Archive for the ‘онлайн поверителност’ Category

В предишни постове разгледах фундаменталните и технологичните причини за ограничаване на онлайн рекламата. В завършващия пост от серията ще представя и съображенията, свързани с онлайн поверителността, допринасящи за такова решение. Разглежданите примери се базират на рекламните услуги на Google, доколкото от години са доминиращи. Същевременно, редица други известни и неизвестни рекламни платформи имат сходни, а понякога и по-агресивни подходи за събиране и обработване на лична информация.

Обичайно, събираните данни се обясняват с възможността да се представят “релевантни” / “подходящи за вас” реклами. Презумпцията е, че ако ни бъдат показани ‘интересни’ / ‘заинтригуващи ни’ / ‘допадащи ни’ реклами – има по-голяма вероятност да им обърнем внимание. В резултат – и да посетим рекламирания сайт / купим съответния продукт или услуга. Съответно, за да бъдат рекламите ‘като за нас’ – предоставящите рекламите имат нужда да знаят повече ‘за нас’. За целта те събират явни и не-толкова-явни данни. Сред явните са: използваният браузър / програма; използваната операционна система; времето и датата на разглеждане на страницата; и търсените думи или фрази. Сред не-толкова-явните са:
# уникален идентификатор /ID/ – за конкретния браузър, който използвате на конкретната машина;
# IP-адрес;
# посочена ли е рекламата с мишката;
# прави ли нещо потребителя на страницата, на която е представена рекламата – напр. натискал ли е линкове / попълвал ли е форми / маркирал ли е текст, etc.;
# други страници, които са посещавани.

Описаните видове данни се събират, независимо дали сте влезли в google профила си (ако имате такъв). Ако сте влезли в него – те се асоциират с него.

Aко позволявате реклами на Android смартфон, типично събираната информация включва и:
# телефонния ви номер;
# IMEI-номера на смартфона;
# google профила ви – съответно и името и възрастта ви;
# местоположение – дори и да сме изключили GPS-a -на база свързани / близки wi-fi точки за достъп; клетки на мобилния оператор; или като споделена информация от други инсталирани програми и приложения.

Лично за мен, “безплатните” услуги, които заслужават подобна информация, се броят на пръсти. Още повече, ако тя ще бъде ‘споделяна с партньори’. Това е и причина да се абонирам / заплащам за услуги / приложения, които ценя и ползвам регулярно, и да блокирам рекламите при мнозинството други. Надявам се и вие да преосмислите за вас кои са тези приложения или услуги, които си заслужават приемането на рекламите в тях.

В предишен пост представих фундаменталните причини за ограничаване на онлайн рекламите. Да разгледаме и някои от технологичните основания за такова решение. Условно, те могат да бъдат разделени на две групи – свързани с изразходването на ресурси и свързани с онлайн поверителността ни. Днес ще опиша технологичните причини за ограничаване на онлайн рекламите във връзка с разхода на ресурси.

# екранна площ Първата технологична причина за ограничаване на онлайн рекламите е екранното пространство, което заемат. Понастоящем редица ‘големи’ сайтове предоставят поне 20% от площта на всяка страница за реклами / спонсорирано съдържание. Това намалява мястото за ‘органичното’ съдържание и води до необходимост от по-често скролиране / click-ане за ‘следващата част’. Особено на “малки” екрани – до 6″ – каквито са огромната част от смартфоните – в резултат се затруднява усвояването на цялото съдържание.

# време за зареждане на сайта Втора технологична причина за ограничаване на онлайн рекламите е увеличаването на времето, което е необходимо за да се зареди дадената страница. Колкото повече елементи има на нея – от текстови, през статични и анимирани изображения до видео съдържание – толкова повече време е необходимо, за да се визуализират те и да се ‘зареди’ напълно дадения сайт. Въпреки преобладаващо ‘бързия’ нет достъп в последните години – това на моменти може осезаемо да забави достъпа до ‘същественото’ съдържание на посещавания сайт. Типичен пример при работа с мобилно устройство е ограничаването в скоростта на интернет достъп след изразходване на обема трафик данни на ‘максимална’ скорост или в  райони със ‘слабо’ покритие, когато времето за зареждане на даден сайт може да се увеличи неколкократно при наличието на “спонсорирано” видео-съдържание.

# CPU & памет & батерия Следващата технологична причина за ограничаване на онлайн рекламите е натоварването на процесора & паметта – съответно и на батерията – за “свалянето” и показването на рекламите, най-вече на мобилни устройства. Изследване от 2012 показва, че 15 – 45% от енергийната консумация на популярни приложения за смартфони като Facebook, AngryBirds, вградения браузър на Android устройства и др. е за представянето на рекламите. В най-драстичните случаи до 3/4 от енергийната консумация на някои  ‘безплатни’ приложения се използва за споделяне на потребителска информация, проследяване дейността на потребителя и ‘сваляне’ на рекламите. Това води до значимо натоварване на батерията на използваното мобилно устройство и в резултат – намаляване на времето за неговото ползване.

