Archive for the ‘PIM’ Category

В предишния пост представих определение за PDA и разгледах основните му характеристики. Сега ще обсъдя и определящите му качества като Personal Digital Assistant – личен дигитален помощник.

# personal / личен Определящ аспект на PDA e ‘персоналния’ му статус. Устройството е ‘наше’, следва да да го възприемаме като ‘свое’ – и това да ни харесва. Доколкото основната функция на PDA е да осигурява достъп до личната ни информация – било локално, било отдалечено – то е очаквано да желаем да му я предоставим. За целта следва да “ни е под ръка” и always on /’готово за работа’/. Това изисква да е достатъчно компактно и преносимо /според приемливите за нас критерии/ и да изисква минимално време за ‘събуждане’. Ето защо, обичайно лаптопите обичайно не могат да изпълняват ролята на PDA. Също така, устройството следва да осигурява ниво на поверителност на информацията и да приемаме, че можем да ограничим физическия и отдалечения достъп до него. По този начин PDA става ‘личен’ и “част от нас”.

# digital / дигитален Втори аспект на PDA е, че съхранява и осигурява информация в дигитална форма. Това е еволюцията на традиционния хартиен бележник или органайзер, който може да бъде също толкова ‘personal’ и ‘assistant’. PDA, обаче, работи с електронна информация. Това осигурява няколко значими преимущества спрямо хартиените носители. На първо място е обемът информация, който може да се съхранява и ползва от вещ с аналогични физически размери. При това може да се комбинира информация от различни източници – освен текст и снимки, също и аудио и видео съдържание. Бивайки цифрова, информацията е лесно да се мултиплицира – например с цел архивиране, или синхронизиране. Това от своя страна, позволява по-голямата достъпност и повишаване сигурността на информацията.

# assistant / помощник Третата определяща характеристика на PDA е функцията му на ‘асистент’. По подразбиране устройството ни служи /а не ние на него ;)/ и ни подпомага. Въпреки изкушението да го донастройваме още и още, или да тестваме нови и нови приложения – ако това е най-честата му употреба – то е още ‘играчка’, не и PDA. При реално ползване като PDA, устройството може да извършва редица дейности вместо нас. Типични примери са: да калкулира финанси; да визуализира календара и показва ангажименти / свободни времеви интервали; да намира информация и да предоставя лесно достъп до информация по ключови думи; да разпределя входящата информация – напр. от e-mail; или да ни напомня и сигнализира за определени събития. Тоест, поема рутинни, повтаряеми, неизискващи обмисляне задачи. От PDA не се допуска да взема решения, да прави избори или да оценява възможности – а да ни подпомага да го правим. Или – ако перефразирам Christian Lange – “It is a useful servant, but a dangerous master.”

PDA е абревиатура за Personal Digital Assistant – личен дигитален помощник. Традиционно, под това се разбира портабилен цифров органайзер с възможност за инсталиране на допълнителни приложения, но без телефонна част и вградена възможност за пренос на данни през мрежата на мобилен оператор, което ги отграничаваше от смартфоните. За първи PDA може да се разглежда Psion Organiser. Класически примери за такъв тип устройства са Psion 3xx / 5xx сериите; Apple Newton моделите;  Palm III / V / m / Tungsten / Zire и SONY Clie моделите; Windows Mobile устройства на Compaq / HP, Casio, Fujitsu, Dell и др.;  Sharp Zaurus сериите; etc. Терминът е използван за първи път от John Sculley  – тогавашен CEO на Apple – през 1992 г.

Определящи характеристики на PDA са тяхната портабилност и възможностите им за PIM /напр. календар, списък с бележки, адресна книга/. За разлика от електронните органайзери, PDA се отличават с наличието на операционна система, която да позволява разширяването на функционалността им чрез инсталиране на допълнителни приложения,  a често и с възможности за осъществяване на свързаност & синхронизиране на информацията. Почти всички PDA са с екран, чувствителен на натиск, и мнозинството от тях поддържат въвеждане със stylus.

С нарастването на достъпността и популярността на смартфоните, определението PDA започна да губи своята маркетингова стойност и понастоящем е изключение да се намери реклама за подобен тип устройство :/ При положение, че мнозинството функции на ‘класическия’ PDA понастоящем са интегрирани като възможности на смартфона, за мен PDA е по-всеобхватния и коректен термин, в чиито граници могат да се разглеждат и устройства като смартфони, таблети, UMPC, в определени случаи и лаптопи и разновидности.

В следващия пост ще разгледам трите основни качества на PDA – персоналeн & дигитален & асистент.

Принципът GIGO – Garbage In, Garbage Out – показва зависимостта между началните условия и крайните резултати. От гледна точка на PIM – той определя как, за да очакваме една система да бъде адекватна и оптимална за нашите цели – следва да въвеждаме адекватни данни.

