Archive for the ‘деклътър’ Category

В предишни постове разгледахме определението ни за деклътър и защо за нас е ценност. Ето и някои от принципите, които ни помагат, когато започваме с деклътъра.

a place for everything and everything in place / всичко на място и място за всичко В идеалния вариант всяко нещо около нас би имало своето място. И – когато не се ползва – би било на това място. Независимо дали е материално и стои в ‘своето’ чекмедже / шкаф / помещение. Или е дигитално – и е своята папка / програма / машина. Или е ментално – и е в предпочитаното приложение за описване на целите / място за записване размисли & идеи / нашия дневник.

out-of-sight is not out-of-mind / ‘Не-пред-очите не означава не-е-в-ума’ Това е в пряка връзка с горния принцип. Често, опитвайки се да разчистим, ние преместваме  или реорганизираме нещо, като просто го слагаме на друго място. Килер. Мазе. Гараж. Някъде, където не ни е пред очите. ‘Скатаваме’ го. Реално, обаче, на подсъзнателно ниво, това остава като ‘нещо за оправяне’. Може би не толкова натрапчиво, колкото би било, ако е на плота в кухнята или на декстопа ни. Но ако не си е ‘на мястото’ все така ще знаем, че следва да направим още нещо за него.

не очаквай / ‘гони’ съвършенство Както в почти всяка дейност, очакването за съвършенство /особено постоянно/ може да има по-малко ползи, отколкото вреди. Да, искаме да знаем, какво е желаното състояние. Да, ако не знаем къде отиваме – всички пътища водят натам. Но – ако очакваме да е съвършено през цялото време – през много голяма част от времето ще бъдем неудовлетворени, че не е. Ако тук-и-сега всичко е ‘на място’ и няма нищо, което да ни натоварва – насладете се на момента. Оценете го. Но знайте, че след няколко дни ще бъде отново някакво ниво на хаос. И едва ли ще бъде все така съвършено. Поддържането на ред изисква определена енергия – и едва ли постоянно можем да я ‘наливаме’. Ако това ни прави нещастни – ще бъдем нещастни през неоправдано голяма част от времето. По-добрия подход е да бъдем щастливи, когато е съвършено. Или когато усещаме, че напредваме към желаното състояние.

стойността е не само в $$.  Важен критерий при оценка на значимостта на дадена вещ за нас е нейната стойност. Най-често я мерим в пари – ‘колко $$ струваше тази дреха / ‘играчка’ / вещ’? Оценявайки я само така, обаче, вероятно е по-трудно да я оценим напълно. А всъщност ползваме ли я? А колко време ни изисква за поддръжка?  Носи ли ни радост? Поне удовлетворение? Това са въпроси, които ни помагат да оценим реалната стойност на дадената вещ за нас. Толкова скъпата дреха, която купихме на промоция, защото някой познат имаше същата – обличана ли е повече от веднъж? А мислим ли, че някога ще я носим регулярно? ‘Кефи’ ли ни? Когато отговорите са не – може би е по-разумно да се разделим с нея…

donate / продавам / подарявам / рециклирам/ изхвърлям & изгарям Когато сме готови да се разделим с дадената вещ – имаме няколко възможни подхода. Предпочитаният от нас е да я оставим за ползване на някой, който има нужда от нея. Така запазваме собствеността и /много рядко нужното/ право за ползване. И е относително по-лесно да се намери някой, който да се изкуши от съответната придобивка. Много хора предпочитат директно да продават. Тук често се сблъскват нашата оценка за стойността на нещото /”ама аз на времето колко пари дадох”/ с това колко $$ някой е готов да даде. Но пък е единствения начин за финансово остойностяване на ненужната вещ. Ако  не можем / не искаме да я продадем – вариант е да я подарим на някого, който има интерес. Ако няма и тази опция – много неща могат да бъдат рециклирани. И – като краен вариант – можем просто да я изхвърлим (за мен начин е и да се изгарят вещи – най-вече такива, които имат някаква емоционална стойност – например твърде прокъсаната любима блуза или вече ненужни документи).

Това са някои от основните принципи, които ни помагат при деклътърването. Надявам се да бъдат от полза и за вас.

Share

Когато обсъждаме идеите за деклътър, обичайно задаван въпрос е ‘защо?’. ‘Защо го правите’? ‘Защо изхвърляш работещи вещи’? ‘Защо да се правя на будистки монах’?

