Archive for the ‘Родителстване’ Category

Rockabye baby! е серия от музикални произведения, инструментални версии на творби на популярни рок /и не само/ изпълнители за новородени и малки деца. Сред тях има адаптации на песни от рок-класики на Beatles, Rolling Stones и Led Zeppelin, през Pink Floyd, AC DC, Metallica, Aerosmith и Queen, до Madonna, Pink, Eminem, Michael Jackson и Jay Z. Преработени като приспивни песни /lullabies/, те са чудесно средство за успокояване на децата – и ‘създаване’ на музикални вкусове :)

Идеята е на Lisa Roth /сестра на вокалиста на Van Halen/, която разказва за проекта в това интервю. Начинанието е започнато през 2006 г. и понастоящем има издадени над 60 диска.

Ние със Светле харесваме това, че е съхранено оригиналното звучене, че и преработени песните запазват мелодичността си и ни карат с удоволствие да тананикаме /е, понякога и да ‘пришепваме’ ;) /. Най-често ги пускаме при приспиване, но също и когато искаме да “успокоим енергията” – например на път, в банята, или когато се налага да чакаме някъде. Особено забавно е, когато на път мама и тати припяват или подсвиркват – децата искрено ни се радват /надяваме се скоро и да пригласят : )) /. А обичайно – при приспиване – е отбележително детето да се успокои и заспи на Thunderstruck, Paint it black или Give it away….

Най-същественият ‘кусур’ за нас е, че официалната разпространителска мрежа е ограничена само до US, и е малко приключение /но същевременно и удоволствие/ да намерим някое от CD-тата за подарък – най-често през Amazon. А когато искаме да ‘запалим’ някого за идеята – официалният сайт предлага ‘мостри’ на песните. Приятно слушане – и приспиване :)

Има един израз, че да си родител е все едно да изкараш един университет.

Наистина много неща се научават – някои в движение, други се четат или са споделен опит. Едно е почти сигурно – част от наученото се забравя, за да отстъпи място на новото знание, потребно за следващата възраст на децата. Затова и реших да споделя част от личните ни открития със SAS през първите две години от родителстването ни, които сме счели за наистина полезни.

Системата с памперсите – след първите месеци на ползване на “маркови” памперси, започнахме да опитваме и продуктите на различни производители. Открихме, че има памперси, които са с по-нисък бюджет, и които задържат по-малко течност, и такива, които са по-скъпи, но може да им се доверим, че ще запазят детето сухо през цялата нощ. Така се роди системата с нощни и дневни памперси. През деня се ползват “по-слабите” памперси, защото така или иначе не ги изчакваме да се “напълнят” до края на капацитета им – от една страна да не се запарва кожата на детето, а от друга – заради текущи манипулации като къпане, изхождане до голяма нужда, басейн или плаж през топлите сезони и т.н. А през нощта се слагат пелени за еднократна употреба, които са с голям капацитет на поемане на течност. Така общия бюджет за памперси се оптимизира като средна цена между по-скъпите и по-достъпните. А и е по-лесно да се “жертва” някой дневен памперс, ако се знае, че е по-приемлив като разход (има разлика между 27 ст. и 45 ст. на бройка).

Сиропът от бъз – съвсем случайно откритие, за което съм много благодарна. След първата година, когато на децата се даваха само сокове “с произход” от детските магазини, в началото на втората година, преминахме на домашен сок от бъз, който се приготвя при разреждане 1:10 с вода. Получава се приятна напитка, леко кисела от лимоните, които се слагат в сиропа, и ароматна от самия бъз. През пролетта заложих 9 литра сироп (30 малки шишета от 300 мл.), който ни стигна до края на есента, когато преминахме на запарки от чай.