Изначално, принципът е от програмирането, където обичайно се взимат мерки за съобразяването му. Като негов автор може да се разглежда Charles Babbage – създателят на първото програмируемо изчислително устройство – още през 1864 г. Популярността си GIGO принципът добива от дейността на George Fuechsel, инструктор от IBM, през 60-те години на миналия век. Впоследствие започва да се прилага във всевъзможни сфери и добива практически универсално приложение.

Буквално преведен, GIGO означава ‘боклук навътре, боклук навън’. Идеята е, че ако въведем некоректни данни /’боклук’/ – ще получим некоректни резултати – независимо колко ‘добра’ / ‘умна’ и ‘коректна’ е системата. Например, ако в полето за телефон на адресната ни книга въведем ЕГН, или 2014-11-23 – смартфона може да се очаква да набере номер 20141123. Или, ако в програмата за лични финанси въвеждаме само кешовите транзакции, но не и картовите /например/ – едва ли можем да очакваме да направим някакъв реален анализ ‘по пера’. Други примери за GIGO принципа в областта на PIM са:

# ‘Помнене’ вместо записване на събития / ангажименти в календара. В резултат може да се получи ангажиране на един и същ времеви интервал с повече от една активност. Или множество маловажни / кратки ангажименти да блокират времето за MIT.

# Множество средства за записки. Казус, с който лично се съобразявах отново наскоро, е използването на множество средства за водене на бележки. Изкушението да се пробва поредна програма или услуга за записки води до ‘разпръскване’ на информацията на множество места  – и “забравяне” на някои от тях, или прочистването им. Сега отново ги сведох до две – OneNote за PC-то, и DiddleBug за PDA-a.

# Не-водене / не-запазване на медицински изследвания и документация – и необходимост от повторната им направа или ограничаване на възможността за проследяването им във времето.

В заключение, GIGO принципа ни служи за напомняне, че една система за PIM е толкова ‘добра’ и ‘работеща за нас’, колкото ‘добри’ и адекватни данни и предоставим. И ако данните са ‘добри’ – може би ще го разглеждаме като ‘Good In, Good Out’ ;)

OneNote е програма за водене на записки, електронен вариант на личния бележник. Основното и предназначение е събирането на едно място на текст, ръкописни бележки, снимки, гласови бележки, както и видео и /връзки към/ файлове. OneNote е част от пакета Microsoft Office от версия 2003, но и досега се ползва със значително по-слабо популярност от други програми в него като Word, Excel или Powerpoint. В този пост ще разкажа за основните причини в последните години за нас тя да бъде най-ползваното приложение от офис пакета на Microsoft.

# stylus support & capture Отличителна особеност на OneNote – и водеща причина и аз и Светле да я харесваме толкова много – е възможността  за въвеждане на информация със stylus /’писалка’/, която дълги години бе специфична за лаптопите тип tabletPC. Това позволява по-бързото и интуитивно ‘нахвърляне’ на идеи, записки и бележки. В съчетание с възможността и за print-outs /използването на виртуален принтер, който позволява произволен файл да се ‘вкара’ в OneNote/,  гласови бележки и screen clippings /’изрезка’ или screenshot на част от изобразеното на екрана съдържание/, приложението ни служи отлично за inbox, откъдето информацията впоследствие се разпределя, tag-ва /залагат ключови думи/, текста може да се набере и т.н. А при необходимост може и да се експортне – например към pdf или Word.

# share & sync Втора отличителна характеристика на OneNote е /отдавна/ заложената възможност за споделяне и синхронизиране на данните – много преди да бъде популярно като днес. Най-лесно и традиционно е между няколко компютъра в една вътрешна мрежа. Например, ползваният от нас Office 2007 home and student edition позволява инсталирането на пакета на 3 ‘машини’ – в нашия случай два лаптопа и едно PC. Съответно промените, които Светле или аз правим в общите ни ‘бележници’, се отразяват автоматично и на трите машини, когато сме си ‘вкъщи’ Ако е нужна синхронизация и когато сме ‘навън’ – има възможност за ползване на отдалечен сървър – например WebDAV /вероятна тема за пост някъде далеч напред във времето :) / или SharePoint. Това в отлична степен се вписва в идеята за Personal Cloud, и дава относително висока поверителност на информацията. Разбира се, с актуалните версии на OneNote могат да се ползват и облачни услуги като SkyDrive – със свързаните предизвикателства относно поверителността, но и значително по-лесното конфигуриране на синхронизацията.

notebooks / sections / pages Информацията в OneNote стандартно се разделя на няколко нива, с цел по-добрата и организация. Отново, по аналогия с хартиените дневници, можем да ги разгледаме като ‘азбучници / бележници’ /notebooks/, секции /sections/ и страници /pages/. Типична употреба е да имате един или няколко ‘лични’ notebook-a, и един или няколко ‘служебни’ или ‘общи’ ‘бележника’. Съответно – някои от тях могат да бъдат споделени /’share’-нати/ – например с други членове на семейството ви, или на работния ви екип. Други могат да се конфигурират да се синхронизират с повече от едно от вашите устройства. Информацията на дадена страница, както и самите страници и секции, може да се размества и премества, изтрива и архивира, или да се добавя нова. Всичко това позволява по-лесната организация на съдържанието.

