Archive for the ‘Технология’ Category

В предишни постове разгледах фундаменталните и технологичните причини за ограничаване на онлайн рекламата. В завършващия пост от серията ще представя и съображенията, свързани с онлайн поверителността, допринасящи за такова решение. Разглежданите примери се базират на рекламните услуги на Google, доколкото от години са доминиращи. Същевременно, редица други известни и неизвестни рекламни платформи имат сходни, а понякога и по-агресивни подходи за събиране и обработване на лична информация.

Обичайно, събираните данни се обясняват с възможността да се представят “релевантни” / “подходящи за вас” реклами. Презумпцията е, че ако ни бъдат показани ‘интересни’ / ‘заинтригуващи ни’ / ‘допадащи ни’ реклами – има по-голяма вероятност да им обърнем внимание. В резултат – и да посетим рекламирания сайт / купим съответния продукт или услуга. Съответно, за да бъдат рекламите ‘като за нас’ – предоставящите рекламите имат нужда да знаят повече ‘за нас’. За целта те събират явни и не-толкова-явни данни. Сред явните са: използваният браузър / програма; използваната операционна система; времето и датата на разглеждане на страницата; и търсените думи или фрази. Сред не-толкова-явните са:
# уникален идентификатор /ID/ – за конкретния браузър, който използвате на конкретната машина;
# IP-адрес;
# посочена ли е рекламата с мишката;
# прави ли нещо потребителя на страницата, на която е представена рекламата – напр. натискал ли е линкове / попълвал ли е форми / маркирал ли е текст, etc.;
# други страници, които са посещавани.

Описаните видове данни се събират, независимо дали сте влезли в google профила си (ако имате такъв). Ако сте влезли в него – те се асоциират с него.

Aко позволявате реклами на Android смартфон, типично събираната информация включва и:
# телефонния ви номер;
# IMEI-номера на смартфона;
# google профила ви – съответно и името и възрастта ви;
# местоположение – дори и да сме изключили GPS-a -на база свързани / близки wi-fi точки за достъп; клетки на мобилния оператор; или като споделена информация от други инсталирани програми и приложения.

Лично за мен, “безплатните” услуги, които заслужават подобна информация, се броят на пръсти. Още повече, ако тя ще бъде ‘споделяна с партньори’. Това е и причина да се абонирам / заплащам за услуги / приложения, които ценя и ползвам регулярно, и да блокирам рекламите при мнозинството други. Надявам се и вие да преосмислите за вас кои са тези приложения или услуги, които си заслужават приемането на рекламите в тях.

В предишен пост представих фундаменталните причини за ограничаване на онлайн рекламите. Да разгледаме и някои от технологичните основания за такова решение. Условно, те могат да бъдат разделени на две групи – свързани с изразходването на ресурси и свързани с онлайн поверителността ни. Днес ще опиша технологичните причини за ограничаване на онлайн рекламите във връзка с разхода на ресурси.

# екранна площ Първата технологична причина за ограничаване на онлайн рекламите е екранното пространство, което заемат. Понастоящем редица ‘големи’ сайтове предоставят поне 20% от площта на всяка страница за реклами / спонсорирано съдържание. Това намалява мястото за ‘органичното’ съдържание и води до необходимост от по-често скролиране / click-ане за ‘следващата част’. Особено на “малки” екрани – до 6″ – каквито са огромната част от смартфоните – в резултат се затруднява усвояването на цялото съдържание.

# време за зареждане на сайта Втора технологична причина за ограничаване на онлайн рекламите е увеличаването на времето, което е необходимо за да се зареди дадената страница. Колкото повече елементи има на нея – от текстови, през статични и анимирани изображения до видео съдържание – толкова повече време е необходимо, за да се визуализират те и да се ‘зареди’ напълно дадения сайт. Въпреки преобладаващо ‘бързия’ нет достъп в последните години – това на моменти може осезаемо да забави достъпа до ‘същественото’ съдържание на посещавания сайт. Типичен пример при работа с мобилно устройство е ограничаването в скоростта на интернет достъп след изразходване на обема трафик данни на ‘максимална’ скорост или в  райони със ‘слабо’ покритие, когато времето за зареждане на даден сайт може да се увеличи неколкократно при наличието на “спонсорирано” видео-съдържание.

# CPU & памет & батерия Следващата технологична причина за ограничаване на онлайн рекламите е натоварването на процесора & паметта – съответно и на батерията – за “свалянето” и показването на рекламите, най-вече на мобилни устройства. Изследване от 2012 показва, че 15 – 45% от енергийната консумация на популярни приложения за смартфони като Facebook, AngryBirds, вградения браузър на Android устройства и др. е за представянето на рекламите. В най-драстичните случаи до 3/4 от енергийната консумация на някои  ‘безплатни’ приложения се използва за споделяне на потребителска информация, проследяване дейността на потребителя и ‘сваляне’ на рекламите. Това води до значимо натоварване на батерията на използваното мобилно устройство и в резултат – намаляване на времето за неговото ползване.

# трафик на данни При използването на интернет достъп през мобилно устройство, съществена причина за ограничаването на онлайн рекламите е и изразходваният трафик на данни. Сходно с времето за зареждане и натоварването на процесора, паметта и батерията, ‘свалянето’ и представянето на рекламните компоненти изразходва ресурс, който е относително ограничен на мобилните устройства. Особено когато ползваме приложение, за чиято функционалност мрежовия достъп / онлайн свързаността не е от определящо значение – напр. мнозинството игри или приложения за персонализиране – използването на трафик на данни през мрежата на мобилния оператор би било неоправдано. Изследване от 2015 демонстрира как  рекламно-споносрирани приложения могат да осъществяват връзки с десетки /в екстремните случаи – стотици/ рекламни сайтове, дори и да са в категории като ‘personalization’ или ‘travel and local’.