# трафик на данни При използването на интернет достъп през мобилно устройство, съществена причина за ограничаването на онлайн рекламите е и изразходваният трафик на данни. Сходно с времето за зареждане и натоварването на процесора, паметта и батерията, ‘свалянето’ и представянето на рекламните компоненти изразходва ресурс, който е относително ограничен на мобилните устройства. Особено когато ползваме приложение, за чиято функционалност мрежовия достъп / онлайн свързаността не е от определящо значение – напр. мнозинството игри или приложения за персонализиране – използването на трафик на данни през мрежата на мобилния оператор би било неоправдано. Изследване от 2015 демонстрира как  рекламно-споносрирани приложения могат да осъществяват връзки с десетки /в екстремните случаи – стотици/ рекламни сайтове, дори и да са в категории като ‘personalization’ или ‘travel and local’.

Това са основните технологични причини за ограничаване на онлайн рекламите във връзка с разхода на ресурси. В завършващия пост по темата ще разгледам и съображенията, свързани с онлайн поверителността ни.

Онлайн рекламата е доминиращият начин за генериране на приходи, поддържане и печалба от онлайн проекти в последните години. Предоставянето на “безплатни” съдържание или услуги при редица онлайн проекти е свързано с генерирането на печалба от показваните реклами. От водещи сайтове като Google, FaceBook и YouTube, до лични страници и малки блогове и форуми, използващи услуги като AdSense – онлайн рекламата е повсеместна.

За някои потребители – включително и за мен – моделът на онлайн реклама е неприемлив, незадоволителен и желателно да бъде променен. Фундаменталните причини за това са три – изместване на вниманието, загуба на фокус и непропорционалната подкрепа на ползвания сайт. Технологичните причини като изразходването на ресурси и влиянието върху онлайн поверителността са също така фактор за мен за избягване на онлайн рекламите, особено при ползване на мобилни устройства. Да разгледаме тези причини и това как повлияват онлайн дейността ни.

# изместване на вниманието Първа фундаментална причина за избягването на онлайн рекламите е свързаното с тях изместване на вниманието. Да приемем, че вниманието ни определя върху какво се фокусираме /coming next ;) / и какво игнорираме от обкръжаващата ни среда. Целта на една реклама е да ни накара да предприемем дадено действие – от това да изчетем или видим дадена информация, до това да посетим определен линк или закупим продукт или услуга. Когато е успешна, тя привлича нашето внимание и то се отклонява от съдържанието на сайта, който посещаваме, за да се насочи към съдържанието на рекламата. Например, вие сте на сайт за новини, когато вниманието ви е привлечено от реклама на продукт или услуга, представени на този сайт. Разглеждате рекламираните продукт / услуга. Проучвате ги. Обмисляте дали да ги закупите. Евентуално ги купувате. Започвате да ги ползвате. Множество дейности, които не са свързани с четенето на новини. Изместване на вниманието.

# загуба на фокуса Загубата на фокус е втора  фундаментална причина за ограничаването на онлайн рекламите. Тя е пряко следствие от изместването на вниманието. Приемам, че фокусът ни определя върху кои обекти или действия сме съсредоточени и концентрирани. Когато говорим за онлайн дейности, това да оставам фокусиран е практически задължително при генериране на съдържание – напр. писане на e-mail или коментар в нечий блог. В много от случаите на консумиране на съдържание – напр. четене на текстове или гледане на видео – съсредоточаването определя по-пълното възприемане на информацията. Тоест загубата на фокус и в двата случая би довела до затруднения / по-лош резултат от извършваната дейност. ‘Заглеждането’ / ‘поддаването’ на някоя реклама би допринесло за това.

# непропорционална подкрепа на ползвания сайт Третата – и най-универсална – причина за избягването на онлайн рекламите, е  непропорционалната подкрепа за сайта, на който те се представят. Презумпцията е, че фирмата, поръчваща рекламата, заплаща на сайта, на който тя се представя. В някои случаи заплащането е на брой показвания на рекламата, в повечето ситуации – при извършване на определено действие – напр. click-ване на линк или попълване на форма. По данни на Gartner за 2012, фирмите изразходват средно 2.5% от годишните си приходи за дигитален маркетинг. От тях под 15% са за онлайн рекламиране. Тоест, за реклама към ‘любимия ви сайт’ в най-оптимистичния вариант /всички средства са насочени единствено към него/ са заложени до 0.4% от годишните приходи на рекламираната фирма. Съответно – давам 100 лв. за покупка на рекламиран продукт или услуга с цел да подкрепя даден сайт. Максимумът, който мога да очаквам, че достига до подкрепяната уеб-страница е ….. 0,40 лв. Ето защо, за мен е по-оправдано да съдействам на даден сайт директно – най-често с дарение или с абонамент. Така средствата и подкрепата за дадената страница за в значително по-голяма степен достъпни за тези, които харесвам, и бих желал да подпомогна.

