Archive for the ‘Автомотивиране’ Category

Случвало ли ви се е да попаднете в толкова объркана ситуация, от която не знаете как да се измъкнете – “Имам трудности в общуването с прекия ми ръководител”, “Безработен съм вече половин година” или “Дъщеря ми не иска да учи сериозно”, “Нещастен съм”.

Трудните ситуации са нещо наистина неприятно – карат ни да се чувстваме безпомощни, объркани и най-вече – иска ни се бързо да излезем от тях. Но как?

1-ва стъпка: Формулиране на проблема – чували ли сте, че голям процент от решението на един проблем се съдържа в описанието му? Колкото по-обективно и реалистично “видим” проблема, толкова по-голям е шансът да ни хрумне как да се справим с него.

Често използван подход в такива случаи е “да изнесем” проблема от нашата глава като го споделим с някого – това може да е близък приятел, може да е нашият психотерапевт, кариерен консултант или личностен коуч, или дори случаен непознат. Може също да е въображаем събеседник на когото разказваме ситуацията ни пишейки или записвайки се.

Това споделяне, дори да не е пред професионалист има две много големи предимства:

  • в самия ни опит да разкажем проблема, ние го осмисляме – поглеждаме го отгоре, т.е. поне за малко, не сме потопени в него. Има едно много подходящо сравнение с това какво виждаме – отделните дървета или гората – когато сме в гората, виждаме отделните дървета, а когато излезем от нея, виждаме цялата гора. Това подреждане и поглед отгоре, може да ни доведе до идеи как да се справим с проблема;
  • слушащият, ако е професионалист вероятно съзнателно ще подпомогне изясняването на ситуацията и разкриването на допълнителна гледна точка, както и формулиране на възможни изходи;
  • дори да не е професионалист, човекът отсреща отново може много да е от полза, стига да слуша задълбочено разказа, да задава въпроси и накрая да сподели как му се струва чутото. Важно е все пак да попаднем на човек, който няма да фокусира вниманието си върху допуснати грешки, наши несъвършенства и да ни критикува – този насока на мисълта не е градивна и по-скоро ще ни потисне допълнително, отколкото да ни даде идея как да излезем от затруднението. Затова, внимавайте с избора на слушателите си!

2-ра стъпка: Събиране на идеи за разрешаване на проблема. В голям процент от случаите описанието на проблема (сами или с външна помощ) е достатъчно, за да се оформи идея за разрешаването му. Има случаи, когато въпреки доброто описание, решението не идва. Дори и тогава описанието е отлична база, от която да се тръгне. Това, което може да се добави към тази база, е:

  1. прилагане на техники за креативно мислене към проблема (т.е. да измислим нещо, за което досега не сме се сетили чрез провокиране на нетрадиционното ни мислене);
  2. обръщане към досегашен чужд опит (т.е. да ползваме и приложим нещо, което другите вече са измислили).

Техники за креативно мислене – тук ще спомена три източника, а в следващ пост ще представя и някои конкретни техники:

  • Едуард де Боно, който има много трудове по темата и е допринесъл с формулирането на сериозен набор инструменти за креативно мислене. “Шестте мислещи шапки” е само един от тях;
  • Друго име е Хари Алдер, който в книгата си “НЛП – пътят към съвършенството” представя много силни и различни креативни техники;
  • Третият източник е често споменаваното от мен обучение в Марков колеж. Там два от учебните модули са посветени на мисленето и освен, че се разглеждат споменатите по-горе автори, курсистите се обучават как да си създават свои инструменти за мислене.

Ползване на досегашен чужд опит – според описанието на проблема, можем да установим към кого да се обърнем – технически, емоционален, информационен, финансов, личностен и т.н.

  • Можем да ползваме нашите близки и да потърсим измежду тях хора имали и излезли успешно от подобен проблем;
  • Можем да ползваме ресурса на интернет – безброй форуми и много споделен личен опит можем да намерим там;
  • Можем и да потърсим специалист, който подпомага другите при такъв проблем.

Плюсът от последното е, че специалистите стават свидетели на много и различни казуси, добиват знание за това какво обикновено се случва, какво работи и какво не и т.н. Те биха ни дали не едно решение (както в случая с обръщането към познат), а повече, така че да имаме възможност да изберем най-удачното за нас. Възможен минус на работата със специалист е, че в някои от случаите, те не са имали лично същият проблем и “гледат” на казуса по-теоретично. Това може да се избегне, ако добре се подбере специалистът, от който търсим помощ.

Следва продължение, в което ще преминем през останалите стъпки за излизане от сериозен проблем. До скоро!

съвместен пост с блога на Кареа

Share

“Какъв е смисълът да искам нещо, което вече е възможно?” се запитах докато четях един от романите на Тери Пратчет – Пощоряване.

“Никога не обещавай възможното” – казва герой от там, след което продължава: “Всеки може да направи възможното. Трябва да обещаеш невъзможното, защото понякога невъзможното всъщност е възможно, стига да намериш правилния подход, или поне често може да се поразтегнат пределите на възможното. А пък ако се провалиш, е, добре, нали то си беше невъзможно.”

Интересен начин на мислине, нали? Дали не можем да се поучим от него?