Това са основните технологични причини за ограничаване на онлайн рекламите във връзка с разхода на ресурси. В завършващия пост по темата ще разгледам и съображенията, свързани с онлайн поверителността ни.

Онлайн рекламата е доминиращият начин за генериране на приходи, поддържане и печалба от онлайн проекти в последните години. Предоставянето на “безплатни” съдържание или услуги при редица онлайн проекти е свързано с генерирането на печалба от показваните реклами. От водещи сайтове като Google, FaceBook и YouTube, до лични страници и малки блогове и форуми, използващи услуги като AdSense – онлайн рекламата е повсеместна.

За някои потребители – включително и за мен – моделът на онлайн реклама е неприемлив, незадоволителен и желателно да бъде променен. Фундаменталните причини за това са три – изместване на вниманието, загуба на фокус и непропорционалната подкрепа на ползвания сайт. Технологичните причини като изразходването на ресурси и влиянието върху онлайн поверителността са също така фактор за мен за избягване на онлайн рекламите, особено при ползване на мобилни устройства. Да разгледаме тези причини и това как повлияват онлайн дейността ни.

# изместване на вниманието Първа фундаментална причина за избягването на онлайн рекламите е свързаното с тях изместване на вниманието. Да приемем, че вниманието ни определя върху какво се фокусираме /coming next ;) / и какво игнорираме от обкръжаващата ни среда. Целта на една реклама е да ни накара да предприемем дадено действие – от това да изчетем или видим дадена информация, до това да посетим определен линк или закупим продукт или услуга. Когато е успешна, тя привлича нашето внимание и то се отклонява от съдържанието на сайта, който посещаваме, за да се насочи към съдържанието на рекламата. Например, вие сте на сайт за новини, когато вниманието ви е привлечено от реклама на продукт или услуга, представени на този сайт. Разглеждате рекламираните продукт / услуга. Проучвате ги. Обмисляте дали да ги закупите. Евентуално ги купувате. Започвате да ги ползвате. Множество дейности, които не са свързани с четенето на новини. Изместване на вниманието.

# загуба на фокуса Загубата на фокус е втора  фундаментална причина за ограничаването на онлайн рекламите. Тя е пряко следствие от изместването на вниманието. Приемам, че фокусът ни определя върху кои обекти или действия сме съсредоточени и концентрирани. Когато говорим за онлайн дейности, това да оставам фокусиран е практически задължително при генериране на съдържание – напр. писане на e-mail или коментар в нечий блог. В много от случаите на консумиране на съдържание – напр. четене на текстове или гледане на видео – съсредоточаването определя по-пълното възприемане на информацията. Тоест загубата на фокус и в двата случая би довела до затруднения / по-лош резултат от извършваната дейност. ‘Заглеждането’ / ‘поддаването’ на някоя реклама би допринесло за това.

# непропорционална подкрепа на ползвания сайт Третата – и най-универсална – причина за избягването на онлайн рекламите, е  непропорционалната подкрепа за сайта, на който те се представят. Презумпцията е, че фирмата, поръчваща рекламата, заплаща на сайта, на който тя се представя. В някои случаи заплащането е на брой показвания на рекламата, в повечето ситуации – при извършване на определено действие – напр. click-ване на линк или попълване на форма. По данни на Gartner за 2012, фирмите изразходват средно 2.5% от годишните си приходи за дигитален маркетинг. От тях под 15% са за онлайн рекламиране. Тоест, за реклама към ‘любимия ви сайт’ в най-оптимистичния вариант /всички средства са насочени единствено към него/ са заложени до 0.4% от годишните приходи на рекламираната фирма. Съответно – давам 100 лв. за покупка на рекламиран продукт или услуга с цел да подкрепя даден сайт. Максимумът, който мога да очаквам, че достига до подкрепяната уеб-страница е ….. 0,40 лв. Ето защо, за мен е по-оправдано да съдействам на даден сайт директно – най-често с дарение или с абонамент. Така средствата и подкрепата за дадената страница за в значително по-голяма степен достъпни за тези, които харесвам, и бих желал да подпомогна.

Това са трите фундаментални причини за ограничаване на онлайн рекламите за мен. В следващи публикации ще представя и технологичните причини за тази позиция.

В предишния пост представих положителните си впечатления от Onyx BOOX C65 AfterGlow като e-reader. Сега ще споделя и основните недостатъци на устройството за мен. Някои от тях са въпрос на дизайн, други – на софтуер.

настройване на действията при докосване на екрана / screen taps Основният проблем с ползваемостта на устройството за мен е невъзможността за конфигуриране какво се случва при натискане на част от екрана във вградената програма за четене. Това IMHO в голяма степен обезсмисля ползата от touch screen-a. Показателна е липсата на възможност за промяна на действието при ‘почукване’ / tap на екрана. Фабрично е заложено докосване в дясната половина на екрана да прелиства една страница напред, а в лявата – страница назад. В тази конфигурация, ако държите устройството само с дясната ръка, всичко моето можете да натиснете /горна и долна част на екрана или хардуерен бутон/ води до прелистване напред. В този случай е най-практично да се ползва ‘почукване’ с десния палец  в горната дясна четвърт на екрана за прелистване назад. Такава възможност, обаче, не съществува. Аналогично, напълно отсъства възможността за използване на ‘натискане-и-задържане’ /press-and-hold/ функционалност във вградената програмата за четене – напр. за добавяне на bookmark или за превод на избрана дума. Неща, които от години са ‘стандартни’ за програми за четене на електронни книги като FBreader, CoolReader, PalmFiction, etc.