Това са основните причини OneNote понастоящем да бъде основно средство за управление на информацията в общите ни проекти със Светле. Опитайте – OneNote има и безплатни версии за мнозинството актуални платформи – и споделете своите впечатления в коментарите.

Наскоро реших да започна да поставям целите си за седмицата на десктопа на основната ми PC-машина. Изглеждаше като нещо праволинейно и “лесно” – да се постави текст към работната площ. Очаквах, че някоя от многобройните програми от типа ‘Post-it notes’ ще го позволи безпроблемно. Е, оказах се в заблуждение – от вградената в Windows 7 “Sticky notes”, през няколко безплатни и платени продукта – никоя не “пожела” да стои перманентно на десктопа и да показва текста при натискане на WINkey+D.

Тогава се присетих за едно приложение, което използвах активно със Spiga-та – BgInfo. Това е продукт от категорията Sysinternals на Microsoft – една чудесна колекция от системни програми, които позволяват да се оптимизира и ‘задълбаят’ редица функции на Windows OS.  Обичайно се използва за представяне на системна информация – например IP адрес, host name, DNS server, etc. Програмата генерира bitmap файл, който включва избраната информация и оригиналното изображение на ‘тапета’ /wallpaper/ на десктопа, и заменя wallpaper-a. Поради това практически не изисква системни ресурси /освен когато се генерира bitmap изображението/, а самата програмка е с размер под 1 MB  и дори не изисква инсталация.

В случая използвах BgInfo да визуализира съдържанието на избран текстов файл /weekly_goals.txt/ . Беше нужно да създам ново ‘поле’ /’field’/: Fields -> Custom -> new -> Contents of a file -> избор на пътя до weekly_goals.txt. След това добавих /’add’/ новосъздаденото поле за визуализиране. Самият текст може да се форматира на базово ниво – позиция, тип, големина и цвят на шрифта, центриране. Когато завършите позиционирането и форматирането, натискате ОК и съдържанието на текстовия файл е интегрирано в тапета на десктопа ви. Накрая запазих конфигурацията /file -> save as/ като .bgi файл.

Но – какво да правим, ако съдържанието на текстовия файл се промени? Например ако маркирате някоя от целите като изпълнена или ако ги актуализирате за следващата седмица? Обичайно, BgInfo не предлага възможност за автоматично обновяване на информацията. Някои деривати на програмата го позволяват, но дали няма и по-‘праволинейно’ и лесно решение? Има – с вградения Windows Task Scheduler. Това, което направих, бе създаването на нов task, който да се изпълнява ‘On workstation unlock’. Като ‘условие за изпълнение’ /trigger/ можете да го конфигурирате да бъде ежедневно / ежеседмично / etc . Като действие /’action’/ зададох изпълнението на създадения с BgInfo .bgi файл. По този начин всеки път като си отворя лаптопа и въведа паролата си, текста на десктопа се актуализира с актуалното съдържание на файла.

Основните преимущества на описаното решение са две. Първото е, че се работи с ‘чист’ текстов файл, който може да се редактира с произволна, предпочитана текстообработваща програма. Второто е, че практически не се изискват системни ресурси. Резултатът изцяло отговори на очакванията ми. Надявам се да бъде полезно и за вас.

Google_privacyИзбрани  извадки от Декларацията за поверителност и Общите условия на Google. Условията са приложими, например когато използвате някоя от услугите на Google през браузър на компютъра си, или когато използвате своето Android устройство, и сте се регистрирали в своя профил в Google. Удебеляването на някои пасажи е от мен.

събирана от нас информация

…..
# подробности за това как използвате услугата ни, например заявките ви за търсене;

# регистрационна информация за телефония, като телефонния ви номер, номер на обаждащия се, номера за пренасочване, час и дата на обажданията, # продължителност на обажданията, данни за маршрутизиране на текстовите съобщения и типове на обажданията;

# IP адрес;

# информация за събития на ниво устройство, например сривове, дейност на системата, настройки на хардуера, тип и език на браузъра, дата и час на заявката ви и препращащ URL адрес;
…..

Как използваме събраната информация
…..Също така използваме тази информация, за да ви предлагаме персонализирано съдържание – например да ви предоставяме по-подходящи резултати от търсенето и реклами. …..

Google обработва лична информация в сървърите си в много държави по цял свят. Може да обработваме личната ви информация на сървър, който се намира извън държавата, в която живеете. …..

Информация, която споделяме
….. За външно обработване – Предоставяме лична информация на партньорите си или други доверени фирми или лица, за да я обработват вместо нас въз основа на нашите инструкции и в съответствие с Декларацията ни за поверителност и всички други подходящи мерки за поверителност и сигурност. …..

