Archive for the ‘Джаджи’ Category

В предишния пост представих положителните си впечатления от Onyx BOOX C65 AfterGlow като e-reader. Сега ще споделя и основните недостатъци на устройството за мен. Някои от тях са въпрос на дизайн, други – на софтуер.

настройване на действията при докосване на екрана / screen taps Основният проблем с ползваемостта на устройството за мен е невъзможността за конфигуриране какво се случва при натискане на част от екрана във вградената програма за четене. Това IMHO в голяма степен обезсмисля ползата от touch screen-a. Показателна е липсата на възможност за промяна на действието при ‘почукване’ / tap на екрана. Фабрично е заложено докосване в дясната половина на екрана да прелиства една страница напред, а в лявата – страница назад. В тази конфигурация, ако държите устройството само с дясната ръка, всичко моето можете да натиснете /горна и долна част на екрана или хардуерен бутон/ води до прелистване напред. В този случай е най-практично да се ползва ‘почукване’ с десния палец  в горната дясна четвърт на екрана за прелистване назад. Такава възможност, обаче, не съществува. Аналогично, напълно отсъства възможността за използване на ‘натискане-и-задържане’ /press-and-hold/ функционалност във вградената програмата за четене – напр. за добавяне на bookmark или за превод на избрана дума. Неща, които от години са ‘стандартни’ за програми за четене на електронни книги като FBreader, CoolReader, PalmFiction, etc.

настройки на шрифта Ползваното от нас устройство демонстрира два бъга относно настройките на шрифтовете във вградената програма за четене. От една страна, в произволни случаи след включване на e-reader-a се загубва избрания вид и размер на шрифта за четената книга. Друг, системен проблем е невъзможността за запомняне на избрания default шрифт и нуждата при всяко отваряне на нова книга да се променя вида и големината на шрифта. Това отнема време и част от удоволствието от четенето.

‘опресняване’ информацията на екрана / refresh screen Първоначално, основния бъг на ползваното устройство беше непълното ‘опресняване’ на екрана, при което част от текста на предишна страница ‘прозираше’ под този на разглежданата. След инсталиране на актуализиран firmware, този проблем като цяло се елиминира. Понастоящем, този бъг се наблюдава само при четенето на някои pdf файлове.

липса на Home бутон Традиционно, Android устройствата имат 3 ‘системни’ бутона – home, menu & back. C65 AfterGlow е проектиран с един – back. Menu се активира с натискане на част от екрана – в някои случаи долната, в някои – най-горната (приемливо недоизпипване).  Липсата на ‘home’ изисква няколкократно натискане на ‘back’ бутона, и затруднява излишно /за Android устройство/ превключването между приложенията.

wi-fi / онлайн свързаност Наличието на wi-fi – очаквано – е характеристика тип ‘добре е да я има’, отколкото ‘изкушаващо приложима’. Липсва лесен начин за включване ‘ изключване на wi-fi модула (стандартно няма традиционните ‘home’-екрани на Android устройствата и възможността за ползване на widget-и. Използваната модификация на Android 2.3.6 не поддържа notification pull down bar. Браузването е относително бавно, а липсата на multi-touch не прави нещата по-лесни /това е коригирано в ‘наследника’ Onyx BOOX AfterGlow 2/.  Като RSS reader ONYX C65 се представя прилично, но – отново липсата на лесен начин за включване / изключване на wi-fi модула – за мен го прави приложимо ‘в краен случай’.

незадоволителна системна поддръжка
Основният ‘продуктов’ проблем на C65 AG за мен е незадоволителната системна поддръжка. Подобно на подхода на други OEM производители, актуализациите на firmware-a са редки и минимални. По-малко от година от началото на продажбите на модела, поддръжката за него е практически спряна. В сравнение с Amazon, които наскоро предоставиха актуализация на firmware-a за устройство на почти 5 години като Kindle keyboard 3G, това със сигурност ще повлияе критериите ни за избор на производител на бъдещо устройство.

Това са основните позитивни и негативни впечатления от ползването на Onyx BOOX C65 AfterGlow. Устройството има отлични функционалност и характеристики за ползване като е-reader, но нивото на поддръжка и системните модификации едва ли ще ни насочат за друг модел от сериите в бъдеще.

Onyx BOOX C65 AfterGlow е избрания e-reader, на базата на описаните в предишни постове критерии. След над 6 месеца ползване, ето някои коментари. Започвам с положителните впечатления.

# широка поддръжка на формати Устройството се отличава с поддръжка на изобилие от формати за електронни книги – PDF (включително с Adobe DRM), EPUB (включително с Adobe DRM), MOBI,TXT, PDB, както и RTF, FB2, HTML, DOC, CHM и DJVU. Практически всяка електронна книга, която съм ‘свалял’ / купувал в последните години се отваря безпроблемно (ОТ – ето още една причина да избягвам покупките на книги в AZW / KF8 формат).

# reflow Ключово изискване при избора на устройство тип ‘електронна книга’ бе възможността за преформатиране на текста в една колона /reflow/. ONYX C65 AG се справя очаквано добре с това изискване и при досегашната му употреба е преформатирало всички подадени му файлове.

# удобна работа с една ръка Основно преимущество от гледана точка на ергономичност на ONYX C65 AG е възможността за прелистване на страниците с натискането и на хардуерни бутони, и на област от екрана, чувствителен на натиск. Това улеснява работата с една ръка – най-често в легнало положение.

