Archive for the ‘Джаджи’ Category

На какво четете електронни текстове? Смартфон? Таблет? PC-screen? Устройство тип ‘електронна книга’ /e-reader/? Само на хартия, не и електронно? Избягвате да четете ;-?)

В наши дни има толкова възможности за за достъп до текстови материали. Книги, новини, вестници & списания, web-‘изрезки’, лична кореспонденция /напр. e-mail или IM/, etc, etc. И толкова устройства, на които може да се ползва това съдържание. В този пост ще разгледам възможните преимущества и предизвикателства на три типа устройства, които ползвам регулярно за четене. И за целите на тази публикация ще оценя устройствата съобразно следните критерии:
# портабилност / ‘винаги с мен’ – колко лесно и практично е устройството да бъде носено продължително / “постоянно”;
# удобство на четене – степен на натоварване на очите / характеристики и качества на екрана;
# издръжливост на батерията / battery life – колко продължително може да се използва устройството за четене без нужда от презареждане;
# поддържани формати – кои формати за електронни книги & документи се поддържат от устройството;
# трансфер на съдържание – леснота на запазване / прехвърляне на съдържание към устройството;
# други – индивидуални особености на устройството.

смартфон
# портабилност ++ Като съчетание на физически размери и функционалност за мен смартфона има изразено предимство сред останалите разглеждани устройства. Той е физически най-малък, което в съчетание с цялостната му функционалност определят, че в най-голяма степен е ‘винаги с мен’.
# удобство на четене +
# издръжливост на батерията +
# поддържани формати +
# трансфер на съдържание +
# други Доколкото смартфона единствен има и осветен екран, и джобни размери – той е водещия избор за четене ‘при заспиване’ / нощем.

e-reader
# портабилност +
# удобство на четене ++ Качествата на e-ink екраните превръщат дори и продължителното четене  в значително по-приятно и ненатоварващо очите преживяване с сравнение със смартфон или PC. Ето защо, при планиране на продължително четене, за мен устройство тип ‘електронна книга’ е водещия избор.
# издръжливост на батерията ++ В пряка връзка с удобството на четене и по-ниската консумация на енергия от e-ink екрана е многократно по-продължителната автономна работа на е-reader-а. Втора водеща причина да е водещ избор за продължително четене.
# поддържани формати Мнозинството e-reader-и позволяват ползването на файлове в относително ограничен брой формати. В редица случаи e практически невъзможно да се разшири тази функционалност. Типичен пример за формат за текстови документи, който не се поддържа от мнозинството е-reader-и като PocketBook или Kindle, e iSilo.
# трансфер на съдържание Допълнителна трудност при ползване на устройство тип ‘електронна книга’ е необходимостта от трансфериране на съдържание към устройството. Нещо, което практически липсва при PC и е необходимо в много по-малка степен при смартфона.
# други E-reader-a е практически неизползваем при липса на светлина / ‘нощем’, но същевременно е с най-голяма читаемост на директна слънчева светлина.

PC-screen
# портабилност Дори и на лаптоп, тя е най-малка до липсваща в сравнение със смартфона или e-reader-а.
# удобство на четене Физическите ограничения от екран & клавиатура правят продължителното четене на PC монитор по-натоварващо в сравнение с другите два типа устройства. Важно изключение – документи, богати на графично съдържание /напр. снимки или схеми/, където по-голямата площ на екрана на PC-то позволява представянето на по-голям обем съдържание.
# издръжливост на батерията Трето ограничение при използването на PC-екран за четене е най-слабата издържливост на батерията  / необходимост от постоянно захранване в сравнение с e-reader или смартфон.
# поддържани формати ++ Практически няма електронен формат, който да не се поддържа.
# трансфер на съдържание ++ Реално не се налага.

На база описаните критерии описаните устройства намират редовно приложение за четене от мен в зависимост от своите преимущества. Смартфонът се ползва най-често, но обикновено за кратки текстове и периоди – например докато чакам за среща, когато пътувам с обществен превоз, или ‘на тъмно’. E-reader-ът е предпочитаното средство за четене, особено за по-продължителен период или на по-дълги текстове – ако оригиналният текст е в съвместим формат или е ‘прилично лесно’ да се конвертира в такъв. Накрая, екрана на PC-то / лаптопа също се използва регулярно за четене – най-вече на статии, които е по-бързо да се прочетат, отколкото да се трансферират, както и на текстове, богати на графично съдържание.

Вие на какво четете?

Share

FisherSpace Pen stylus е един от любимите ми аксесоари за използваните мобилни джаджи. Представлява комбинация от stylus за резистивни екрани /например на Treo 680 или Nokia N900/ и писалка. Писалката е с пълнител по прочутата технология, която използва мастило под налягане и позволява писане под произволен ъгъл /например на тавана ;) /, на мокри повърхности /дори и под вода/ и при екстремни темепратури /е, това още не съм го пробвал лично :) /. Това са и причините да бъдат “официалните” писалки и на американската и на съветската / руската космически програми.  Използваният конкретно от мен модел е FisherSpace Matte Black Bullet Space Pen with Stylus and Clip. Причините да го ползвам – и то с голямо удоволствие – са няколко:

# стабилност и удобство Основната причина за избор на FisherSpace Pen stylus беше стабилността в ръката и съответно удобството при ползване като stylus. За разлика от пластмасовите “клечки” при много от моделите PDA-и / смартфони (веднага се сещам за тези на FSC Loox T830 или на Palm Centro), ползването на достатъчно стабилен и масивен stylus позволява много по-сигурна и удобна работа, особено при водене на бележки. А сравнен с прилично стабилни и не-създаващи-усещане-за-чупливост stylus-и като този на N900, моделът на FisherSpace дава несравнимо усещане за качество и дълготрайна надеждност.

