Archive for the ‘Технология’ Category

Възможна ли е онлайн поверителност, ако използваме единствен браузър? Практически не, доколкото мнозинството потребители днес използваме уеб-сайтове и онлайн услуги, за които е необходимо да бъдем регистрирани и да сме влезли в профила си. От електронна поща и социални мрежи, през онлайн банкиране и достъп до лични и фирмени сайтове, до календар / списък със задачи / документообработка. Някои от тях  – например за онлайн-банкиране – ни ‘изключват’ в рамките на минути, след като преустановим активността си в дадената сесия.При други – например социални мрежи – след седмици. От гледна точка удобство vs сигурност – това е улеснение. Но в момента, в който сме влезли в профила си, компаниите събират допълнително данни за нашето поведение онлайн. Ето информацията, които се генерира при ползването на два от най-известните и популярни сайтове, предоставящи онлайн услуги – Google и Facebook.  Дори и в случай, че сме предприели мерки за осигуряване на поверителност при ползване на браузъра, и сме инсталирали разширения като Ghostery, които да елиминират дадени нежелани функции на браузъра – ако искаме да ползваме профила си в дадената услуга, ще загубим част или от функционалността, или от поверителността си.

Решението в тази ситуация е да ползваме /поне ;) / два браузъра. Един  със “стандартни” настройки или с минимални промени от гледна точка онлайн поверителност. С него можем да ползваме сайтовете и услугите, за които е необходимо да бъдем в профила си. Например аз ползвам портабилна версия на Firefox за сайтове като Yahoo mail, Gmail, Twitter, etc. И втори браузър, с такива настройки за онлайн поверителност, каквито считаме за оправдани, и които сме готови да конфигурираме. За мен това е версия на Palemoon с над 15 разширения, подобряващи онлайн поверителността. С него извършвам основна част от уеб-дейностите си. По този начин имам възможност да ползвам обичайната функционалност на услуги като Gmail и т.н., и едновременно с това основната част от работата ми с браузър е с по-високо ниво на поверителност.

В последващи постове ще разгледам и някои от другите разширения, които подобряват онлайн поверителността. А дотогава – вие колко браузъра ползвате?

Share

В предишен пост разгледахме браузъра като елемент на онлайн поверителността и някои възможни проблеми или предизвикателства при ползването му. Да разгледаме и някои възможни подходи за преодоляване на тези предизвикателства.

# запознаване и конфигуриране на настройките на досегашния браузър Най-праволинейният и изискващ най-малко усилия подход при ползването на браузъра като средство, допринасящо за онлайн поверителността ни, е запознаване и оптимизиране на настройките му. Същевременно, това има най-малки възможности за контрол върху всички потенциални проблеми.  Например, някои от разгледаните в предишния пост потенциални проблеми при ползването на Google Chrome /GC/ като Suggest, Error reporting или Alternate Error Pages, могат да се контролират чрез стандартните настройки. За други – като Google updater и RLZ-tracking – това не е възможно.

# избиране на дериват на сегашния браузър Втора възможност е избирането на ‘дериват’ – програма, която е базирана на същия код и има същите основни характеристики спрямо приложението, което искаме да оптимизираме. В случая с Chrome, такива програми са например Chromium /всъщност по-коректно е да се каже, че Chrome е дериват на Chromium, но от гледна точка на популярността им – нека приемем Chromium за алтернативата/, и оптимизираните за поверителност SRWare Iron и Comodo Dragon Internet Browser. При тях редица настройки “по подразбиране” са privacy-ориентирани, а някои характеристики на GC- например Google Updater – липсват. Същевременно са с познатите от Chrome интерфейс и възможности, включително съвместимост с разширенията. Това дава отлична възможност за осигуряване на по-високо ниво на онлайн поверителност без да е необходимо време за ‘привикване’.