# backlight / осветяване на екрана Основното преимущество на C65 AG спрямо използваните преди това e-reader-и /PocketBook 301 и Amazon Kindle keyboard 3G/ е наличието на осветяване на екрана. Това улеснява четенето ‘на тъмно’ – най-вече при заспиване. Няма нужда от нощна лампа, пречи минимално на околните, изключва се самостоятелно след избран период от време – напр. 10 мин.. ‘Обратната страна на медала’, е повлияването живота на батерията. Ако PocketBook 301 – при четене средно 1 час дневно – го зареждах веднъж месечно, сега С65 AG – при непрекъснато ползване на backlight – е ‘до контакта’ всяка седмица.

# 3rd party програми Неочаквано преимущество на ONYX C65 се оказа използваната операционна система, която е модификация на Android. Тя позволява инсталирането на множество допълнителни приложения – напр. файл мениджър, или допълнителни програми за четене на книги. Конкретно, ние използваме CoolReader, което позволява по-бързото “прехвърляне” между две книги, а също и в несравнима степен да се донастройва потребителския интерфейс.

Това са основните положителни впечатления от ONYX C65 AG. В следващия пост ще споделя и някои от недостатъците на устройството.

Приятно четене!

Едно “класическо”, любимо и все по-актуално определение за смартфон е “smartphone is a phone used by a smart user”. В превод можем да го ползваме като “умният телефон е телефон, използван от умен потребител.” Идеята е, че характеристиките на дадено устройство, сами по себе си, не могат да определят начина, по който ще се ползва. От решаващо значение е ползвателят.

Ползвателят, който можем да разглеждаме и като ЗЕУ /’задекранното устройство’/, или (за тези, които помним времето, когато взаимодействието с джаджите обичайно се извършваше с клавиатура ;) ) – ЗКУ /’задклавиатурното устройство’/. Когато имаме потребител , който има яснота какви са възможностите и спецификите на даден продукт – джаджата може да разкрие потенциала си, и дори да го надмине. Например някой с телефон  отпреди 10 години – класики като Nokia 9210i, E61, etc; Treo 650, Ericsson R380, Sony Ericsson P910i и т.н. може да удовлетворява своите нужди за PIM, да синхронизира информация, или да осигурява отдалечен достъп и подкрепа. Същевременно, някой с т.г. iPhone или Nexus да не може да отвори прикачен текстов файл или да не знае как да направи архивно копие на контактите си.

Наличието на 4-ядрен процесор, с характеристики,  на които биха ‘завидяли’ високия клас персонални компютри преди 5 години, или количество оперативна памет, “запазено” за сървърни машини преди две петилетки изобщо не гарантират, че устройството ще върши повече работа от лист и молив, или от ‘читав’ модел отпреди две поколения. Когато ЗКУ-то оползотворява възможностите на продукта – джаджата проявява характеристики на ‘умна’.

Без това да променя ‘умността’ на ЗКУ …..

Оригинално публикувано на perteos.net.

В предишния пост представих определение за PDA и разгледах основните му характеристики. Сега ще обсъдя и определящите му качества като Personal Digital Assistant – личен дигитален помощник.

# personal / личен Определящ аспект на PDA e ‘персоналния’ му статус. Устройството е ‘наше’, следва да да го възприемаме като ‘свое’ – и това да ни харесва. Доколкото основната функция на PDA е да осигурява достъп до личната ни информация – било локално, било отдалечено – то е очаквано да желаем да му я предоставим. За целта следва да “ни е под ръка” и always on /’готово за работа’/. Това изисква да е достатъчно компактно и преносимо /според приемливите за нас критерии/ и да изисква минимално време за ‘събуждане’. Ето защо, обичайно лаптопите обичайно не могат да изпълняват ролята на PDA. Също така, устройството следва да осигурява ниво на поверителност на информацията и да приемаме, че можем да ограничим физическия и отдалечения достъп до него. По този начин PDA става ‘личен’ и “част от нас”.

# digital / дигитален Втори аспект на PDA е, че съхранява и осигурява информация в дигитална форма. Това е еволюцията на традиционния хартиен бележник или органайзер, който може да бъде също толкова ‘personal’ и ‘assistant’. PDA, обаче, работи с електронна информация. Това осигурява няколко значими преимущества спрямо хартиените носители. На първо място е обемът информация, който може да се съхранява и ползва от вещ с аналогични физически размери. При това може да се комбинира информация от различни източници – освен текст и снимки, също и аудио и видео съдържание. Бивайки цифрова, информацията е лесно да се мултиплицира – например с цел архивиране, или синхронизиране. Това от своя страна, позволява по-голямата достъпност и повишаване сигурността на информацията.

# assistant / помощник Третата определяща характеристика на PDA е функцията му на ‘асистент’. По подразбиране устройството ни служи /а не ние на него ;)/ и ни подпомага. Въпреки изкушението да го донастройваме още и още, или да тестваме нови и нови приложения – ако това е най-честата му употреба – то е още ‘играчка’, не и PDA. При реално ползване като PDA, устройството може да извършва редица дейности вместо нас. Типични примери са: да калкулира финанси; да визуализира календара и показва ангажименти / свободни времеви интервали; да намира информация и да предоставя лесно достъп до информация по ключови думи; да разпределя входящата информация – напр. от e-mail; или да ни напомня и сигнализира за определени събития. Тоест, поема рутинни, повтаряеми, неизискващи обмисляне задачи. От PDA не се допуска да взема решения, да прави избори или да оценява възможности – а да ни подпомага да го правим. Или – ако перефразирам Christian Lange – “It is a useful servant, but a dangerous master.”