# компактност При използване като stylus /в “прибрано” състояние/ моделът на FisherSpace е с дължина <10 см. Това позволява лесното му носене в джобове и джобчета, при други аксесоари, или в някои ‘чанти’ за смартфони. Което, от своя страна, осигурява възможността да бъде ‘на една ръка разстояние’.

# функционалност / писане ‘навсякъде’ Освен като stylus за устройства с резистивни екрани (каквито са мнозинството ми PDА-и / смартфони и tabletPC-та, при все тенденцията към капацитивни екрани в последните години) FisherSpace Pen stylus е и чудесна химикалка. Надписването на гланцирани /напр. снимки/ или мокри хартии, дори и рентгенографии става лесно и сигурно. Писането под произволен ъгъл – за мен – е по изключение или за демонстриране на възможностите на писалката. Но е удовлетворяващо да разчиташ, че имаш ‘писало’ за всякакви условия.

Моделите на FisherSpace са налични от официалния сайт на производителя и от множество онлайн магазини като StylusCentral.

Share

В предишния пост представих основните причини да започна да ползвам отново Android устройство ежедневно. Сега ще споделя впечатления от избрания модел – HTC ChaCha /akas HTC Status/.

# curved design – отличителна характеристика на HTC ChaCha e т.нар. chin /”брадичка”/, при която долната част на устройството е под ъгъл. Заложен в два класически модела – първият Android телефон HTC Dream /akas G1/ и при HTC Hero, това вероятно е последният телефон от HTC с този дизайн. ‘Огъването’ на устройството при тези модели има три възможни преимущества. От една страна – вероятно водещо за избора на този дизайн – е по-плътното прилягане на телефона към лицето. Усещането при разговор с HTC Chacha е, че микрофона / долната част е много по-“на място”  в сравнение с типичните и по-масови моноблок устройства – напр. Nokia E71, iPhone или слайдъри с  ‘изправен’ дизайн като N900. Като второ преимущество може да се разглежда това, че при поставяне на телефона с екрана към масата /или ‘по лице’/ дисплеят отстои от повърхността, което хипотетично намалява вероятността за надраскването му. Накрая – отново като условно преимущество – е, че при писане на физическата клавиатура екранът е по-близо към лицето, което може би води до по-добра видимост.

# functional keyboard – основна причина за избора на конкретния модел Android устройство е наличието на физическа, предно разположена клавиатура. Тя дава възможност за по-интензивно въвеждане на текст и най-вече по-лесно набиране на “специални” символи. Клавишите са по-изразени и се усещат по-лесно, отколкото напр. с Motorola Milestone. За съжаление spacing-a /отстоянието/ между тях е по-малък от нужния за мен. Това определя по-честото натискане на два клавиша, дори и с относително тънки пръсти като моите, и практически изключва възможността за въвеждане на текст без гледане в устройството. Като цяло, бих определил клавиатурата на HTC ChaCha като една стъпка зад тази на Nokia E71, и поне три – зад Treo 680 и BlackBerry Bold 9000.

Втора забележка към клавиатурата е, ограничената ползваемост на клавишите със стрелките, доколкото много от приложенията не са ‘мислени’ за тяхното наличие. Това определя основната им употреба да бъде за маркиране на текст, където са наистина полезни.

Накрая – отличителният белег на HTC ChaCha – FaceBook бутона. За човек без FB профил той е практически ненужен, а положението му и синият му цвят само разваля IMHO изчистеността на дизайна. За щастие има програми, с които този бутон може да върши нещо по-полезно – например да включва / изключва wi-fi модула.

# три дни typical usage – с обичайната употреба (1 час на ден слушане на музика / разговори, докато карам & < 30 мин на ден четене & data traffic (включени wi-fi / 3G )  за <10 мин / ден & всичко друго (IM / браузване / e-mail, etc) – по изключение) телефона изкарва без презареждане минмум два дни, обичайно три. Повече от прилично за мен.

# твърде плоски volume buttons – един от типичните недостатъци на много от съвременните смартфони е наличен и при ChaCha. Бутоните за контрол на звука /някой ползва ли ги основно за тази цел :-?) / са твърде плоски и неотчетливи. За мен често се губи усещането ‘нагоре или надолу натискам бутона’  и бих се радвал на малко по-голяма ‘изпъкналост’ на бутоните или поне ‘капкообразна’ форма, при която дори и двата бутона да са слети – както е при ChaCha – средната част е изтънена, и подпомага усещането къде е пръста ни на бутона.

# посредствена камера Очаквано за модел в този ценови клас, камерата на HTC ChaCha e с посредствени възможности. Цветовете са бледи и ‘размити’, дори и на снимки в ясен слънчев ден. С използването на автофокуса и светкавица за близки обекти – напр. снимки за Catch notes или за ‘сканиране’ на документи – ситуацията е по-добра и качеството е стандартно приемливо. Като цяло обаче, в редките случаи когато не ползвам фотоапарат – определено бих избрал камерата на Nokia N900 за направата на снимки.

Tова са началните ми впечатления от HTC ChaCha. Телефона е приятен за ползване и осигурява нужните ми функции, но вероятно ще бъде upgrade-нат при наличие на достъпен Android модел с OS 4.x и хардуерна клавиатура.

Share

След няколкомесечен период без ежедневно ползване на Android устройство, отскоро реших отново да използвам и такъв телефон. Причините за този избор – разбирайки, че са специфични ;) – са:

# one click VPN Възможността за осъществяване на VPN връзка c Windows компютър посредством PPTP / L2TP протокол е нещо, което особено ми липсва с Nokia N900. Използването на VPN  връзка дава две основни преимущества. Първото е файловият достъп до ресурсите в домашната или служебната мрежа, например с използването на файл мениджър като ES file explorer. Второто е възможността за защита на трафика на данни при ползване на отворени или несигурни wi-fi мрежи – например по заведения или хотели.  Android има вградена поддръжка за VPN връзки от версия 1.6, но поне до 2.2 моят опит беше доста разочароващ. С удоволствие мога да кажа, че с по-актуалните версии на операционната система, осъществяването на VPN връзка е out-of-the-box. А откакто открих 1VPN,  което позволява осъществяване на връзка с едно натискане на икона – ползването му се превърна в удоволствие.