Това са трите фундаментални причини за ограничаване на онлайн рекламите за мен. В следващи публикации ще представя и технологичните причини за тази позиция.

OneNote е програма за водене на записки, електронен вариант на личния бележник. Основното и предназначение е събирането на едно място на текст, ръкописни бележки, снимки, гласови бележки, както и видео и /връзки към/ файлове. OneNote е част от пакета Microsoft Office от версия 2003, но и досега се ползва със значително по-слабо популярност от други програми в него като Word, Excel или Powerpoint. В този пост ще разкажа за основните причини в последните години за нас тя да бъде най-ползваното приложение от офис пакета на Microsoft.

# stylus support & capture Отличителна особеност на OneNote – и водеща причина и аз и Светле да я харесваме толкова много – е възможността  за въвеждане на информация със stylus /’писалка’/, която дълги години бе специфична за лаптопите тип tabletPC. Това позволява по-бързото и интуитивно ‘нахвърляне’ на идеи, записки и бележки. В съчетание с възможността и за print-outs /използването на виртуален принтер, който позволява произволен файл да се ‘вкара’ в OneNote/,  гласови бележки и screen clippings /’изрезка’ или screenshot на част от изобразеното на екрана съдържание/, приложението ни служи отлично за inbox, откъдето информацията впоследствие се разпределя, tag-ва /залагат ключови думи/, текста може да се набере и т.н. А при необходимост може и да се експортне – например към pdf или Word.

# share & sync Втора отличителна характеристика на OneNote е /отдавна/ заложената възможност за споделяне и синхронизиране на данните – много преди да бъде популярно като днес. Най-лесно и традиционно е между няколко компютъра в една вътрешна мрежа. Например, ползваният от нас Office 2007 home and student edition позволява инсталирането на пакета на 3 ‘машини’ – в нашия случай два лаптопа и едно PC. Съответно промените, които Светле или аз правим в общите ни ‘бележници’, се отразяват автоматично и на трите машини, когато сме си ‘вкъщи’ Ако е нужна синхронизация и когато сме ‘навън’ – има възможност за ползване на отдалечен сървър – например WebDAV /вероятна тема за пост някъде далеч напред във времето :) / или SharePoint. Това в отлична степен се вписва в идеята за Personal Cloud, и дава относително висока поверителност на информацията. Разбира се, с актуалните версии на OneNote могат да се ползват и облачни услуги като SkyDrive – със свързаните предизвикателства относно поверителността, но и значително по-лесното конфигуриране на синхронизацията.

notebooks / sections / pages Информацията в OneNote стандартно се разделя на няколко нива, с цел по-добрата и организация. Отново, по аналогия с хартиените дневници, можем да ги разгледаме като ‘азбучници / бележници’ /notebooks/, секции /sections/ и страници /pages/. Типична употреба е да имате един или няколко ‘лични’ notebook-a, и един или няколко ‘служебни’ или ‘общи’ ‘бележника’. Съответно – някои от тях могат да бъдат споделени /’share’-нати/ – например с други членове на семейството ви, или на работния ви екип. Други могат да се конфигурират да се синхронизират с повече от едно от вашите устройства. Информацията на дадена страница, както и самите страници и секции, може да се размества и премества, изтрива и архивира, или да се добавя нова. Всичко това позволява по-лесната организация на съдържанието.

Това са основните причини OneNote понастоящем да бъде основно средство за управление на информацията в общите ни проекти със Светле. Опитайте – OneNote има и безплатни версии за мнозинството актуални платформи – и споделете своите впечатления в коментарите.

Използването на разширение за блокиране на рекламите /adblocker/ е практика за елиминиране на основната причина компании като Google да имат интерес да нарушават онлайн поверителността – таргетираните реклами. При тях, на база генерираните обичайно данни, се показват “подходящи” реклами, съобразно събраната информация – търсени думи, посетени сайтове, предишно click-нати реклами, съдържание на посещавания сайт, etc. Колкото повече е събраната / предоставената информация – толкова по-подходящи биха били рекламите – и съответно по-вероятно би било да ни заинтригуват. За да бъдат рекламите заинтригуващи, обаче, това означава събиране / ‘споделяне’ на достатъчно много лична информация. Ако желаете да го избегнете – едно от решенията е използването на adblocker.