Уредът за готвене на пара – страхотно откритие беше този уред. През втората половина на първата година на децата беше ежедневно ползван за вечерното меню – зеленчуково пюре с яйце. Можех да залагам различни зеленчуци, за да разнообразявам вкуса. Отчиташе си самостоятелно времето на приготвяне (с вътрешен часовник) – единствено се добавяше вода в началото. Достатъчно компактен и за пътуване, което позволяваше да се ползва в хотелски стаи, когато пътувахме с децата. За по-малко от 20 минути осигуряваше термично обработени зеленчуци, които след това се пасират за по-малко от минута и хоп – пюрето за вечеря е готово. Освен бързината на подготвяне и автоматизирането на процеса, предимството на този уред бе това, че запазва максимално качествата на зеленчуците. Като повечето родители на малки деца, и ние полагахме усилие да осигуряваме домашно отгледани зеленчуци, а с уреда бяхме и спокойни, че взимаме максималното от тях.

Пасаторът – наистина удобно откритие и много ползвано в детската кухня до навършване на година и половина поне. Работи много бързо и ефективно. За по-малко от минута пасира сурови плодове, зеленчуци на пара, може да разбие кашата, ако не е със съвсем хомогенна структура, но най-силно разчитах на него за обработване на месото до състояние на пастет.

Джа-джата за мами – за нея вече писах пост, затова тук само ще спомена, че това е много удобен инструмент за различни цели – звуков фон, приспиване на децата, занимаване на майката докато лежи неподвижно до децата, отбелязване на идеи или водене на дневник, списък с покупки и какво ли още не.

Няколко книги – доста книги изчетохме преди и през първата година на децата, но мога да кажа, че с най-силно въздействие и полезност отличаваме – Mayo Clinic Guide to A Healthy Pregnancy, Мъдрата обич, Твоето компетентно дете, Бебешка кухня – съвети и рецепти. Първата ни беше добър източник на информация по време на бременността, втората и третата ни помогнаха да се ориентираме в това какви принципи на взаимоотношения искаме да поддържаме с децата ни и да си отговорим на някои въпроси за поведението им, а последната ми даваше идеи за това какво ястие да приготвя на децата, особено когато нямам много време.

Програмата OneNote – като се заговорих за рецепти, мога да спомена и тази чудесна програма за систематизиране на информацията по проекти – в конкретния случай, я ползвах за подреждане на рецепти, които съм взела от интернет или са ми продиктувани, или съм взела от книга. Подредбата, която си избрах, бе по основен ресурс за ястието – напр. ястия със свинско, с телешко, с пиле; зеленчукови с картофи, тиквички и т.н. Също ястия за обяд, за вечеря, за закуска. Имам и графа – любими ястия на децата. Може да се сложат рецептите, снимки и източниците, от където са копирани (ако са взети от интернет). SAS предложи да разкаже повече за програмата някой ден, най-вече като част от Personal Cloud-a.

Отворените легла-кошарки – това са класически кошарки, на които може да се свали едната дълга страна и така да се свърже пространството им с това на голямото легло на родителите. Усещането е за споделено пространство, но в същото време детето си има своя територия. Безопасно е, защото детето може единствено да се завърти и да отиде в голямото легло. Така отвореното легло е удобно и за нещо като диванче когато детето порасне.

Музикални творби и филмчета – страхотна работа ни свършиха песните на Giggle Bellies, също филмчетата на “Finley – the Fire Engine” и музикалната поредица “Nursery Rhyme”. Най-полезни са ни били в моментите, когато искаме да разсеем децата (ако плачат например, изпитват някаква болка или са свръх активни), също когато искаме да им задържим вниманието за кратко (налага ми се да изляза от помещението, в което се намират).

Слингът, кенгуруто и раницата за носене дете на гръб – отлични достижения на цивилизацията, които ни помагаха да издържаме по-дълго при носенето на децата на ръце, а също ни осигуряваха приятни разходки на Витоша.

Това са откритията, за които се сещам на прима виста. Ако си спомня за още – ще споделям.

А дотогава – приятно родителстване!

Когато бях ученичка в гимназията, имахме един учител, който ни обясни, че всяко семейство, което отглежда две деца осигурява “заместване” на двамата родители. Но има семейства, които раждат по едно дете. Тогава от двама, в бъдещето продължава един. Сигурен начин за намаляване на населението. И на подрастващите за сметка на възрастните. А има и семейства, които нямат деца.