# one-click bluetooth pairing Второ, ежедневно оценявано преимущество на Android спрямо Maemo, е леснотата на осъществяване на bluetooth “сдвояване” – за мен най-често между телефон и handsfree. Това “сдвояване” ми отнема 7 натискания по екрана на N900, докато с Android модела става с едно. Използвайки го поне два пъти дневно – това е причина понастоящем N900 да не е телефон & музикален плеър по време на шофиране.

# native Pocket / ReadItLater клиент Трета причина за ежедневното използване на Android модел е наличието на ‘официално’ приложение за услугата Pocket /ReadItLater/. Тя позволява запазването на текстово, снимково и видео съдържание от даден сайт или редица приложения, което е достъпно офлайн на съвместими устройства. По-голямата функционалност и по-изчистения дизайн на Android Pocket приложението спрямо аналогичната програма за Maemo улесняват четенето.

# допълнителни програми Сред огромното разнообразие от допълнителни приложения за Android, всеки може да намери някои, които се ползват често. За мен понастоящем такива, които нямат аналог за PalmOS или Maemo, са:

  • Catch notes – текстови, снимкови или гласови бележки с възможност както за синхронизиране на данните с поредна ‘облачна’ услуга, така и само с използване на локална база – без регистрация и без ‘разхвърляне’ на данни по нечии сървъри. В допълнение разнообразните видове бележки могат да бъдат тагвани, което улеснява тяхното групиране или търсене.
  • BG SMS sender – web-базирано /’безплатно’/ изпращане на SMS-и до клиенти на мобилните оператори в България.
  • програми за градския транспорт в София – когато се налага да ползвам обществен превоз в София и искам да проверя кога пристига следващото превозно средство – програми като  Градски транспорт в София или BATMAN, позволяват по-лесна проверка на разписанието в сравнение с мобилния сайт на Център за градска мобилност.

Това са основните причини да започна отново да ползвам ежедневно и Android устройство. В следващия пост ще споделя и впечатления от избрания модел – HTC ChaCha.

Share

В средата на миналата година описах ‘идеала’ си за мобилно устройство. Днес ще актуализирам очакванията си за ‘идеалния’ device към настоящия момент, като разширя и  допълня отделните категории.

“стандартни” характеристики: в добавка на описаните в предишния пост touch-screen & microUSB charging & wi-fi switch w/ 1-button press & SIM слот & A2DP & 3.5 mm audio jack, към стандартните характеристики понастоящем бих добавил и:
# card expansion – тенденция, която се задълбочава в последните месеци, е производителите да пренебрегват ползите от наличие на слот за поставяне на карта с допълнителна памет за сметка на увеличаване на размера на ‘вградената’ памет. Тя започна от устройствата с iOS, застъпена е при практически всички устройства с Windows Phone 7, и достигна flagship Android смартфони като Galaxy Nexus, HTC One X и Sony Xperia S. Това ограничава възможностите за офлайн backup, както и  използването на лесно сменяеми носители за голям обем съдържание /най-вече мултимедийно/ или безжичното му не-мрежово трансфериране. Ето защо, характеристика, която смятах, че от 2002 е практически ‘по подразбиране’, сега отново минава в категорията ‘стандартни’.

# removable battery – аналогична тенденция е ‘жертването’ на сменяемата батерия, най-често с обяснението ‘изисквания на дизайна’. Това ограничава възможностите както за замяна на стандартната батерия с такава с по-голям капацитет /например extended батериите на Seidio/, така и просто използването на допълнителна батерия. Отново характеристика, която бе ‘по подразбиране’, минава в ‘стандартни’.

# wi-fi tethering – в по-позитивен аспект, споделянето на свързаността с други устройства чрез създаване на wi-fi мрежа вече е стандартна характеристика на актуалните мобилни операционни системи. Поздравления на Google, Apple и Microsoft за решението :)

“често срещани” характеристики – към изброените в публикацията от миналата година характеристики (hardware keyboard & phonetic on hardware kbd & Skype & RDP & PPTP / L2TP VPN & one button call recording & USB OTG) като ‘често срещани’ характеристики можем да отбележим и:
# camera with auto-focus – наличието на камера с автоматично фокусиране улеснява значително направата на ясни снимки, например при използване на смартфона за дигитализиране на документи.
# mini- или micro-HDMI / TV-out/ / DLNA – възможността за споделяне на видео-съдържание по цифров / аналогов / безжичен път става все по-често срещана характеристика в средния и висок клас ‘умни’ устройства.

“рядко срещани / пожелателни ” характеристики:
# pico-проектор – възможността за проектиране на образа от екрана на телефона – например за презентации или филми. За момента най-често сред отделни модели на Samsung – надявам се скоро да стане по-често срещана характеристика и сред устройствата на други производители.
# inductive charging – възможност за безкабелно зареждане на устройството. Популяризирано от Palm с технологията Touchstone, и достъпно за избрани отделни модели от Energizer – индуктивното зареждане, според мен, очаква своето масовизране.
# NFC – RFID базираната технология “комуникация от близко разстояние”, която позволява трансфер на данни в радиус на няколко сантиметра при използване на минимум енергия. Понастоящем тя води по популярност спрямо  модификацията на Bluetooth – Bluetooth Low Energy, която позволява както криптиране, така и по-голям радиус на обмен на данните при съпоставим разход на енергия. Която и от двете да се утвърди като стандарт, ще даде нови възможности за лесен и безконтактен начин за обмен на информация.