PDA е абревиатура за Personal Digital Assistant – личен дигитален помощник. Традиционно, под това се разбира портабилен цифров органайзер с възможност за инсталиране на допълнителни приложения, но без телефонна част и вградена възможност за пренос на данни през мрежата на мобилен оператор, което ги отграничаваше от смартфоните. За първи PDA може да се разглежда Psion Organiser. Класически примери за такъв тип устройства са Psion 3xx / 5xx сериите; Apple Newton моделите;  Palm III / V / m / Tungsten / Zire и SONY Clie моделите; Windows Mobile устройства на Compaq / HP, Casio, Fujitsu, Dell и др.;  Sharp Zaurus сериите; etc. Терминът е използван за първи път от John Sculley  – тогавашен CEO на Apple – през 1992 г.

Определящи характеристики на PDA са тяхната портабилност и възможностите им за PIM /напр. календар, списък с бележки, адресна книга/. За разлика от електронните органайзери, PDA се отличават с наличието на операционна система, която да позволява разширяването на функционалността им чрез инсталиране на допълнителни приложения,  a често и с възможности за осъществяване на свързаност & синхронизиране на информацията. Почти всички PDA са с екран, чувствителен на натиск, и мнозинството от тях поддържат въвеждане със stylus.

С нарастването на достъпността и популярността на смартфоните, определението PDA започна да губи своята маркетингова стойност и понастоящем е изключение да се намери реклама за подобен тип устройство :/ При положение, че мнозинството функции на ‘класическия’ PDA понастоящем са интегрирани като възможности на смартфона, за мен PDA е по-всеобхватния и коректен термин, в чиито граници могат да се разглеждат и устройства като смартфони, таблети, UMPC, в определени случаи и лаптопи и разновидности.

В следващия пост ще разгледам трите основни качества на PDA – персоналeн & дигитален & асистент.

Принципът GIGO – Garbage In, Garbage Out – показва зависимостта между началните условия и крайните резултати. От гледна точка на PIM – той определя как, за да очакваме една система да бъде адекватна и оптимална за нашите цели – следва да въвеждаме адекватни данни.

Изначално, принципът е от програмирането, където обичайно се взимат мерки за съобразяването му. Като негов автор може да се разглежда Charles Babbage – създателят на първото програмируемо изчислително устройство – още през 1864 г. Популярността си GIGO принципът добива от дейността на George Fuechsel, инструктор от IBM, през 60-те години на миналия век. Впоследствие започва да се прилага във всевъзможни сфери и добива практически универсално приложение.

Буквално преведен, GIGO означава ‘боклук навътре, боклук навън’. Идеята е, че ако въведем некоректни данни /’боклук’/ – ще получим некоректни резултати – независимо колко ‘добра’ / ‘умна’ и ‘коректна’ е системата. Например, ако в полето за телефон на адресната ни книга въведем ЕГН, или 2014-11-23 – смартфона може да се очаква да набере номер 20141123. Или, ако в програмата за лични финанси въвеждаме само кешовите транзакции, но не и картовите /например/ – едва ли можем да очакваме да направим някакъв реален анализ ‘по пера’. Други примери за GIGO принципа в областта на PIM са:

# ‘Помнене’ вместо записване на събития / ангажименти в календара. В резултат може да се получи ангажиране на един и същ времеви интервал с повече от една активност. Или множество маловажни / кратки ангажименти да блокират времето за MIT.

# Множество средства за записки. Казус, с който лично се съобразявах отново наскоро, е използването на множество средства за водене на бележки. Изкушението да се пробва поредна програма или услуга за записки води до ‘разпръскване’ на информацията на множество места  – и “забравяне” на някои от тях, или прочистването им. Сега отново ги сведох до две – OneNote за PC-то, и DiddleBug за PDA-a.

# Не-водене / не-запазване на медицински изследвания и документация – и необходимост от повторната им направа или ограничаване на възможността за проследяването им във времето.

В заключение, GIGO принципа ни служи за напомняне, че една система за PIM е толкова ‘добра’ и ‘работеща за нас’, колкото ‘добри’ и адекватни данни и предоставим. И ако данните са ‘добри’ – може би ще го разглеждаме като ‘Good In, Good Out’ ;)

AlphaSmart Dana /AD/ е клавиатурно устройство, създадено за текстообработка. За мен е PalmOS “пишеща машина”, която в последните месеци се утвърди като регулярно използвана джаджа. В този пост ще разкажа защо.

# създадена за текстообработка Основната характеристика на AlphaSmart Dana е възможността за въвеждане и базова обработка на големи по обем текстове. За целта устройството е снабдено с отбележително удобна и качествена клавиатура. Качество, надминаващо IMHO много клавиатури на лаптопи /особено популярните в последните години chiclet keyboards/.  Стандартни набор, големина и разположение на бутоните на  6 реда, включително един със служебни клавиши. Добре оформени бутони, достатъчна степен на потъване на клавишите и възможност за използване на множество стандартни клавиатурни комбинации, правят използването на AD за набиране на големи по обем текстове удоволствие.