Затова, още тогава, поисках да участвам в създаването на семейство с три деца. И затова уважавам толкова SAS, защото той също иска и е готов да бъде родител на три деца.

От разговорите с други семейства, установих, че в решението колко деца да има едно семейство участват поравно и двамата и често е достатъчно единият родител да каже НЕ за следващо/следващи деца.

Най-честите основания да нямат повече деца, които споделят познатите ми са:
– финансова невъзможност;
– голямата възраст на родителите (“стари сме вече за това”);
– голяма разлика между децата;
– нежеланието най-вече на майката да премине отново през “всичко това”;
– нежелание да се прекъсва кариерата за нови 1-2 години;
– страх, че няма да имат възможност да обърнат полагащото се внимание на всички деца;
– ограничено пространство за живеене.

Чудя се дали само на мен ми се струва, че всяко от тези основания може да се обори? Може би въпросът е доколко решителността и убедеността в това да се отгледат повече от две деца е достатъчно силна, за да наклони везната в посока “хайде да го направим”.

Дали да не се решите да имате и трето дете? Никой не може да ви накара да го направите – нито роднини, нито държава. Тя може само да се опита да ви стимулира – чрез еднократни помощи и стимулиращи програми (в момента е активна една такава – Голямото семейство – проект в подкрепа на многодетните семейства в България). Но решението следва да си е на двамата родители. Само те заедно могат да се решат, защото и отговорността, и плащането на лична цена си е тяхна – а не на приятелите, роднините или на държавните институции. Да се роди едно дете и да не се полагат грижи за него е не по-малко пагубно, отколкото да не се раждат деца.

Затова – само, ако обичате децата, харесвате се в ролята на родители, вярвате, че имате какво да предадете, готови сте да ги подкрепяте с цялото си същество, може би си заслужава да се замислите – дали да не създадете още един живот. Като оставим ежедневните цели и стремежи в реализацията ни, даването на живот на дете е едно от най-важните неща за съществуването ни.

Е, не бързайте! Помислете заедно – само вие двамата.

Ето ги по-подробно нашите основания със SAS да искаме три деца:
– да помагаме за повишаването на прираста;
– да създадем възможност всяко от децата ни да има по двама много близки същества, освен родителите, които винаги да са с него и да го подкрепят;
– вярването, че децата са най-добрата инвестиция (един мъдрец беше казал, че “който мисли десет години напред – сее лозе, а който мисли тридесет години напред – ражда деца”);
– желанието да изградим заедно дом, изпълнен с живот (като не забравяме котката, кучето и рибките).

Потребността от оставяне на наследство е заложена в нас като човешки същества. И аз, и SAS работим и живеем, вярвайки, че ще успеем да оставим своя принос преди да си отидем. Но каквото и да направим, лично мен ме сгрява мисълта, че заедно със SAS ще дадем началото на живота на три прекрасни деца – ще ги направим мислещи, осъзнати и умеещи да бъдат щастливи.

А това наистина си заслужава плащането на личната цена.

Музиката може да бъде добър фактор в отглеждането на децата. Поне при нас се оказа надежден помощник. Вече ви разказвах за полезността на музиката при кризисни ситуации като среднощен плач в поста, посветен на GiggleBellies. Похвалих ви и джа-джата за мами, която най-вече ползвам за пускане на музика. Тук ще споделя за още ситуации, в които слушаме музика и кога какъв вид ползваме.

  • Подготовка за приспиване (докато текат ритуалите преди сън – преобуване, обличане, пиене на чай и т.н.). Това е времето на постепенно забавяне на ритъма и довеждане до достатъчно ниво на спокойствие, от което заспиването е на една стъпка. За постигането на тази цел ползваме бавни песни като например Go to sleep; Зайченцето бяло, Аз съм сънчо, Off to sleep you go и др. Понякога се пускат български приказки като тези от, поредицата на Шехерезада – Али баба и 40-те разбойника, Аладин и вълшебната лампа, Синбад мореплавателя.