Share

Наскоро се сдобих с UMPC Fujitsu-Siemens P1610 като ‘наследник’ на Sagemcom Spiga-та. Основните му преимущества спрямо Spiga-та са swivel-дизайна /съответно  възможността да се използва в таблетен режим/, и по-голямата клавиатура, позволяваща не-двупръстно писане. Ето някои първоначални впечатления от времето прекарано с устройството:

компактност – с размер на екрана 8,9″ и тегло <1.2 кг, устройството е достатъчно компактно, за да се носи в /голям ;) / вътрешен джоб. /Да отбележа, че и Spiga-та, и P1610 не се ползват ежедневно, а най-често при пътуване/. С масовото навлизане на таблети със сходни и по-големи размери се увеличават и аксесоарите за пренасяне на устройства с такава големина – например калъфи или чанти.  За отбелязване е, че подобно на мнозинството UMPC-та, при все компактните си размери, FSC P1610 има хардуерна клавиатура, която /за разлика от тази на Spiga-та/ е със стандартен набор клавиши и несравнимо по-пълнофункционална.

многообразни опции за свързаност – в допълнение на наличните и при Spiga-та bluetooth и  wi-fi, FSC P1610 има и 2 стандартни USB порта, слотове за SD и PCMCIA карти, 3.5 mm аудио-изход, modem, LAN и d-sub VGA конектори. Отлични и универсални възможности за осъществяване на свързаност и добавяне на функционалност.

адекватно “мощен” – за типичната употреба на UMPC за мен (OneNote, браузър & Skype & remote desktop / navigation) – P1610 се държи напълно адекватно, без забавяне или “накъсване” при работа. Това са наблюденията ми и с WinXP, и с Win8 consumer preview, и с Win7. Както с мнозинството устройства с подобни  размери – забавянето би дошло от липсата на trackpad / мишка или физически по-малки от стандартните размери на клавиатурата и екрана.

резистивен екран
– наличието на резистивен екран за мен е определено преимущество, доколкото позволява използването на произволен stylus (от вградения / доста ‘евтинеещ’/, през тези на някои от другите използвани устройства /като Treo 680/, до “глезотията”  Fisher Stylus Pen) или нокът. В съчетание с OneNote / inking в Microsoft Office – работата в таблетен режим с ръкописни бележки е удоволствие.

неудобства – Р1610 има и някои неудобства. Част от тях бяха очаквани – най-вече липсата на touchpad /която за мен не се компенсира от наличния “stick point”/ или отсъствието на вградена видео-камера. В сравнение със Spiga-та липсва и слот за SIM карта / 3G свързаност. Други, макар и преодолими, са неудобства, свързани с опити за ‘оптимизация’ на устройството, като невъзможността за ротиране на екрана в режим secondary landscape без ‘игра’ с регистрите. Като цяло, обаче, преимуществата и функционалността на P1610 го превръщат в предпочитания Windows-базиран device за ползване в движение.

Share

Apple и Samsung се утвърдиха като двете водещи компании в сферата на мобилните устройства. Освен огромният пазарен дял, тези фирми генерират  практически цялата печалба в този сегмент и се ползват с най-високи очаквания от потребителите. Tова се получава с два коренно различни – и явно успешни – модела, които могат да се резюмират като ‘едно <<<->>> много’. Ето някои от основанията за това:

# една <<<->>> ‘всяка’ операционна система Apple използва за всички свои мобилни устройства iOS, като осъществява пълен контрол върху нея и не допуска други фирми да я използват в продуктите си. Samsung, от своя страна,  е изявеният лидер сред производителите на Android смартфони, един от големите лицензианти на WindowsPhone, разработчик на собствената си BadaOS, отскоро водещ участник в развитието на Tizen /наследника на Meego и Maemo/, и е използвал във времето  WinMob, Symbian и PalmOS. И двете компании притежават собствени платформи /iOS <<<->>> Bada/, и доминират мобилни екосистеми /iOS <<<->>> Android / Bada / Tizen /.

# един <<<->>> множество дизайни Apple залага /и налага/ един хардуерен дизайн на мобилните си устройства – candybar, без физическа клавиатура. Samsung разработва и предлага освен трите основни разновидности на candybar /screen-only, с numeric keypad & с full qwerty keyboard/ също и clamshell, side-slider, и slider модели. Докато моделите на Apple са де факто стандарт за избрания хардуерен дизайн, разнообразието при Samsung позволява удовлетворяването на практически всички предпочитания за избор на такъв.

# един върхов модел <<<->>> множество върхови модели Актуалната продуктова гама на Apple е лесна за следене – един ‘top-of-the-line’ модел, и един до два от “предшествениците” му за уплътняване на средния сегмент на пазара. При Samsung огромното разнообразие от платформи, серии и модели прави разграничаването на top-of-the-line устройството / – ата значително по-голямо предизвикателство.

Тези различия демонстрират, че независимо от избрания подход, предлагането на качествен продукт, отговарящ на желанията и очакванията на потребителите, може да доведе до значителен успех.

Share

Вчера имах интересно наблюдение върху един от предишните ми лаптопи – чудесно VAIO VGN-T350, което впоследствие ме ‘отказа’ от SONY. Машината има дефект, който е неоправдано /за мен/ да се опитва да се отстрани, и практически може да се ползва само стационарно. Затова и от много време я употребявам за две приложения със специфични настройки, които така и не съм намерил причина да трансферирам / мигрирам. Съответно, VAIO-то се използва за 3-5 часа веднъж на няколко месеца и впоследствие се хибернира. Когато го ‘събудих’ вчера бях приятно впечатлен за времето, в което не ми се налагало да го рестартирам. За мен беше уникално наблюдение да видя екрана, представен на screenshot-а вдясно – 1001 дни :) Пожелавам си и другите ми ‘машини’ да демонстрират подобна стабилност ….