Съдържанието ви в нашите Услуги

…..Когато качите или по друг начин изпратите съдържание в Услугите ни, давате на Google (и на работещите съвместно с нас) валиден в целия свят лиценз да използваме, хостваме, съхраняваме, възпроизвеждаме, модифицираме, създаваме производни произведения (например такива в резултат от превод, адаптация или други изменения, направени от нас, за да работи съдържанието ви по-добре с Услугите ни), съобщаваме, публикуваме, представяме публично, показваме публично и разпространяваме това съдържание. …..

Нашите гаранции
…… Например не поемаме никакви ангажименти относно съдържанието в услугите, конкретната им функционалност, тяхната надеждност, достъпност или способност да отговорят на нуждите ви. …..

Което, разгледано от определена гледна точка, е в унисон с идеята “If You’re Not Paying for the Product; You’re the Product”.

Определяща характеристика на PIM e P-то – персоналният аспект. Когато го разглеждаме във връзка с ползването на онлайн услуги – въпроса опира до поверителността на информацията /английския термин ‘privacy’ звучи доста по-адекватно/.

Онлайн поверителността e аспектът на нашата дейност в мрежата, отразяващ предоставянето, съхраняването и използването на личните ни данни. Тя има два основни контекста – какви лични данни желая / е необходимо да предоставя, и – какво се случва с предоставените лични данни. Първият контекст обикновено е значително по-явен за мнозинството потребители. Основните заблуждения, притеснения и последствия обикновено са свързани с втория контекст – обработката, съхранението, употребата – и злоупотребата – с предоставените лични данни. Тези въпроси са били разглеждани от десетилетия, но добиват ново значение в дигиталната среда, в която живеем или ползваме през последните години. Възможността за комбинирането на данни, които на пръв поглед не са свързани – например тези за онлайн покупка, с тези от профила ни в услуга за електронна поща – позволяват създаването на все по-персонализирана и идентифицираща ни информация при множество компании, предоставящи ни услуги. Условията за ползване на тази информация от дадената компания /ето пример/ често позволяват споделянето и с “трети страни” – в много от случаите за маркетингови цели.

В последващи постове ще разгледаме някои обичайни ситуации и примери от онлайн дейността, които показват значението на онлайн поверителността, както и начини да си я осигурим.

Когато говорим за PIM, от определящо значение е разбирането ни за ‘информация’. В този пост ще представя използваните от мен определения за данни, информация и знание и ще разгледам взаимовръзката между тях.

данните
сa символи /например думи, цифри или изображения/, обикновено структурирани, и понякога превърнати в съдържание или факти. Данните са също така потенциални източници на информация, които не ни касаят пряко и които нямат значение или стойност за нас. От тази гледна точка, например мнозинството новини са данни. Съдържанието на дадена книга, преди да бъде прочетена, също е данни. Новият брой на конгоанското издание на ‘практични съвети’ също няма значение за нас – и независимо, че там може да са представени актуални / достоверни / стойностни факти – дори и да знаем, че съществува – за нас това биха били данни. От тази гледна точка, когато се говори за експоненциалното нарастване на данните / информацията / знанието  /според гледната точка или степента на познаване на обсъжданата сфера/ в последните години или десетилетия – това най-често се отнася за данните.

информацията е данни, които имат значение за нас, или които избираме да бъдат от значение за нас. В един по-общ смисъл информацията е съобщение, което се предава. Тогава, ако ние приемаме това съобщение /или данни/, то се превръща в информация за нас.  От тази гледна точка, информация са новините, които следим. Или прочетените книга / списание. За разлика от данните, чиито обем може да нараства практически неограничено, информацията е ограничена от нашите възможности и желание да я асимилираме.

Като още по-високо ниво на абстракция в тази последователност е

знанието. В използваната схема, знанието е синтезирана, осмислена и осъзната информация. Това включва теоретично и практическо разбиране на дадената тема. Ето защо обема на знание, който можем да придобием, е значително по-малък от този на информацията. Например информацията, която сме осмислили от дадена прочетена книга, и която можем да приложим практически, е знанието, което сме добили от нея.

При този подход знанието е лично, без да е задължително универсално, доколкото това, което може да е знание за един, би могло да е информация или данни за друг. Също така, знанието, базирано на информация, е само една от неговите разновидности. И знанието в най-малка степен може да се управлява с една система за PIM.

MIT /most important tasks или в буквален превод ‘най-важните задачи’/ са избраните от вас, основни задачи за деня, които биха ви донесли най-голямо удовлетворение след завършването им, и които определят разпределението на времето. Или – това са важните за вас неща, които искате да се реализират в дадения ден. За мен техният брой е сведен до максимум три. В зависимост от вашето усещане и това, което “работи” за вас, те може да са повече, или по-малко  – например една. Идеята е базирана на концепцията за ‘големите камъни‘ и е чудесно описана от Leo Babauta.

Някои от отличителните характеристики на MIT са:
# свързани с дълго- или средно-срочна цел Определяща характеристика на MIT, е че мнозинството от тях са свързани с дълго- или средно-срочните ни цели. Като “златно правило” това се отнася поне за една от тях, обичайно – за две. Това ги отграничава от краткосрочните / ‘злободневни’ задачи, които обичайно доминират като брой, но са с по-ниска значимост.