Какво означава да се развиваме? – това е да правим, да можем, да мислим така, както досега не сме.
Какво означава да мечтаем? – да искаме нещо, което нямаме, нещо което е “на хоризонта” ни.
Всеки може да постига постижимото. Искаме ли да сме “всеки”? Дали да не се прицелим още по-далече?

Струва си да се развихрим и да помечтаем, да поискаме от себе си повече, да потърсим онова, което наистина ще ни направи щастливи, а не имащи “нормален” живот и да се заловим с преследването му.

А какво е “онова”, което ще ни направи щастливи и как да го открием? Знанието за него е там, вътре в нас, скрито под много пластове страх, ужас, неувереност, парализиращи убеждения, мързел, ленност, самопораженство, самоосъждане, необичане на себе си и още, и още.

Можем да се опитаме да разпръснем всички тези пречки. Поне за кратко. Защо да не помечтаем? Какво наистина искаме?

Отпуснете се за малко, зарадвайте се на живота, заради самия него и не забравяйте да напишете желанията си.
Спокойно можете да пропуснете мислите за това дали е възможно да постигнете помечтаното. Щом има желание, ще се намери и начин как да се постигне (дори и да не го виждаме към момента). Но без мечта, няма посока.

Затова, смело напред – към хоризонта на мечтите ни!

Отивам да пиша :)

специално редактирана съвместна публикация с блога на Кареа

Share

В поста “Да си щастлив е действие” говорих за идеята да се разглежда щастието в два различни аспекта:

1. изпитване на щастие и
2. бъдене щастлив.

Първото е онова състояние на силни емоции като приповдигнатост, еуфория, ентусиазъм и т.н., което за съжаление трае относително кратко.
Второто, е по-постоянно състояние, което се характеризира със спокойствие, доволство, блаженство, душевен мир, самоувереност.

В този пост ще споделя няколко идеи, които ползвам и прилагам, за да поддържам “бъденето” щастлива:

Правилото “Поне две” – любим инструмент за смяна на нагласата. Разбрах за него в Марков колеж. Работи за промяна на всякакво отношение и нагласа, както и в случаите, в които се усетя нещастна, изчерпана, обезверена и всякакви други некрасиви състояния, за които можете да се досетите. Как точно работи? Търся на момента поне две основания да съм щастлива тук и сега в тази минута от живота си. И става наистина – в момента, в който си ги изброя, усещам, че се чувствам по друг начин – по-спокойна, по-малко подтисната, повече щастлива. Ако започнете да го прилагате системно, след време толкова ще задобреете, че в момента, в който си кажете, че ще прилагате правилото – за стотни ще намирате причини да обърнете отношението си към живота и да защастливите състоянието си.

Преглед на постигнатото – това са онези моменти с “потупване по рамото”. Аз лично го правя поне веднъж в годината. В миналото го правех по два пъти годишно – преди рождения ден (обикновено, когато съм на почивка) и около Нова година. В книгата “Бог пътува винаги инкогнито” се препоръчва да се прави всеки ден преди лягане. Според мен, можете да го опитате и, ако ви допадне, да го ползвате винаги когато се почуствате подтиснати и по-малко щастливи.

Преживяване на бъдещето – това е упражнение, при което си представям, че вече съм там – виждам, доизграждам, измислям детайли. Да предвкусвам щастието, което ще ме завладее тогава. Ако отново ползвам примера с храненето, това е като да се настройвате за любимата торта (или каквото е вашето най-изкушаващо ви ястие). Веднага се появява блаженно изражение на лицето, нали? И ни става едно хубаво…

Превръщане на проблема в задача (план) – вместо да се чудя защо и от къде ми се случило и защо точно на мен, се опитвам директно да си задам въпроса какво следва да се направи, за да оправя проблема и в главата ми да се “запечати” задачката, а не самия проблем.

Вие как приемате “малките камъни”, които се случват “тук и сега”? В края на крайщата, няма такова нещо като безпроблемен живот. Все нещо се случва – паспортът ни е с изтекъл срок, хванали сме настинка, детето отказва да се храни достатъчно и т.н. Замисляли ли сте се какво за вас са тези “нещастия” – дали са нещо, което следва да се “оправи”, за да продължите напред или поредното доказателство, че животът е “гаден” и само на вас ви се струпват нещастията.

Помня, че когато бях дете (това беше миналия век) – когато нещо не беше наред, усилията не се насочваха към това да се търси решение, за да се излезе бързо от него, а първо се търсеше виновника (прилагаше се наказание), след това следваше самосъжалението, че ни се е случило точно на нас и накрая… ами накрая най-често нищо не се правеше за поправяне на проблема…

Справяне с депресията – когато сме в депресия е трудно да сме щастливи. На мен какво ми помага – една мъдрост, на която ме научиха в Марков колеж – казвам си “И това ще отмине”, след това се отдавам на депресията изцяло, без да се боря с нея или да я отричам. В момента я имам по два-три пъти в годината за по един ден.

Заснемане на моментите, в които се усещам щастлива (снимки или филмчета). Така се запазва част от енергията и като ги разглеждам, отново усещам мъничко от “онова състояние”.