настройки на шрифта Ползваното от нас устройство демонстрира два бъга относно настройките на шрифтовете във вградената програма за четене. От една страна, в произволни случаи след включване на e-reader-a се загубва избрания вид и размер на шрифта за четената книга. Друг, системен проблем е невъзможността за запомняне на избрания default шрифт и нуждата при всяко отваряне на нова книга да се променя вида и големината на шрифта. Това отнема време и част от удоволствието от четенето.

‘опресняване’ информацията на екрана / refresh screen Първоначално, основния бъг на ползваното устройство беше непълното ‘опресняване’ на екрана, при което част от текста на предишна страница ‘прозираше’ под този на разглежданата. След инсталиране на актуализиран firmware, този проблем като цяло се елиминира. Понастоящем, този бъг се наблюдава само при четенето на някои pdf файлове.

липса на Home бутон Традиционно, Android устройствата имат 3 ‘системни’ бутона – home, menu & back. C65 AfterGlow е проектиран с един – back. Menu се активира с натискане на част от екрана – в някои случаи долната, в някои – най-горната (приемливо недоизпипване).  Липсата на ‘home’ изисква няколкократно натискане на ‘back’ бутона, и затруднява излишно /за Android устройство/ превключването между приложенията.

wi-fi / онлайн свързаност Наличието на wi-fi – очаквано – е характеристика тип ‘добре е да я има’, отколкото ‘изкушаващо приложима’. Липсва лесен начин за включване ‘ изключване на wi-fi модула (стандартно няма традиционните ‘home’-екрани на Android устройствата и възможността за ползване на widget-и. Използваната модификация на Android 2.3.6 не поддържа notification pull down bar. Браузването е относително бавно, а липсата на multi-touch не прави нещата по-лесни /това е коригирано в ‘наследника’ Onyx BOOX AfterGlow 2/.  Като RSS reader ONYX C65 се представя прилично, но – отново липсата на лесен начин за включване / изключване на wi-fi модула – за мен го прави приложимо ‘в краен случай’.

незадоволителна системна поддръжка
Основният ‘продуктов’ проблем на C65 AG за мен е незадоволителната системна поддръжка. Подобно на подхода на други OEM производители, актуализациите на firmware-a са редки и минимални. По-малко от година от началото на продажбите на модела, поддръжката за него е практически спряна. В сравнение с Amazon, които наскоро предоставиха актуализация на firmware-a за устройство на почти 5 години като Kindle keyboard 3G, това със сигурност ще повлияе критериите ни за избор на производител на бъдещо устройство.

Това са основните позитивни и негативни впечатления от ползването на Onyx BOOX C65 AfterGlow. Устройството има отлични функционалност и характеристики за ползване като е-reader, но нивото на поддръжка и системните модификации едва ли ще ни насочат за друг модел от сериите в бъдеще.

Onyx BOOX C65 AfterGlow е избрания e-reader, на базата на описаните в предишни постове критерии. След над 6 месеца ползване, ето някои коментари. Започвам с положителните впечатления.

# широка поддръжка на формати Устройството се отличава с поддръжка на изобилие от формати за електронни книги – PDF (включително с Adobe DRM), EPUB (включително с Adobe DRM), MOBI,TXT, PDB, както и RTF, FB2, HTML, DOC, CHM и DJVU. Практически всяка електронна книга, която съм ‘свалял’ / купувал в последните години се отваря безпроблемно (ОТ – ето още една причина да избягвам покупките на книги в AZW / KF8 формат).

# reflow Ключово изискване при избора на устройство тип ‘електронна книга’ бе възможността за преформатиране на текста в една колона /reflow/. ONYX C65 AG се справя очаквано добре с това изискване и при досегашната му употреба е преформатирало всички подадени му файлове.

# удобна работа с една ръка Основно преимущество от гледана точка на ергономичност на ONYX C65 AG е възможността за прелистване на страниците с натискането и на хардуерни бутони, и на област от екрана, чувствителен на натиск. Това улеснява работата с една ръка – най-често в легнало положение.

# backlight / осветяване на екрана Основното преимущество на C65 AG спрямо използваните преди това e-reader-и /PocketBook 301 и Amazon Kindle keyboard 3G/ е наличието на осветяване на екрана. Това улеснява четенето ‘на тъмно’ – най-вече при заспиване. Няма нужда от нощна лампа, пречи минимално на околните, изключва се самостоятелно след избран период от време – напр. 10 мин.. ‘Обратната страна на медала’, е повлияването живота на батерията. Ако PocketBook 301 – при четене средно 1 час дневно – го зареждах веднъж месечно, сега С65 AG – при непрекъснато ползване на backlight – е ‘до контакта’ всяка седмица.

# 3rd party програми Неочаквано преимущество на ONYX C65 се оказа използваната операционна система, която е модификация на Android. Тя позволява инсталирането на множество допълнителни приложения – напр. файл мениджър, или допълнителни програми за четене на книги. Конкретно, ние използваме CoolReader, което позволява по-бързото “прехвърляне” между две книги, а също и в несравнима степен да се донастройва потребителския интерфейс.

Това са основните положителни впечатления от ONYX C65 AG. В следващия пост ще споделя и някои от недостатъците на устройството.

Приятно четене!

Личната ефективност е индивидуална характеристика, която отчита степента на правене на нещата, които искаме / сме планирали да правим, при дадените условия и с оптимална употреба на ресурси, и постигането на исканите / планираните резултати. Това е работно определение и вероятно подлежи на прецизиране и подобрение. Но – доколкото въпреки честата употреба на термина – негова дефиниция практически липсва, може да се разглежда като основа за по-нататъшно обсъждане.

