Archive for the ‘Себеусъвършенстване’ Category

Личната ефективност е индивидуална характеристика, която отчита степента на правене на нещата, които искаме / сме планирали да правим, при дадените условия и с оптимална употреба на ресурси, и постигането на исканите / планираните резултати. Това е работно определение и вероятно подлежи на прецизиране и подобрение. Но – доколкото въпреки честата употреба на термина – негова дефиниция практически липсва, може да се разглежда като основа за по-нататъшно обсъждане.

Личната ефективност е взаимосвързана с успеха /постигането на желаните резултати/ и ефикасността /оптималната употреба на ресурси/, с която често се припокрива. Отличителното при нея е правенето на ‘правилните’ неща. Личната ефективност е свързана с отговорите на въпросите ‘какво правим’ и – на едно по-високо ниво – ‘защо го правим’. За да сме ефективни в определена степен, следва да сме и успешни, и ефикасни на някакво /макар вероятно не-аналогично/ ниво. В идеалния вариант, ако сме на 100% ефикасни и ефективни – можем да бъдем и на 100% успешни. В мнозинството случаи, обаче високото ниво на ефективност / ефикасност, не осигурява същото високо ниво на ефикасност / ефективност – съответно и на успех.

Личната ефективност обичайно е резултат на добро управление на времето /time management/  в съчетание с доброто себепознание и себе-управление /self-management/.  От гледна точка на персоналното технологично усъвършенстване, технологиите могат да повлияят директно нашата ефикасност /напр. управление на времето/ – и чрез нея и ефективността ни. За себепознанието водещи са принципите на себеусъвършенстването – където технологиите рядко имат определяща роля. Или – казано по друг начин – една джаджа едва ли може да ни каже дали правим ‘правилните’ неща. Но може да ни подпомогне да ги правим.

Оригинално публикувано на perteos.net

В предишния пост представих определение за PDA и разгледах основните му характеристики. Сега ще обсъдя и определящите му качества като Personal Digital Assistant – личен дигитален помощник.

# personal / личен Определящ аспект на PDA e ‘персоналния’ му статус. Устройството е ‘наше’, следва да да го възприемаме като ‘свое’ – и това да ни харесва. Доколкото основната функция на PDA е да осигурява достъп до личната ни информация – било локално, било отдалечено – то е очаквано да желаем да му я предоставим. За целта следва да “ни е под ръка” и always on /’готово за работа’/. Това изисква да е достатъчно компактно и преносимо /според приемливите за нас критерии/ и да изисква минимално време за ‘събуждане’. Ето защо, обичайно лаптопите обичайно не могат да изпълняват ролята на PDA. Също така, устройството следва да осигурява ниво на поверителност на информацията и да приемаме, че можем да ограничим физическия и отдалечения достъп до него. По този начин PDA става ‘личен’ и “част от нас”.

# digital / дигитален Втори аспект на PDA е, че съхранява и осигурява информация в дигитална форма. Това е еволюцията на традиционния хартиен бележник или органайзер, който може да бъде също толкова ‘personal’ и ‘assistant’. PDA, обаче, работи с електронна информация. Това осигурява няколко значими преимущества спрямо хартиените носители. На първо място е обемът информация, който може да се съхранява и ползва от вещ с аналогични физически размери. При това може да се комбинира информация от различни източници – освен текст и снимки, също и аудио и видео съдържание. Бивайки цифрова, информацията е лесно да се мултиплицира – например с цел архивиране, или синхронизиране. Това от своя страна, позволява по-голямата достъпност и повишаване сигурността на информацията.

# assistant / помощник Третата определяща характеристика на PDA е функцията му на ‘асистент’. По подразбиране устройството ни служи /а не ние на него ;)/ и ни подпомага. Въпреки изкушението да го донастройваме още и още, или да тестваме нови и нови приложения – ако това е най-честата му употреба – то е още ‘играчка’, не и PDA. При реално ползване като PDA, устройството може да извършва редица дейности вместо нас. Типични примери са: да калкулира финанси; да визуализира календара и показва ангажименти / свободни времеви интервали; да намира информация и да предоставя лесно достъп до информация по ключови думи; да разпределя входящата информация – напр. от e-mail; или да ни напомня и сигнализира за определени събития. Тоест, поема рутинни, повтаряеми, неизискващи обмисляне задачи. От PDA не се допуска да взема решения, да прави избори или да оценява възможности – а да ни подпомага да го правим. Или – ако перефразирам Christian Lange – “It is a useful servant, but a dangerous master.”

PDA е абревиатура за Personal Digital Assistant – личен дигитален помощник. Традиционно, под това се разбира портабилен цифров органайзер с възможност за инсталиране на допълнителни приложения, но без телефонна част и вградена възможност за пренос на данни през мрежата на мобилен оператор, което ги отграничаваше от смартфоните. За първи PDA може да се разглежда Psion Organiser. Класически примери за такъв тип устройства са Psion 3xx / 5xx сериите; Apple Newton моделите;  Palm III / V / m / Tungsten / Zire и SONY Clie моделите; Windows Mobile устройства на Compaq / HP, Casio, Fujitsu, Dell и др.;  Sharp Zaurus сериите; etc. Терминът е използван за първи път от John Sculley  – тогавашен CEO на Apple – през 1992 г.

Определящи характеристики на PDA са тяхната портабилност и възможностите им за PIM /напр. календар, списък с бележки, адресна книга/. За разлика от електронните органайзери, PDA се отличават с наличието на операционна система, която да позволява разширяването на функционалността им чрез инсталиране на допълнителни приложения,  a често и с възможности за осъществяване на свързаност & синхронизиране на информацията. Почти всички PDA са с екран, чувствителен на натиск, и мнозинството от тях поддържат въвеждане със stylus.

С нарастването на достъпността и популярността на смартфоните, определението PDA започна да губи своята маркетингова стойност и понастоящем е изключение да се намери реклама за подобен тип устройство :/ При положение, че мнозинството функции на ‘класическия’ PDA понастоящем са интегрирани като възможности на смартфона, за мен PDA е по-всеобхватния и коректен термин, в чиито граници могат да се разглеждат и устройства като смартфони, таблети, UMPC, в определени случаи и лаптопи и разновидности.

В следващия пост ще разгледам трите основни качества на PDA – персоналeн & дигитален & асистент.