Създаване на условия за щастливи моменти – вместо да седия пред телевизора в почивен ден, излизамна разходка, отивам на планина, до реката, из града, на мини екскурзия до интересно село. Стремя се да си правя “приключения” с близките и важни за мен хора. И пак… снимам.

Грижа “за себе си” – физически (болести, умора, лоша храна, вредни вещества), емоционално (подтиснатост, депресия, скандали с близки, гняв, осъждане и т.н.), духовно (мечти, цели, стремежи, идеали). Тук имам предвид превантивната грижа срещу малките и по-големите “камъни”, които може да се изпречат на пътя ми, ако не внимавам и с които може да губя времето и енергията си, вместо да щастливея.

Най-популярният пример – успявате да настинете и така прекарвате отпуската си (или уикенда) в леглото с кутия салфетки и термометър, вместо да сте някъде на приятно за вас място, с хората, с които бихте искали да сте.

Поддържане на мисленето “Другите не са ни длъжни” – това е един начин на мислене, който може много да вгорчи живота ни. Особено е тежко, когато несъзнателно го мислим спрямо близките си. За мен лично беше истинско пробуждане, когато още в началото на съвместния ни живот съпругът ми сподели, че “няма да ме направи щастлива”, защото това зависи изцяло от мен – а може само да бъде условие за това да се почувствам така. Тогава разбрах, че приказките за принцеси и кое ли още не е създало в мен очакването, че като намеря партньора си, той ще се заеме с щастието ми като негов основен приоритет. Веднъж като осъзнах това, което ми каза, установих, как автоматично поех сама отговорността за вътрешното ми състояние на щастие – очакванията, изискванията, осъжданията – всичко това се обезсмисля и остава само да се радваме на живота ни заедно с партньора.

Ще дам още един пример, защото ми се струва, че това е едно от най-важните условия за щастливеенето ни. Моята фризьорка веднъж ми сподели как постъпила с дъщеря си, която след първите посещения на детска градина, показвала колко е нещастна и как не й харесва там. Казала й, че така или иначе ще ходи на детска градина, но тя ще си избере как ще си изкарва докато е там – дали ще й е хубаво или ще й бъде нещастно. След този разговор, детето започнало да споделя все по-приятни преживявания от градината. Ако животът ни е една детска градина, то ние решаваме как ще го изживеем – търсейки и бидейки щастливи или оплаквайки се и оставайки си нещастни.

И така, в заключение ще кажа отново, че щастието е състояние и според мен е добре да се научим да полагаме усилие в това да го поддържаме като го пробуждаме, като си напомняме, че е част от живота ни тук и сега, а не само от бъдещето ни и като не забравяме, че да бъдем щастливи зависи само от нас – и също както нивото ни на енергия и жизнен тонус, то е наша лична отговорност.

Хубави думи и пожелания, нали? Е, хайде сега и да се задействаме…

съвместна публикация с блога на Кареа

Share

Всеки гони щастието. Понякога то се свързва с някакви придобивки или събития, по-рядко със състояния. За някои хора щастието е като хоризонта – непрекъснато го виждат и знаят какво конкретно искат да се промени, за да станат щастливи, но когато се преместят напред, щастието също се е преместило – вече има нови предпоставки, които го държат все отдалечено.

Успокоителното в това е, че докато вярват, че щастието ще бъде постигнато все пак имат надежди. Тези надежди са един добър повод всеки ден да започват пътя си отново с поглед напред. По-неприятното би било, ако щастието им е нещо, което вярват, че са имали и е отминало. Тогава погледът е в миналото и всеки ден по-скоро би ги отдалечавал от това щастие, отколкото да ги приближава. И надеждата за щастие ще е съвсем крехка – та кой може да върне времето назад?

Познато ли ви е? Вероятно много хора държат щастието напред във времето като в приказката за магарето с моркова, завързан малко пред него. Така непрекъснато се придвижват напред избутвайки и моркова заедно със себе си.

Всъщност, прекрасно е човек непрекъснато да има нещо, заради което да се събужда сутрин – да има мечти, цели, планове. Съгласна съм, но… Само, ако докато се придвижва напред и реализира желанията си да не забрави да живее и да бъде щастлив.

А какво означава да сме щастливи? В общоприетия смисъл щастието не може непрекъснато да се усеща в своят пик – уморително е, а и не е реалистично. Представете си по 24 часа да сте екзалтирани, с ускорен пулс, повишена активност и т.н.

Според мен, можем да разделим състоянията на щастие на две групи:
1. да изпиташ щастие и
2. да бъдеш щастлив.

Първото е онова състояние на приповдигнатост, което е най-често разпознавано като щастие. То обикновено трае няколко часа (поне при мен е така) и след това затихва, доколкото се потапяме в ежедневието.

Второто, да бъдеш щастлив, е по-базисно и постоянно състояние, което по-скоро се характеризира със спокойствие, доволство, блаженство, душевен мир, самоувереност.

Докато първото състояние почти всеки човек е чувствал (най-често когато е постигал успех в нещо, което много е желаел или когато се е почувствал влюбен), то второто – дълготрайното щастие – според мен е въпрос на умение и не всеки знае как да го поддържа в живота си.