Най-популярният adblocker е AdBlockPlus. Неговото основно предназначение е да ограничава и блокира рекламите. Видео-реклами, които се възпроизвеждат дори автоматично. Реклами с музикален фон, който доминира над музиката, която слушате. “Изскачащи” прозорци. Мигащи / святкащи / ‘падащи’ / ‘скачащи’ / ‘говорещи’ или ‘пеещи’ реклами. Ако не са ценност за вас – блокирайте ги ;)

Основните преимущества на използването на adblocker са:
# запазване на фокуса Психологически, основното преимущество на блокирането на рекламите за мен е възможността да се фокусирам върху съдържанието на посещавания сайт. Независимо дали е текст за четене /най-често/, видео за гледане, или музика за слушане – липсата на реклами ми позволява да се съсредоточа върху съдържанието. Целта на рекламата е да привлече вниманието ни и да ни заинтригува – но това изисква то да бъде отклонено от това, за което сме на сайта. Нещо, което обичайно бих избегнал.

# време на зареждане на сайта Втора причина за използването на adblocker е намаляване на времето, което е необходимо за да се зареди посещавания сайт. Колкото по-малко елементи се зареждат на дадената страница – толкова по-бързо би се заредила тя. Това особено силно проличава при текстово-ориентирани / коментарни уеб-страници, където има и видео- / аудио-реклами – например някои новинарски сайтове ;).

# спестяване на трафик Предпоставка за филтрирането на рекламите, особено ако браузвате през мобилно устройство, е минимизирането на генерирания трафик. Особено в случай, че ползвате пакет за трафик на данни с ограничен обем – едва ли искате драгоценните ви мегабайти да се изразходват за показването на реклами. Adblocker-ите за мобилни устройства – например за Android или за iOS – са полезни в тези случаи.

Лирично-философско отклонение

Най-честия аргумент за това защо използването на adblocker е “лоша идея” е, че генерираните от реклама приходи позволяват съдържанието на дадения сайт да бъде безплатно. (Чудесна статия и коментари по темата има от ArsTechica). В много от случаите тези приходи се генерират, когато се click-не рекламен линк на посещаваната уеб-страница /pay-per-click/, но – при някои ‘големи’ и популярни сайтове – прихода може да е свързан и само с показването на рекламата /pay-per-view/ – дори и посетителя да не посети спонсориращия сайт. Очакването е, че посетителя на “безплатния” сайт ще отиде на рекламираната страница, ще купи от / финансира рекламиращата фирма, която от своя страна плаща на “безплатния” сайт. Ако рекламирания сайт не генерира достатъчно приходи / не печели – няма да има средства за реклама / няма да рекламира в “безплатния” сайт. Тоест, за да работи модела, посетителя следва да финансира рекламирания сайт. Е, тогава не е ли по-естествено и резонно да подкрепя директно безплатния сайт – като donate-на /направя дарение за/ сайта, който харесвам; като се subscribe-на; или като закупя предлаганите от него услуги или продукти. Тоест финансовата подкрепа да се насочва директно и изцяло към харесвания сайт?

# whitelist-ване Aко посещавания и харесван сайт не предлага опции за donation / subscription, или ако това не е предпочитана опция за вас – имате възможност да whitelist-нете / позволите рекламите на дадения сайт. Например, ако използвате AdBlockPlus – от иконата в toolbar-a избирате ‘disable on името-на-разглеждания-сайт’. По този начин се визуализира пълното съдържание на сайта – и ако сайта е с реклами Pay-per-view – дори това е достатъчно да му окажете своята подкрепа.

В заключение, използването на adblocker позволява по-фокусираното ползване на посещаваните сайтове и подпомага онлайн поверителността ни. Едновременно с това – изисква осъзнаване как да подкрепим сайтовете, които харесваме и ползваме регулярно.

Възможна ли е онлайн поверителност, ако използваме единствен браузър? Практически не, доколкото мнозинството потребители днес използваме уеб-сайтове и онлайн услуги, за които е необходимо да бъдем регистрирани и да сме влезли в профила си. От електронна поща и социални мрежи, през онлайн банкиране и достъп до лични и фирмени сайтове, до календар / списък със задачи / документообработка. Някои от тях  – например за онлайн-банкиране – ни ‘изключват’ в рамките на минути, след като преустановим активността си в дадената сесия.При други – например социални мрежи – след седмици. От гледна точка удобство vs сигурност – това е улеснение. Но в момента, в който сме влезли в профила си, компаниите събират допълнително данни за нашето поведение онлайн. Ето информацията, които се генерира при ползването на два от най-известните и популярни сайтове, предоставящи онлайн услуги – Google и Facebook.  Дори и в случай, че сме предприели мерки за осигуряване на поверителност при ползване на браузъра, и сме инсталирали разширения като Ghostery, които да елиминират дадени нежелани функции на браузъра – ако искаме да ползваме профила си в дадената услуга, ще загубим част или от функционалността, или от поверителността си.