Принципът GIGO – Garbage In, Garbage Out – показва зависимостта между началните условия и крайните резултати. От гледна точка на PIM – той определя как, за да очакваме една система да бъде адекватна и оптимална за нашите цели – следва да въвеждаме адекватни данни.

Изначално, принципът е от програмирането, където обичайно се взимат мерки за съобразяването му. Като негов автор може да се разглежда Charles Babbage – създателят на първото програмируемо изчислително устройство – още през 1864 г. Популярността си GIGO принципът добива от дейността на George Fuechsel, инструктор от IBM, през 60-те години на миналия век. Впоследствие започва да се прилага във всевъзможни сфери и добива практически универсално приложение.

Буквално преведен, GIGO означава ‘боклук навътре, боклук навън’. Идеята е, че ако въведем некоректни данни /’боклук’/ – ще получим некоректни резултати – независимо колко ‘добра’ / ‘умна’ и ‘коректна’ е системата. Например, ако в полето за телефон на адресната ни книга въведем ЕГН, или 2014-11-23 – смартфона може да се очаква да набере номер 20141123. Или, ако в програмата за лични финанси въвеждаме само кешовите транзакции, но не и картовите /например/ – едва ли можем да очакваме да направим някакъв реален анализ ‘по пера’. Други примери за GIGO принципа в областта на PIM са:

# ‘Помнене’ вместо записване на събития / ангажименти в календара. В резултат може да се получи ангажиране на един и същ времеви интервал с повече от една активност. Или множество маловажни / кратки ангажименти да блокират времето за MIT.

# Множество средства за записки. Казус, с който лично се съобразявах отново наскоро, е използването на множество средства за водене на бележки. Изкушението да се пробва поредна програма или услуга за записки води до ‘разпръскване’ на информацията на множество места  – и “забравяне” на някои от тях, или прочистването им. Сега отново ги сведох до две – OneNote за PC-то, и DiddleBug за PDA-a.

# Не-водене / не-запазване на медицински изследвания и документация – и необходимост от повторната им направа или ограничаване на възможността за проследяването им във времето.

В заключение, GIGO принципа ни служи за напомняне, че една система за PIM е толкова ‘добра’ и ‘работеща за нас’, колкото ‘добри’ и адекватни данни и предоставим. И ако данните са ‘добри’ – може би ще го разглеждаме като ‘Good In, Good Out’ ;)

Научих се да медитирам през далечната 1999 година. Оттогава, на приливи и отливи, съм активна или по-малко, според обстоятелствата и възможностите да отделям време и да се погрижвам за себе си. Добрата новина при медитацията е, че веднъж след като се овладее, остава за цял живот като умение – нещо като карането на колело.

Неотдавна отново възстанових навика да медитирам веднъж дневно, като му намерих място в настоящото си ежедневие си (веднага след друго събитие, което обичайно е повторяемо при мен). И още след първите медитации започнах да “бера плодовете” на тази 20 минутна инвестиция в себе си.

В такива моменти обикновено се чудя “защо въобще нарушавам навика си да медитирам?, а също и “защо хората не медитират при всичките тези блага, които могат да получат от това действие?”

Тук ще споделя за тези блага – ако успеят да ви мотивират да опитате и да се научите, ще се радвам, защото наистина вярвам, че си струва усилието.

И така, какви са ефектите от медитирането:

  • Отпочиване – в деня, в който сте медитирали, след това се спи по-малко през нощта поне с 1 час, т.е. по-бързо се чувстваме “наспани”;
  • Разчупване на мисленето – по време на медитацията, а и след това, започват да ни хрумват идеи, които сякаш “изкачат” от подсъзнателното като често са интересни и нетрадиционни или са подсещащи за нещо, за което сме забравили, или пък пропуснали да видим;
  • Разрешаване на проблеми, събиране на идеи – ако преди медитирането се настроим с въпрос, обикновено до края на медитацията вече са ни хрумнали някакви идеи за разрешаването му;
  • Зареждане с топлина / “енергия” и чувство на спокойствие и благост – състояние, което, ако се полагат съзнателни усилия, може да се поддържа през целия ден след това;
  • Осъществяване на връзка с “вътрешното аз / вътрешния глас” – особено ценно е за интроверти, за които е ключово да остават насаме със себе си и “чуват” своите мисли, а при по-активен живот, това трудно се осигурява.

Това са благата, за които се сещам на първо четене. Ако ми хрумнат още, ще допълвам, но за мен и тези са повече от достатъчно, за да се научим да медитираме и след това да го практикуваме.

Ако се почувствате мотивирани, има много места, където могат да ви покажат как да медитирате. Лично аз се учих в Марков колеж. Там беше прието, че за да се стабилизира умението за медитиране, следва да го практикувате без прекъсване 20 дни сутрин и вечер. След това можете да напипате своето темпо за медитиране. При мен проработиха тези напътствия.

И 15 години по-късно все още съм щастлива, че се научих. Смятам, че медитирането е едно от нещата в живота ми, които наистина са си стрували.

OneNote е програма за водене на записки, електронен вариант на личния бележник. Основното и предназначение е събирането на едно място на текст, ръкописни бележки, снимки, гласови бележки, както и видео и /връзки към/ файлове. OneNote е част от пакета Microsoft Office от версия 2003, но и досега се ползва със значително по-слабо популярност от други програми в него като Word, Excel или Powerpoint. В този пост ще разкажа за основните причини в последните години за нас тя да бъде най-ползваното приложение от офис пакета на Microsoft.

# stylus support & capture Отличителна особеност на OneNote – и водеща причина и аз и Светле да я харесваме толкова много – е възможността  за въвеждане на информация със stylus /’писалка’/, която дълги години бе специфична за лаптопите тип tabletPC. Това позволява по-бързото и интуитивно ‘нахвърляне’ на идеи, записки и бележки. В съчетание с възможността и за print-outs /използването на виртуален принтер, който позволява произволен файл да се ‘вкара’ в OneNote/,  гласови бележки и screen clippings /’изрезка’ или screenshot на част от изобразеното на екрана съдържание/, приложението ни служи отлично за inbox, откъдето информацията впоследствие се разпределя, tag-ва /залагат ключови думи/, текста може да се набере и т.н. А при необходимост може и да се експортне – например към pdf или Word.

