Има един израз, че да си родител е все едно да изкараш един университет.
Наистина много неща се научават – някои в движение, други се четат или са споделен опит. Едно е почти сигурно – част от наученото се забравя, за да отстъпи място на новото знание, потребно за следващата възраст на децата. Затова и реших да споделя част от личните ни открития със SAS през първите две години от родителстването ни, които сме счели за наистина полезни.
Системата с памперсите – след първите месеци на ползване на “маркови” памперси, започнахме да опитваме и продуктите на различни производители. Открихме, че има памперси, които са с по-нисък бюджет, и които задържат по-малко течност, и такива, които са по-скъпи, но може да им се доверим, че ще запазят детето сухо през цялата нощ. Така се роди системата с нощни и дневни памперси. През деня се ползват “по-слабите” памперси, защото така или иначе не ги изчакваме да се “напълнят” до края на капацитета им – от една страна да не се запарва кожата на детето, а от друга – заради текущи манипулации като къпане, изхождане до голяма нужда, басейн или плаж през топлите сезони и т.н. А през нощта се слагат пелени за еднократна употреба, които са с голям капацитет на поемане на течност. Така общия бюджет за памперси се оптимизира като средна цена между по-скъпите и по-достъпните. А и е по-лесно да се “жертва” някой дневен памперс, ако се знае, че е по-приемлив като разход (има разлика между 27 ст. и 45 ст. на бройка).
Сиропът от бъз – съвсем случайно откритие, за което съм много благодарна. След първата година, когато на децата се даваха само сокове “с произход” от детските магазини, в началото на втората година, преминахме на домашен сок от бъз, който се приготвя при разреждане 1:10 с вода. Получава се приятна напитка, леко кисела от лимоните, които се слагат в сиропа, и ароматна от самия бъз. През пролетта заложих 9 литра сироп (30 малки шишета от 300 мл.), който ни стигна до края на есента, когато преминахме на запарки от чай.
Уредът за готвене на пара – страхотно откритие беше този уред. През втората половина на първата година на децата беше ежедневно ползван за вечерното меню – зеленчуково пюре с яйце. Можех да залагам различни зеленчуци, за да разнообразявам вкуса. Отчиташе си самостоятелно времето на приготвяне (с вътрешен часовник) – единствено се добавяше вода в началото. Достатъчно компактен и за пътуване, което позволяваше да се ползва в хотелски стаи, когато пътувахме с децата. За по-малко от 20 минути осигуряваше термично обработени зеленчуци, които след това се пасират за по-малко от минута и хоп – пюрето за вечеря е готово. Освен бързината на подготвяне и автоматизирането на процеса, предимството на този уред бе това, че запазва максимално качествата на зеленчуците. Като повечето родители на малки деца, и ние полагахме усилие да осигуряваме домашно отгледани зеленчуци, а с уреда бяхме и спокойни, че взимаме максималното от тях.
Пасаторът – наистина удобно откритие и много ползвано в детската кухня до навършване на година и половина поне. Работи много бързо и ефективно. За по-малко от минута пасира сурови плодове, зеленчуци на пара, може да разбие кашата, ако не е със съвсем хомогенна структура, но най-силно разчитах на него за обработване на месото до състояние на пастет.
Джа-джата за мами – за нея вече писах пост, затова тук само ще спомена, че това е много удобен инструмент за различни цели – звуков фон, приспиване на децата, занимаване на майката докато лежи неподвижно до децата, отбелязване на идеи или водене на дневник, списък с покупки и какво ли още не.
Няколко книги – доста книги изчетохме преди и през първата година на децата, но мога да кажа, че с най-силно въздействие и полезност отличаваме – Mayo Clinic Guide to A Healthy Pregnancy, Мъдрата обич, Твоето компетентно дете, Бебешка кухня – съвети и рецепти. Първата ни беше добър източник на информация по време на бременността, втората и третата ни помогнаха да се ориентираме в това какви принципи на взаимоотношения искаме да поддържаме с децата ни и да си отговорим на някои въпроси за поведението им, а последната ми даваше идеи за това какво ястие да приготвя на децата, особено когато нямам много време.
Програмата OneNote – като се заговорих за рецепти, мога да спомена и тази чудесна програма за систематизиране на информацията по проекти – в конкретния случай, я ползвах за подреждане на рецепти, които съм взела от интернет или са ми продиктувани, или съм взела от книга. Подредбата, която си избрах, бе по основен ресурс за ястието – напр. ястия със свинско, с телешко, с пиле; зеленчукови с картофи, тиквички и т.н. Също ястия за обяд, за вечеря, за закуска. Имам и графа – любими ястия на децата. Може да се сложат рецептите, снимки и източниците, от където са копирани (ако са взети от интернет). SAS предложи да разкаже повече за програмата някой ден, най-вече като част от Personal Cloud-a.
Отворените легла-кошарки – това са класически кошарки, на които може да се свали едната дълга страна и така да се свърже пространството им с това на голямото легло на родителите. Усещането е за споделено пространство, но в същото време детето си има своя територия. Безопасно е, защото детето може единствено да се завърти и да отиде в голямото легло. Така отвореното легло е удобно и за нещо като диванче когато детето порасне.
Музикални творби и филмчета – страхотна работа ни свършиха песните на Giggle Bellies, също филмчетата на “Finley – the Fire Engine” и музикалната поредица “Nursery Rhyme”. Най-полезни са ни били в моментите, когато искаме да разсеем децата (ако плачат например, изпитват някаква болка или са свръх активни), също когато искаме да им задържим вниманието за кратко (налага ми се да изляза от помещението, в което се намират).
Слингът, кенгуруто и раницата за носене дете на гръб – отлични достижения на цивилизацията, които ни помагаха да издържаме по-дълго при носенето на децата на ръце, а също ни осигуряваха приятни разходки на Витоша.
Това са откритията, за които се сещам на прима виста. Ако си спомня за още – ще споделям.
А дотогава – приятно родителстване!