Решението в тази ситуация е да ползваме /поне ;) / два браузъра. Един  със “стандартни” настройки или с минимални промени от гледна точка онлайн поверителност. С него м,ожем да ползваме сайтовете и услугите, за които е необходимо да бъдем в профила си. Например аз ползвам портабилна версия на Firefox за сайтове като Yahoo mail, Gmail, Twitter, etc. И втори браузър, с такива настройки за онлайн поверителност, каквито считаме за оправдани, и които сме готови да конфигурираме. За мен това е версия на Palemoon с над 15 разширения, подобряващи онлайн поверителността. С него извършвам основна част от уеб-дейностите си. По този начин имам възможност да ползвам обичайната функционалност на услуги като Gmail и т.н., и едновременно с това основната част от работата ми с браузър е с по-високо ниво на поверителност.

В последващи постове ще разгледам и някои от другите разширения, които подобряват онлайн поверителността. А дотогава – вие колко браузъра ползвате?

В предишен пост разгледахме браузъра като елемент на онлайн поверителността и някои възможни проблеми или предизвикателства при ползването му. Да разгледаме и някои възможни подходи за преодоляване на тези предизвикателства.

# запознаване и конфигуриране на настройките на досегашния браузър Най-праволинейният и изискващ най-малко усилия подход при ползването на браузъра като средство, допринасящо за онлайн поверителността ни, е запознаване и оптимизиране на настройките му. Същевременно, това има най-малки възможности за контрол върху всички потенциални проблеми.  Например, някои от разгледаните в предишния пост потенциални проблеми при ползването на Google Chrome /GC/ като Suggest, Error reporting или Alternate Error Pages, могат да се контролират чрез стандартните настройки. За други – като Google updater и RLZ-tracking – това не е възможно.

# избиране на дериват на сегашния браузър Втора възможност е избирането на ‘дериват’ – програма, която е базирана на същия код и има същите основни характеристики спрямо приложението, което искаме да оптимизираме. В случая с Chrome, такива програми са например Chromium /всъщност по-коректно е да се каже, че Chrome е дериват на Chromium, но от гледна точка на популярността им – нека приемем Chromium за алтернативата/, и оптимизираните за поверителност SRWare Iron и Comodo Dragon Internet Browser. При тях редица настройки “по подразбиране” са privacy-ориентирани, а някои характеристики на GC- например Google Updater – липсват. Същевременно са с познатите от Chrome интерфейс и възможности, включително съвместимост с разширенията. Това дава отлична възможност за осигуряване на по-високо ниво на онлайн поверителност без да е необходимо време за ‘привикване’.

# избор на нов браузър Трета – най-ангажираща и с най-много възможности алтернатива – е преминаването към нов браузър. От гледна точка онлайн поверителност – вероятно водещата опция е Firefox и дериватите му. От една страна, това позволява елиминирането на много от притесненията при ползване на Chrome. Също така, има потенциала да подобри онлайн поверителността ни с ползването на разширения, които нямат аналог за GC и дериватите му. От друга страна, преминаването към нова програма – особено, ако е нещо толкова често ползвано като браузъра ни – изисква период на научаване, отново опознаване и конфигуриране на настройки, и адаптиране към индивидуалните ни нужди. Тоест – изисква време и съзнателно усилие. Ето защо, този подход е обоснован, когато сте решени да подобрите в по-значим мащаб вашето ниво на онлайн поверителност.

Описаните три подхода позволяват да повишите в желаната от вас степен нивото си на онлайн поверителност при ползване на браузъра. Ако желаете да ги приложите – ще се радваме да споделите впечатленията си в коментарите.

Браузърът е средството, с което мнозинството потребители извършват основна част от онлайн дейността си. От търсене на информация и четене на статии, през работа с електронна поща и социални мрежи, до управление на календара и списъка със задачи – браузъра е неизменен помощник в редица от тези случаи. Поради това начина ни на ползването му е от определящо значение за онлайн поверителността ни. Да разгледаме някои възможни проблеми или предизвикателства при използването на най-популярния браузър в последните години – Chrome. Това е продукт на компания със значително влияние върху онлайн дейността на мнозинството потребители – Google.

По подразбиране с Google Chrome /GC/ са активни следните функции:

# Suggest Kогато започнете да пишете нещо в полето за уеб-адреса /омнибокса/ – независимо дали е URL или  дума за търсене – тези данни се изпращат към сървърите на Google. Целта е да се предложат вероятни ключови думи / уеб-страници, от които да изберете, без да се налага да изписвате целия URL / списък от думи. Това е функция, която може да се контролира в разширените настройки на GC. Да отбележим, че е сходно поведението по подразбиране и при ползване на полето за търсене на мнозинството други браузъри, например Firefox. Същевременно, това е изключително уникална и идентифицираща ни информация, която разкрива много какво правим онлайн. Типичен пример за удобство vs поверителност.

# Sync Chrome може да синхронизира bookmark-ове, пароли, уеб-история, отворени подпрозорци и т.н. между различни компютри и устройства, на които ползвате същия браузър и сте влезли в профила си. За целта данните се съхраняват на сървърите на Google, като по подразбиране са криптирани само паролите. Както при ползване на други услуги на Google като Search, Gmail, etc с Google профила ни, тези данни са взаимосвързани. Съответно – съобразно условията на Google – могат и се ползват за предоставяне на “персонализирано съдържание”, или за обработка от “партньорите или други доверени фирми или лица” на компанията.