# разпределят се първи при планиране на времето Като ‘big rocks’ времето за тези задачи следва да бъде планирано приоритетно. Ето защо, ако планирате деня си – MIT се разпределят преди останалите ангажименти. По този начин намалявате възможността ‘малките камъни’ и ‘пясъка’ да заемат прекалено много от времето ви.

# една от тях заема основна част от личното активно време Като ангажименти, свързани със значими за нас цели, за някоя от MIT се посвещава онази част от личното ни време, когато се чувстваме най-ползотворни и в ‘свои води’. За много хора, включително и за мен, това обикновено е сутрин, преди началото на работното ежедневие, макар че преди години беше късно вечер.

# MIT е и социален ангажимент В някои от дните MIT може да бъде времето посветено на ‘значимите други’ – роднини или приятели / близки, като изключение – бизнес-срещи /ако са свързани с не-краткосрочните ни цели/. Тук отново определящо е дали считаме, че дадената среща ще ни донесе удовлетворение за значим период напред във времето – тоест, да не остане само бирата ;)

Повече идеи за MIT можете да откриете на LifeHacker или ZenHabits.

Един от практически най-разпространените видове лична информация, която всеки от нас акумулира в нарастващ обем в последните години, са снимките. Направени от нас или споделени дигитални снимки с цифров фотопарат / камерафон / друга ел. джаджа, или сканирани негативи и ‘хартиени’ снимки, те обичайно съдържат значима за нас практична, сантиментална или референтна информация. Същевременно тяхното подреждане и осигуряването на лесния им достъп може да бъде предизвикателство. Най-честите способи са два – използването на PC-центрирана програма /iPhoto, ACDSee, Adobe Lightroom и т.н. / и / или ‘облачни’ услуги /Picasa, Flickr, PhotoBucket,etc/

Тривиален, универсален, доказал се във времето подход от първия тип е подреждането на снимките по папки. При него снимките се разпределят по папки съобразно избран критерий – най-често дата или период от време. Ако се използва критерия време, папките могат да се наименуват във формат година-месец-ден-описание – например 2011-12-25-Koleda. Ако снимките обхващат по-продължителен период, наименуването може да се адаптира съответстващо – напр. 2011-09-27 – 10-04 – Rodopi. При нужда от по-подробно описание или бележки за съдържанието на снимките, те могат да се въведат в текстов файл /за предпочитане plain text ;) /, който се поставя в папката. Това позволява търсене по ключови думи, без да е необходимо те да се съдържат в наименованието на папката.

Описаният подход има редица преимущества, сред които:
# независимост от операционната система / използваното устройство – основното преимущество на описания подход за организация на снимки е пълната независимост от операционна система / използвано устройство / наличен допълнителен софтуер. Това позволява използването на снимките на произволно PC / смартфон / джаджа и е свързано само с copy-paste. Което, от своя страна, обуславя универсалността на подхода и е определящо за второто основно преимущество –
# лесно мигриране на информацията – Смяна на PC? Желание да се разглеждат снимките на друго устройство? Изкушение да се тества дадена photo-organizing услуга? Необходимост да се споделят снимките с близки / колеги / партньори? Описаният подход го позволява – лесно и практично.
# практическа липса на ограничения в обема снимки – като всяко desktop решение, този подход е свързано само с наличното дисково пространство и използваните средства за архивиране.
# по-лесно визуално ориентиране – сортирането съобразно принципа ‘година-месец-ден-описание’ позволява по-лесно визуално ориентиране, ако хронологичния критерий ви е присъщ.
# search – по име / описание в txt файл – използването на описание в наименованието на папката, а при необходимост и в отделен текстов файл, позволява търсене по ключова дума на ниво операционна система.

Универсалността на подхода ГГГГ-ММ-ДД  го е утвърдила за мен като дългогодишен метод за организиране на снимки. Вие изпробвали ли сте го? Споделете своите впечатления в коментарите!

Едно от задължителните изисквания, обсъждани при избора на програми за управление на календара или списъка със задачи, е поддръжката на категории.

Кои са използваните от мен категории, и какъв тип ангажименти /календарни събития и задачи/ се включва във всяка от тях:

# *** = prof1 – ангажименти, свързани с професионална сфера на дейност 1. Това са дейности, за чието извършване е необходим само моят принос, тоест не зависят от действията на други хора. Също така, ангажиментите в тази категория се извършват само при физическото присъствие на ‘работното място’. Примери са: работа с клиенти, подготовка на документация, служебна кореспонденция, изследователска дейност и т.н.
# ***= prof2 – ангажименти, свързани с професионална сфера на дейност 2. Отново – дейности, за чието извършване е необходим само моят принос. При тях, обаче, физическото място на извършването им няма значение. Примери са: консултации, обработка на записи от срещи, кореспонденция и др.
# computer – ангажименти, които са свързани с работа на компютър, но не са свързани с професионални сфери на дейност 1 & 2. Тук се включват: обработката на лични документи (напр. PIM, текстови файлове, снимки);  личната e-mail и IM кореспонденция; онлайн ангажименти като участие във форуми или публикации /напр. в този блог :) /; други професионални ангажименти, изискващи работа на компютър; системната поддръжка на компютърната техника на мен и близките ми; архивирането и т.н.
# *** = дом – ангажименти, свързани с поддръжката на дома, които изискват физически да бъда в него – например: подреждане, почистване, грижи за домашните любимци, etc.
# днес / asap – ангажименти, които имат определено време или е желателно да бъдат извършени възможно най-скоро, и които не принадлежат към някоя от горните категории. Типични примери са: тел. разговори, лични срещи, материали за четене, филми за гледане, пътувания и т.н. Това е най-’голямата’ и най-често допълвана категория – но като принцип – събитията в нея са с по-нисък приоритет от принадлежащите към изброените по-горе категории.

# business – професионални / бизнес ангажименти с други хора, чието извършване зависи не само от моя принос. Тук се включват срещите на живо, които не са с близки или приятели. Също така се отнасят и договорени / делегирани задачи с хора извън семейния и колегиалния кръг. Типични примери са работни срещи, или предстоящи плащания / застрахователни вноски.
# others – ангажименти на семейство, близки и колеги, които имат отношение към моята заетост. Типични примери са срокове на делегирани задачи или пътувания / отпуски на колеги.
# Светле – ангажименти на Светле,  които имат отношение към моята заетост.

# reference – събития, които могат да имат значима справочна стойност за дълъг период от време. Това са основно събития с медицинска или застрахователна информация. Причината да бъдат обособени в отделна категория, е за по-лесното избягване на архивирането им, тоест те остават в основния календар при ‘прочистването’ му.
# unfiled – събития без категория. Използвам я над 10 години най-вече за ’мисъл-на-деня’ / записи тип ‘дневник’, при които наличието на основна и универсална категория улеснява запазването и преглеждането на записите и след ‘прочистване’ на календара, независимо от ползваното устройство.
# personal – друга категория, останала от ранните години на ползване на Palm. В нея се включват записи от днес / asap, които не искам да бъдат архивирани – най-често събития, имащи значение за личностното ми развитие, както и пътешествия.

Това са използваните понастоящем от мен категории. Някои от тях са ‘останки’ от ранните периоди на ползване на Palm, мнозинството – практически неизменни във времето, и някои – обособили се като нужда в последните години. Ще се радвам да споделите в коментарите своите начини за категоризиране на календарните събития и задачите.

Една от най-масовите тенденции в областта на потребителските мобилни технологии през последните години е повишаването на удобството на ползването им. Възможностите за синхронизиране и архивиране на лична информация с различни ‘безплатни’ онлайн услуги, поръчването на съдържание /напр. музика, филми или новини/ с ‘едно натискане’ директно от устройството или споделянето на информация чрез множество социални мрежи са някои от популярните примери. В пряка връзка с тази тенденция – и едновременно с това значително по-рядко коментирано – е практическата загуба на контрол и обичайната липса на поверителност на тази информация.

Ето три примера, показващи взаимовръзката удобство / поверителност:

# запазване на пароли – драстичен пример за риска от загуба на контрол върху лични данни при повишено удобство, е запазването на парола в произволно избрана програма – най-често в браузър. В резултат при загуба на физически контрол върху устройството – дори и временно – води до “повишено удобство на достъп до личната информация” – за всеки друг.

# таргетиране / профилиране – основна причина за предлагането на голям брой ‘безплатни’ приложения, е възможността предоставените им лични данни да бъдат използвани за индивидуализирано предлагане на услуги  – най-често реклами. От изявения лидер в тази сфера – Google, до знайни и незнайни компании, събиращи лични данни с или без съгласието на потребителя (CarrierIQ като типичен пример) – възможността за таргетиране и профилиране чрез продукти, които се използват ‘непрекъснато’ е все по-изявена.

# мултиплициране на данните и политики за съхранение на данните – дори и в случаите на не-профилиращи услуги и програми – естеството на много от приложенията за достъп до информация ‘навсякъде и от всяко устройство’ изисква данните да бъдат мултиплицирани неколкократно, включително и при архивиране. Политиката за продължителност на съхранение на данните – независимо дали на фирмата, предоставяща услугата, или съобразно административните изисквания – често предопределя запазването на лична информация от над 1 месец (например Facebook) до над 1 година. Познат пример е ‘изтриването’ на снимка или бележка – които продължават да бъдат достъпни и след натискането на бутона ‘delete’. А това води отново до загуба на поверителност.

Посочените примери демонстрират как удобството при предоставяне на лична информация ви лишава от нейната поверителност.  Ако тя е важна за вас – “удобството” не оправдава цената си.  А ако сте готови да направите компромис – споделете в коментарите, кога това е оправдано за вас.

Какво е за вас PC-то? Дълги години тази абревиатура означаваше ‘Personal Computer’. С по-масовото навлизане на качествения достъп до интернет и популяризирането на ‘cloud’ услугите  можем ли да преразгледаме това определение и като ‘Personal Cloud’?