# PalmOS базирана Втора отличителна характеристика на модела AlphaSmart Dana е, че използва като операционна система PalmOS. Това го направи и желания избор за подобно устройство за мен. За разлика от другите модели на AlphaSmart, Dana има touch-screen /екран, чувствителен на натиск/, поддържа Graffiti /системата на Palm за разпознаване на ръкописно въведен текст/, и екранът има вградена възможност за осветяване. Най-голямото преимущество на използването на PalmOS, обаче, е възможността за разширяване на възможностите на устройството с инсталиране на някои от хилядите програми за тази операционна система. Сред тях има алтернативни приложения за текстообработка /напр. WordSmith, TealDoc или CardTXT/; outliner-и /програми за йерархична организация на информацията/ като Bonsai;  файл-мениджъри /напр. UniCMD/; програми за backup / архивиране на информацията като BackupMan или BackupBuddyVFS; за кирилизиране /CyrHack/;  разбира се – и любимият DiddleBug :) . Това прави ползването на AD значително по-пълноценно, като разширява и дава множество възможности отвъд текстообработката.

# хардуерни специфики Имайки за основна цел възможно по-удобното намиране на текст, AlphaSmart Dana се отличава с някои хардуерни специфики, които подпомагат тази функция. Устройството има монохромен екран, с резолюция 560*160, което го прави най-голямоекранното PalmOS устройство. Отбележително /за времето си ;) /, и не толкова често срещано за PalmOS устройство, е и наличието на wi-fi модул. За съжаление, както може да се очаква за джаджа на повече от 10 години, няма поддръжка на wpa / wpa2 криптиране, което прави ползването на безжично свързване и трансфер на информация в мрежите, които ползвам, практически неприложимо. Разполага и с два SD card слота, което – за мен – позволява най-лесното трансфериране на информация към компютър / лаптоп. Дори и в ситуация, когато забравя едната SD карта в лаптопа – автоматичните backup-и се осъществяват безпроблемно към другата карта.

Накрая – да отбележим и второто огромно преимущество на AlphaSmart Dana, редом с отличната клавиатура – времето на автономна работа. Устройството работи с три AA батерии, като могат да се използват и презареждащи се батерии. Монохромният екран, не-енергоемкия процесор и рядко използваните възможности за безжично свързване /wi-fi & infrared/ позволяват ~20 часа работа без презареждане / смяна на батериите. Това, при моят начин на ползване, осигурява няколко седмици работа с едно зареждане.

Описаните характеристики – и най-вече удобната клавиатура и трудно откриваемия съпоставим battery life – правят AlphaSmart Dana предпочитан избор за продължително въвеждане на текст. За допълнителна информация и споделен опит от ползватели можете да посетите тази група във Flickr.

В предишния пост разказах за задължителните, за нас, изисквания към актуален модел e-reader. Днес ще опиша определящите и желани критерии при избор на такъв тип устройство, като отново ще ги диференцирам и като ‘познати от PocketBook 301+’ (PB) и ‘желани актуални’ (?).

# reflow (PB) / възможност за преформатиране на текста в една колона (PB) Една от отличителните характеристики на PocketBook 301+ (PB301) беше възможността за reflow на текста. Това позволява, ако оригиналният документ /най-често .pdf/ е създаден в две колони, текста да се преформатира така, че да изпълва цялата ширина на екрана. По този начин е значително улеснено нагласянето на шрифта към индивидуалните ни предпочитания /напр. големина на буквите или отстояние между редовете и от ръбовете на екрана/, както и се елиминира необходимостта от хоризонтално скролиране. Ето защо това бе определяща характеристика за новия e-reader.

# hw keys (PB) / хардуерни бутони за прелистване (PB) Наличието на ‘физически’ / хардуерни бутони за прелистване на страниците улеснява значително ползването на устройството с една ръка, и намалява възможността да се активира произволна друга функция при ползване на модел с touchscreen. Ето защо, наличието им също бе определяща характеристика за търсения четец за електронни книги.

# pdf / rtf / fb2 / pdb / etc (PB) +DRM (?) В допълнение на трите задължителни формата за електронни книги, посочени в предишния пост, желателна е и по-широката поддръжка на допълнителни формати за текстови документи. На първо място е възможността да се четат .pdf файлове, главно поради универсалността и популярността на формата, особено за специализирана литература. За мен е ценност и поддръжката на .pdb и .fb2 файлове, доколкото през годините са събрани множество документи в тези формати. Понастоящем, определящо изискване е и възможността за ползване на DRM /”защитени”/ файлове, и най-вече Adobe DRM (ADEPT) книги в .epub или .pdf формат.

# wi-fi (?) Наличието на wi-fi модул се превърна в стандартна характеристика за e-reader-ите в последните години. Това позволява сваляне на съдържание онлайн – например през браузър, през приложение за достъп до ‘магазина’ на производителя, или с RSS reader. Доколкото обаче стандартното ползване на wi-fi връзка би повлияло неблагоприятно честотата на зареждане на устройството – за мен това е желана, но не определяща характеристика.