# Google Updater Chrome инсталира услуга, която се стартира автоматично с операционната система, и на всеки 5 до 25 часа проверява за наличие на обновявания за браузъра. Ако намери такива – автоматично ги инсталира. Съобразно политиката за поверителност на GC, информацията, която се изпраща към сървърите на Google, включва дали браузъра е бил използван през съответния ден, от колко дни е инсталиран, броя на активните профили и т.н. Потребителя практически няма начин да контролира това поведение, освен ако е ОК да използва Group Policy Editor / registry editing.

Сред другите специфики на Chome, които могат да повлияят онлайн поверителността на потребителя, са и Alternate Error Pages, RLZ-Tracking, Error Reporting, etc.

Показаните примери показват значението на избора ни на браузър за онлайн поверителността ни. Ако това има значение за вас – какви мерки предприемате / бихте предприели? В следващи постове ще разгледам възможни подходи за повлияване на тези функции.

Google_links_redirectionИзползвате ли Google като “търсачка” за браузъра си? Ако да – както правят повечето потребители – замисляли ли сте се, за информацията, която Google събира всеки път, когато кликнете на някой от резултатите от търсенето? Вместо да се ‘отвори’ директно страницата, към която води резултата от търсенето, Google /подобно на много други компании/ използват т.нар. link redirection. При това вашата заявка минава през сървърите на Google, където се обработва, съхранява, и се генерира линк от тип на  http://google.com/url?, който всъщност препраща към страницата от дадената заявка. Това позволява да се проследяват и анализират резултатите при търсене на дадената дума / фраза, както и да се адаптират ‘персонализираните’ резултати. Например, ако в полето за търсене на google.com напишете ‘S&S блог’, и в списъка с резултати кликнете на втория / обичайно ;) / резултат – линка, който се отваря не е sas-he.dev/, а нещо подобно на https://encrypted.google.com/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=2&cad=rja&uact=8&ved=0CCcQFjAB&url=http%3A%2F%2Fwww.sas-he.net%2Fblog%2……………..

Ако не желаете информацията за всеки линк, който сте посетили като резултат от търсене онлайн, да се съхранява и използва, или ако разглеждате тази информация като персонална – имате какво да направите. Разбираемо, Google не предлагат начин това да се активира / деактивира като функция, или да го забраните. Тогава, възможните подходи включват:

# да се използва алтернативна търсачка – например разгледаната в предишен пост StartPage или DuckDuckGo. При тях липсва links redirection и резултатите от търсенето отварят директно посочената страница.

# да се използва разширение за браузъра, което премахва links redirection. Ако използвате  Firefox и модификациите му варианти са например Google Redirects Fixer или Remove Google Tracking.  За Chrome можете да разгледате Undirect, както и наличния за множество браузъри Redirect Bypasser.

Тези варианти позволяват директно отваряне на резултати при търсене онлайн и предотвратяват компрометирането на вашата онлайн поверителност. Ако това има значение за вас ;)

Ghostery е extension /’разширение’/ за някои бразуъри, което улеснява поддържането на онлайн поверителността, като предотвратява множество начини за ‘следене’. Ghostery разпознава и позволява блокирането на огромно количество елементи, които могат да се намират в уеб-страниците, които разглеждаме, и които събират и анализират информация за нашите действия на дадената страница. Такива са например trackers, web bugs, cookies и други. Те се използват от различни компании – от най-големите и популярните като Google и Facebook, до регионални или нишови агенции – за профилиране на потребителите, най-често с цел по-персонализирано представяне на реклами. Ghostery позволява да разберем кои компании използват такива елементи на дадената страница, какви данни събират, и да блокираме тези, които желаем. Или – по-лесно – да маркираме ‘всичко’ за блокиране, и в съчетание с възможностите за автоматичното обновяване на списъка и спирането на новодобавените елементи по подразбиране – да повишим нивото си на онлайн поверителност.