Share

В първата част на тази публикация бяха разгледани основните подходи при избор на мобилно устройство и представени три от въпросите, подпомагащи този избор. Ето и другите питания, на които обикновено искам да си отговаря при изкушение за нова ‘джаджа’:

# типична употреба? Това е разширения вариант на “задължителни изисквания”, вече пречупен през представата за очакваното ежедневно използване. Например – 30 минути планиране / calendar & task-management, 60-90 минути четене, 30 минути браузване, push e-mail на всеки 120 минути, 20-30 минути телефонни разговори и 30 минути слушане на музика. Или – 3 часа GPS + музика, 40 минути телефонни разговори, и без четене / PIM / e-mail. Отговорите варират според конкретните нужди, но във всички случаи подпомагат определянето на изисквания като минимален / максимален размер на екрана и на устройството; необходим живот на батерията / нужни аксесоари за зареждане; налични вградени приложения и достъпни допълнителни програми и т.н.

# “кефи” ли ме? Устройствата, които най-пълноценно и дълговременно удовлетворяват нашите нужди, са тези, които ни е най-приятно да използваме. Това е свързано и с качеството на изработка и на използваните материали, с надеждността на device-a, с леснотата на използване на вградените и допълнителните приложения, и с онова неопределимо лично възприемане на нещата, което ни кара да правим избори и повлиява вземаните решения. За съжаление истинското оценяване на степента на удовлетворение идва с времето, но като принцип – устройство, което не ни ‘кефи’ изначално – едва ли ще ни стане приятно за ползване и в бъдеще.

# реалистичен бюджет? Дори и най-‘невероятната’ / ‘идеална-за-нас’ джаджа е възможно да бъде неоправдана като покупка, ако цената й за придобиване/ TCO е извън стандарта и възможностите ни, или преценката ни за стойността й е по-ниска от наличните оферти. И в двата случая имаме опциите:

  • да изчакаме цената на интересуващия ни модел да спадне – например при обновяване на продуктовата линия / промоции / сезонни разпродажби и т.н.;
  • да се насочим към устройство ‘втора ръка’ / refubrished / demo-unit;
  • да се насочим към друг, по-евтин модел устройство.

И в трите варианта е възможно да си осигурим търсената функционалност на приемлива за нас цена.

# кой ще осъществява подкрепа / поддръжка? Важни критерии при избора на ново устройство са осигуряването на подкрепа за разучаването му, както и – в нежелани, но възможни ситуации – на ремонт. Ако тези критерии не се отчетат първоначално, е вероятно впоследствие употребата на ‘джаджата’ да бъде ограничена до невъзможна. Относно подкрепата за разучаване на устройството – тя най-често се осъществява от близки, които имат аналогичен или сходен модел, или чрез онлайн групи, като например специализирани форуми. В по-редки случаи може да се търсят книги за дадения модел, или да се ползват услугите на външен консултант. Относно възможностите за ремонт – може да се разчита на официалния сервиз /ако има такъв за дадената компания и избрания модел/; на познати, които се занимават с подобна дейност; или на неофициален сервиз. И трите варианта имат своите преимущества и недостатъци, но е желателно да имаме изначално яснота за възможностите за съдействие в случай на необходимост.

Описаните въпроси помагат да се направи по-осъзната и цялостна оценка на  желаното ново мобилно устройство. Ако имате допълнителни въпроси – ще се радваме да ги споделите :)

Share

Когато се избира нова джаджа – независимо дали е смартфон, класически PDA, travel companion, таблет, mp3 / video-player или каквото и да е ‘преносимо цифрово-електронно устройство’ – съм забелязал два основни подхода. Вариант 1 – вижда се джаджата – решава се, че е ‘next great thing’ или просто се харесва нещо в нея – купува се джаджата. Втори подход – определят се основните изисквания към устройството – търси се подходящата джаджа – събира се информация за конкретния модел и се тества /по възможност/ – купува се ‘next great thing’ :)

Първият вариант е вероятно по-честия, определено е по-радващия всеки продавач-консултант ;), но и по-често води до още stuff наоколо. Наистина – ако човек няма предварителна информация / опит, и не иска да отделя време, за да ги добие – това е лесния начин. Има някаква нужда, или просто някой някъде е показал нещо ‘готино’ – и когато ни ‘падне’ – го взимаме.

Ако вторият подход ви се струва по- като вашия подход – ето няколко въпроса, които са ми помагали да го прилагам:

# защо ми е нужен? Можете ли да кажете тук и сега наистина важната причина за която искате device-a. Или 3 съществени неща, за които ще ви е нужен. Например – “искам да мога да чета, докато пътувам, да си водя записки на срещи и да слушам музика, когато не съм вкъщи.” Или – “искам да мога постоянно да бъда в скайп, да си проверявам електронните пощи и да гледам видео”. Ако не – помислете кое ви изкушава в джаджата – cool-фактор, това че някой около вас я има, или :- ?) Ако да-

# какви са задължителните изисквания? Кои са нещата, които са наистина важни за вас относно device-a? Например да може да се въвежда много текст, да има и wi-fi и 3G, да се свързва с корпоративния сървър, да поддържа форматите на документите, които се използват служебно, или да може лесно да се чете на него. Да, всички искаме да има ‘от всичко и по много’ ;) Но с колкото повече device-и съм си “играл” – толкова повече се убеждавам, че идеално /дори и близко до идеалното/ устройство няма. Има някое, което върши оптимално много работа за даден период. И ако позволява удобното въвеждане на текст с хардуерна клавиатура – ще бъде или относително по-голямо, или с относително по-малък екран. Ако има ‘страхотно голям’ екран – вероятно ползваемостта на батерията ще е относително по-кратка. Ако цялата корпоративна мрежа е базирана на дадена платформа /например от Мicrosoft/ – обикновено е най-лесно да се интегрира продукт, базиран на същата платформа. И т.н. Така че – кои са наистина важните неща?