Едно от най-добрите определения за ‘облак’ /в технологичния смисъл/ е на Американския Национален Институт по Стандартизация и Технология и включва  “повсеместен, удобен, мрежов достъп до споделени, конфигурируеми компютърни ресурси”.  В този смисъл можем да разглеждаме ‘доброто, старо PC’ и като personal cloud, с някои преимущества спрямо обичайните ‘cloud’-услуги. Ето някои от основанията за това:

# достъпност Отдалеченият достъп до настолния компютър в наши дни е значително улеснен. Различни RemoteDesktop протоколи като RDP или VNC; тунелиращи протоколи, позволяващи изграждането на VPN /виртуални частни/ мрежи или приложения за отдалечен контрол и споделяне на файлове като TeamViewer и LogMeIn осигуряват възможности за ползване на ресурсите на компютъра ни независимо от това къде се намираме и практически от произволно избрано устройство. По този начин, частта от определението за cloud “повсеместен, удобен, мрежов достъп” е практически реализирана.

# скалируемост и адаптиране към нуждите Едно от двете основни преимущества на PC е възможността за адаптиране на функциите му към нашите изисквания. Файлов достъп , backup, синхронизация на данни / файлове, стриминг , нова програма / услуга, която искаме /и можем/ да конфигурираме и ползваме – всяка от тези функции може да се настрои и използва. Съпоставете това с факта, че мнозинството от сегашните популярни cloud услуги са фокусирани върху определен тип данни, и например услуга за съхранение и синхронизиране на файлове като DropBox не позволява примерно календарно или e-mail приложение. Аналогично, възможното решение за управление на календара и потока документи като Google Apps не предоставя /поне до момента/ възможността за автоматично архивиране на произволно избрани файлове, или отдалечено управление на ресурси. Тук е важно да се отбележи и възможността за значително по-лесно адаптиране и на хардуера /най-вече дисковото пространство/ към нарастващите нужди. В резултат на това PC може да осигури значителни преимущества относно “конфигурируеми компютърни ресурси”.

# поверителност и сигурност на информацията Второто основно преимущество на PC е запазване на поверителността на информацията. Когато информацията е на собствения ви компютър нямате опасения от “промени в политиката на поверителност на данните” /съобразяването с “малките букви” в общите условия / автоматичното сканиране на данните / злоупотребата с данни / загубата на данни при прекратяване на предоставянето на услугата или отказване от ползването и/ etc. След първоначалната  /значително по-голяма ;) / инвестиция за конфигуриране на системата, вие бихте имали степен на поверителност / сигурност и контрол над информацията, които е практически невъзможно да осигурите с много от популярните cloud услуги.

Изброените основания са причина, лично за мен, да преоценя разбирането си за PC. Та какво е PC-то за вас : -?)

В първата част на тази публикация бяха разгледани основните подходи при избор на мобилно устройство и представени три от въпросите, подпомагащи този избор. Ето и другите питания, на които обикновено искам да си отговаря при изкушение за нова ‘джаджа’:

# типична употреба? Това е разширения вариант на “задължителни изисквания”, вече пречупен през представата за очакваното ежедневно използване. Например – 30 минути планиране / calendar & task-management, 60-90 минути четене, 30 минути браузване, push e-mail на всеки 120 минути, 20-30 минути телефонни разговори и 30 минути слушане на музика. Или – 3 часа GPS + музика, 40 минути телефонни разговори, и без четене / PIM / e-mail. Отговорите варират според конкретните нужди, но във всички случаи подпомагат определянето на изисквания като минимален / максимален размер на екрана и на устройството; необходим живот на батерията / нужни аксесоари за зареждане; налични вградени приложения и достъпни допълнителни програми и т.н.

# “кефи” ли ме? Устройствата, които най-пълноценно и дълговременно удовлетворяват нашите нужди, са тези, които ни е най-приятно да използваме. Това е свързано и с качеството на изработка и на използваните материали, с надеждността на device-a, с леснотата на използване на вградените и допълнителните приложения, и с онова неопределимо лично възприемане на нещата, което ни кара да правим избори и повлиява вземаните решения. За съжаление истинското оценяване на степента на удовлетворение идва с времето, но като принцип – устройство, което не ни ‘кефи’ изначално – едва ли ще ни стане приятно за ползване и в бъдеще.

# реалистичен бюджет? Дори и най-‘невероятната’ / ‘идеална-за-нас’ джаджа е възможно да бъде неоправдана като покупка, ако цената й за придобиване/ TCO е извън стандарта и възможностите ни, или преценката ни за стойността й е по-ниска от наличните оферти. И в двата случая имаме опциите:

  • да изчакаме цената на интересуващия ни модел да спадне – например при обновяване на продуктовата линия / промоции / сезонни разпродажби и т.н.;
  • да се насочим към устройство ‘втора ръка’ / refubrished / demo-unit;
  • да се насочим към друг, по-евтин модел устройство.