# избор на нов браузър Трета – най-ангажираща и с най-много възможности алтернатива – е преминаването към нов браузър. От гледна точка онлайн поверителност – вероятно водещата опция е Firefox и дериватите му. От една страна, това позволява елиминирането на много от притесненията при ползване на Chrome. Също така, има потенциала да подобри онлайн поверителността ни с ползването на разширения, които нямат аналог за GC и дериватите му. От друга страна, преминаването към нова програма – особено, ако е нещо толкова често ползвано като браузъра ни – изисква период на научаване, отново опознаване и конфигуриране на настройки, и адаптиране към индивидуалните ни нужди. Тоест – изисква време и съзнателно усилие. Ето защо, този подход е обоснован, когато сте решени да подобрите в по-значим мащаб вашето ниво на онлайн поверителност.

Описаните три подхода позволяват да повишите в желаната от вас степен нивото си на онлайн поверителност при ползване на браузъра. Ако желаете да ги приложите – ще се радваме да споделите впечатленията си в коментарите.

Share

Браузърът е средството, с което мнозинството потребители извършват основна част от онлайн дейността си. От търсене на информация и четене на статии, през работа с електронна поща и социални мрежи, до управление на календара и списъка със задачи – браузъра е неизменен помощник в редица от тези случаи. Поради това начина ни на ползването му е от определящо значение за онлайн поверителността ни. Да разгледаме някои възможни проблеми или предизвикателства при използването на най-популярния браузър в последните години – Chrome. Това е продукт на компания със значително влияние върху онлайн дейността на мнозинството потребители – Google.

По подразбиране с Google Chrome /GC/ са активни следните функции:

# Suggest Kогато започнете да пишете нещо в полето за уеб-адреса /омнибокса/ – независимо дали е URL или  дума за търсене – тези данни се изпращат към сървърите на Google. Целта е да се предложат вероятни ключови думи / уеб-страници, от които да изберете, без да се налага да изписвате целия URL / списък от думи. Това е функция, която може да се контролира в разширените настройки на GC. Да отбележим, че е сходно поведението по подразбиране и при ползване на полето за търсене на мнозинството други браузъри, например Firefox. Същевременно, това е изключително уникална и идентифицираща ни информация, която разкрива много какво правим онлайн. Типичен пример за удобство vs поверителност.

# Sync Chrome може да синхронизира bookmark-ове, пароли, уеб-история, отворени подпрозорци и т.н. между различни компютри и устройства, на които ползвате същия браузър и сте влезли в профила си. За целта данните се съхраняват на сървърите на Google, като по подразбиране са криптирани само паролите. Както при ползване на други услуги на Google като Search, Gmail, etc с Google профила ни, тези данни са взаимосвързани. Съответно – съобразно условията на Google – могат и се ползват за предоставяне на “персонализирано съдържание”, или за обработка от “партньорите или други доверени фирми или лица” на компанията.

# Google Updater Chrome инсталира услуга, която се стартира автоматично с операционната система, и на всеки 5 до 25 часа проверява за наличие на обновявания за браузъра. Ако намери такива – автоматично ги инсталира. Съобразно политиката за поверителност на GC, информацията, която се изпраща към сървърите на Google, включва дали браузъра е бил използван през съответния ден, от колко дни е инсталиран, броя на активните профили и т.н. Потребителя практически няма начин да контролира това поведение, освен ако е ОК да използва Group Policy Editor / registry editing.

Сред другите специфики на Chome, които могат да повлияят онлайн поверителността на потребителя, са и Alternate Error Pages, RLZ-Tracking, Error Reporting, etc.

Показаните примери показват значението на избора ни на браузър за онлайн поверителността ни. Ако това има значение за вас – какви мерки предприемате / бихте предприели? В следващи постове ще разгледам възможни подходи за повлияване на тези функции.

Share

Наскоро реших да започна да поставям целите си за седмицата на десктопа на основната ми PC-машина. Изглеждаше като нещо праволинейно и “лесно” – да се постави текст към работната площ. Очаквах, че някоя от многобройните програми от типа ‘Post-it notes’ ще го позволи безпроблемно. Е, оказах се в заблуждение – от вградената в Windows 7 “Sticky notes”, през няколко безплатни и платени продукта – никоя не “пожела” да стои перманентно на десктопа и да показва текста при натискане на WINkey+D.