Каква е връзката между двата вида щастие – за повечето хора само първото може да се нарече щастие и затова е често причина за неудовлетворението на същите тези хора – след като не го изпитват достатъчно често, то означава, че живота им е нещастен, неуспешен, изборите неправилни. Мисля си, че, ако допуснем и второто щастие в живота си, ще можем да щастливеем тихо и блажено между отделните пикове на щастливи изживявания.

Можем да направим асоциация с храненето – ние се храним по няколко пъти на ден, а през останалото време не сме гладни и не бленуваме непрекъснато за храна (изключвам случаите когато сме се подложили на диета :) ). По-скоро между храненията сме сити и се възползваме от енергията и веществата, които сме добили с храненето.

Ако гледаме така на щастието в живота – можем да се научим да бъдем щастливи и в моментите, когато нямаме силно изживяване – да ползваме ентусиазма и енергията от тези изживявания, които вече сме имали и да очакваме (повече или по-малко активно създаващи условие) следващия щастлив момент.

Как ви се струва като програма на действие?

В следващия пост ще споделя няколко идеи, които ползвам и прилагам, за да бъда щастлива и когато нямам конкретен повод. А дотогава, можете и вие да помислите как го правите и кога ви се получава.

До скоро!

съвместна публикация с блога на Кареа

Share

С удоволствие пиша за някой, който явно обича това, което прави и го прави добре. Като кариерен консултант, бих дала за пример двете дами, които докато учели анимация, решили да направят нещо заедно. Но това нещо не само да им достави удоволствие (и двете обичали да се занимават с анимация), но и да има стойност. Така се родила идеята за GiggleBellies. Мотото на всички клипчета, които излизат с тази марка е Sing-Dance-Learn (Пеем-Танцуваме-Учим). Те не просто са мелодични и цветни, а успяват да очароват и да приковат вниманието и то не само да децата. Имат приятен ритъм и пораждат желание за танцуване. И са много запомнящи се като визия, мелодия и текст. Двете дами са постигнали това, което са заложили в мотото на дейността си. Още един пример за това, че страстта към дадена дейност и желанието да се прави нещо стойностно, могат да създават истински ценности за всички.

Като майка на две очарователни близначета, мога да споделя, че клипчетата на GiggleBellies са едно от ефективните средства за спиране на среднощния плач – независимо дали е от преумора, заради запушен нос (докато седим в леглото и чакаме шпрея да подейства) или защото сме с висока температура. Достатъчно е да погледаме няколко от клипчетата и настроението вече е различно. Децата видимо се ентусиазират още щом чуят първоначалните звуци на увода, с който започват всички клипчета на GiggleBellies.

И винаги действа. Знаете ли защо?

  • Цветовете, които се ползват са жизнерадостни и наситени;
  • Героите са добре завършени анимационни персонажи, които се появяват в различните песни. Дори си имат имена – можете да ги разгледате тук;
  • Самите песни за изпълнени много живо и динамично, с много енергия. Обикновено са познати детски песни – Old MacDonald, Itsy-Bitsy Spider, Wheels of the Bus, но има и авторски – Peanut, ABC Superstar, If I coud fly….. “Fly Away With Me”;
  • Движенията на персонажите в клипчетата харморинат с динамичността – те се въртят подскачат, появяват се от страни на екрана – въобще завладяват изцяло вниманието.

И като консултант, и като майка, искрено се радвам на двете дами и това, което правят. Дано повече хора открият като тях своите страсти и таланти, и ги ползват за доброто на всички.

Share

Преди година разказах в няколко поста за това какво за мен е личната мисия, какви видове има, как се създава, как да се настроим за формулирането й, как да изведем основните си житейски цели след като вече имаме мисия.

Време е да продължим напред. Имаме мисия и основни житейски цели. Следващата стъпка е да формулираме по-конкретните си цели.

Отделните конкретни цели може да разгледаме като формулирани детайлни намерения, чрез които можем да постигнем дадената основна житейска цел. В повечето случаи те са достатъчно системни, така че да ги разглеждаме като отделни проекти. Ще използвам същия пример от предишните постове за мисията. Моята мисия е “да помагам на хората да откриват тяхната най-добра реализация”. Една от основните ми житейски цели е “да извършвам кариерно консултиране”. За да предоставям услугата кариерно консултиране следва да съществува организация за кариерно консултиране, затова си поставям за по-конкретна цел 1. създаването, развитието и утвърждаването на фирма Кареа. Ако искам в цялата страна да има възможност за индивидуално кариерно консултиране, следва да предам този бизнес на хора от цялата страна, т.е. друга по-конкретна моя цел би могло да бъде 2. подготвянето и реализирането на франчайз или друга алтернативна система за мултиплицирането на развитата вече кариерна практика и опит. А за да може да достигнат усилията ми до всеки човек, който има нужда моите мисли и опит, следва да планирам 3. написването на книга/и за кариерата и реализацията, което би било още една по-конкретна цел, също 4. създаването и поддържането на блог за кариерно консултиране.