Личната ефективност е взаимосвързана с успеха /постигането на желаните резултати/ и ефикасността /оптималната употреба на ресурси/, с която често се припокрива. Отличителното при нея е правенето на ‘правилните’ неща. Личната ефективност е свързана с отговорите на въпросите ‘какво правим’ и – на едно по-високо ниво – ‘защо го правим’. За да сме ефективни в определена степен, следва да сме и успешни, и ефикасни на някакво /макар вероятно не-аналогично/ ниво. В идеалния вариант, ако сме на 100% ефикасни и ефективни – можем да бъдем и на 100% успешни. В мнозинството случаи, обаче високото ниво на ефективност / ефикасност, не осигурява същото високо ниво на ефикасност / ефективност – съответно и на успех.

Личната ефективност обичайно е резултат на добро управление на времето /time management/  в съчетание с доброто себепознание и себе-управление /self-management/.  От гледна точка на персоналното технологично усъвършенстване, технологиите могат да повлияят директно нашата ефикасност /напр. управление на времето/ – и чрез нея и ефективността ни. За себепознанието водещи са принципите на себеусъвършенстването – където технологиите рядко имат определяща роля. Или – казано по друг начин – една джаджа едва ли може да ни каже дали правим ‘правилните’ неща. Но може да ни подпомогне да ги правим.

Оригинално публикувано на perteos.net

Едно “класическо”, любимо и все по-актуално определение за смартфон е “smartphone is a phone used by a smart user”. В превод можем да го ползваме като “умният телефон е телефон, използван от умен потребител.” Идеята е, че характеристиките на дадено устройство, сами по себе си, не могат да определят начина, по който ще се ползва. От решаващо значение е ползвателят.

Ползвателят, който можем да разглеждаме и като ЗЕУ /’задекранното устройство’/, или (за тези, които помним времето, когато взаимодействието с джаджите обичайно се извършваше с клавиатура ;) ) – ЗКУ /’задклавиатурното устройство’/. Когато имаме потребител , който има яснота какви са възможностите и спецификите на даден продукт – джаджата може да разкрие потенциала си, и дори да го надмине. Например някой с телефон  отпреди 10 години – класики като Nokia 9210i, E61, etc; Treo 650, Ericsson R380, Sony Ericsson P910i и т.н. може да удовлетворява своите нужди за PIM, да синхронизира информация, или да осигурява отдалечен достъп и подкрепа. Същевременно, някой с т.г. iPhone или Nexus да не може да отвори прикачен текстов файл или да не знае как да направи архивно копие на контактите си.

Наличието на 4-ядрен процесор, с характеристики,  на които биха ‘завидяли’ високия клас персонални компютри преди 5 години, или количество оперативна памет, “запазено” за сървърни машини преди две петилетки изобщо не гарантират, че устройството ще върши повече работа от лист и молив, или от ‘читав’ модел отпреди две поколения. Когато ЗКУ-то оползотворява възможностите на продукта – джаджата проявява характеристики на ‘умна’.

Без това да променя ‘умността’ на ЗКУ …..

Оригинално публикувано на perteos.net.

В предишния пост представих определение за PDA и разгледах основните му характеристики. Сега ще обсъдя и определящите му качества като Personal Digital Assistant – личен дигитален помощник.

# personal / личен Определящ аспект на PDA e ‘персоналния’ му статус. Устройството е ‘наше’, следва да да го възприемаме като ‘свое’ – и това да ни харесва. Доколкото основната функция на PDA е да осигурява достъп до личната ни информация – било локално, било отдалечено – то е очаквано да желаем да му я предоставим. За целта следва да “ни е под ръка” и always on /’готово за работа’/. Това изисква да е достатъчно компактно и преносимо /според приемливите за нас критерии/ и да изисква минимално време за ‘събуждане’. Ето защо, обичайно лаптопите обичайно не могат да изпълняват ролята на PDA. Също така, устройството следва да осигурява ниво на поверителност на информацията и да приемаме, че можем да ограничим физическия и отдалечения достъп до него. По този начин PDA става ‘личен’ и “част от нас”.

# digital / дигитален Втори аспект на PDA е, че съхранява и осигурява информация в дигитална форма. Това е еволюцията на традиционния хартиен бележник или органайзер, който може да бъде също толкова ‘personal’ и ‘assistant’. PDA, обаче, работи с електронна информация. Това осигурява няколко значими преимущества спрямо хартиените носители. На първо място е обемът информация, който може да се съхранява и ползва от вещ с аналогични физически размери. При това може да се комбинира информация от различни източници – освен текст и снимки, също и аудио и видео съдържание. Бивайки цифрова, информацията е лесно да се мултиплицира – например с цел архивиране, или синхронизиране. Това от своя страна, позволява по-голямата достъпност и повишаване сигурността на информацията.

# assistant / помощник Третата определяща характеристика на PDA е функцията му на ‘асистент’. По подразбиране устройството ни служи /а не ние на него ;)/ и ни подпомага. Въпреки изкушението да го донастройваме още и още, или да тестваме нови и нови приложения – ако това е най-честата му употреба – то е още ‘играчка’, не и PDA. При реално ползване като PDA, устройството може да извършва редица дейности вместо нас. Типични примери са: да калкулира финанси; да визуализира календара и показва ангажименти / свободни времеви интервали; да намира информация и да предоставя лесно достъп до информация по ключови думи; да разпределя входящата информация – напр. от e-mail; или да ни напомня и сигнализира за определени събития. Тоест, поема рутинни, повтаряеми, неизискващи обмисляне задачи. От PDA не се допуска да взема решения, да прави избори или да оценява възможности – а да ни подпомага да го правим. Или – ако перефразирам Christian Lange – “It is a useful servant, but a dangerous master.”