# share & sync Втора отличителна характеристика на OneNote е /отдавна/ заложената възможност за споделяне и синхронизиране на данните – много преди да бъде популярно като днес. Най-лесно и традиционно е между няколко компютъра в една вътрешна мрежа. Например, ползваният от нас Office 2007 home and student edition позволява инсталирането на пакета на 3 ‘машини’ – в нашия случай два лаптопа и едно PC. Съответно промените, които Светле или аз правим в общите ни ‘бележници’, се отразяват автоматично и на трите машини, когато сме си ‘вкъщи’ Ако е нужна синхронизация и когато сме ‘навън’ – има възможност за ползване на отдалечен сървър – например WebDAV /вероятна тема за пост някъде далеч напред във времето :) / или SharePoint. Това в отлична степен се вписва в идеята за Personal Cloud, и дава относително висока поверителност на информацията. Разбира се, с актуалните версии на OneNote могат да се ползват и облачни услуги като SkyDrive – със свързаните предизвикателства относно поверителността, но и значително по-лесното конфигуриране на синхронизацията.

notebooks / sections / pages Информацията в OneNote стандартно се разделя на няколко нива, с цел по-добрата и организация. Отново, по аналогия с хартиените дневници, можем да ги разгледаме като ‘азбучници / бележници’ /notebooks/, секции /sections/ и страници /pages/. Типична употреба е да имате един или няколко ‘лични’ notebook-a, и един или няколко ‘служебни’ или ‘общи’ ‘бележника’. Съответно – някои от тях могат да бъдат споделени /’share’-нати/ – например с други членове на семейството ви, или на работния ви екип. Други могат да се конфигурират да се синхронизират с повече от едно от вашите устройства. Информацията на дадена страница, както и самите страници и секции, може да се размества и премества, изтрива и архивира, или да се добавя нова. Всичко това позволява по-лесната организация на съдържанието.

Това са основните причини OneNote понастоящем да бъде основно средство за управление на информацията в общите ни проекти със Светле. Опитайте – OneNote има и безплатни версии за мнозинството актуални платформи – и споделете своите впечатления в коментарите.

Случвало ли ви се е да попаднете в толкова объркана ситуация, от която не знаете как да се измъкнете – “Имам трудности в общуването с прекия ми ръководител”, “Безработен съм вече половин година” или “Дъщеря ми не иска да учи сериозно”, “Нещастен съм”.

Трудните ситуации са нещо наистина неприятно – карат ни да се чувстваме безпомощни, объркани и най-вече – иска ни се бързо да излезем от тях. Но как?

1-ва стъпка: Формулиране на проблема – чували ли сте, че голям процент от решението на един проблем се съдържа в описанието му? Колкото по-обективно и реалистично “видим” проблема, толкова по-голям е шансът да ни хрумне как да се справим с него.

Често използван подход в такива случаи е “да изнесем” проблема от нашата глава като го споделим с някого – това може да е близък приятел, може да е нашият психотерапевт, кариерен консултант или личностен коуч, или дори случаен непознат. Може също да е въображаем събеседник на когото разказваме ситуацията ни пишейки или записвайки се.

Това споделяне, дори да не е пред професионалист има две много големи предимства:

  • в самия ни опит да разкажем проблема, ние го осмисляме – поглеждаме го отгоре, т.е. поне за малко, не сме потопени в него. Има едно много подходящо сравнение с това какво виждаме – отделните дървета или гората – когато сме в гората, виждаме отделните дървета, а когато излезем от нея, виждаме цялата гора. Това подреждане и поглед отгоре, може да ни доведе до идеи как да се справим с проблема;
  • слушащият, ако е професионалист вероятно съзнателно ще подпомогне изясняването на ситуацията и разкриването на допълнителна гледна точка, както и формулиране на възможни изходи;
  • дори да не е професионалист, човекът отсреща отново може много да е от полза, стига да слуша задълбочено разказа, да задава въпроси и накрая да сподели как му се струва чутото. Важно е все пак да попаднем на човек, който няма да фокусира вниманието си върху допуснати грешки, наши несъвършенства и да ни критикува – този насока на мисълта не е градивна и по-скоро ще ни потисне допълнително, отколкото да ни даде идея как да излезем от затруднението. Затова, внимавайте с избора на слушателите си!

2-ра стъпка: Събиране на идеи за разрешаване на проблема. В голям процент от случаите описанието на проблема (сами или с външна помощ) е достатъчно, за да се оформи идея за разрешаването му. Има случаи, когато въпреки доброто описание, решението не идва. Дори и тогава описанието е отлична база, от която да се тръгне. Това, което може да се добави към тази база, е:

  1. прилагане на техники за креативно мислене към проблема (т.е. да измислим нещо, за което досега не сме се сетили чрез провокиране на нетрадиционното ни мислене);
  2. обръщане към досегашен чужд опит (т.е. да ползваме и приложим нещо, което другите вече са измислили).

Техники за креативно мислене – тук ще спомена три източника, а в следващ пост ще представя и някои конкретни техники:

  • Едуард де Боно, който има много трудове по темата и е допринесъл с формулирането на сериозен набор инструменти за креативно мислене. “Шестте мислещи шапки” е само един от тях;
  • Друго име е Хари Алдер, който в книгата си “НЛП – пътят към съвършенството” представя много силни и различни креативни техники;
  • Третият източник е често споменаваното от мен обучение в Марков колеж. Там два от учебните модули са посветени на мисленето и освен, че се разглеждат споменатите по-горе автори, курсистите се обучават как да си създават свои инструменти за мислене.

Ползване на досегашен чужд опит – според описанието на проблема, можем да установим към кого да се обърнем – технически, емоционален, информационен, финансов, личностен и т.н.

  • Можем да ползваме нашите близки и да потърсим измежду тях хора имали и излезли успешно от подобен проблем;
  • Можем да ползваме ресурса на интернет – безброй форуми и много споделен личен опит можем да намерим там;
  • Можем и да потърсим специалист, който подпомага другите при такъв проблем.

Плюсът от последното е, че специалистите стават свидетели на много и различни казуси, добиват знание за това какво обикновено се случва, какво работи и какво не и т.н. Те биха ни дали не едно решение (както в случая с обръщането към познат), а повече, така че да имаме възможност да изберем най-удачното за нас. Възможен минус на работата със специалист е, че в някои от случаите, те не са имали лично същият проблем и “гледат” на казуса по-теоретично. Това може да се избегне, ако добре се подбере специалистът, от който търсим помощ.