  • Приспиване – времето на същинското успокояване до притихване и довеждане до заспиване. В този случай идеална, според нас музика за това е поредицата музикални албуми Rockabye. За тях SAS е обещал да напише пост като разкаже за проекта и за това какво точно представлява тази музика, така че няма да му отнемам удоволствието.

  • При събуждане. Това е бавното и услаждащо се излизане от състоянието на сън и довеждането до по-бодро настроение. Класическата музика ,според нас, е много подходяща за целта. В някои “парчета” има много приятна приповдигнатост и ведрост, а хармоничния звук се отразява благотворно на полуспящите сетива (ние много харесваме диска “Моцарт за деца”).

  • За утихване, при тихи игри. Тук се има предвид довеждането до състояние, подходящо да се извършват успешно интелектуални занимания като редене на чашки, кубчета, пъзели, рисуване и т.н. , т.е. желателно е да се постигне утихване, намаляване на активността и фокусиране. За такава цел идеални са аудио приказките – например Котаракът в чизми, Джуджето дългоноско, Робинзон Крузо и т.н.

  • За създаване на настроение, енергизиране – например когато пеем заедно с тях, правим физически упражнения, играем активни игри (люлеем се, скачаме на бънжди) – в тези случаи обикновено използваме ритмични, скокливи песнички – български, от Baby TV, поредицата Nursery rhyme  и Giggle Bellies.

  • За разсейване (когато са разстроени),също при нужда от това да ги “отвлечем” от нещо нежелано, което правят или да ги задържим за малко неподвижни (когато спешно и за малко се налага да ги оставя насаме) – в тези случаи ползваме клипчета, които са много цветни и интригуващи, а мелодиите им са приятни и завладяващи – такива според на са някои от клиповете на поредицата Nursery rhyme и Giggle Bellies.

  • В банята, докато са във ваната – тук се търси атмосфера на спа център, така че мелодиите от поредицата Rockabye са много подходящи, особено, ако се добави една голяма свещ за разкош.

  • Да ги успокоим при среднощното събуждане – тук се има предвид не само лекото излизане от състоянието на сън, а сериозното разбуждане, обикновено придружено с плач и запушени ноове. Целите са две – първо да ги разсеем от неприятната емоция – така да се прекрати плача, а след това постепенно да се постигне утихване и повторно заспиване. За първата цел, както писахме в предишен пост, най-добра работа ни вършат клипчетата на Giggle Bellies и след това им пускаме мелодиите на Rockabye.

Това са мелодиите, които прилагаме сега, когато сме между една и две години. Със сигурност нуждите ще се менят с възрастта, а оттам и музиката, но съм сигурна, че тя винаги ще ни е добър партньор. Ще се радваме на още идеи за подходящи музикални решения, ако на вас ви работят.

До скоро!

roditelstvane#3Да бъдем родители бе – и все така е – нещо силно желано, очаквано и предизвикателство за мен и за Светле. Бидейки в началото на това вълнуващо и наистина променящо живота ни достижение, се опитваме да определим основополагащите средства, на които да базираме решенията и поведението си. Сред огромното количество книги, съвети и препоръки за това как да бъдем родители, три принципа все така доминират за нас. Те са взаимосвързани, отчасти припокриващи се и все така валидни. Ето – относително накратко ;) – кои са те:

# бъди с тях Толкова просто, и толкова трудно да се реализира понякога средство – да бъдем с децата си. Бичът на съвременните родители е “невъзможността” да го осъществят. Масовото решение ‘бабите / яслата / детската градина / училище’. Виждане вечер  и предаване на ‘щафетата’ на някой друг. Това, разбира се, е индивидуален избор. Но – запитайте се – кои неща са по-важни в живота ни от децата? Работата? Печеленето на пари? Социалните ни ангажименти? Да си отпочинем от всичко това с малко телевизия / ‘висене пред компютъра’ / ‘време, в което никой да не ни се пречка’?  Едва ли – едва ли са по-важни. От това да бъдем осезаемо до децата си. И в хубавите моменти – което почти всички искат. И в трудните моменти – например когато са болни, изнервени, уплашени или се чувстват неразбрани.  Ние искаме просто да ги опазим живи – и едновременно с това, да ги оставим да ‘падат’ – и да ‘стават’ – усещайки нашата подкрепа. Да бъдем с тях и в моментите им на радост, триумф и гордост, и още повече – когато са разочаровани, обезнадеждени или ‘извън себе си’. Накратко – да бъдем с тях.