# кое ми е познато? Това е въпрос, който може да предопредели избора – за добро и за лошо. От една страна, човек често натрупва опит с дадена платформа / фирма / дизайн. Инвестира и време и средства в тяхното усвояване и адаптиране за нуждите му, както и в изграждането на контакти – с други потребители или представители / поддръжка. Създава навици за ползване на устройството и програмите. Осъзнава преимуществата и ограниченията. И – ако първите са значително повече – може да е по-трудно да се реши да смени познатото / разученото / адаптираното.
Освен – ако няма прекалено силно желание за ‘бъзикане’ с нещо ново. Или – ако ограниченията са станали твърде много. Например програмите, които са ни важни, ‘забиват’ неприемливо често. Или някоя нова програма е вече deal-breaker. Или опция, която не е била важна в началото /e.g. GPS, RDP, VPN/ се оказва нужна всекидневно. Тогава вероятно ще се мисли за ‘следващото-по-реда-си’ устройство от същата платформа / производител. А ако няма такава опция – какво от предлаганите на пазара неща може да свърши работа и ще позволява очакваната типична употреба.

Във втората част на тази публикация ще разгледаме още 4 въпроса при избор и оценка на устройство.

Share

Настъпването на новата година е подходящ момент за предвиждания за развитието на пазара на мобилни технологии през следващите месеци. Ето отново някои от очакванията ми в тази област за 2012 година.

годината на Windows Phone Едно от водещите ми очаквания за 2012 е мобилната платформа, която ще отбележи най-голям ръст, ще предизвика най-голям интерес сред потребителите, съответно и сред разработчиците, да бъде Windows Phone 7 /WP7/. С посвещаването на Nokia на платформата на Microsoft вероятно и устройствата с WP7 предизвикващи внимание ще нараснат. Съчетанието на софтуерния ресурс, услугите и маркетинговата и финансова мощ на Microsoft с опита, традициите и инженерната експертност на Nokia в производството на телефони могат да доведат до утвърждаването на трети ‘голям’ участник на пазара на смартфони. Очаквам в края на 2012 WP7 да има двуцифрен дял на US пазара /изоставайки само зад Android и iOS / и устройства на Nokia  да бъдат водеща причина за този възход.

нови начини за взаимодействие и контрол с устройствата Второ очакване е тенденцията, започнала с Kinect и Siri, да се затвърди с по-усъвършенстваното и масово навлизане на глас, движение и лицева експресия в контрола на устройствата. Надявам се  възможностите за взаимодействие с движения на ръцете (не само пръстите), на очите и с говор да станат по-практични и по-често да са интегрирани на системно ниво. Kinect и Siri се оказаха добър ‘selling point’ за отделни сегменти от пазара – и успеха на тези технологии вярвам, че ще насочи усилията на повече компании  за по-иновативно и интуитивно взаимодействие с предлаганите от тях устройства. Ето защо очаквам в края на 2012 отделни модели в средния и високия клас мобилни устройства да имат възможност да се управляват кинетично и с мимика, както и да се разшири гласовата поддръжка в основните мобилни платформи, включвайки все повече езици, надявам се и български.

развитие на ‘таблета‘ Трето очакване /свързано с предишните две / е относно  развитието на сегашната концепция за таблет към  по–разнообразни, специфични или функционални разновидности. Допускам, че все по-масово в категорията ‘таблет’ ще се предлагат продукти, доскоро описвани като UMPC, netvertibles, също и tabletPC. Мнозинството от тях вероятно ще имат относително по-ниската цена на таблетите, но повишена функционалност, благодарение на наличието на физическа клавиатура. Същевременно запазвайки компактни размери и ниско тегло. Тенденцията вече е забележима при продукти като Asus Transformer, Asus Slider или SONY P моделите. Фактори за това разнообразие ще бъдат стремежа за отличаване спрямо еталона iPad, разширените възможности на сегашната версия на Android /ICS/, и най-вече – очакваният във втората половина на годината дебют на Windows 8. В резултат, допускам че към края на годината ще има разнообразие от ‘таблети’ с размер на екрана 5 – 10″, с вградена хардуерна клавиатура и / или stylus и цена /на US пазара/ в порядъка на 300 – 500$.

Вие какво очаквате да се случи на пазара на мобилни технологии през 2012? Споделете своите прогнози в коментарите :)

Share

В началото на 2011 направих предвиждания за очакваните тенденции на пазара на мобилни устройства. Сега е подходящ момент да ги оценим :)

завръщане на ‘писалката’ (pen-based input) Най-очакваната /за мен/ от промените е реалност. Stylus-a отбелязва своето завръщане през 2011. Още в първата половина на годината HTC представиха Flyer – таблет окомплектован със stylus и с /частично/ адаптиран интерфейс. По-късно, един от върховите Android модели на Samsung – Galaxy Note – също беше снабден с възможност за pen-based input. И – вероятно най-показателно – в изходния код на последната версия на Android OS – Ice Cream Sandwich – е заложена поддръжка за въвеждане на данни със stylus. Една похвална тенденция IMO :)

продължаване упадъка на “класическите” OС Най-праволинейното допускане /очаквано/ също се реализира. Blackberry OS отбеляза най-големия си спад като пазарен дял при смартфоните, достигайки вероятно едноцифрени стойности към края на годината. Symbian бе ‘изоставена‘ от Nokia, и въпреки че продължава да е най-популярната OS за мобилни устройства в световен мащаб, упадъкът и е предначертан.  Windows mobile бе дотолкова игнорирана от Microsoft, че дори спряха да приемат приложения за собствения им  Windows Marketplace for Mobile.  Съответно, през 2011 не бе представен нито един смартфон с тази ОС (при това дори любимата, архаична PalmOS може да се похвали с поне един нов device през тази година).