# 3.5 mm audio jack & mp3 support (?) Най-универсалните стандарти за възпроизвеждане на музика – 3.5 мм аудио-конектор и поддръжка на mp3 формат – биха били желана екстра към устройството. Въпреки че слушам музика на e-reader по изключение /обикновено при дълго пътуване с автобус/, възможността за музикален фон на четивото или за възпроизвеждане на аудио-книги е желана екстра.

# stylus / стилус (?) В оптималния вариант за e-reader, в допълнение на екрана, чувствителен на натиск, би имало и поддръжка на работа с ‘писалка’ / stylus. Това е ценност най-вече за въвеждане на бележки / анотации към текста, както и за по-прецизното маркиране на текст – напр. за копиране или добавяне на отметки.

# tts / text-to-speech / текст-към-глас (?) Друга екстра, която би допълнила полезността на e-reader-a, е възможността за аудио възпроизвеждане на текстовото съдържание, известна като ‘текст-към-глас’. При нея устройството ‘прочита’ текста в разглеждания документ, и превръща оригиналния файл в аудио-книга. За нас това би било наистина полезно, ако има поддръжка и на български.

# alternative firmware & applications / алтернативни фърмуер и приложения (?) Желана характеристика за всяко устройство би била и възможността за инсталиране на добавящи функционалност фърмуер или приложения. Например, при някои модели четци за електронни книги е възможно да се инсталира програма като CoolReader или FBreader. Това също така е желана характеристика за мен.

Това бяха критериите, които определяха търсенето ни на ново устройство тип ‘електронна книга’. В следващ пост ще споделя впечатления от избрания e-reader – ONYX BOOX C65 AfterGlow.

Четенето на устройство тип ‘електронна книга’ /e-reader/ многократно е доказало своите преимущества и за мен, и за Светле. Дълги години ползвахме PocketBook 301+ (PB301), към който впоследствие /”за-всеки-по-играчка” ;) / добавихме Amazon Kindle keyboard 3G (Kindle 3G) (1, 2), който се употребява и досега. Наскоро решихме, че желаем актуален модел четец за електронни книги. След отличните впечатления, които имахме от PB301, знаехме кои негови характеристики държим отново да бъдат налични (PB), кои нови биха били задължителни през 2014 (+), и кои биха били желани (?). Сега ще опиша задължителните /според мен/ изисквания за актуален модел e-reader.

# e-ink / екран тип ‘електронна хартия’ (PB) Определяща характеристика на устройство за продължително четене на електронни книги за мен е наличието на e-ink екран. Това дава три основни преимущества на този тип устройства – значително намаляване на натоварването на очите, по-продължителен живот на батерията, и четимост на директна слънчева светлина. При все, че обичайно се разглежда като ‘детайл по подразбиране’ за всеки e-reader, много от производителите на този тип устройства като Amazon c Kindle-серията, Barnes & Noble Nook сериите или PocketBook предлагат понастоящем и цветни екрани. Това, обаче, обикновено са LCD модели, при които има стандартното ‘компютърно’ осветяване на екрана – и натоварване на очите. (Едно от ‘изкусителните’ изключения е PocketBook Color Lux с цветен e-ink екран). За нас и досега първи определящ критерий за устройство тип ‘електронна книга’ е наличието на e-ink екран.

# backlight / осветяване на екрана (+) Характеристиката, която най-много ни липсваше на PB301 и на Kindle 3G, е липсата на осветяване на екрана. Това прави практически невъзможно четенето ‘на тъмно’ – най-вече при заспиване. Ето защо наличието на backlight бе задължително при избора на нов e-reader.

# expansion / възможност за добавяне на карта с памет (PB) Възможността за добавяне на карта с памет също продължава да бъде задължителна характеристика при избора на мобилно устройство, включително и e-reader. Главните причини за това са леснотата на пренасяне на съдържание между устройствата (и най-вече от лаптопа), възможността за добавяне на “огромни” по обем книги, и значително по-ниската цена на единица обем спрямо модификациите с увеличена вградена памет.

# epub & mobi & txt (PB) Това са три от най-универсалните формати за електронни книги, и дават възможност за четене на произведения, ‘свалени’ и закупени от най-различни източници и онлайн магазини – от проекти като Project Gutenberg и chitanka, до платформите на Amazon, Barnes & Noble, Kobo и т.н. Липсата на поддръжка на който и да е от тези формати за мен ограничава ненужно ползването на устройството. Това е и основната причина за директното отпадане на моделите от серията Kindle, които продължават да нямат официална поддръжка на най-универсалния формат за електронни книги – epub.

# touchscreen / екран, чувствителен на натиск (+) Втора характеристика, която ни липсваше и на PB301, и на Kindle 3G, е чувствителния на натиск екран. Наличието му улеснява ‘прелистването’, независимо от начина на държане на устройството. Също така, позволява по-лесното маркиране на текст и ползване на менютата.

# microUSB (+) Наличието на ‘златния стандарт’ в последните години за зареждане на мобилни устройства и осъществяване на връзка с компютър – microUSB порт – също бе задължителна характеристика при избора на ново устройство за четене на електронни книги.

