи (кухня, баня и тоалетна), всички играчки (които се ползват в момента); всички семейни игри, всички мръсни дрехи (кош за пране) и т.н.

Кой подход да използвате при групирането? – от вас зависи. Важно е да ви е толкова логично, че да не се чудите защо дадената вещ следва да е при съответната група.

Дотук говорихме за това как да се избират подходящи места за вещите и как могат да се съотнасят в групи. Може би е време да опитате да приложите идеите, разгледани до този момент като започнете от някоя от по-малко обзаведените стаи в дома ви като помислите за разположението на обектите и елементите в нея. А след това… апетитът идва с храненето.

Забавлявайте се, това е вашият дом!

Този пост е продължение на темата управление на дома. По тази тема до момента разгледахме какво е това дом като понятие, а след това кои са основните стъпки през които преминава поддържането на един дом. Първата стъпка бе описана като „Планиране на желаното състояние”. Всички етапи при управлението на дома са еднакво важни, но този може да се разглежда основен. Ако го подминем, няма как да направим самото изграждане (реализиране на практика), също поддържането може да бъде хаотично, непоследователно, съответно – безрезултатно. Когато не знаем към какво се стремим (къде отиваме), остава само вървенето. Затова, „в началото имайте предвид края”, какъвто е и един от седемте навика на високоефективните хора според Стивън Кови.

Какво е „желано състояние”? Това е предварителен консенсус (яснота) по въпросите:

  1. Кое къде да стои (местоположение)
  2. Кое как да се извършва (как да се прави)
  3. Кое кога да се извършва (цикъл)
  4. Кой какво да извършва (роли)
  5. Какъв вид да има (как да изглежда, състояние, степен на чистота)

Нека и тук да ползваме примера с масата за хранене от предишния пост – там вече говорихме за решението къде стои масата. Това ни дава отговор на първи въпрос от списъка по-горе – 1 въпрос: Къде. На останалите въпроси можем да дадем отговор със следните примерни решения:

2 въпрос – Как: Решението масата да са почиства с малка метличка и лопатка за маса, която стои закачена над най-близкия плот. Отпадъците да се изхвърлят, посудата да се изплаква и да се поставя в миялната (което е отделно решение, но отново по въпроса Как – да се вземе миялна и посудата да не се мие на ръка)

3 въпрос – Кога: Решението масата да се вдига веднага след приключване на храненето.

4 въпрос – Кой: Решението масата да се вдига от тези, които са хранили на нея.

5 въпрос – Какъв: В предишния пост говорихме и за решението какво да има на масата, т.е. как изглежда тя когато не се храним на нея.

След тези решения, които всички в семейството знаят и приемат, няма да има съмнение какво означава подредена маса, т.е. маса в желано състояние, и как да се постигне то.

Как обаче да се вземат всички тези решения, за да се достигне до приети от всички желано състояние?

При избора на най-подходящото за нас, в този момент за този дом решение, можем да се ръководим от няколко критерии към всеки от петте въпроса по-горе. В следващи няколко поста ще представим тези критерии и ще поговорим за това как да ги прилагаме на практика.

В предишния пост от тази тема се опитах да изведа определение за дома. Сега е време да представя основните етапи, през които преминава, според мен,управлението на дома ни.

В определението за дома казахме, че той е съчетание между вътрешната ни представа и физическото му проявление. На базата на това определение е и разбирането, че при управлението на един дом има два основни етапа:

  1. Етап на избор – решение, планиране (т.е. абстрактно, вътрешно, нематериално) и
  2. Етап на действие – реализиране, поддържане (т.е. активност в материалното, действие на практика)

Нека разгледаме проявлението на практика на тези два етапа при управлението на един дом. Започваме от осигуряване на решение за това какво искаме да постигнем. Оттук нататък това решение / избор ще наричам „желано състояние” – това е нашата представа за това как искаме да се реализира и проявява едно или друго нещо в дома ни. След като сме наясно какво искаме, ние извършваме някакви действия, за да го реализираме на практика, а тъй като дома не е нещо статично – в него се живее и непрекъснато се променя, тук се включват и действията, с които „връщаме” към началното желано състояние дома. След време е вероятно ще искаме с нещо да променим в желаното състояние – така се получава ново желано състояние. Съответно, усилията ни към „връщане” вече ще целят постигането на новото желано състояние. По-долу ще дам пример, а сега да разгледаме обсъдените стъпки на цикъла по управлението, така както ги представихме до момента:

  1. Избор (планиране, решение) на желано състояние
  2. Първоначално реализиране на желаното състояние
  3. Поддържане на желаното състояние
  4. Нов избор (развитие, промяна, подмяна) на ново желано състояние
  5. Реализиране и поддържане на новото желано състояние

Да вземем един малък пример:

Предварително сме решили (виж т.1), че на масата, на която се храним ще стоят захарница, оливник, салфетник, ваза с цветя, кана с вода и самата маса ще се намира в кухнята, залепена до стената, близо до хладилника – това е нейното желано състояние.

Ние я подреждаме така както сме решили (т.2) и всеки път я връщаме (т.3) до това състояние след като сме се хранили на нея (ползвали сме я). При необходимост, зареждаме с консумативи (сол, захар, салфетки, допълваме с вода вазата, подменяме цветята, пълним каната), а също на определен период се грижим за поддържането й (перем покривката, измиваме каната, избърсваме краката на масата и т.н.).

След време установяваме, че масата ни е станала тясна или че се е захабила твърде много и решаваме да я подменим с нова. Купуваме друг тип покривки, защото откриваме такива, на които не остават петна, решаваме да подменим оливника с по-мъничък, за да не заема толкова място, а каната решаваме да стои на плота близо до масата, а не на самата маса (т.е., подменяме и пренареждаме) – така достигаме до ново желано състояние за масата (т.4) и оттук нататък ще я връщаме към това състояние и подредба след всяко нейно ползване (т.5) докато не решим да направим нова промяна на желаното състояние.