Следва продължение, в което ще преминем през останалите стъпки за излизане от сериозен проблем. До скоро!

съвместен пост с блога на Кареа

Rockabye baby! е серия от музикални произведения, инструментални версии на творби на популярни рок /и не само/ изпълнители за новородени и малки деца. Сред тях има адаптации на песни от рок-класики на Beatles, Rolling Stones и Led Zeppelin, през Pink Floyd, AC DC, Metallica, Aerosmith и Queen, до Madonna, Pink, Eminem, Michael Jackson и Jay Z. Преработени като приспивни песни /lullabies/, те са чудесно средство за успокояване на децата – и ‘създаване’ на музикални вкусове :)

Идеята е на Lisa Roth /сестра на вокалиста на Van Halen/, която разказва за проекта в това интервю. Начинанието е започнато през 2006 г. и понастоящем има издадени над 60 диска.

Ние със Светле харесваме това, че е съхранено оригиналното звучене, че и преработени песните запазват мелодичността си и ни карат с удоволствие да тананикаме /е, понякога и да ‘пришепваме’ ;) /. Най-често ги пускаме при приспиване, но също и когато искаме да “успокоим енергията” – например на път, в банята, или когато се налага да чакаме някъде. Особено забавно е, когато на път мама и тати припяват или подсвиркват – децата искрено ни се радват /надяваме се скоро и да пригласят : )) /. А обичайно – при приспиване – е отбележително детето да се успокои и заспи на Thunderstruck, Paint it black или Give it away….

Най-същественият ‘кусур’ за нас е, че официалната разпространителска мрежа е ограничена само до US, и е малко приключение /но същевременно и удоволствие/ да намерим някое от CD-тата за подарък – най-често през Amazon. А когато искаме да ‘запалим’ някого за идеята – официалният сайт предлага ‘мостри’ на песните. Приятно слушане – и приспиване :)

Има един израз, че да си родител е все едно да изкараш един университет.

Наистина много неща се научават – някои в движение, други се четат или са споделен опит. Едно е почти сигурно – част от наученото се забравя, за да отстъпи място на новото знание, потребно за следващата възраст на децата. Затова и реших да споделя част от личните ни открития със SAS през първите две години от родителстването ни, които сме счели за наистина полезни.

Системата с памперсите – след първите месеци на ползване на “маркови” памперси, започнахме да опитваме и продуктите на различни производители. Открихме, че има памперси, които са с по-нисък бюджет, и които задържат по-малко течност, и такива, които са по-скъпи, но може да им се доверим, че ще запазят детето сухо през цялата нощ. Така се роди системата с нощни и дневни памперси. През деня се ползват “по-слабите” памперси, защото така или иначе не ги изчакваме да се “напълнят” до края на капацитета им – от една страна да не се запарва кожата на детето, а от друга – заради текущи манипулации като къпане, изхождане до голяма нужда, басейн или плаж през топлите сезони и т.н. А през нощта се слагат пелени за еднократна употреба, които са с голям капацитет на поемане на течност. Така общия бюджет за памперси се оптимизира като средна цена между по-скъпите и по-достъпните. А и е по-лесно да се “жертва” някой дневен памперс, ако се знае, че е по-приемлив като разход (има разлика между 27 ст. и 45 ст. на бройка).

Сиропът от бъз – съвсем случайно откритие, за което съм много благодарна. След първата година, когато на децата се даваха само сокове “с произход” от детските магазини, в началото на втората година, преминахме на домашен сок от бъз, който се приготвя при разреждане 1:10 с вода. Получава се приятна напитка, леко кисела от лимоните, които се слагат в сиропа, и ароматна от самия бъз. През пролетта заложих 9 литра сироп (30 малки шишета от 300 мл.), който ни стигна до края на есента, когато преминахме на запарки от чай.

Уредът за готвене на пара – страхотно откритие беше този уред. През втората половина на първата година на децата беше ежедневно ползван за вечерното меню – зеленчуково пюре с яйце. Можех да залагам различни зеленчуци, за да разнообразявам вкуса. Отчиташе си самостоятелно времето на приготвяне (с вътрешен часовник) – единствено се добавяше вода в началото. Достатъчно компактен и за пътуване, което позволяваше да се ползва в хотелски стаи, когато пътувахме с децата. За по-малко от 20 минути осигуряваше термично обработени зеленчуци, които след това се пасират за по-малко от минута и хоп – пюрето за вечеря е готово. Освен бързината на подготвяне и автоматизирането на процеса, предимството на този уред бе това, че запазва максимално качествата на зеленчуците. Като повечето родители на малки деца, и ние полагахме усилие да осигуряваме домашно отгледани зеленчуци, а с уреда бяхме и спокойни, че взимаме максималното от тях.

Пасаторът – наистина удобно откритие и много ползвано в детската кухня до навършване на година и половина поне. Работи много бързо и ефективно. За по-малко от минута пасира сурови плодове, зеленчуци на пара, може да разбие кашата, ако не е със съвсем хомогенна структура, но най-силно разчитах на него за обработване на месото до състояние на пастет.

Джа-джата за мами – за нея вече писах пост, затова тук само ще спомена, че това е много удобен инструмент за различни цели – звуков фон, приспиване на децата, занимаване на майката докато лежи неподвижно до децата, отбелязване на идеи или водене на дневник, списък с покупки и какво ли още не.

Няколко книги – доста книги изчетохме преди и през първата година на децата, но мога да кажа, че с най-силно въздействие и полезност отличаваме – Mayo Clinic Guide to A Healthy Pregnancy, Мъдрата обич, Твоето компетентно дете, Бебешка кухня – съвети и рецепти. Първата ни беше добър източник на информация по време на бременността, втората и третата ни помогнаха да се ориентираме в това какви принципи на взаимоотношения искаме да поддържаме с децата ни и да си отговорим на някои въпроси за поведението им, а последната ми даваше идеи за това какво ястие да приготвя на децата, особено когато нямам много време.