Това са шестте задължителни, според мен, изисквания за устройство тип ‘електронна книга’ понастощем. В следващия пост ще разгледам определящите и желани критерии при избора ни на e-reader . А дотогава – приятно четене :)

Когато имате малки деца, сънят през деня е случаи ежедневие. Това са един или два часа, в които настава тишина вкъщи. Но не винаги това означава, че можете да правите със себе си каквото искате през тези часове. При мен, например, често първите 30-40 минути се налагаше да лежа неподвижно. Когато бях уморена, това беше идеален момент за кратък сън, но когато се чувствах свежа, да лежа без да правя нищо бе като наказание. Подобна неподвижност се очакваше и всяка вечер след приспиване.

В такъв момент на помощ ми дойде една много добра джаджа (Samsung Galaxy Note N7000), която SAS ми осигури. Тук ще изброя какво установих, че мога да правя с нея, докато лежа:

  • Четене на книги;
  • Гледане на филми (в повечето случаи такива със субтитри, за да избегна слагането на слушалки, или пускането на звук);
  • Вписване на бележки (джаджата си има и писалка) – всякакви хрумки, които ме сполетяват понякога, както и неща, за които си напомням цял ден, но нямам време да отбележа някъде и да ги “извадя” от оперативната си памет, също идеи за децата, за промени, за заглавия на постове :) ;
  • Попълване на женския календар – въвеждане на данни в него, както и преглеждане на бъдещи събития, анализ на минали (какво става с цикъла, посещения при доктори, интимна активност и т.н.);
  • Слушане на музика или на приказки;
  • Разглеждане на снимки (много нежно се настройва човек, ако докато си лежи до децата, разглежда снимки от началото на живота им и си припомня как всичко е започнало);
  • Комуникиране с някой извън стаята, в която съм – например писане по скайп.

Ето и какво най-вече ми харесва в джаджата:

  • Лекичка и много тънка – мога да я пъхна под възглавницата и да я скрия от погледа на децата. В нея могат да се поберат много книги, бележки и т.н. – представете си леглото отрупано с хартиени книги или тефтери с химикалки – дали би останало нещо, след като детето е наблизо;
  • Хубав екран за гледане на филми – ярки цветове, чиста картина. Удоволствие да се гледа някой филм от мен или да пусна някоя анимация на децата;
  • Управлението с пръсти много ме улеснява, особено като съм легнала и ползвам една ръка;
  • Дръжката за хващане (тя е част от калъфа) – понякога облягам джаджата на леглото и така гледам/чета, а друг път вдигам ръка перпендикулярно на леглото, използвайки дръжката;
  • Добрият звук също е предимство – преди заспиване пускам на децата детски приказки или успокояваща музика, а сутрин ги събуждам с приповдигаща музика;
  • Заключена се оказа чудесно забавление и инструмент за отвличане вниманието на децата – хем свети, хем не може да се влезе “навътре”, ако не се изрисува паролата;
  • При мен е през цялото време, т.е. командният пункт на музика, приказки и т.н. е под ръка – ако искам да намаля, да спра или да сменя нещо – не се налага да мърдам / да ставам от леглото, както би било, ако ползвам за целта лаптоп, касетофон и т.н.

SAS ще се изкаже и професионално за “Галаксито”, както си го наричам накратко, така че това е от мен. В заключение мога само да кажа, че джаджата за мами се оказа много подходящо за мен като майка и съм му благодарна за точния избор.

В предишен пост обсъдихме три основни причини за root-ване на Android устройство. Нека да разгледаме още 3 основания за взимането на такова решение.

# смяна на ROM и / или инсталиране на по-актуална версия на операционната система За много потребители основната причина за root-ване на устройството е възможността да се смени ROM-a на устройството. Това има две ключови предимства. Първото е опцията да се смени модификацията на операционната система с нещо познато, с повече или с по-желани възможности. Типичен пример е CyanogenMod, който изглежда и ‘работи’ по сходен начин на различните устройства, на които може да се инсталира. Второ предимство е възможността да се актуализира версията на операционната система, дори и да няма официален update от производителя / мобилния оператор, което е честа практика, особено при устройствата от ‘нисък’ и ‘среден’ клас. На места като xda-developers могат да се намерят разнообразни версии на ROM-ове за множество модели, което позволява да се ‘вдъхне нов живот’ / актуализират тези устройства.

# Nandroid backup Съществено предимство на това да root-нете своето Android устройство – а по подразбиране и основа да започнете да го ‘човъркате’ след това – е възможността за направа на Nandroid backup. Официално Nandroid e “de-facto standard directory structure for storing Android system backups“. Тоест, това е ‘огледално копие’ на устройството ви, включително системни файлове, ROM и потребителски данни. В много отношения може да се разглежда като аналог на image-ите при ползване на PC програми за архивиране. Това позволява възстановяването на състоянието 1:1  – например след неуспешна смяна на ROM, или ако решим, че предишната версия на операционната система ни е ‘допадала’ повече.