След като вече сме формулирали конкретните си цели, може да се вгледаме в тях и да преценим как да ги разположим във времето и една спрямо друга. В моя случай е повече от ясно, че е добре да започна с кариерната практика и създаването на фирма, през която да предоставям консултирането. Едва след това мога да мисля за обобщение на натрупан опит и предаването му на други кариерни консултанти или в книги. И четирите посочени цели могат да се разглеждат като отделни проекти, които съдържат отделни стъпки, за да се реализират. Както всеки проект, така и в случая планирането на реализацията изисква да се обмисли от какви ресурси имаме нужда, за да се реализира. Под ресурси разбирам – знание, средства, други хора, финанси, материални ресурси и т.н. Осигуряването на отделните ресурси може да се оформи като отделна стъпка/и (задача/и). След такъв по-обстоен преглед, може да се пристъпи към същинското планиране. Един добър инструмент за планиране може да бъде мрежовия график, друг подходящ инструмент са мисловните карти.

Ползвайки или не някой от инструментите за планиране за отделните цели ще достигнем до по-голяма дълбочина и детайлност по дадената цел. Така може да си направим план за 10-20 години напред, а може и за повече или пък по-малко. Въпрос на избор на хоризонт. За някои хора 3 години вече са много, за други 15 са твърде малко. При разполагането на целите във времето е важно да положим началото и/или краят на постигането им и да сведем целите до още по-голяма конкретност, отговаряйки си например на въпроса “за следващата една година по тези цели какво ще постигам”. В случая тази година по целта “създаване, развитие и утвърждаване на фирма Кареа” ще утвърдя организацията и ще разширя екипа й. От това следват задачи и приоритети за годината, които да ми помогнат постигането на целта, която съм си поставила.

В заключение ще кажа, че е изключително важно да не спрем само с извеждането на личната ни мисия. Ако тя остане, без да доведем процеса до основни житейски цели, до по-конкретни цели и подцели, стъпки и задачи, свеждайки решенията си до това какво ще правя през тази година, през това полугодие, през този месец, може да се каже, че мисията ще е свършила не повече от 10% от ролята си и съответно толкова ще е ползата за нас от наличието й. Затова, смело напред и не спирайте преди края! Ако успеете, наградата си заслужава. Знам го от собствен опит.

Share

Дотук разказах какво за мен е личната мисия; какви видове мисия има според човекa, на когото е тя; какви са ключовите въпроси за извеждането й. Но как да се настроим за отговарянето на тези сякаш простички въпроси, които касаят смисъла на живота ни?

Всъщност, често не е толкова лесно. За да може човек да се настрои и да даде за две минути отговор на тези няколко въпроса, следва да е достигнал до състояние на осъзнаване, истинско свързване със себе си, вътрешно спокойствие, баланс и увереност, което не винаги се постига за две минути.

Какви пътища за „настройване” са познати и се прилагат – най-общо можем да ги разделим на четири подхода – физически, емоционален, интелектуален (рационален, мисловен) и духовен (според Стивън Кови това са и четирите аспекта на личността).

В Кареа, а вече и в Марков колеж (където съвместно разработихме учебен модул, посветен на формулирането на лични мисия, визия, ценности, принципи и дългосрочни цели) се прилага подход, който съчетава емоционалното и интелектуалното. Постига се с поредица от упражнения, които съдържат елемент на преживяване, но изискват и осмисляне. Това е един от най-разпространените подходи според проучването ми в интернет пространството.

Ето един пример за такова упражнение (упражнението е резултат от разработването на учебен модул пети за Марков колеж) – „Представи си, че си на преклонна възраст. Твоят внук или внучка са те помолили да им разкажеш за големите постижения в живота си и за пътя, който си изминал. Твоят разказ е вълнуващ за теб и за детето. Запиши това, което ги е впечатлило и ги накарало да се гордеят с теб. А теб какво те накара да се гордееш? Кое в живота ти до момента си струваше най-много?”

Интелектуалният подход съдържа отново упражнения, но без елемент на преживяване – само въпроси. Например да набележим постигнатите успехи в досегашния си живот, да изведем силните страни и талантите си, да си припомним какви похвали най-често ни правят и за какво и т.н.

Друг интелектуален подход, който забелязах в интернет е даването на примерни мисии на други хора, а на едно място дори бяха разработили нещо като темплейти с празно място за попълване на специфичното за нас. Ето един такъв темплейт: „Аз ценя ….. затова във всяко свое действие ще ….., така ще постигна в живота си …. и ще бъда ….”

Настройване може да се постигне и с медитация. Към момента не съм открила дали не съществува специална медитация целяща „настройване” за екзистенциалните въпроси, но нали всяка медитация има за цел да ни „върне в центъра ни”, да ни балансира, да успокои мисълта. Все пак мога да посоча две медитации, които вероятно биха помогнали по-силно – „среща с личния водач” и „ходене в бъдещето”. Доколкото медитацията обикновено е в определена поза на покой на тялото, можем да наречем този подход физическо-духовен.

И както вече говорих при очертаването на различните видове мисия, така и тук ще кажа – пътят минава през самопознанието. Така ще разберем кой подход би ни подействал най-силно и най-леко би ни „настроил” за важните отговори.

Успех!