Програмата OneNote – като се заговорих за рецепти, мога да спомена и тази чудесна програма за систематизиране на информацията по проекти – в конкретния случай, я ползвах за подреждане на рецепти, които съм взела от интернет или са ми продиктувани, или съм взела от книга. Подредбата, която си избрах, бе по основен ресурс за ястието – напр. ястия със свинско, с телешко, с пиле; зеленчукови с картофи, тиквички и т.н. Също ястия за обяд, за вечеря, за закуска. Имам и графа – любими ястия на децата. Може да се сложат рецептите, снимки и източниците, от където са копирани (ако са взети от интернет). SAS предложи да разкаже повече за програмата някой ден, най-вече като част от Personal Cloud-a.

Отворените легла-кошарки – това са класически кошарки, на които може да се свали едната дълга страна и така да се свърже пространството им с това на голямото легло на родителите. Усещането е за споделено пространство, но в същото време детето си има своя територия. Безопасно е, защото детето може единствено да се завърти и да отиде в голямото легло. Така отвореното легло е удобно и за нещо като диванче когато детето порасне.

Музикални творби и филмчета – страхотна работа ни свършиха песните на Giggle Bellies, също филмчетата на “Finley – the Fire Engine” и музикалната поредица “Nursery Rhyme”. Най-полезни са ни били в моментите, когато искаме да разсеем децата (ако плачат например, изпитват някаква болка или са свръх активни), също когато искаме да им задържим вниманието за кратко (налага ми се да изляза от помещението, в което се намират).

Слингът, кенгуруто и раницата за носене дете на гръб – отлични достижения на цивилизацията, които ни помагаха да издържаме по-дълго при носенето на децата на ръце, а също ни осигуряваха приятни разходки на Витоша.

Това са откритията, за които се сещам на прима виста. Ако си спомня за още – ще споделям.

А дотогава – приятно родителстване!

“Какъв е смисълът да искам нещо, което вече е възможно?” се запитах докато четях един от романите на Тери Пратчет – Пощоряване.

“Никога не обещавай възможното” – казва герой от там, след което продължава: “Всеки може да направи възможното. Трябва да обещаеш невъзможното, защото понякога невъзможното всъщност е възможно, стига да намериш правилния подход, или поне често може да се поразтегнат пределите на възможното. А пък ако се провалиш, е, добре, нали то си беше невъзможно.”

Интересен начин на мислине, нали? Дали не можем да се поучим от него?

Какво означава да се развиваме? – това е да правим, да можем, да мислим така, както досега не сме.
Какво означава да мечтаем? – да искаме нещо, което нямаме, нещо което е “на хоризонта” ни.
Всеки може да постига постижимото. Искаме ли да сме “всеки”? Дали да не се прицелим още по-далече?

Струва си да се развихрим и да помечтаем, да поискаме от себе си повече, да потърсим онова, което наистина ще ни направи щастливи, а не имащи “нормален” живот и да се заловим с преследването му.

А какво е “онова”, което ще ни направи щастливи и как да го открием? Знанието за него е там, вътре в нас, скрито под много пластове страх, ужас, неувереност, парализиращи убеждения, мързел, ленност, самопораженство, самоосъждане, необичане на себе си и още, и още.

Можем да се опитаме да разпръснем всички тези пречки. Поне за кратко. Защо да не помечтаем? Какво наистина искаме?

Отпуснете се за малко, зарадвайте се на живота, заради самия него и не забравяйте да напишете желанията си.
Спокойно можете да пропуснете мислите за това дали е възможно да постигнете помечтаното. Щом има желание, ще се намери и начин как да се постигне (дори и да не го виждаме към момента). Но без мечта, няма посока.

Затова, смело напред – към хоризонта на мечтите ни!

Отивам да пиша :)

специално редактирана съвместна публикация с блога на Кареа

Когато бях ученичка в гимназията, имахме един учител, който ни обясни, че всяко семейство, което отглежда две деца осигурява “заместване” на двамата родители. Но има семейства, които раждат по едно дете. Тогава от двама, в бъдещето продължава един. Сигурен начин за намаляване на населението. И на подрастващите за сметка на възрастните. А има и семейства, които нямат деца.

Затова, още тогава, поисках да участвам в създаването на семейство с три деца. И затова уважавам толкова SAS, защото той също иска и е готов да бъде родител на три деца.

От разговорите с други семейства, установих, че в решението колко деца да има едно семейство участват поравно и двамата и често е достатъчно единият родител да каже НЕ за следващо/следващи деца.

Най-честите основания да нямат повече деца, които споделят познатите ми са:
– финансова невъзможност;
– голямата възраст на родителите (“стари сме вече за това”);
– голяма разлика между децата;
– нежеланието най-вече на майката да премине отново през “всичко това”;
– нежелание да се прекъсва кариерата за нови 1-2 години;
– страх, че няма да имат възможност да обърнат полагащото се внимание на всички деца;
– ограничено пространство за живеене.

Чудя се дали само на мен ми се струва, че всяко от тези основания може да се обори? Може би въпросът е доколко решителността и убедеността в това да се отгледат повече от две деца е достатъчно силна, за да наклони везната в посока “хайде да го направим”.

Дали да не се решите да имате и трето дете? Никой не може да ви накара да го направите – нито роднини, нито държава. Тя може само да се опита да ви стимулира – чрез еднократни помощи и стимулиращи програми (в момента е активна една такава – Голямото семейство – проект в подкрепа на многодетните семейства в България). Но решението следва да си е на двамата родители. Само те заедно могат да се решат, защото и отговорността, и плащането на лична цена си е тяхна – а не на приятелите, роднините или на държавните институции. Да се роди едно дете и да не се полагат грижи за него е не по-малко пагубно, отколкото да не се раждат деца.

Затова – само, ако обичате децата, харесвате се в ролята на родители, вярвате, че имате какво да предадете, готови сте да ги подкрепяте с цялото си същество, може би си заслужава да се замислите – дали да не създадете още един живот. Като оставим ежедневните цели и стремежи в реализацията ни, даването на живот на дете е едно от най-важните неща за съществуването ни.

Е, не бързайте! Помислете заедно – само вие двамата.

Ето ги по-подробно нашите основания със SAS да искаме три деца:
– да помагаме за повишаването на прираста;
– да създадем възможност всяко от децата ни да има по двама много близки същества, освен родителите, които винаги да са с него и да го подкрепят;
– вярването, че децата са най-добрата инвестиция (един мъдрец беше казал, че “който мисли десет години напред – сее лозе, а който мисли тридесет години напред – ражда деца”);
– желанието да изградим заедно дом, изпълнен с живот (като не забравяме котката, кучето и рибките).