PDA е абревиатура за Personal Digital Assistant – личен дигитален помощник. Традиционно, под това се разбира портабилен цифров органайзер с възможност за инсталиране на допълнителни приложения, но без телефонна част и вградена възможност за пренос на данни през мрежата на мобилен оператор, което ги отграничаваше от смартфоните. За първи PDA може да се разглежда Psion Organiser. Класически примери за такъв тип устройства са Psion 3xx / 5xx сериите; Apple Newton моделите;  Palm III / V / m / Tungsten / Zire и SONY Clie моделите; Windows Mobile устройства на Compaq / HP, Casio, Fujitsu, Dell и др.;  Sharp Zaurus сериите; etc. Терминът е използван за първи път от John Sculley  – тогавашен CEO на Apple – през 1992 г.

Определящи характеристики на PDA са тяхната портабилност и възможностите им за PIM /напр. календар, списък с бележки, адресна книга/. За разлика от електронните органайзери, PDA се отличават с наличието на операционна система, която да позволява разширяването на функционалността им чрез инсталиране на допълнителни приложения,  a често и с възможности за осъществяване на свързаност & синхронизиране на информацията. Почти всички PDA са с екран, чувствителен на натиск, и мнозинството от тях поддържат въвеждане със stylus.

С нарастването на достъпността и популярността на смартфоните, определението PDA започна да губи своята маркетингова стойност и понастоящем е изключение да се намери реклама за подобен тип устройство :/ При положение, че мнозинството функции на ‘класическия’ PDA понастоящем са интегрирани като възможности на смартфона, за мен PDA е по-всеобхватния и коректен термин, в чиито граници могат да се разглеждат и устройства като смартфони, таблети, UMPC, в определени случаи и лаптопи и разновидности.

В следващия пост ще разгледам трите основни качества на PDA – персоналeн & дигитален & асистент.

Принципът GIGO – Garbage In, Garbage Out – показва зависимостта между началните условия и крайните резултати. От гледна точка на PIM – той определя как, за да очакваме една система да бъде адекватна и оптимална за нашите цели – следва да въвеждаме адекватни данни.

Изначално, принципът е от програмирането, където обичайно се взимат мерки за съобразяването му. Като негов автор може да се разглежда Charles Babbage – създателят на първото програмируемо изчислително устройство – още през 1864 г. Популярността си GIGO принципът добива от дейността на George Fuechsel, инструктор от IBM, през 60-те години на миналия век. Впоследствие започва да се прилага във всевъзможни сфери и добива практически универсално приложение.

Буквално преведен, GIGO означава ‘боклук навътре, боклук навън’. Идеята е, че ако въведем некоректни данни /’боклук’/ – ще получим некоректни резултати – независимо колко ‘добра’ / ‘умна’ и ‘коректна’ е системата. Например, ако в полето за телефон на адресната ни книга въведем ЕГН, или 2014-11-23 – смартфона може да се очаква да набере номер 20141123. Или, ако в програмата за лични финанси въвеждаме само кешовите транзакции, но не и картовите /например/ – едва ли можем да очакваме да направим някакъв реален анализ ‘по пера’. Други примери за GIGO принципа в областта на PIM са:

# ‘Помнене’ вместо записване на събития / ангажименти в календара. В резултат може да се получи ангажиране на един и същ времеви интервал с повече от една активност. Или множество маловажни / кратки ангажименти да блокират времето за MIT.

# Множество средства за записки. Казус, с който лично се съобразявах отново наскоро, е използването на множество средства за водене на бележки. Изкушението да се пробва поредна програма или услуга за записки води до ‘разпръскване’ на информацията на множество места  – и “забравяне” на някои от тях, или прочистването им. Сега отново ги сведох до две – OneNote за PC-то, и DiddleBug за PDA-a.

# Не-водене / не-запазване на медицински изследвания и документация – и необходимост от повторната им направа или ограничаване на възможността за проследяването им във времето.

В заключение, GIGO принципа ни служи за напомняне, че една система за PIM е толкова ‘добра’ и ‘работеща за нас’, колкото ‘добри’ и адекватни данни и предоставим. И ако данните са ‘добри’ – може би ще го разглеждаме като ‘Good In, Good Out’ ;)

AlphaSmart Dana /AD/ е клавиатурно устройство, създадено за текстообработка. За мен е PalmOS “пишеща машина”, която в последните месеци се утвърди като регулярно използвана джаджа. В този пост ще разкажа защо.

# създадена за текстообработка Основната характеристика на AlphaSmart Dana е възможността за въвеждане и базова обработка на големи по обем текстове. За целта устройството е снабдено с отбележително удобна и качествена клавиатура. Качество, надминаващо IMHO много клавиатури на лаптопи /особено популярните в последните години chiclet keyboards/.  Стандартни набор, големина и разположение на бутоните на  6 реда, включително един със служебни клавиши. Добре оформени бутони, достатъчна степен на потъване на клавишите и възможност за използване на множество стандартни клавиатурни комбинации, правят използването на AD за набиране на големи по обем текстове удоволствие.

# PalmOS базирана Втора отличителна характеристика на модела AlphaSmart Dana е, че използва като операционна система PalmOS. Това го направи и желания избор за подобно устройство за мен. За разлика от другите модели на AlphaSmart, Dana има touch-screen /екран, чувствителен на натиск/, поддържа Graffiti /системата на Palm за разпознаване на ръкописно въведен текст/, и екранът има вградена възможност за осветяване. Най-голямото преимущество на използването на PalmOS, обаче, е възможността за разширяване на възможностите на устройството с инсталиране на някои от хилядите програми за тази операционна система. Сред тях има алтернативни приложения за текстообработка /напр. WordSmith, TealDoc или CardTXT/; outliner-и /програми за йерархична организация на информацията/ като Bonsai;  файл-мениджъри /напр. UniCMD/; програми за backup / архивиране на информацията като BackupMan или BackupBuddyVFS; за кирилизиране /CyrHack/;  разбира се – и любимият DiddleBug :) . Това прави ползването на AD значително по-пълноценно, като разширява и дава множество възможности отвъд текстообработката.