# обичай ги Те са чудесни и са нашите деца. Едва ли някой се нуждае, оценява или заслужава в по-голямата степен нашата обич. Такива каквито са. Въпреки че не отговарят всецяло на нашите виждания и стремежи, и не са “съвършени”. И никога няма да бъдат. Също като нас. И – подобно на нас – се изявяват в максимална степен, когато усещат колко много са обичани. Обичта може да ви кара да вършите неподозирани за себе си неща. Или да означава да се посветите всецяло на някой, който като че не винаги ви отвръща със същото. Една прегръдка в труден момент върши чудеса. Да, ще има моменти, когато да бъдем рационални, и да обясняваме или дискутираме обстойно нещата. И това също да бъде израз на нашата обич. Отново прости неща като това да гушнем детето, дори след като е направило някоя беля, или да му кажем, че го обичаме, когато ни е ядосано, могат значимо да повлияят начина, по който това дете възприема света. И по който и то обича.

# бъди за пример Съвпадението на думи и дела е начина, предпочитан от нас за формиране на поведение и отношение. Вероятно може да се разглежда и като ‘възпитание’ – но много различно от масовия подход “ще правиш така, защото казвам така / защото всички правят така”. Ако сте наистина близки с децата си, ако усещат вашата обич, ако сте достатъчно време с тях – естествено е те да искат да бъдат като вас и да постъпват като вас. Искате да се хранят здравословно – вашето меню показва ли, че наистина има значение какво ядем? Искате да имат физическа активност или да развият двигателна култура – дайте си сметка вие какво правите за своето тяло и за физическото си развитие. В идеалния вариант – правите ли го заедно с децата – например разходки в планината, игра навън, придвижване пеша или с колело, вместо с МПС, etc.? Очаквате да бъдат последователни, разумни или разбиращи – а ние доколко проявяваме тези качества – поне в отношенията си с тях? Този подход ни дава много основания да работим над себе си. Да “виждаме гредата в своето око, преди клечката в чуждото”. Да бъдем осъзнато разбиращи – за да очакваме разбиране и към нас. За да можем взаимно да се усъвършенстваме.

Това са три от основополагащите средства за нас като родители. Какво мислите? Кои бяха / биха били подобни принципи за вас? Очакваме вашите коментари!

С удоволствие пиша за някой, който явно обича това, което прави и го прави добре. Като кариерен консултант, бих дала за пример двете дами, които докато учели анимация, решили да направят нещо заедно. Но това нещо не само да им достави удоволствие (и двете обичали да се занимават с анимация), но и да има стойност. Така се родила идеята за GiggleBellies. Мотото на всички клипчета, които излизат с тази марка е Sing-Dance-Learn (Пеем-Танцуваме-Учим). Те не просто са мелодични и цветни, а успяват да очароват и да приковат вниманието и то не само да децата. Имат приятен ритъм и пораждат желание за танцуване. И са много запомнящи се като визия, мелодия и текст. Двете дами са постигнали това, което са заложили в мотото на дейността си. Още един пример за това, че страстта към дадена дейност и желанието да се прави нещо стойностно, могат да създават истински ценности за всички.

Като майка на две очарователни близначета, мога да споделя, че клипчетата на GiggleBellies са едно от ефективните средства за спиране на среднощния плач – независимо дали е от преумора, заради запушен нос (докато седим в леглото и чакаме шпрея да подейства) или защото сме с висока температура. Достатъчно е да погледаме няколко от клипчетата и настроението вече е различно. Децата видимо се ентусиазират още щом чуят първоначалните звуци на увода, с който започват всички клипчета на GiggleBellies.

И винаги действа. Знаете ли защо?