Потребността от оставяне на наследство е заложена в нас като човешки същества. И аз, и SAS работим и живеем, вярвайки, че ще успеем да оставим своя принос преди да си отидем. Но каквото и да направим, лично мен ме сгрява мисълта, че заедно със SAS ще дадем началото на живота на три прекрасни деца – ще ги направим мислещи, осъзнати и умеещи да бъдат щастливи.

А това наистина си заслужава плащането на личната цена.

Не зная защо се получава и какво го предизвиква, но има едно състояние, в което изпадам понякога. Обикновено го разпознавам като “много нисък жизнен тонус”.

В този пост ще споделя как се справих с последното такова състояние.

За жизнения тонус най-вече съм споменавала в поста “Кой ще се погрижи за умората ни?” (в блога на Кареа), а сега само ще представя най-общо разбирането за понятието, за да можем да го ползваме в размислите по-долу.

Жизненият тонус е нивото на нашата вътрешна енергия, жизненост, сила. За всеки човек тя има обикновен  диапазон, в който се поддържа (едно ниво надолу и нагоре се включва към даденото ниво) – тогава той се  чувства обичайно или както се казва “Благодаря! Добре съм. Всичко ми е наред”. Когато, обаче,  промяната  е с две и повече нива, се отчита чувствително разликата. Особено, ако говорим за спад с две-три нива  надолу.  Стандартно, нивата се разглеждат от 0 до 9, но повече за теорията, свързана с жизнения тонус ще  разкажа в специален пост.

Какво е това състояние, когато сме с две-три и повече нива надолу? Слизаки толкова надолу, ние попадаме в друга група на мислене, поведение и реакция. Сякаш спираме да бъдем ние, а някой – много по-малко позитивен от нас се е заел да ни покаже как живота не струва, хората са ужасни, нищо не върви като хората и всичко на нас ни “виси”.

В това състояние обичайните методи за възстановяване и зареждане с вътрешна сила не работят – най-вече защото сме сменили основната си нагласа – от позитивна в  негативна. Не мога да си представя медитиране с негативна нагласа или взимане на дълга спа-вана с релакс  музика, свещи и всичко останало. Също така наслаждаване на слънце или пък прилагането на мисловни техники за обръщане на състоянието като любимото ми “поне две” (за него съм разказвала в поста “Как да поддържаме щастието?“.

Какво да правим тогава? Тъй като нивото на тонуса е нетипично ниско, ние се чувстваме сериозно не-активни и безволеви. Тук не  говоря толкова за физическа умора, а по-скоро за ментална сила – не ни се мисли, не ни се заема с каквото и  да било. Не ни харесва състоянието ни, но не ни се прави нищо, за да се измъкнем и от това се чувстваме  още по-зле, но пак нищо не правим. Сякаш волята ни я няма.

Ето пресни изводи и препоръки от последното ми такова състояние:

1.И това ще отмине” – Колкото и да ви е “мрачно” и тъпо, оставете една “светла” мисъл да блещука –  “Все някога и това ще отмине” – не забравяйте, че това не сте вие, а само времено и неприятно ваше  състояние.

2. Освободете се от задълженията си за деня, ако имате възможност. Приемете, че това ви състояние е нещо като грип, само че на ментално ниво (или психично, ако ви е по-близък термина). Ако ви е лошо физически, ще отидете да попитате може ли да се приберете, нали? Най-малкото, защото така или иначе няма да сте ефективен в работата. Това е същото, даже е малко по-сериозно, но пък е по-трудно да се докаже. Ако ви се случва достатъчно рядко и принципно сте надежден човек, вероятно ще сте създали високо доверие в хората, за които работите, и ще бъде приета молбата ви. Ако няма как да се откъснете изцяло от задълженията си – ще се наложи да “изтърпите” състоянието си в пълната му “прелест”. В моя случай (майчинство с близнаци), нямаше как да избягам от ежедневните си задължения, но успях в рамките на следобедния сън, да се възстановя. Така че, ако не можете изцяло, поне потърсете “времева дупка”, в която да не отговаряте за нищо и никой. В противен случай, ще можете да се погрижите за себе си едва в края на деня, а това означава цял ден в неприятното състояние – доста изтощаващо за вас и опасно за взаимоотношенията ви.

3. Ограничете контактите с близките хора до нула – особено, ако сте интроверт (аз съм интроверт и  знам, че това работи при мен). Тук се включват дори и най-близките, обични и доверени хора. В  обратен случай, рискувате две неща:
1. да натрупате негативни мисли към важните за вас хора като  неусетно събирате причини да им се “дразните” и да се разочаровате от поведението им и
2. има  голяма вероятност да влезете в открит конфликт (поводът няма значение) – вие сте с ниска енергия и  това “щипе” хората около вас – те започват несъзнателно също да ви се дразнят и го изразяват рано  или късно.
Затова, ако ви се случва често, обяснете за това състояние на хората, които са важни за вас и  усетите ли се в него, само им напомняйте, че сте говорили вече с тях. Ако не сте имали такъв  предварителен разговор, извинете се с нещо от типа на “зле ми е/лошо ми е; не съм в настроение; не  се чувствам добре – надявам се да ми мине до няколко часа”. Такова едно предупреждение, би  следвало да свърши работа и да задържи на разстояние човека до вас. Ако не успее, за съжаление има  риск от влошаване на отношенията ви, но добрата новина е, че обикновено всичко е възвратимо и  може след като отмине състоянието ви, да обясните и оправите кашата. Този пост не засяга случаите  на крайни неморални действия като посегателства към другите.

4. Усамотете се (със сигурност важи за интроверти) – това означава да отидете някъде, където се  чувствате сигурни и спокойни, няма опасност да ви обезпокоят или някой да има претенции към вас.  Аз лично затъмнявам една стая и се затварям в нея, но си мисля, че един екстроверт може би ще  предпочете да отиде някъде сред природа и слънце.

5. “Позволете” си неща, от които обикновено се ограничавате. Не се притискайте да правите нищо. Веднага ще дам пример – на мен ми се доигра на електронна игра, на която обикновено  играя, ако не ми се спи и съм уморена да чета. Тук ми се ще да обърна внимание на един вероятен капан при този съвет – използването на въздействащи средства като алкохол или наркотични вещества  (и дори шоколада) вероятно ще ви отпусне и ще премахне чувството, че не се чувствате добре. Но  няма да ви върне вътрешната воля, ще повиши тонуса ви съвсем за малко (два-три часа) и най-вече –  има опасност да се “приеме” от вас като вярното лекарство за тези състояние и да се пристрастите към  него. Така че – правете нещо, което ви е приятно, но няма силата на пристрастяване.