комбиниране на типове дисплеи с цел подобряване живота на батерията Изненадващо за мен, но никой от големите производители не предложи пазарен модел на смартфон с е-ink екран. При все това, някои интересени разработки – и най-вече Paper Phone – дават основание да очакваме промяна в близките години.

Това бе анализ на предвижданията ми за тенденциите на пазара на мобилни технологии за 2011. В предстоящ пост ще споделя очакванията си за 2012.

Радостна и благополучна нова година!

Share

В този пост ще разкажа как си представям идеалния ‘device’ в края на лятото на 2011. Сред изброените характеристики има такива, които понастоящем са де факто ‘стандартни’ /напр. SIM-слот, wi-fi, touch-screen, 3.5 mm аудио жак/, както и такива, които са често срещани /като Skype-клиент, хардуерна клавиатура/ или редки и уникални /като възможност за ползване на стилус или conversations/.

“стандартни” характеристики:
# touch-screen – наличие на чувствителен на допир екран;
# microUSB charging – наличие на конектор за сегашния утвърден стандарт за зареждане;
# wi-fi switch w/ 1-button press – възможност за включване / изключване на wi-fi връзката с едно натискане на бутон;
# SIM слот – възможност за поставяне на SIM карта и ползване и на гласови услуги, и на пренос на данни през мрежата на мобилния оператор;
# A2DP – възможност за слушане на музика чрез bluetooth слушалки или handsfree;
# 3.5 mm audio jack – наличие на стандартния, 3.5 мм изход за слушалки.

“често срещани” характеристики:
# hardware keyboard – наличие на физическа клавиатура, с минимум 34 клавиша;
# phonetic on hardware kbd – възможност за писане с фонетична подредба на физическата клавиатура;
# Skype – наличие на официален /native/ Skype клиент;
# wi-fi tethering – възможност за споделяне на свързаността с други устройства чрез създаване на wi-fi мрежа;
# RDP – поддръжка на Remote Desktop протокола на Microsoft;
# PPTP / L2TP VPN – поддръжка на стандартните Point-to-Point Tunneling Protocol и Layer 2 Tunneling Protocol за осъществяване на VPN връзка;
# SD / microSD hot-swap card expansion – възможност за смяна / изваждане на картата с памет, без да се налага изключване на телефона;
# FM радио;
# one button call recording – възможност за създаване на гласова бележка или записване на телефонен разговор с едно натискане на бутон;
# USB OTG – USB on-the-go – възможността устройството да изпълнява ролята на хост – например за клавиатура / ‘флашка’ с памет.

“рядко срещани / пожелателни ” характеристики:
# stylus-based input – възможност за въвеждане на информация със стилус, най-вече за ръкописни бележки и анотации на документи;
# swivel design – дизайн, позволяващ завъртането на екрана на 360°, както и използването на устройството и ала-лаптоп, и ала-таблет /аналогично на Clie UX-моделите и много модели tabletPC-та/;
# one button call dialing on hardware kbd – възможност за набиране на предварително зададен контакт с едно натискане на бутон, независимо от приложението, в което се намираме в момента /напр. Butler за PalmOS/;
# infrared port – наличие на пълнофункционален инфрачервен порт, с възможност и за трансфер на данни, и за изпълняване ролята на ‘дистанционно’;
# voice-to-text w/ BG – поддръжка на конвертиране на гласови бележки към електронен текст, с поддръжка на български език;
# conversations – възможност за обединяване на комуникацията през различни IM услуги, включително интеграция и на SMS-и и на call-log;
# FM transmitter – възможност за излъчване на аудио-съдържание от устройството, към произволен FM радио приемател /”радио”/;
# stand – наличие на вградена стойка / ‘опора’ , ала Nokia n8*0 сериите;
# cradle / dock with expansion ports – наличие на поставка / докинг станция, която да разширява възможностите за свързване на телефона.

При избор на устройство бих разглеждал “стандартните” и “често срещаните” характеристики като задължителни. Разбирайки, че едва ли ще бъде достъпен модел с всички описани специфики, решението би се определило в голяма степен от наличието на мнозинството “пожелателни” характеристики.

Share

В предишен пост разгледах положителните си впечатления от Nokia N900 като “мобилно устройство за онлайн достъп и комуникация”. Днес ще споделя и по-важните ограничения и недостатъци за мен. Ще очаквам и ще се радвам на препоръки за преодоляването им.

Nokia_N900_e-mail# ограничения на e-mail клиента Основен недостатък на N900, абсолютно неприемлив за устройство от такъв клас, са ограниченията на e-mail клиента. Първото от тях е липсата на възможност за маркиране на всички съобщения като прочетени /’mark all as read’/. Представете си как конфигурирате account, изтегляте намиращата се на сървъра кореспонденция, и се озовавате с няколко десетки / стотин писма, които се приемат като ‘непрочетени’ от вградения клиент на вашата “невероятна” джаджа. Изненада – не се открива начин да ги маркирате като ‘прочетени’. Ако очаквате опция в менюто, при ‘натискане-и-задържане’ на дадената папка, или след shift+click – продължавайте да очаквате. Освен ако не минете едно-по-едно през всички съобщения – изглежда няма начин непрочетените съобщения да бъдат сведени до нула. Използването на алтернативен e-mail клиент, който има тази функция /Claws вероятно е първи избор в мнозинството случаи/ би ни лишило от възможността да виждаме новите непрочетени писма на home-екрана.