И в трите варианта е възможно да си осигурим търсената функционалност на приемлива за нас цена.

# кой ще осъществява подкрепа / поддръжка? Важни критерии при избора на ново устройство са осигуряването на подкрепа за разучаването му, както и – в нежелани, но възможни ситуации – на ремонт. Ако тези критерии не се отчетат първоначално, е вероятно впоследствие употребата на ‘джаджата’ да бъде ограничена до невъзможна. Относно подкрепата за разучаване на устройството – тя най-често се осъществява от близки, които имат аналогичен или сходен модел, или чрез онлайн групи, като например специализирани форуми. В по-редки случаи може да се търсят книги за дадения модел, или да се ползват услугите на външен консултант. Относно възможностите за ремонт – може да се разчита на официалния сервиз /ако има такъв за дадената компания и избрания модел/; на познати, които се занимават с подобна дейност; или на неофициален сервиз. И трите варианта имат своите преимущества и недостатъци, но е желателно да имаме изначално яснота за възможностите за съдействие в случай на необходимост.

Описаните въпроси помагат да се направи по-осъзната и цялостна оценка на  желаното ново мобилно устройство. Ако имате допълнителни въпроси – ще се радваме да ги споделите :)

Когато се избира нова джаджа – независимо дали е смартфон, класически PDA, travel companion, таблет, mp3 / video-player или каквото и да е ‘преносимо цифрово-електронно устройство’ – съм забелязал два основни подхода. Вариант 1 – вижда се джаджата – решава се, че е ‘next great thing’ или просто се харесва нещо в нея – купува се джаджата. Втори подход – определят се основните изисквания към устройството – търси се подходящата джаджа – събира се информация за конкретния модел и се тества /по възможност/ – купува се ‘next great thing’ :)

Първият вариант е вероятно по-честия, определено е по-радващия всеки продавач-консултант ;), но и по-често води до още stuff наоколо. Наистина – ако човек няма предварителна информация / опит, и не иска да отделя време, за да ги добие – това е лесния начин. Има някаква нужда, или просто някой някъде е показал нещо ‘готино’ – и когато ни ‘падне’ – го взимаме.

Ако вторият подход ви се струва по- като вашия подход – ето няколко въпроса, които са ми помагали да го прилагам:

# защо ми е нужен? Можете ли да кажете тук и сега наистина важната причина за която искате device-a. Или 3 съществени неща, за които ще ви е нужен. Например – “искам да мога да чета, докато пътувам, да си водя записки на срещи и да слушам музика, когато не съм вкъщи.” Или – “искам да мога постоянно да бъда в скайп, да си проверявам електронните пощи и да гледам видео”. Ако не – помислете кое ви изкушава в джаджата – cool-фактор, това че някой около вас я има, или :- ?) Ако да-

# какви са задължителните изисквания? Кои са нещата, които са наистина важни за вас относно device-a? Например да може да се въвежда много текст, да има и wi-fi и 3G, да се свързва с корпоративния сървър, да поддържа форматите на документите, които се използват служебно, или да може лесно да се чете на него. Да, всички искаме да има ‘от всичко и по много’ ;) Но с колкото повече device-и съм си “играл” – толкова повече се убеждавам, че идеално /дори и близко до идеалното/ устройство няма. Има някое, което върши оптимално много работа за даден период. И ако позволява удобното въвеждане на текст с хардуерна клавиатура – ще бъде или относително по-голямо, или с относително по-малък екран. Ако има ‘страхотно голям’ екран – вероятно ползваемостта на батерията ще е относително по-кратка. Ако цялата корпоративна мрежа е базирана на дадена платформа /например от Мicrosoft/ – обикновено е най-лесно да се интегрира продукт, базиран на същата платформа. И т.н. Така че – кои са наистина важните неща?

# кое ми е познато? Това е въпрос, който може да предопредели избора – за добро и за лошо. От една страна, човек често натрупва опит с дадена платформа / фирма / дизайн. Инвестира и време и средства в тяхното усвояване и адаптиране за нуждите му, както и в изграждането на контакти – с други потребители или представители / поддръжка. Създава навици за ползване на устройството и програмите. Осъзнава преимуществата и ограниченията. И – ако първите са значително повече – може да е по-трудно да се реши да смени познатото / разученото / адаптираното.
Освен – ако няма прекалено силно желание за ‘бъзикане’ с нещо ново. Или – ако ограниченията са станали твърде много. Например програмите, които са ни важни, ‘забиват’ неприемливо често. Или някоя нова програма е вече deal-breaker. Или опция, която не е била важна в началото /e.g. GPS, RDP, VPN/ се оказва нужна всекидневно. Тогава вероятно ще се мисли за ‘следващото-по-реда-си’ устройство от същата платформа / производител. А ако няма такава опция – какво от предлаганите на пазара неща може да свърши работа и ще позволява очакваната типична употреба.

Във втората част на тази публикация ще разгледаме още 4 въпроса при избор и оценка на устройство.