6. Отдайте се изцяло на нищо-правенето толкова, колкото има нужда (защото неща като играенето на  игра не може да се приеме за особено голямо нещо-правене) – не си казвайте сега ще играя един час,  например. Оставете се на течението и вижте какво ще се случи. При мен още след 10-тата минута се  появи чувството на леко и приятно вътрешно затопляне – сякаш пресъхналата река, започва леко да си  тече отново и немислейки за нищо, просто играейки, започнах да се чувствам пак себе си – с  идеалистичната си и позитивна нагласа.

7. Използвайте лекото повишаване в тонуса и се доизкачете на вашето ниво – с дейности, като играта на  електронна игра може да се повиши леко тонуса, но не и да се качи две-три нива, за да ви върне до  обичайното ви състояние на жизненост. Затова, след като се усетите малко по-добре, изберете си  някое от вашите средства за зареждане с вътрешна енергия,  което сте сигурни, че работи при вас. В моя случай, използвах писането на пост като такова средство и  така докато написах този текст постепенно се приближих до моето си ниво на жизненост. Разбира се,  нощния сън ще ви отдели съвсем от дестабилизираното ви състояние, затова до края на деня бъдете  по-внимателни и по-щадящи към себе си, а от следващата сутрин всичко ще е както обикновено.

Дано, ако ви се случва въобще това състояние, да е пренебрежимо рядко. Много ще се радвам, ако съм  помогнала с някоя идея, за да излизате безболезнено и с минимални последици от него.

А ако откриете друг начин как да се измъквате – ще се радвам да споделите – така ще превърнете вашето  “нищо-правене” в полезност за другите.

Музиката може да бъде добър фактор в отглеждането на децата. Поне при нас се оказа надежден помощник. Вече ви разказвах за полезността на музиката при кризисни ситуации като среднощен плач в поста, посветен на GiggleBellies. Похвалих ви и джа-джата за мами, която най-вече ползвам за пускане на музика. Тук ще споделя за още ситуации, в които слушаме музика и кога какъв вид ползваме.

  • Подготовка за приспиване (докато текат ритуалите преди сън – преобуване, обличане, пиене на чай и т.н.). Това е времето на постепенно забавяне на ритъма и довеждане до достатъчно ниво на спокойствие, от което заспиването е на една стъпка. За постигането на тази цел ползваме бавни песни като например Go to sleep; Зайченцето бяло, Аз съм сънчо, Off to sleep you go и др. Понякога се пускат български приказки като тези от, поредицата на Шехерезада – Али баба и 40-те разбойника, Аладин и вълшебната лампа, Синбад мореплавателя.

  • Приспиване – времето на същинското успокояване до притихване и довеждане до заспиване. В този случай идеална, според нас музика за това е поредицата музикални албуми Rockabye. За тях SAS е обещал да напише пост като разкаже за проекта и за това какво точно представлява тази музика, така че няма да му отнемам удоволствието.

  • При събуждане. Това е бавното и услаждащо се излизане от състоянието на сън и довеждането до по-бодро настроение. Класическата музика ,според нас, е много подходяща за целта. В някои “парчета” има много приятна приповдигнатост и ведрост, а хармоничния звук се отразява благотворно на полуспящите сетива (ние много харесваме диска “Моцарт за деца”).

  • За утихване, при тихи игри. Тук се има предвид довеждането до състояние, подходящо да се извършват успешно интелектуални занимания като редене на чашки, кубчета, пъзели, рисуване и т.н. , т.е. желателно е да се постигне утихване, намаляване на активността и фокусиране. За такава цел идеални са аудио приказките – например Котаракът в чизми, Джуджето дългоноско, Робинзон Крузо и т.н.

  • За създаване на настроение, енергизиране – например когато пеем заедно с тях, правим физически упражнения, играем активни игри (люлеем се, скачаме на бънжди) – в тези случаи обикновено използваме ритмични, скокливи песнички – български, от Baby TV, поредицата Nursery rhyme  и Giggle Bellies.

  • За разсейване (когато са разстроени),също при нужда от това да ги “отвлечем” от нещо нежелано, което правят или да ги задържим за малко неподвижни (когато спешно и за малко се налага да ги оставя насаме) – в тези случаи ползваме клипчета, които са много цветни и интригуващи, а мелодиите им са приятни и завладяващи – такива според на са някои от клиповете на поредицата Nursery rhyme и Giggle Bellies.

  • В банята, докато са във ваната – тук се търси атмосфера на спа център, така че мелодиите от поредицата Rockabye са много подходящи, особено, ако се добави една голяма свещ за разкош.

  • Да ги успокоим при среднощното събуждане – тук се има предвид не само лекото излизане от състоянието на сън, а сериозното разбуждане, обикновено придружено с плач и запушени ноове. Целите са две – първо да ги разсеем от неприятната емоция – така да се прекрати плача, а след това постепенно да се постигне утихване и повторно заспиване. За първата цел, както писахме в предишен пост, най-добра работа ни вършат клипчетата на Giggle Bellies и след това им пускаме мелодиите на Rockabye.

Това са мелодиите, които прилагаме сега, когато сме между една и две години. Със сигурност нуждите ще се менят с възрастта, а оттам и музиката, но съм сигурна, че тя винаги ще ни е добър партньор. Ще се радваме на още идеи за подходящи музикални решения, ако на вас ви работят.

До скоро!

Преди време със SAS попаднахме на документален филм, който като много подобни се опитва да създаде представа за възможните последици, в случая от затоплянето на планетата. Филмът е от “събуждащите”, а не от “ужасяващо парализиращите”, затова може би си струва и да се види.

Ето го и филма – озвучен на български и е с продължителност 46 минути. Приятно гледане!

В поста “Да си щастлив е действие” говорих за идеята да се разглежда щастието в два различни аспекта:

1. изпитване на щастие и
2. бъдене щастлив.