# контрол на честотата на процесора Потенциална причина за root-ване на Android устройство е и възможността да се оптимизира използването на процесора. В миналото най-често това се правеше, за да се overclock-не  /използва процесора на по-висока от зададената от производителя честота/ с цел да се ‘забърза’ устройството. С много от сегашните процесори заслужава внимание и обратния подход – да се underclock-не /използва на по-ниска от зададената от производителя честота/. Това се прави обикновено с цел да се намали консумацията от батерията и удължи времето за ползване на устройството с едно зареждане. Разбира се, възможна е и комбинация от двата подхода – например overclock-ване за ‘интензивни’ приложения като някои игри, и underclock-ване за ‘стандартна употреба’ или при спадане на нивото на батерията под определено ниво. С програми като SetCPU оптимизирането на използването на процесора става /относително/ лесно, което позволява да се настрои по-добре устройството към нашите нужди – ако сте го root-нали ;)

Осигуряването на привилегирован достъп над операционната система /’root’-ването/ на даден Android модел дава значителни възможности за промяна /или подмяна/ на системни файлове и настройки. Въпреки че за мнозина потребители root-ването “звучи страшно”, с известно четене и доза кураж могат да се открият потенциалните преимущества на пълния контрол върху устройството ни. Ето три от най-значимите от тях:

# алтернативи за backup Едно от най-значимите преимущества на root-ването на дадено Android устройство е възможността за направата на цялостен backup. Множество програми, сред които се отличава Titanium backup (root), позволяват направата на архивни копия на отделни програми, на записаните в тях данни, или на “всичко” записано в устройството. Това неимоверно улеснява възстановяването на информация в случай на нежеланото и изтриване, след проблематично тестване на различни версии на дадена програма или на ново приложение, или прехвърлянето на данни от едно устройство на друго. Което осигурява много по-голямo спокойствие при ползването на устройството.

# AdFree Втора заслужаваща причина за root-ване на устройството е възможността за инсталиране на програма, блокираща показването на реклами. В множество от “безплатните” програми понастоящем, печалбата за разработчиците идва от click-ането на реклами, които се представят на потребителя, заемайки част от пространството на екрана, генерирайки трафик за показването и промяната им, и понякога отвличайки вниманието, сменяйки приложението при неволното им натискане. Използването на приложения като AdFree елиминира тези неудобства.

# премахване на bloatware Трета обичайна причина за root-ване на Android устройство е възможността за деинсталиране на нежелани / безполезни системни приложения. Най-често това са програми, специфични за мобилния оператор, от който е закупено устройството, или от производителя му. Обикновено се наричат bloatware. Доколкото много от тях са инсталирани в RОM -a на устройството, тяхното  стандартно деинсталиране е невъзможно. При root-нати устройства обаче имате пълен достъп до файловата система, съответно и възможността да премахнете и bloatware-a.

Това са три от основните причини да root-вам своите Android джаджи. В следващ пост ще бъдат разгледани и по-не тривиални причини като смяна на ROM , increase of internal storage или nandroid backups.

Облеклата на ScottVest – и най-вече техните жилетки & якета – са любими дрехи и чудесна екипировка за gadget-ентусиастите. Тяхната най-отбележителна характеристика е изобилието от джобове, позволяващи носенето на принадлежности с различна големина – от стотинки, ключове и писалки; през смартфони и камери; до бутилка за вода, таблет и e-reader. Втората им особеност е възможността за ‘скриване’ и подреждане на кабели – например на handsfree или на слушалки. В резултат ScottVest жилетката позволява достъпност и по-лесна организация на ежедневно ползвани принадлежности като gadgets, ключове, документи, кеш и аксесоари.

Например, понастоящем в джобовете на ползваната от мен ежедневно жилетка обичайно има:
# два смартфона;
# 3.5 мм & 2.5 мм handsfree / слушалки;
# молив & писалка;
# фотоапарат;
# резервна батерия за фотоапарата;
# слънчеви очила & кърпичка за почистване на слънчеви очила;
# шапка за слънце;
# ключове;
# хартиени и дезинфекциращи кърпички;
# свободни джобове :)

Когато пътуваме, към гореизброеното се добавят и:
# паспорт;
# самолетни билети;
# копия от резервации;
# e-reader;
# видеокамера;
# бутилка с вода.

И когато минавам през security проверки по летищата, в джобовете се добавят и:
# портфейл;
# стотинки;
# ключодържател / още ключове.

Всичко това в дреха, която се носи по-лесно от раница, прави нещата в нея много по-достъпни, изглежда стилно, и се слага и сваля за секунди.

Повече за продуктите на ScottVest можете да намерите на сайта на компанията.

В предишния пост бяха представени особеностите в дизайна и хардуера на три устройства тип ‘електронна книга’ – PocketBook 301 /PB301/, Kindle 3 /Kindle keyboard 3G/ и Nook Simple Touch /NST/. Днес ще разгледам интерфейса и софтуерните специфики на тези модели.

# поддържани формати:

РВ301 – PDF, EPUB, FB2, HTML, TXT, PRC, MOBI, RTF, DOC, DJVU, CHM, TCR + JPG, MP3

NST – EPub, PDF, + JPG, GIF, PNG, BMP

Kindle 3 – AZW, TPZ, PRC, MOBI, TXT, PDF + MP3, AA, AAX

Несъмнено, от гледна точка на поддържани формати, PB301 е изявен фаворит. Това е съществено преимущество, ако имате създавана през годините колекция от електронни книги, особено ако са лично генерирани. При Kindle 3 “големият липсващ” формат е epub – де факто златният стандарт за формат на електронна книга в последните години. При NST /не чак толкова учудващо от гледна точка на ограничените възможности за защита/ за мен е неоправдана липсата на поддръжка на най-универсалния текстов формат – .txt. (Да отбележим, че тук разглеждаме ‘стандартните’ / ‘заводски’ модели, без възможни модификации като инсталиране на CoolReader за Kindle3 или root-ване на NST).