# хардуерни специфики Имайки за основна цел възможно по-удобното намиране на текст, AlphaSmart Dana се отличава с някои хардуерни специфики, които подпомагат тази функция. Устройството има монохромен екран, с резолюция 560*160, което го прави най-голямоекранното PalmOS устройство. Отбележително /за времето си ;) /, и не толкова често срещано за PalmOS устройство, е и наличието на wi-fi модул. За съжаление, както може да се очаква за джаджа на повече от 10 години, няма поддръжка на wpa / wpa2 криптиране, което прави ползването на безжично свързване и трансфер на информация в мрежите, които ползвам, практически неприложимо. Разполага и с два SD card слота, което – за мен – позволява най-лесното трансфериране на информация към компютър / лаптоп. Дори и в ситуация, когато забравя едната SD карта в лаптопа – автоматичните backup-и се осъществяват безпроблемно към другата карта.

Накрая – да отбележим и второто огромно преимущество на AlphaSmart Dana, редом с отличната клавиатура – времето на автономна работа. Устройството работи с три AA батерии, като могат да се използват и презареждащи се батерии. Монохромният екран, не-енергоемкия процесор и рядко използваните възможности за безжично свързване /wi-fi & infrared/ позволяват ~20 часа работа без презареждане / смяна на батериите. Това, при моят начин на ползване, осигурява няколко седмици работа с едно зареждане.

Описаните характеристики – и най-вече удобната клавиатура и трудно откриваемия съпоставим battery life – правят AlphaSmart Dana предпочитан избор за продължително въвеждане на текст. За допълнителна информация и споделен опит от ползватели можете да посетите тази група във Flickr.

OneNote е програма за водене на записки, електронен вариант на личния бележник. Основното и предназначение е събирането на едно място на текст, ръкописни бележки, снимки, гласови бележки, както и видео и /връзки към/ файлове. OneNote е част от пакета Microsoft Office от версия 2003, но и досега се ползва със значително по-слабо популярност от други програми в него като Word, Excel или Powerpoint. В този пост ще разкажа за основните причини в последните години за нас тя да бъде най-ползваното приложение от офис пакета на Microsoft.

# stylus support & capture Отличителна особеност на OneNote – и водеща причина и аз и Светле да я харесваме толкова много – е възможността  за въвеждане на информация със stylus /’писалка’/, която дълги години бе специфична за лаптопите тип tabletPC. Това позволява по-бързото и интуитивно ‘нахвърляне’ на идеи, записки и бележки. В съчетание с възможността и за print-outs /използването на виртуален принтер, който позволява произволен файл да се ‘вкара’ в OneNote/,  гласови бележки и screen clippings /’изрезка’ или screenshot на част от изобразеното на екрана съдържание/, приложението ни служи отлично за inbox, откъдето информацията впоследствие се разпределя, tag-ва /залагат ключови думи/, текста може да се набере и т.н. А при необходимост може и да се експортне – например към pdf или Word.

# share & sync Втора отличителна характеристика на OneNote е /отдавна/ заложената възможност за споделяне и синхронизиране на данните – много преди да бъде популярно като днес. Най-лесно и традиционно е между няколко компютъра в една вътрешна мрежа. Например, ползваният от нас Office 2007 home and student edition позволява инсталирането на пакета на 3 ‘машини’ – в нашия случай два лаптопа и едно PC. Съответно промените, които Светле или аз правим в общите ни ‘бележници’, се отразяват автоматично и на трите машини, когато сме си ‘вкъщи’ Ако е нужна синхронизация и когато сме ‘навън’ – има възможност за ползване на отдалечен сървър – например WebDAV /вероятна тема за пост някъде далеч напред във времето :) / или SharePoint. Това в отлична степен се вписва в идеята за Personal Cloud, и дава относително висока поверителност на информацията. Разбира се, с актуалните версии на OneNote могат да се ползват и облачни услуги като SkyDrive – със свързаните предизвикателства относно поверителността, но и значително по-лесното конфигуриране на синхронизацията.

notebooks / sections / pages Информацията в OneNote стандартно се разделя на няколко нива, с цел по-добрата и организация. Отново, по аналогия с хартиените дневници, можем да ги разгледаме като ‘азбучници / бележници’ /notebooks/, секции /sections/ и страници /pages/. Типична употреба е да имате един или няколко ‘лични’ notebook-a, и един или няколко ‘служебни’ или ‘общи’ ‘бележника’. Съответно – някои от тях могат да бъдат споделени /’share’-нати/ – например с други членове на семейството ви, или на работния ви екип. Други могат да се конфигурират да се синхронизират с повече от едно от вашите устройства. Информацията на дадена страница, както и самите страници и секции, може да се размества и премества, изтрива и архивира, или да се добавя нова. Всичко това позволява по-лесната организация на съдържанието.

Това са основните причини OneNote понастоящем да бъде основно средство за управление на информацията в общите ни проекти със Светле. Опитайте – OneNote има и безплатни версии за мнозинството актуални платформи – и споделете своите впечатления в коментарите.

В предишния пост разказах за задължителните, за нас, изисквания към актуален модел e-reader. Днес ще опиша определящите и желани критерии при избор на такъв тип устройство, като отново ще ги диференцирам и като ‘познати от PocketBook 301+’ (PB) и ‘желани актуални’ (?).

# reflow (PB) / възможност за преформатиране на текста в една колона (PB) Една от отличителните характеристики на PocketBook 301+ (PB301) беше възможността за reflow на текста. Това позволява, ако оригиналният документ /най-често .pdf/ е създаден в две колони, текста да се преформатира така, че да изпълва цялата ширина на екрана. По този начин е значително улеснено нагласянето на шрифта към индивидуалните ни предпочитания /напр. големина на буквите или отстояние между редовете и от ръбовете на екрана/, както и се елиминира необходимостта от хоризонтално скролиране. Ето защо това бе определяща характеристика за новия e-reader.