Share

Важен аспект на метода GtD е разграничаването на целите / проектите според влиянието на техния резултат във времето. В оригиналната книга David Allen разглежда 6 нива на влияние на целите, на които сме посветени:

# ниво земя /David Allen използва аналогия с височината при полет/ – следващи действия и текущи задачи;

# 10000 фута – текущи проекти;

# 20000 фута – области на отговорност;

# 30000 фута – цели със срок във времето 1-2 години;

# 40000 фута – цели със срок във времето 3-5 години. Обикновено тук се разглеждат личната визия, далечни резултати и ‘идеалните’ сценарии;

# 50000 фута – дългосрочни житейски цели § основни ценности § смисъл на живота.

Както при всяко условно разграничаване, и тук има припокриване – в случая на потенциалното влияние на целите ни във времето. Например следвайки определението за проект /ниво 10000 фута/ следва да имаме следващо действие /’ниво земя’/. Аналогично, например на ниво 40000 фута – за да осъществим личната си визия следва да изясним желаните промени в срок от 1-2 години, да разгледаме как се съотнасят със сегашните ни области на отговорност, и тогава – дефинирайки отделни проекти валидни към сегашния момент – да определим и следващите действия.

Едно от значимите преимущества на метода GtD е разграничаването на тези хоризонти и разглеждането на начини за определяне на приоритетите и ‘отгоре-надолу’ и ‘отдолу-нагоре’, включително при дефиниране и разпределение на времето и задачите за деня.Различни автори се фокусират само върху високите нива, затова едно от нещата, които отличава GtD е разнообразието от практични, приложими и приспособими подходи за процедиране със задачите на ниските нива. В последващи постове ще разгледаме някои от тях.

Share

Личната мисия сама по себе си не дава директен отговор на въпроса с какво да се занимавам. Тя е по-скоро посока, критерий, който ни казва на прав път ли сме, желаейки едно или друго нещо. Затова естествен е въпросът “Какво да правя оттук нататък, след като вече имам лична мисия?”.

Мисията отговаря на въпроса “Защо съм?”, “С какво ще ме запомнят?”, “Какво ще остане от моят живот?” и т.н. За да продължим с разсъжденията, ще въведа понятието Основна житейска цел (ОЖЦ) като в него може да се заложи отговора на въпроса “Как целя да постигна мисията си?”. С други думи, основните житейски цели съдържат в себе си конкретните пътища за постигане на мисията ни. Една и съща мисия може да се постига по различни пътища. Въпрос на личен избор е какви да бъдат те.

Например, моята мисия е “Да помагам на хората да откриват тяхната най-добра реализация”. Моите основни житейски цели са да постигна мисията си като:
1. правя индивидуално кариерно консултиране на отделните хора в България;
2. подпомагам предоставянето на такова консултиране в цялата страна;
3. Предам моите мисли и опит свързан с кариерното консултиране, така че да достигнат до всеки човек, който има нужда.

Представям си, че други хора със същата мисия могат да имат съвсем други пътища за постигането й. Например: 1. Да станат обучители на кариерни консултанти, 2. Да създадат програма (учебник) за обучение на кариерни консултанти, 3. Да водят предаване за кариерно консултиране, 4. Да участват в университетски кариерен център, 5. Да водят семинари за кариерно консултиране и т.н.

Въпрос на вкус бих казала, но за да бъда по-прецизна искам да подчертая, че е добре човек да избере и се насочи към такива пътища за постигането на своята мисия, които най-много отговарят на неговите умения, таланти, качества, темперамент (характер), постигнати успехи до момента, специфична мотивация, любими дейности, удовлетворяващи ги резултати и т.н. Т.е. добре е да се осъществи известно самопознание преди да се премине към прецизиране на пътищата за постигане на мисията ни.

При извеждане на основните ни житейски цели е важно да помним, че не е нужно към дадения момент да виждаме всички пътища за постигането на мисията си. Ние непрекъснато се развиваме, виждаме нови възможности, завладяват ни нови интереси. Както и при личната мисия – ОЖЦ може да се допълват с времето или да се променят изцяло.

След като вече имаме лична мисия (от по-горе) и ОЖЦ (давайки отговор на въпроса по какъв специфичен начин точно аз бих постигал/а моята мисия), можем да продължим с конкретизирането формулирайки отделни краткосрочни цели.

Share

Ако предишните два поста посветени на мисията са ви заинтригували и сте решили, че сега е настъпил момента за създаване на вашата миисия, вероятно ще ви е интересно да се запознаете и с настояшия пост, в който тук ще споделя малко по-конкретни напътствия за самото й оформяне.

Започнете с това да се определите към коя група се чувствате най-много част от.

Ако сте от първата група, следвайте двата въпроса, които са в основата на упражнението на Кареа:

1. На коя област / сфера / кауза / ценност бих посветил живота си;
2. Какво точно искам да подобря, променя, надградя в избраната област и с какви действия бих го направил;
3. Сега съберете написаното в едно изречение

Например: “Да помагам да хората да откриват тяхната най-добра реализация”.