# достъп до скоро четени книги Възможността за бърз достъп до последните четени книги – например, ако споделяте устройството с друг член на семейството – е най-практично реализирана при PB301. При него еднократното натискане на power-бутона ви дава достъп до последните 10 четени заглавия. И при Kindle3, и при NST сходна смяна на документа за четене изисква преминаване през home-екрана.

# reflow Reflow e опцията за преформатиране на текста с увеличаване на шрифта и запазване на възможността за скролиране само във вертикална посока. Тя е най-добре реализирана при PB301, конкретно при преформатиране на pdf файлове.  При Kindle 3 / NST се налага или пълна загуба на графичните изображения, и / или хоризонтално скролиране.

# други особености Сред допълнителните особености на трите устройства, за мен следните са от по-голямо значение. РВ301 показва часовник и в режим ‘четене’, което – интересно защо – и NST, и Kindle3 не предоставят като възможност. Друго съществено преимущество на PB301 е възможността за folder-based организация на документите на expansion-картата, която се отчита от файл-мениджъра на устройството.  Като основен софтуерен ‘кусур’ на PB301 e по-трудното инсталиране на английско-български речник / възможност за lookup в сравнение с конфигурирането му при Kindle-a. При NST сред софтуерните ‘кусури’ мога да отбележа липсата на възможност за въвеждане на номер на страница в диалоговия прозорец ‘отиди на’, като промяната в позицията на текста е възможна чрез използването на слайдер.

В заключение, при все че всяко от разглежданите устройства има своите преимущества и ограничения, за мен предпочитан избор продължава да бъде PB301 – най-вече заради разнообразието от поддържани формати, възможностите за reflow на pdf документи и наличието на full-size SD слот. Kindle3 и NST са с по-удобни бутони за прелистване и наличието на wi-fi е преимущество /макар и рядко необходимо допълнение/, но заложените от производителя ограничения ги  превръща в предпочитан избор, ако се очаква ползването на съответните магазини за достъп до съдържание, или ако човек е готов активно да ги модифицира. Надявам се в  бъдеще някой производител (не издател / content reseller) да съчетае мнозинството преимущества в един модел – и той да е с цветен e-ink екран.

В настоящия пост ще разгледам особеностите в дизайна и хардуера на три устройства тип ‘електронна книга’, които ползвам, и от които имам преки впечатления. Това са  PocketBook 301 /PB301/, Kindle 3 (Kindle keyboard 3G) и Nook Simple Touch /NST/. Моделите ще бъдат обсъдени от гледна точка на:

# размери И трите модела са с 6″ екрани, като физическите им размери са:
PB301 – 118 x 198 x 9 мм, 210 гр;
Kindle 3 – 190.5 x 121.9 x 8.5 мм, 247 г;
NST – 165.1 x 127 x 11.9 мм, 212 г.

От трите устройства, NST е най-компактен, макар и с най-голяма дебелина. Съответно, за мен, NST е предпочитан вариант за носене ‘в джоб’, a Kindle-a – в чанта.

# качество на материалите Като усещане за нивото на изработка и на вложените материали, от трите сравнявани устройства Nook-a е най-посредствен. Корпуса е изработен от евтинееща, леко ‘гумееща’ пластмаса, податлива на отпечатъци от пръсти, което за мен е и най-големият му хардуерен ‘кусур’. Kindle 3 създава усещане за най-голямо внимание към изработката, макар и при него ‘гърба’ да е леко податлив.

# бутони за прелистване Бутоните за прелистване на страници – които са най-използвани при всеки e-reader- са най-удобни и практични при NST. Еднакво големи, с достатъчна площ, релефно отличими – те позволяват най-лесно и интуитивно ползване по време на четене. За разлика и от NST и от Kindle 3, при PB301 липсват странично разположени на екрана бутони за прелистване на страниците, което за мен е и основният му ‘кусур’ от хардуерна гледна точка.

# допълнителни бутони Като налични допълнителни бутони, за фаворит бих определил PB301 – главно заради отделния бутон за стартиране на музикалния плеър. При Kindle 3, въпреки най-големия брой клавиши, някои техни функции са ми неудобни за ползване – например регулирането на силата на звука с бутони, разположени …. отдолу. Или пък стартирането на музикалния плеър – отбележително неинтуитивно /досетете се, гледайки  клавиатурата ;) /, с alt+space.

# допълнителни хардуерни особености Разглеждайки допълнителните хардуерни особености, всяко от обсъжданите устройства има своите преимущества и ограничения. PB301 има full-size SD слот, което /за мен/ позволява най-лесен трансфер на съдържание към e-reader-a. Също така има и аудио-изход, макар и 2.5 мм, което за мен е ОК, доколкото мога да ползвам всяко handsfree от Т680. Накрая, единствен от трите модела, PB301 няма wi-fi. Kindle 3 има и wi-fi /дори и 3G/, и 3.5 мм аудио-изход, но няма слот за разширителни карти /което пък за мен е главният му хардуерен ‘кусур’/. Накрая NST има wi-fi и microSD expansion slot, но няма аудио-изход.

Това са основните ми впечатления от дизайна и хардуера на трите устройства тип ‘електронна книга’. В следващия пост ще разгледам интерфейса и софтуерните особености на тези модели.

Приятно четене!