# hw keys (PB) / хардуерни бутони за прелистване (PB) Наличието на ‘физически’ / хардуерни бутони за прелистване на страниците улеснява значително ползването на устройството с една ръка, и намалява възможността да се активира произволна друга функция при ползване на модел с touchscreen. Ето защо, наличието им също бе определяща характеристика за търсения четец за електронни книги.

# pdf / rtf / fb2 / pdb / etc (PB) +DRM (?) В допълнение на трите задължителни формата за електронни книги, посочени в предишния пост, желателна е и по-широката поддръжка на допълнителни формати за текстови документи. На първо място е възможността да се четат .pdf файлове, главно поради универсалността и популярността на формата, особено за специализирана литература. За мен е ценност и поддръжката на .pdb и .fb2 файлове, доколкото през годините са събрани множество документи в тези формати. Понастоящем, определящо изискване е и възможността за ползване на DRM /”защитени”/ файлове, и най-вече Adobe DRM (ADEPT) книги в .epub или .pdf формат.

# wi-fi (?) Наличието на wi-fi модул се превърна в стандартна характеристика за e-reader-ите в последните години. Това позволява сваляне на съдържание онлайн – например през браузър, през приложение за достъп до ‘магазина’ на производителя, или с RSS reader. Доколкото обаче стандартното ползване на wi-fi връзка би повлияло неблагоприятно честотата на зареждане на устройството – за мен това е желана, но не определяща характеристика.

# 3.5 mm audio jack & mp3 support (?) Най-универсалните стандарти за възпроизвеждане на музика – 3.5 мм аудио-конектор и поддръжка на mp3 формат – биха били желана екстра към устройството. Въпреки че слушам музика на e-reader по изключение /обикновено при дълго пътуване с автобус/, възможността за музикален фон на четивото или за възпроизвеждане на аудио-книги е желана екстра.

# stylus / стилус (?) В оптималния вариант за e-reader, в допълнение на екрана, чувствителен на натиск, би имало и поддръжка на работа с ‘писалка’ / stylus. Това е ценност най-вече за въвеждане на бележки / анотации към текста, както и за по-прецизното маркиране на текст – напр. за копиране или добавяне на отметки.

# tts / text-to-speech / текст-към-глас (?) Друга екстра, която би допълнила полезността на e-reader-a, е възможността за аудио възпроизвеждане на текстовото съдържание, известна като ‘текст-към-глас’. При нея устройството ‘прочита’ текста в разглеждания документ, и превръща оригиналния файл в аудио-книга. За нас това би било наистина полезно, ако има поддръжка и на български.

# alternative firmware & applications / алтернативни фърмуер и приложения (?) Желана характеристика за всяко устройство би била и възможността за инсталиране на добавящи функционалност фърмуер или приложения. Например, при някои модели четци за електронни книги е възможно да се инсталира програма като CoolReader или FBreader. Това също така е желана характеристика за мен.

Това бяха критериите, които определяха търсенето ни на ново устройство тип ‘електронна книга’. В следващ пост ще споделя впечатления от избрания e-reader – ONYX BOOX C65 AfterGlow.

Четенето на устройство тип ‘електронна книга’ /e-reader/ многократно е доказало своите преимущества и за мен, и за Светле. Дълги години ползвахме PocketBook 301+ (PB301), към който впоследствие /”за-всеки-по-играчка” ;) / добавихме Amazon Kindle keyboard 3G (Kindle 3G) (1, 2), който се употребява и досега. Наскоро решихме, че желаем актуален модел четец за електронни книги. След отличните впечатления, които имахме от PB301, знаехме кои негови характеристики държим отново да бъдат налични (PB), кои нови биха били задължителни през 2014 (+), и кои биха били желани (?). Сега ще опиша задължителните /според мен/ изисквания за актуален модел e-reader.

# e-ink / екран тип ‘електронна хартия’ (PB) Определяща характеристика на устройство за продължително четене на електронни книги за мен е наличието на e-ink екран. Това дава три основни преимущества на този тип устройства – значително намаляване на натоварването на очите, по-продължителен живот на батерията, и четимост на директна слънчева светлина. При все, че обичайно се разглежда като ‘детайл по подразбиране’ за всеки e-reader, много от производителите на този тип устройства като Amazon c Kindle-серията, Barnes & Noble Nook сериите или PocketBook предлагат понастоящем и цветни екрани. Това, обаче, обикновено са LCD модели, при които има стандартното ‘компютърно’ осветяване на екрана – и натоварване на очите. (Едно от ‘изкусителните’ изключения е PocketBook Color Lux с цветен e-ink екран). За нас и досега първи определящ критерий за устройство тип ‘електронна книга’ е наличието на e-ink екран.

# backlight / осветяване на екрана (+) Характеристиката, която най-много ни липсваше на PB301 и на Kindle 3G, е липсата на осветяване на екрана. Това прави практически невъзможно четенето ‘на тъмно’ – най-вече при заспиване. Ето защо наличието на backlight бе задължително при избора на нов e-reader.

# expansion / възможност за добавяне на карта с памет (PB) Възможността за добавяне на карта с памет също продължава да бъде задължителна характеристика при избора на мобилно устройство, включително и e-reader. Главните причини за това са леснотата на пренасяне на съдържание между устройствата (и най-вече от лаптопа), възможността за добавяне на “огромни” по обем книги, и значително по-ниската цена на единица обем спрямо модификациите с увеличена вградена памет.