Краткият отговор е – защото за нас има смисъл и стойност. Пълният отговор е: за да освободим място в живота си за нещата, които имат по-голяма стойност за нас. Това може да означава да имаме време да правим неща, които искаме. Или да сме с хората, с които искаме. Да се радваме на неща, които имат стойност за нас.  Тоест – идеята е да останат по-малко, но много по-стойностни /за нас/ неща. Неща, за които посветеното време е / ползваме с удоволствие. Които ценим.

Да, има материални неща, които ни носят удовлетворение. Нашето разбиране не е за  ‘махане’ заради самото махане. Ние искаме да се наслаждаваме на нещата около нас. Типичен пример е любима книга. Книга, която като хванем в ръка и започнем да препрочитаме ни кара да се чувстваме по-добре. Носи ни стойност и(ли) наслада.  Но – ако имаме още десетки книги наоколо (мнозинството от които дори не ни доближават до това усещане) – ще бъде много по-трудно / рядко да усетим онова усещане с любимата книга.

За мен такива неща са колекцията ми от PalmOS устройства. Това е нещо, за което с удоволствие отделям време. Да тествам. Да експериментирам. Да пиша и описвам. Да се грижа за тях. В същото време насъбраните с годините неупотребявани компютри и лаптопи в един момент започнаха да ми пречат. Да заемат място. Да изискват /неоправдано за мен/ много енергия “какво не му работеше на този” / “какво може да се ползва от онзи”. И започнах да ги продавам за части. Да ги дарявам. Някои – дори да оставям за рециклиране. В идеалния вариант – на някой който изпитва удовлетворение от това, подобно на моето от PalmOS джаджите.

Тоест – ако обмисляте да пробвате деклътър – отговорете си в началото на въпроса ‘защо’. Напътствията / съветите / идеите как да го правите са по-лесната част.

Share

Една от значимите идеи, които харесваме и /се опитваме да/ прилагаме със Светле в последните години е тази за declutter-а.

Какво е деклътър? Най-вероятното определение на български би било ‘разчистване’. Или ‘подреждане’. Премахване на безпорядъка / бъркотията. Ако искаме да бъдем по-изчерпателни и пълноценни в разбирането си за деклътъра, обаче, възможна дефиниция е: да намерим мястото на (което включва и да се разделим с) нещата, които са в безпорядък или /вече/ не принадлежат в нашата среда.

Защо толкова ‘сложно’ определение? Защото деклътърът има няколко аспекта. Най-често се има предвид за материалните вещи около нас. Stuff-a. Излишните вещи или тези, за които все не се намира място. Неща, които пазим или сме купили ‘за всеки случай’. Или подаръци, които не са ‘в употреба’. Вещи, които не се решаваме да изхвърлим / продадем / дарим. Да се разделим с тях.

Но деклътърът може да бъде и на ментално / емоционално / психологическо ниво. Ангажименти, които ни натоварват. Хора, които ни затормозяват. Проекти, които сме ‘захванали’, но вече не са съществени / приоритетни / от значение. Може да бъде свързан с неща, които зависят изцяло от нас. Или такива, които зависят и от нас.

Също така, деклътърът може да е за физически неща, но може да е и за дигитални. Дигиталният клътър често изисква енергия и внимание дори по-големи от физическия. Да, не се вижда ‘на купчини’. Да, не заема място. Но – в наши дни – той е непрекъснато с нас. Нотификации на телефона. Аларми. Пинг-ове. Непрочетени съобщения. Уеб-страници, отворени от месеци. Бележки в поредната програма / услуга, която сме тествали. И ако смартфона е ‘винаги-с-нас’ – вероятно и дигиталния клътър е постоянен.

Накрая, деклътърът може да е целенасочен, но може и да е спонтанен. Дори и никога да не сме чували идеите за деклътър, вероятно сме разчиствали бюрото си. Работната си площ. Или сме измивали чиниите ;) И – ако в началото – деклътъра изисква съзнателно отношение / ‘усилие’ – с времето е реалистично да започне да става спонтанно. И ползите да бъдат многократно по-големи от трудностите.

В следващи постове ще разгледаме защо искаме да правим деклътър, както и принципи и подходи при прилагането му.

Share