Ghostery има версии за много от популярните браузъри /Firefox и модификации, включително мобилната версия за Android; Google Chrome и модификации; Opera; Safari и приложение за iOS/ и е безплатно за употреба. Можете да прочетете повече за възможностите му на сайта на разработчиците.

startpage_logo StartPage e услуга, която позволява използването на ‘търсачката’ на Google без “споделянето” на лична и идентифицираща информация. Обичайно, при използване на ‘търсачките’ на популярните големи компании като Google / Microsoft / Yahoo, при всяко търсене се събират лични данни, като например IP адреса и търсените думи. Тази лична информация се запазва, асоциира с дадения IP адрес, с конкретния браузър (най-често чрез ‘бисквитки‘), и се използва ‘по предназначение’ от фирмата, предоставяща услугата – например за показването на “по-привлекателни и уместни реклами”, както и за оценката ефективността на тези реклами. Ако желаете да избегнете подобно събиране на информация – един лесен начин е използването на търсачка като StartPage. При нея се показват резултатите от услугата за търсене на Google, но без да се споделя лична информация. По този начин получавате ‘чисти’ / ‘не-оптимизирани’ / ‘не-персонализирани’ резултати от търсенето.  Което едва ли ще ви зарадва, ако питането ви е “къде да вечеряме утре” – но и как да очаквате неперсонализиран резултат от подобно търсене ;)

Google_privacyИзбрани  извадки от Декларацията за поверителност и Общите условия на Google. Условията са приложими, например когато използвате някоя от услугите на Google през браузър на компютъра си, или когато използвате своето Android устройство, и сте се регистрирали в своя профил в Google. Удебеляването на някои пасажи е от мен.

събирана от нас информация

…..
# подробности за това как използвате услугата ни, например заявките ви за търсене;

# регистрационна информация за телефония, като телефонния ви номер, номер на обаждащия се, номера за пренасочване, час и дата на обажданията, # продължителност на обажданията, данни за маршрутизиране на текстовите съобщения и типове на обажданията;

# IP адрес;

# информация за събития на ниво устройство, например сривове, дейност на системата, настройки на хардуера, тип и език на браузъра, дата и час на заявката ви и препращащ URL адрес;
…..

Как използваме събраната информация
…..Също така използваме тази информация, за да ви предлагаме персонализирано съдържание – например да ви предоставяме по-подходящи резултати от търсенето и реклами. …..

Google обработва лична информация в сървърите си в много държави по цял свят. Може да обработваме личната ви информация на сървър, който се намира извън държавата, в която живеете. …..

Информация, която споделяме
….. За външно обработване – Предоставяме лична информация на партньорите си или други доверени фирми или лица, за да я обработват вместо нас въз основа на нашите инструкции и в съответствие с Декларацията ни за поверителност и всички други подходящи мерки за поверителност и сигурност. …..

Съдържанието ви в нашите Услуги

…..Когато качите или по друг начин изпратите съдържание в Услугите ни, давате на Google (и на работещите съвместно с нас) валиден в целия свят лиценз да използваме, хостваме, съхраняваме, възпроизвеждаме, модифицираме, създаваме производни произведения (например такива в резултат от превод, адаптация или други изменения, направени от нас, за да работи съдържанието ви по-добре с Услугите ни), съобщаваме, публикуваме, представяме публично, показваме публично и разпространяваме това съдържание. …..

Нашите гаранции
…… Например не поемаме никакви ангажименти относно съдържанието в услугите, конкретната им функционалност, тяхната надеждност, достъпност или способност да отговорят на нуждите ви. …..

Което, разгледано от определена гледна точка, е в унисон с идеята “If You’re Not Paying for the Product; You’re the Product”.

Определяща характеристика на PIM e P-то – персоналният аспект. Когато го разглеждаме във връзка с ползването на онлайн услуги – въпроса опира до поверителността на информацията /английския термин ‘privacy’ звучи доста по-адекватно/.

Онлайн поверителността e аспектът на нашата дейност в мрежата, отразяващ предоставянето, съхраняването и използването на личните ни данни. Тя има два основни контекста – какви лични данни желая / е необходимо да предоставя, и – какво се случва с предоставените лични данни. Първият контекст обикновено е значително по-явен за мнозинството потребители. Основните заблуждения, притеснения и последствия обикновено са свързани с втория контекст – обработката, съхранението, употребата – и злоупотребата – с предоставените лични данни. Тези въпроси са били разглеждани от десетилетия, но добиват ново значение в дигиталната среда, в която живеем или ползваме през последните години. Възможността за комбинирането на данни, които на пръв поглед не са свързани – например тези за онлайн покупка, с тези от профила ни в услуга за електронна поща – позволяват създаването на все по-персонализирана и идентифицираща ни информация при множество компании, предоставящи ни услуги. Условията за ползване на тази информация от дадената компания /ето пример/ често позволяват споделянето и с “трети страни” – в много от случаите за маркетингови цели.

В последващи постове ще разгледаме някои обичайни ситуации и примери от онлайн дейността, които показват значението на онлайн поверителността, както и начини да си я осигурим.

Една от най-масовите тенденции в областта на потребителските мобилни технологии през последните години е повишаването на удобството на ползването им. Възможностите за синхронизиране и архивиране на лична информация с различни ‘безплатни’ онлайн услуги, поръчването на съдържание /напр. музика, филми или новини/ с ‘едно натискане’ директно от устройството или споделянето на информация чрез множество социални мрежи са някои от популярните примери. В пряка връзка с тази тенденция – и едновременно с това значително по-рядко коментирано – е практическата загуба на контрол и обичайната липса на поверителност на тази информация.