Ако сте от втората група, насочете се към подхода на Стивън Кови, който най-общо представлява следното:

  1. Определете основните роли, които играете в живота си и ще играете в бъдеще;
  2. За всяка една от ролите изпишете какво искате да постигнете (като достижения, като овладяни умения, качества, поведение, желания, цели и т.н.);
  3. Сега разгледайте написаното за отделните роли и изчистете противоречията (ако усетите такива);
  4. Съберете написаното в едно дълго изречение, подредете го по звучност, приоритетност или както ви се струва най-приятно за вас самите – това е вашата лична мисия.

Ето един пример – “Аз съм нежна и внимателна майка на четири деца, подкрепяща съпруга и надежден партньор, добра домакиня, успешен предприемач, истински приятел, дъщеря и сестра. Участвам в изграждането и поддържането на просторна къща с голям двор. Семейството ми има добър стандарт на живот, който ни позволява да почиваме, да пътуваме, и да се забавляваме. Съчетавам времето и ангажиментите си така, че всички направления получават нужното им внимание.”

Самото формулиране на мисията може да следва различни препоръки, но като цяло е добре да е „докосваща ни”, т.е. да ни носи емоционален оттенък, да звучи с думи, които са силни точно за нас.

Какво следва след като имаме първоначална формулировка – добре е да знаем, че тя може да се променя с времето. Колкото по-често я препрочитаме, толкова по-вероятно е да достигнем до финалното й звучене (вероятно ще имаме импулс да заменяме думи, фрази и т.н., но и това не е задължително). Освен във формулировката, мисията ни може да изтърпи промяна и на съдържанието си като цяло. В един момент може да изпитаме нужда да повишим/понижим степента й на абстрактност, за да обхване повече различни дейности /да се фокусира или пък да почувстваме, че това вече не е нашата мисия и да я заменим с коренно различна.

Често съм чувала израза „Господ разрешава обратните завои”. Остава да си ги разрешим и ние. Ако имаме един живот, важното е да го живеем със съзнанието, че следваме себе си истински и докрай, та дори и това да означава да сменим личната си мисия и да продължим с новата напред.

Ами, да започваме…

Share

В предишния пост за мисията споделих за интереса си към темата, какво за мен е лична мисия и разказах за едно упражнение, което създадох в Кареа за улесняване извеждането й при отделните хора.

Упражнението работеше много добре, но в някои случаи не се получаваше. Тогава си казвах, че вероятно човекът не е готов. Само по себе си наличието на мисия означава и отговорност към живота ни – ако имаме мисия, следва да я изпълняваме, а ако не я изпълним, вероятно това ще означава, че сме се провалили и то в собствените очи.

Вероятно в някои от случаите казусът е бил точно такъв, но в началото на тази година достигнах заедно с една моя приятелка и партньор в много проекти (която може би не случайно е дъщеря на същия мой учител, за когото разказвах в предишния пост) до един друг извод – хората според своето себеусещане за ролята си в живота и цивилизацията въобще се разделят поне на три групи (след малко ще ги кажа), затова е логично и съдържанието на мисиите им да е съобразено с различната роля на съответната група.

Тази форма на мисия, която така ми допадна на мен, всъщност е отговаряла на усещането ми за моята роля в живота въобще, но едва ли форматът й е пасвал на всичките ми клиенти, с които съм работила.

И така – какви са трите групи роли:

  • Една част от хората се приемат за “дошли тук”, за да променят, да създават, да откриват, да измислят нови неща;
  • Втората група хора имат желание да са част от една цивилизация приемайки и усвоявайки новото в нея като приветстват промените, въведени от първата група. Стремят се към това да изживеят живота си в хармония и благоденствие;
  • Третата група хора обичайно се противопоставят на промените и нововъведенията идващи от първата група, пазители са на традициите и на „доброто старо време”.

След това обяснение, вече става ясно защо не може да се очаква всички да имат еднакво послание на лична мисия. Човек от първата група ще се стреми към търсене на „големи” проблеми и справянето с тях, втората група (която е най-многобройна като процент) ще се стреми към установяване на добър живот и взаимоотношения, постигайки хармония, а третата – към запазване на живота такъв какъвто е и поддържането на старите традиции.

Стивън Кови дава добър път за извеждане на лична мисия за хора от втория тип. В предишния пост  говорих за структура на мисията от първия тип. Да си призная, все още не съм срещала човек, който иска да формулира лична мисия и да принадлежи към третия тип. Като попадна на такъв, ще пиша.

Вие къде се преживявате? А вашите близки в коя група са?

Share

Темата за личната мисия ме вълнува от петнадесетата ми година, когато за първи път се запитах защо съм и какъв е точно смисълът от моя живот.  Години по-късно попаднах в една организация за личностно развитие, в която водещият твърдеше, че човек без мисия, е като лук без сърцевина – много обвивки, изглежда голям, но като свалиш обвивките, не остава нищо. С други думи, казваше той, ако искате да сте истински личности, следва да знаете „Защо конкретно вие сте тук на този свят?”. На въпроса как точно да я изведем, той отговаряше, че най-лесния начин да откриеш каква е твоята мисия, е да решиш какво според теб липсва или не е наред в този свят и да посветиш живота си на създаването му. Това беше добър начален тласък за мен. Беше дълго приключение. Накрая се получи.