Първото е онова състояние на силни емоции като приповдигнатост, еуфория, ентусиазъм и т.н., което за съжаление трае относително кратко.
Второто, е по-постоянно състояние, което се характеризира със спокойствие, доволство, блаженство, душевен мир, самоувереност.

В този пост ще споделя няколко идеи, които ползвам и прилагам, за да поддържам “бъденето” щастлива:

Правилото “Поне две” – любим инструмент за смяна на нагласата. Разбрах за него в Марков колеж. Работи за промяна на всякакво отношение и нагласа, както и в случаите, в които се усетя нещастна, изчерпана, обезверена и всякакви други некрасиви състояния, за които можете да се досетите. Как точно работи? Търся на момента поне две основания да съм щастлива тук и сега в тази минута от живота си. И става наистина – в момента, в който си ги изброя, усещам, че се чувствам по друг начин – по-спокойна, по-малко подтисната, повече щастлива. Ако започнете да го прилагате системно, след време толкова ще задобреете, че в момента, в който си кажете, че ще прилагате правилото – за стотни ще намирате причини да обърнете отношението си към живота и да защастливите състоянието си.

Преглед на постигнатото – това са онези моменти с “потупване по рамото”. Аз лично го правя поне веднъж в годината. В миналото го правех по два пъти годишно – преди рождения ден (обикновено, когато съм на почивка) и около Нова година. В книгата “Бог пътува винаги инкогнито” се препоръчва да се прави всеки ден преди лягане. Според мен, можете да го опитате и, ако ви допадне, да го ползвате винаги когато се почуствате подтиснати и по-малко щастливи.

Преживяване на бъдещето – това е упражнение, при което си представям, че вече съм там – виждам, доизграждам, измислям детайли. Да предвкусвам щастието, което ще ме завладее тогава. Ако отново ползвам примера с храненето, това е като да се настройвате за любимата торта (или каквото е вашето най-изкушаващо ви ястие). Веднага се появява блаженно изражение на лицето, нали? И ни става едно хубаво…

Превръщане на проблема в задача (план) – вместо да се чудя защо и от къде ми се случило и защо точно на мен, се опитвам директно да си задам въпроса какво следва да се направи, за да оправя проблема и в главата ми да се “запечати” задачката, а не самия проблем.

Вие как приемате “малките камъни”, които се случват “тук и сега”? В края на крайщата, няма такова нещо като безпроблемен живот. Все нещо се случва – паспортът ни е с изтекъл срок, хванали сме настинка, детето отказва да се храни достатъчно и т.н. Замисляли ли сте се какво за вас са тези “нещастия” – дали са нещо, което следва да се “оправи”, за да продължите напред или поредното доказателство, че животът е “гаден” и само на вас ви се струпват нещастията.

Помня, че когато бях дете (това беше миналия век) – когато нещо не беше наред, усилията не се насочваха към това да се търси решение, за да се излезе бързо от него, а първо се търсеше виновника (прилагаше се наказание), след това следваше самосъжалението, че ни се е случило точно на нас и накрая… ами накрая най-често нищо не се правеше за поправяне на проблема…

Справяне с депресията – когато сме в депресия е трудно да сме щастливи. На мен какво ми помага – една мъдрост, на която ме научиха в Марков колеж – казвам си “И това ще отмине”, след това се отдавам на депресията изцяло, без да се боря с нея или да я отричам. В момента я имам по два-три пъти в годината за по един ден.

Заснемане на моментите, в които се усещам щастлива (снимки или филмчета). Така се запазва част от енергията и като ги разглеждам, отново усещам мъничко от “онова състояние”.

Създаване на условия за щастливи моменти – вместо да седия пред телевизора в почивен ден, излизамна разходка, отивам на планина, до реката, из града, на мини екскурзия до интересно село. Стремя се да си правя “приключения” с близките и важни за мен хора. И пак… снимам.

Грижа “за себе си” – физически (болести, умора, лоша храна, вредни вещества), емоционално (подтиснатост, депресия, скандали с близки, гняв, осъждане и т.н.), духовно (мечти, цели, стремежи, идеали). Тук имам предвид превантивната грижа срещу малките и по-големите “камъни”, които може да се изпречат на пътя ми, ако не внимавам и с които може да губя времето и енергията си, вместо да щастливея.

Най-популярният пример – успявате да настинете и така прекарвате отпуската си (или уикенда) в леглото с кутия салфетки и термометър, вместо да сте някъде на приятно за вас място, с хората, с които бихте искали да сте.

Поддържане на мисленето “Другите не са ни длъжни” – това е един начин на мислене, който може много да вгорчи живота ни. Особено е тежко, когато несъзнателно го мислим спрямо близките си. За мен лично беше истинско пробуждане, когато още в началото на съвместния ни живот съпругът ми сподели, че “няма да ме направи щастлива”, защото това зависи изцяло от мен – а може само да бъде условие за това да се почувствам така. Тогава разбрах, че приказките за принцеси и кое ли още не е създало в мен очакването, че като намеря партньора си, той ще се заеме с щастието ми като негов основен приоритет. Веднъж като осъзнах това, което ми каза, установих, как автоматично поех сама отговорността за вътрешното ми състояние на щастие – очакванията, изискванията, осъжданията – всичко това се обезсмисля и остава само да се радваме на живота ни заедно с партньора.

Ще дам още един пример, защото ми се струва, че това е едно от най-важните условия за щастливеенето ни. Моята фризьорка веднъж ми сподели как постъпила с дъщеря си, която след първите посещения на детска градина, показвала колко е нещастна и как не й харесва там. Казала й, че така или иначе ще ходи на детска градина, но тя ще си избере как ще си изкарва докато е там – дали ще й е хубаво или ще й бъде нещастно. След този разговор, детето започнало да споделя все по-приятни преживявания от градината. Ако животът ни е една детска градина, то ние решаваме как ще го изживеем – търсейки и бидейки щастливи или оплаквайки се и оставайки си нещастни.

И така, в заключение ще кажа отново, че щастието е състояние и според мен е добре да се научим да полагаме усилие в това да го поддържаме като го пробуждаме, като си напомняме, че е част от живота ни тук и сега, а не само от бъдещето ни и като не забравяме, че да бъдем щастливи зависи само от нас – и също както нивото ни на енергия и жизнен тонус, то е наша лична отговорност.

Хубави думи и пожелания, нали? Е, хайде сега и да се задействаме…

съвместна публикация с блога на Кареа