В последващите постове ще поговорим как да реализираме системно и разумно отделните етапи (планиране на желано състояние, поддържане, променяне) пречупено през различните процеси и системи в един дом.

От известно време се замислям за темата ”Поддържане на един дом”. Наблюдавала съм как за любими мои хора, които, имайки сериозни реализации, поддържането на дома им е в тежест и подреждането му винаги е революция за тях. Нямаше да се замисля за всичко това, ако на няколко пъти не бях усещала неудобството и притеснението им, когато се заговори за дома им, за подреждането му – сякаш е някаква болест, от която е заболяла къщата им. Много искам да им помогна. Мисля си, че всичко е въпрос не толкова на количество усилия, а на промяна на някои убеждения, на системен поглед на процесите в дома и на логичност (съобразена с удобство и принципа на най-малкото съпротивление) в подредеността. И един ден ще напиша книга по тази тема. Сега, обаче, ще започна с отделни постове.

И така, за какво да си говорим този път? Да започнем от по-абстрактното, философското, принципното.

Какво е това домът и защо е?

Преди време попаднах на един асоциативен тест, който разглежда подсъзнателното ни отношение към няколко ключови теми. Една от тях беше темата за дома. Тестът съм го правила на много хора и е интересно това, което те инстинктивно рисуват в сектора за дома. Някои рисуват книга, други телевизор, племенникът ми беше нарисувал лаптоп, съпругът ми (SAS) беше нарисувал джаджи :) . Попадала съм на хора, които са задрасквали сектора (т.е. задраскват домът) или го разделят на части, но най-често съм попадала на хора, които рисуват къща с прозорец, врата, комин… Това според ключа на теста означава, че имат реалистична представа какво за тях е домът.

Какво всъщност е домът?

Това е съчетание между физическо пространство и наше вътрешно отношение. Място, където ние се чувстваме спокойни, защитени, уединени. Място, където си почиваме и презареждаме. Място, където общуваме с нашето най-близко семейство. Място, където сме себе си, истинските ние. Място, в което се чувстваме добре. Място, където „презареждаме” и себе си, но и ресурсите си, подготвяме се за „външния” свят. Място където се храним, спим, обичаме, глезим и т.н., и т.н. Всичко това заедно и едновременно.

Някои философи твърдят, че домът е едно кътче вътре във всеки от нас. То винаги е с нас, където и по света да се намираме, и винаги можем да го посетим, оставайки със самите себе си и насочвайки се навътре в нас. Има медитация за осъзнаването и посещаването на това място. Нарича се лично убежище.

Това, обаче, е само абстрактното му проявление. Много е важно, но ние все пак живеем и на земята. Затова, според мен, домът е онова физическо пространство, което е в хармония с нас, с нашият вътрешен (абстрактен) дом и което постига споменатите по-горе цели за нас.

Ако хармонията я няма и част от целите не се постигат, значи само имаме апартамент/къща, но нямаме ДОМ. Познавам такива хора и съм отбелязвала колко напрегнати, изтощени и някак самотни изглеждат. Домът първо се открива вътре в нас, след това се изгражда навън. Без първото, второто не може да се реализира истински.

Как изхвърляте отпадъците си? До скоро не се бях замисляла въобще за това. Стигаше ми въздържанието да хвърлям боклуци докато вървя или карам, а също да не оставям плика с отпадъците пред вратата във входа за през нощта. Типично поведение на възприемащ се за културен човек. Но когато гледах едно филмче  – Story of stuff – и тогава разбрах, че що се отнася до отпадъците, не стига само спазването на културните ценности. Филмчето проследява целия цикъл на потребление от създаването на продукта до изхвърлянето, както и показва важността на личната отговорност за последствията от поведението на всеки един от нас. Заслужава си да се отделят 20 минути за него, за да се посъбуди човек. Ние със Сас го гледаме понякога, особено, когато ни обхване треска за пазаруване (в тези моменти помага и гледането на филма Боен клуб, за който вероятно Сас ще пише някой път).

Замисляли ли сте се колко и какви отпадъци генерирате на ден? Откакто започнахме да изхърляме разделно, се оказа, че генерираме над три пъти повече хартиени и пластмасови отпадъци, отколкото битови. А като си помисля къде е отивала всичката тази неразтваряща се маса допреди две години…

Естествено, откакто вкъщи изхвърляме разделно, започнахме да разговаряме по тази тема с приятелите ни. Някои вече го правеха, а други въпреки, че разбираха важността му, се бяха отказали, защото са виждали как смесват кофите с различен тип отпадъци и това е загубило смисъла за тях. Болно е, наистина. Но си мисля, че ако чакаме всичко и всички да се променят, да бъдат изрядни, за да започнем да следваме принципите си, едва ли някога ще го направим изобщо. В такива моменти се сещам за Кови, който казва, че във всяко нещо, което ни касае има част, която зависи от нас и такава, която не зависи. Ако се концентрираме върху втората, най-много да се подтиснем, отчаем и въобще да не постигнем желаното, но ако направим каквото зависи от нас, дори и да не се постигне целта, поне ще сме направили своята част. Една приятелка обича често да казва: “да направя каквото трябва, пък да става каквото ще”. А има и още нещо – една птичка пролет не прави, но всички знаем, че големите промени стават постепенно и по-бавно в началото, докато не се постигне критична маса, която да “обърне” и останалите. Е, аз и Сас се мислим като част от тази критична маса. Ако искате, присъединете се и вие.