  • Цветовете, които се ползват са жизнерадостни и наситени;
  • Героите са добре завършени анимационни персонажи, които се появяват в различните песни. Дори си имат имена – можете да ги разгледате тук;
  • Самите песни за изпълнени много живо и динамично, с много енергия. Обикновено са познати детски песни – Old MacDonald, Itsy-Bitsy Spider, Wheels of the Bus, но има и авторски – Peanut, ABC Superstar, If I coud fly….. “Fly Away With Me”;
  • Движенията на персонажите в клипчетата харморинат с динамичността – те се въртят подскачат, появяват се от страни на екрана – въобще завладяват изцяло вниманието.

И като консултант, и като майка, искрено се радвам на двете дами и това, което правят. Дано повече хора открият като тях своите страсти и таланти, и ги ползват за доброто на всички.

Когато имате малки деца, сънят през деня е случаи ежедневие. Това са един или два часа, в които настава тишина вкъщи. Но не винаги това означава, че можете да правите със себе си каквото искате през тези часове. При мен, например, често първите 30-40 минути се налагаше да лежа неподвижно. Когато бях уморена, това беше идеален момент за кратък сън, но когато се чувствах свежа, да лежа без да правя нищо бе като наказание. Подобна неподвижност се очакваше и всяка вечер след приспиване.

В такъв момент на помощ ми дойде една много добра джаджа (Samsung Galaxy Note N7000), която SAS ми осигури. Тук ще изброя какво установих, че мога да правя с нея, докато лежа:

  • Четене на книги;
  • Гледане на филми (в повечето случаи такива със субтитри, за да избегна слагането на слушалки, или пускането на звук);
  • Вписване на бележки (джаджата си има и писалка) – всякакви хрумки, които ме сполетяват понякога, както и неща, за които си напомням цял ден, но нямам време да отбележа някъде и да ги “извадя” от оперативната си памет, също идеи за децата, за промени, за заглавия на постове :) ;
  • Попълване на женския календар – въвеждане на данни в него, както и преглеждане на бъдещи събития, анализ на минали (какво става с цикъла, посещения при доктори, интимна активност и т.н.);
  • Слушане на музика или на приказки;
  • Разглеждане на снимки (много нежно се настройва човек, ако докато си лежи до децата, разглежда снимки от началото на живота им и си припомня как всичко е започнало);
  • Комуникиране с някой извън стаята, в която съм – например писане по скайп.

Ето и какво най-вече ми харесва в джаджата:

  • Лекичка и много тънка – мога да я пъхна под възглавницата и да я скрия от погледа на децата. В нея могат да се поберат много книги, бележки и т.н. – представете си леглото отрупано с хартиени книги или тефтери с химикалки – дали би останало нещо, след като детето е наблизо;
  • Хубав екран за гледане на филми – ярки цветове, чиста картина. Удоволствие да се гледа някой филм от мен или да пусна някоя анимация на децата;
  • Управлението с пръсти много ме улеснява, особено като съм легнала и ползвам една ръка;
  • Дръжката за хващане (тя е част от калъфа) – понякога облягам джаджата на леглото и така гледам/чета, а друг път вдигам ръка перпендикулярно на леглото, използвайки дръжката;
  • Добрият звук също е предимство – преди заспиване пускам на децата детски приказки или успокояваща музика, а сутрин ги събуждам с приповдигаща музика;
  • Заключена се оказа чудесно забавление и инструмент за отвличане вниманието на децата – хем свети, хем не може да се влезе “навътре”, ако не се изрисува паролата;
  • При мен е през цялото време, т.е. командният пункт на музика, приказки и т.н. е под ръка – ако искам да намаля, да спра или да сменя нещо – не се налага да мърдам / да ставам от леглото, както би било, ако ползвам за целта лаптоп, касетофон и т.н.

SAS ще се изкаже и професионално за “Галаксито”, както си го наричам накратко, така че това е от мен. В заключение мога само да кажа, че джаджата за мами се оказа много подходящо за мен като майка и съм му благодарна за точния избор.