Така се роди моята мисия, която имам и досега. Следвайки я, няколко години по-късно, заедно със Сас създадохме организация, която чрез дейността си я осъществява (Кареа ООД). Една от услугите на тази организация е съдействието на отделния човек при извеждане на личната му мисия. Това ми даде повод задълбочено да потърся и се запозная с достъпното към момента по темата – какво означава това понятие, извежда ли се, измисля ли се, как се търси, как се формулира, какво следва да съдържа.

И, да си призная, резултатът от търсенето не беше много вдъхновяващ. По темата лична мисия  основно говори Стивън Кови. Открих и няколко откъслечни интернет страници, в които имаше упражнения за формулирането й. Но това, което най-много ме учуди е, че примерите, готовите форми и т.н., които даваха повечето източници, се различаваха от моето разбиране за лична мисия.

За мен мисията следва да отговаря на два въпроса:

1. на коя/кои ценности/области/каузи съм готов да посветя живота си и
2. какво точно искам да допринеса към съответната област/ценност/кауза и как смятам да го направя.

На базата на тази формулировка, създадох едно упражнение за клиентите на Кареа, което в много от случаите изигра ключова роля при формулирането на мисията им. Принципът му е следният: изброяват се различни важни области от живота, ценности, ключови периоди и т.н и човек си отговаря на въпроса „готов ли съм да си посветя живота за тази сфера”. Ако отговорът е “да”, тогава се изяснява “какво точно искам да допринеса и как би могло това да се осъществи”.

Като се замислите, всеки би могъл да се запита тези въпроси. В следващия си пост за мисията ще разкажа дали винаги се получава.

Share

Ако планирате /или възнамерявате да започнете да планирате/ времето и задачите си – ето една любима притча, която може да ви подпомогне, стимулира или провокира.

stones_in_jarПрофесор по философия има лекция пред студенти. Той застава на катедрата и изчаква студентите да утихнат. Когато всички го заглеждат, взима празен буркан и го напълва с камъни. Пита студентите дали съдът е пълен. Те отговорят утвърдително. После професорът взима една кутия с камъчета и я изсипва в буркана, разклаща го леко, при което камъчетата се наместват между по-големите камъни. И отново пита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговорят утвърдително. Сетне професорът взима торбичка с пясък и я изсипва в съда. Естествено пясъкът запълва всичко. Той още веднъж пита дали съдът е пълен. Подсмихвайки се, студентите отговорят единодушно с “да”. Тогава професорът взима кутия с бира и изсипва съдържанието и в съда, което изпълва пространство сред песъчинките. Следва искрен смях сред студентите.

Сега, казва професорът, когато смехът утихва, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Камъните са наистина значимите неща – принципите и целите ви, семейството, децата, здравето, приятелите, – все неща, които, ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща, които ви се струват важни – работата ви, къщата, колата. Пясъкът е всичко останало – малките неща като ежедневните грижи. И продължава: “Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и камъните. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са значими за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Отделяйте време да преосмислите целите си. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете се най-напред за камъните, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък.” Една от студентките вдига ръка и попита: “А какъв беше смисълът на бирата?” Професорът се усмихва. “Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за една бира.”

Кои са големите камъни за вас и има ли място и за бира :- ?)

Share

evolutionСлонът се изяжда хапка по хапка, но как да направим така, че и след 100-та порция да продължим да си хапваме, за да изядем целия слон? Много начинания замират по същия начин. Защо ли? Мотивацията е нашето желание да правим нещо. Понякога ни е приятно самото нещо (процесът), а друг път се насилваме, заради резултата, който ни е важен. За да сме сигурни, че ще продължим ден след ден да правим нещо, е добре да сме наясно с това “Защо да го правим?”, но и да се убедим, че мотивите ни обхващат и двата аспекта – процес и резултат. Една приятелка се оплакваше, че не може да свикне да ходи на фитнес. Разказа ми за мотивите си – всичките бяха свързани с някакъв далечен ефект, който ще постигне, ако постоянства. Затова добавихме още две причини да ходи на фитнес – 1. да привлече своя приятелка, с която й е приятно да общува и 2. след всяко посещение на фитнеса да се награждава по особено приятен начин (много обича шоколад). Ще видим…

Share

dscn9767За да се оцени нещо, е добре 1. да имаме критерии, по които да го оценяваме; 2. да имаме информация за алтернативите, за да ги оценим и 3. да знаем кое е добро за нас, за да преценим след оценката коя алтернатива е най-подходяща. Второто и третото са някак по-лесни, затова да видим как се прави първото – как се определят критериите.

Достатъчно е да се замислим за онези неща, които са важни за нас. Точно за нас, а не по принцип. Тези неща да превърнем в критерии, които да “търсим и оценяваме” като налични (или не) и в каква степен в дадената алтернатива.  Например млада майка си търси работа. Има малко дете, което води на градина преди работа. За нея критерии за оценка на предложенията за работа със сигурност е добре да бъде “близост до местоживеенето ни или близост до детската градина”. В същото време, това с близостта може да няма никакво значение за г-н Х, който пътува с кола и няма сутрешни ангажименти. За него може много по-важен критерии да е възможността за пътуване в чужбина.

Share