# epub & mobi & txt (PB) Това са три от най-универсалните формати за електронни книги, и дават възможност за четене на произведения, ‘свалени’ и закупени от най-различни източници и онлайн магазини – от проекти като Project Gutenberg и chitanka, до платформите на Amazon, Barnes & Noble, Kobo и т.н. Липсата на поддръжка на който и да е от тези формати за мен ограничава ненужно ползването на устройството. Това е и основната причина за директното отпадане на моделите от серията Kindle, които продължават да нямат официална поддръжка на най-универсалния формат за електронни книги – epub.

# touchscreen / екран, чувствителен на натиск (+) Втора характеристика, която ни липсваше и на PB301, и на Kindle 3G, е чувствителния на натиск екран. Наличието му улеснява ‘прелистването’, независимо от начина на държане на устройството. Също така, позволява по-лесното маркиране на текст и ползване на менютата.

# microUSB (+) Наличието на ‘златния стандарт’ в последните години за зареждане на мобилни устройства и осъществяване на връзка с компютър – microUSB порт – също бе задължителна характеристика при избора на ново устройство за четене на електронни книги.

Това са шестте задължителни, според мен, изисквания за устройство тип ‘електронна книга’ понастощем. В следващия пост ще разгледам определящите и желани критерии при избора ни на e-reader . А дотогава – приятно четене :)

Използването на разширение за блокиране на рекламите /adblocker/ е практика за елиминиране на основната причина компании като Google да имат интерес да нарушават онлайн поверителността – таргетираните реклами. При тях, на база генерираните обичайно данни, се показват “подходящи” реклами, съобразно събраната информация – търсени думи, посетени сайтове, предишно click-нати реклами, съдържание на посещавания сайт, etc. Колкото повече е събраната / предоставената информация – толкова по-подходящи биха били рекламите – и съответно по-вероятно би било да ни заинтригуват. За да бъдат рекламите заинтригуващи, обаче, това означава събиране / ‘споделяне’ на достатъчно много лична информация. Ако желаете да го избегнете – едно от решенията е използването на adblocker.

Най-популярният adblocker е AdBlockPlus. Неговото основно предназначение е да ограничава и блокира рекламите. Видео-реклами, които се възпроизвеждат дори автоматично. Реклами с музикален фон, който доминира над музиката, която слушате. “Изскачащи” прозорци. Мигащи / святкащи / ‘падащи’ / ‘скачащи’ / ‘говорещи’ или ‘пеещи’ реклами. Ако не са ценност за вас – блокирайте ги ;)

Основните преимущества на използването на adblocker са:
# запазване на фокуса Психологически, основното преимущество на блокирането на рекламите за мен е възможността да се фокусирам върху съдържанието на посещавания сайт. Независимо дали е текст за четене /най-често/, видео за гледане, или музика за слушане – липсата на реклами ми позволява да се съсредоточа върху съдържанието. Целта на рекламата е да привлече вниманието ни и да ни заинтригува – но това изисква то да бъде отклонено от това, за което сме на сайта. Нещо, което обичайно бих избегнал.

# време на зареждане на сайта Втора причина за използването на adblocker е намаляване на времето, което е необходимо за да се зареди посещавания сайт. Колкото по-малко елементи се зареждат на дадената страница – толкова по-бързо би се заредила тя. Това особено силно проличава при текстово-ориентирани / коментарни уеб-страници, където има и видео- / аудио-реклами – например някои новинарски сайтове ;).

# спестяване на трафик Предпоставка за филтрирането на рекламите, особено ако браузвате през мобилно устройство, е минимизирането на генерирания трафик. Особено в случай, че ползвате пакет за трафик на данни с ограничен обем – едва ли искате драгоценните ви мегабайти да се изразходват за показването на реклами. Adblocker-ите за мобилни устройства – например за Android или за iOS – са полезни в тези случаи.

Лирично-философско отклонение

Най-честия аргумент за това защо използването на adblocker е “лоша идея” е, че генерираните от реклама приходи позволяват съдържанието на дадения сайт да бъде безплатно. (Чудесна статия и коментари по темата има от ArsTechica). В много от случаите тези приходи се генерират, когато се click-не рекламен линк на посещаваната уеб-страница /pay-per-click/, но – при някои ‘големи’ и популярни сайтове – прихода може да е свързан и само с показването на рекламата /pay-per-view/ – дори и посетителя да не посети спонсориращия сайт. Очакването е, че посетителя на “безплатния” сайт ще отиде на рекламираната страница, ще купи от / финансира рекламиращата фирма, която от своя страна плаща на “безплатния” сайт. Ако рекламирания сайт не генерира достатъчно приходи / не печели – няма да има средства за реклама / няма да рекламира в “безплатния” сайт. Тоест, за да работи модела, посетителя следва да финансира рекламирания сайт. Е, тогава не е ли по-естествено и резонно да подкрепя директно безплатния сайт – като donate-на /направя дарение за/ сайта, който харесвам; като се subscribe-на; или като закупя предлаганите от него услуги или продукти. Тоест финансовата подкрепа да се насочва директно и изцяло към харесвания сайт?

# whitelist-ване Aко посещавания и харесван сайт не предлага опции за donation / subscription, или ако това не е предпочитана опция за вас – имате възможност да whitelist-нете / позволите рекламите на дадения сайт. Например, ако използвате AdBlockPlus – от иконата в toolbar-a избирате ‘disable on името-на-разглеждания-сайт’. По този начин се визуализира пълното съдържание на сайта – и ако сайта е с реклами Pay-per-view – дори това е достатъчно да му окажете своята подкрепа.

В заключение, използването на adblocker позволява по-фокусираното ползване на посещаваните сайтове и подпомага онлайн поверителността ни. Едновременно с това – изисква осъзнаване как да подкрепим сайтовете, които харесваме и ползваме регулярно.