Втора недомислица, конкретно за POP account-ите, е невъзможността за изтриване на индивидуални съобщения от сървъра, когато бъдат изтрити от устройството. Това е била стандартна характеристика на всяка програма за работа с електронна поща, която съм ползвал, включително тези за мобилни джаджи. Ако имате account-и, които позволяват POP-достъп, но не поддържат IMAP /аз използвам над 10 години два подобни – и като всеки дъъълго ползван e-mail адрес – получават порядъчно количество спам/ това означава, че всяко съобщение, което искате да бъде изтрито – ще бъде delete-вано поне два пъти – на N900, и от друг компютър / през web-интерфейс. Ако получавате достатъчно много нежелани писма или нотификации – това може да е наистина досадно.

Още две – по-разбираеми – ограничения на e-mail функционалността на N900, са невъзможността за конфигуриране на повече от един Mail for Exchange account и невъзможността в widget-a на home-екрана да показва писма от повече от три account-a. Първото може да бъде затруднение при наличие например на служебен и gmail адрес, проверявани през EAS протокол, или при работа с два gmail account-а през EAS. Второто е оправдано във връзка с тенденцията устройството да се ползва основно в пейзажен /landscape/ режим, но би било чудесно, ако имаше възможност за поставяне на повече от един e-mail widget.

# липса на възможност за автоматичен backup Второ ограничение, за което и до момента не мога да намеря решение, е възможността за цялостен, автоматичен backup. Вграденото приложение за backup не позволява автоматизиране, и архивира само някои от базите данни на вградените програми и списък на инсталираните приложения – без въведените в тях данни. С използването на rsync изглежда е възможно да се направи цялостен Backup, но интересно дали би могло да се автоматизира….

# OVI maps Неоправдано ограничение на N900 за мен е и, че по подразбиране не използва картите, които са де факто стандарт за моделите на Nokia в последните години, както и липсата на някои елементарни функции в Maps приложението. Официално достъпните карти са относително по-бедни на информация и изглежда се актуализират по-рядко. В самото приложение липсват базови възможности като добавяне / управление на POI /”интересни точки”/ или запазване на маршрут. Тоест като цяло навигацията на N900 отстъпва на мнозинството актуални Symbian модели на Nokia в средния и висок клас.

Посочените ограничения в този пост за мен се компенсират изцяло от отличителни характеристики като conversations и skype интеграцията, и в известна степен дори показват какъв потенциал имаше платформата. И въпреки тях, Nokia N900 вероятно ще остане като ежедневно използвано устройство поне за няколко месеца.

Share

Тази седмица, след  продължително обмисляне на ‘правилния междинен device, преди high-end IceCream Android модел’, се реших да избера Nokia N900. Този модел има много от важните за мен характеристики на Е71 – Skype клиент, хардуерна клавиатура, отлични възможности за споделяне на свързаност, FM радио, към които се добавят липсващите ми на Е71 touch-екран и ReadItLater клиент, както и някои ‘екстри’ като възможност за работа със stylus, FM transmitter и PalmOS емулатор. Ето някои от първоначалните ми впечатления от устройството и платформата, като съм се старал /за момента ;) / да минимизирам сравненията с други модели.

Започвам с положителните впечатления:
# skype интеграция N900 понастоящем продължава да бъде смартфона с най-цялостна Skype интеграция. Дотолкова, че Skype не е отделно приложение, а част от firmware-a на устройството. В резултат, след като въведете вашите потребителско име и парола, всичките ви Skype контакти се включват в адресната книга. И, ако не е станало автоматично, можете да обедините информацията за skype контакт с конкретен запис от адресната книга. Например, ако в списъка с контакти имате запис ‘Иван Петров’, за когото сте въвели стационарен и мобилен телефон, адрес и е-mail, и чийто skype account е john_p_bg – можете да merge-нете /обедините/ двата записа. Това води до второ уникално преимущество на N900
# conversations Conversations /”разговори”/ при N900 е приложение, което интегрира съобщенията от различни IM услуги – например skype, Gtalk, Facebook, Yahoo, ICQ, MSN, Jabber и т.н, включително и SMS. По този начин историята на комуникацията с дадения човек през съответните канали е достъпна на едно място. Изключително удобно и, надявам се, скоро достъпно и за други платформи ;)
# FM on bluetooth Характеристика, която за първи път откривам в мобилно устройство, е възможността за слушане на FM радио през bluetooth слушалки. За човек, който предпочита ‘доброто старо радио’ като форма за забавление докато шофира, и едновременни с това ползва за основен телефон модел, който няма вградено радио – това е истинско удобство и ценна екстра.
# хардуерна клавиатура Хардурената клавиатура на N900 за мен e неочаквано удобна, с отлични тактилност и ‘потъване’ на клавишите, както и достатъчно отстояние между бутоните – в степен да позволява въвеждане на текст без непрекъснатото й гледане. В сравнение с последното устройство с плъзгаща странично клавиатура, което ползвах – Motorola Milestone – усещането е за значително по-лесно, бързо и приятно въвеждане на текст. Поздравления на Nokia за запазване на добрите традиции от N810.
# stylus-based input Характеристиката, която в голяма степен предопредели избора на N900 за мобилно устройство за онлайн достъп и комуникация и втори телефон, бе възможността за въвеждане на информация със stylus. Освен възможността за улеснена работа с неоптимизирани за таблет приложения /напр. Claws mail/, има и няколко програми за въвеждане и ръкописно на текст, сред които се отличават Xournal и PenPen. Възможността за експорт като pdf или png прави споделянето на информацията безпроблемно.

В следващ пост ще разгледам и някои от затрудненията и ограниченията с N900.

Share