Ето три примера, показващи взаимовръзката удобство / поверителност:

# запазване на пароли – драстичен пример за риска от загуба на контрол върху лични данни при повишено удобство, е запазването на парола в произволно избрана програма – най-често в браузър. В резултат при загуба на физически контрол върху устройството – дори и временно – води до “повишено удобство на достъп до личната информация” – за всеки друг.

# таргетиране / профилиране – основна причина за предлагането на голям брой ‘безплатни’ приложения, е възможността предоставените им лични данни да бъдат използвани за индивидуализирано предлагане на услуги  – най-често реклами. От изявения лидер в тази сфера – Google, до знайни и незнайни компании, събиращи лични данни с или без съгласието на потребителя (CarrierIQ като типичен пример) – възможността за таргетиране и профилиране чрез продукти, които се използват ‘непрекъснато’ е все по-изявена.

# мултиплициране на данните и политики за съхранение на данните – дори и в случаите на не-профилиращи услуги и програми – естеството на много от приложенията за достъп до информация ‘навсякъде и от всяко устройство’ изисква данните да бъдат мултиплицирани неколкократно, включително и при архивиране. Политиката за продължителност на съхранение на данните – независимо дали на фирмата, предоставяща услугата, или съобразно административните изисквания – често предопределя запазването на лична информация от над 1 месец (например Facebook) до над 1 година. Познат пример е ‘изтриването’ на снимка или бележка – които продължават да бъдат достъпни и след натискането на бутона ‘delete’. А това води отново до загуба на поверителност.

Посочените примери демонстрират как удобството при предоставяне на лична информация ви лишава от нейната поверителност.  Ако тя е важна за вас – “удобството” не оправдава цената си.  А ако сте готови да направите компромис – споделете в коментарите, кога това е оправдано за вас.

Какво е за вас PC-то? Дълги години тази абревиатура означаваше ‘Personal Computer’. С по-масовото навлизане на качествения достъп до интернет и популяризирането на ‘cloud’ услугите  можем ли да преразгледаме това определение и като ‘Personal Cloud’?

Едно от най-добрите определения за ‘облак’ /в технологичния смисъл/ е на Американския Национален Институт по Стандартизация и Технология и включва  “повсеместен, удобен, мрежов достъп до споделени, конфигурируеми компютърни ресурси”.  В този смисъл можем да разглеждаме ‘доброто, старо PC’ и като personal cloud, с някои преимущества спрямо обичайните ‘cloud’-услуги. Ето някои от основанията за това:

# достъпност Отдалеченият достъп до настолния компютър в наши дни е значително улеснен. Различни RemoteDesktop протоколи като RDP или VNC; тунелиращи протоколи, позволяващи изграждането на VPN /виртуални частни/ мрежи или приложения за отдалечен контрол и споделяне на файлове като TeamViewer и LogMeIn осигуряват възможности за ползване на ресурсите на компютъра ни независимо от това къде се намираме и практически от произволно избрано устройство. По този начин, частта от определението за cloud “повсеместен, удобен, мрежов достъп” е практически реализирана.

# скалируемост и адаптиране към нуждите Едно от двете основни преимущества на PC е възможността за адаптиране на функциите му към нашите изисквания. Файлов достъп , backup, синхронизация на данни / файлове, стриминг , нова програма / услуга, която искаме /и можем/ да конфигурираме и ползваме – всяка от тези функции може да се настрои и използва. Съпоставете това с факта, че мнозинството от сегашните популярни cloud услуги са фокусирани върху определен тип данни, и например услуга за съхранение и синхронизиране на файлове като DropBox не позволява примерно календарно или e-mail приложение. Аналогично, възможното решение за управление на календара и потока документи като Google Apps не предоставя /поне до момента/ възможността за автоматично архивиране на произволно избрани файлове, или отдалечено управление на ресурси. Тук е важно да се отбележи и възможността за значително по-лесно адаптиране и на хардуера /най-вече дисковото пространство/ към нарастващите нужди. В резултат на това PC може да осигури значителни преимущества относно “конфигурируеми компютърни ресурси”.

# поверителност и сигурност на информацията Второто основно преимущество на PC е запазване на поверителността на информацията. Когато информацията е на собствения ви компютър нямате опасения от “промени в политиката на поверителност на данните” /съобразяването с “малките букви” в общите условия / автоматичното сканиране на данните / злоупотребата с данни / загубата на данни при прекратяване на предоставянето на услугата или отказване от ползването и/ etc. След първоначалната  /значително по-голяма ;) / инвестиция за конфигуриране на системата, вие бихте имали степен на поверителност / сигурност и контрол над информацията, които е практически невъзможно да осигурите с много от популярните cloud услуги.

Изброените основания са причина, лично за мен, да преоценя разбирането си за PC. Та какво е PC-то за вас : -?)