Тогава се присетих за едно приложение, което използвах активно със Spiga-та – BgInfo. Това е продукт от категорията Sysinternals на Microsoft – една чудесна колекция от системни програми, които позволяват да се оптимизира и ‘задълбаят’ редица функции на Windows OS.  Обичайно се използва за представяне на системна информация – например IP адрес, host name, DNS server, etc. Програмата генерира bitmap файл, който включва избраната информация и оригиналното изображение на ‘тапета’ /wallpaper/ на десктопа, и заменя wallpaper-a. Поради това практически не изисква системни ресурси /освен когато се генерира bitmap изображението/, а самата програмка е с размер под 1 MB  и дори не изисква инсталация.

В случая използвах BgInfo да визуализира съдържанието на избран текстов файл /weekly_goals.txt/ . Беше нужно да създам ново ‘поле’ /’field’/: Fields -> Custom -> new -> Contents of a file -> избор на пътя до weekly_goals.txt. След това добавих /’add’/ новосъздаденото поле за визуализиране. Самият текст може да се форматира на базово ниво – позиция, тип, големина и цвят на шрифта, центриране. Когато завършите позиционирането и форматирането, натискате ОК и съдържанието на текстовия файл е интегрирано в тапета на десктопа ви. Накрая запазих конфигурацията /file -> save as/ като .bgi файл.

Но – какво да правим, ако съдържанието на текстовия файл се промени? Например ако маркирате някоя от целите като изпълнена или ако ги актуализирате за следващата седмица? Обичайно, BgInfo не предлага възможност за автоматично обновяване на информацията. Някои деривати на програмата го позволяват, но дали няма и по-‘праволинейно’ и лесно решение? Има – с вградения Windows Task Scheduler. Това, което направих, бе създаването на нов task, който да се изпълнява ‘On workstation unlock’. Като ‘условие за изпълнение’ /trigger/ можете да го конфигурирате да бъде ежедневно / ежеседмично / etc . Като действие /’action’/ зададох изпълнението на създадения с BgInfo .bgi файл. По този начин всеки път като си отворя лаптопа и въведа паролата си, текста на десктопа се актуализира с актуалното съдържание на файла.

Основните преимущества на описаното решение са две. Първото е, че се работи с ‘чист’ текстов файл, който може да се редактира с произволна, предпочитана текстообработваща програма. Второто е, че практически не се изискват системни ресурси. Резултатът изцяло отговори на очакванията ми. Надявам се да бъде полезно и за вас.

Share

Google_links_redirectionИзползвате ли Google като “търсачка” за браузъра си? Ако да – както правят повечето потребители – замисляли ли сте се, за информацията, която Google събира всеки път, когато кликнете на някой от резултатите от търсенето? Вместо да се ‘отвори’ директно страницата, към която води резултата от търсенето, Google /подобно на много други компании/ използват т.нар. link redirection. При това вашата заявка минава през сървърите на Google, където се обработва, съхранява, и се генерира линк от тип на  http://google.com/url?, който всъщност препраща към страницата от дадената заявка. Това позволява да се проследяват и анализират резултатите при търсене на дадената дума / фраза, както и да се адаптират ‘персонализираните’ резултати. Например, ако в полето за търсене на google.com напишете ‘S&S блог’, и в списъка с резултати кликнете на втория / обичайно ;) / резултат – линка, който се отваря не е sas-he.dev/, а нещо подобно на https://encrypted.google.com/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=2&cad=rja&uact=8&ved=0CCcQFjAB&url=http%3A%2F%2Fwww.sas-he.net%2Fblog%2……………..

Ако не желаете информацията за всеки линк, който сте посетили като резултат от търсене онлайн, да се съхранява и използва, или ако разглеждате тази информация като персонална – имате какво да направите. Разбираемо, Google не предлагат начин това да се активира / деактивира като функция, или да го забраните. Тогава, възможните подходи включват:

# да се използва алтернативна търсачка – например разгледаната в предишен пост StartPage или DuckDuckGo. При тях липсва links redirection и резултатите от търсенето отварят директно посочената страница.

# да се използва разширение за браузъра, което премахва links redirection. Ако използвате  Firefox и модификациите му варианти са например Google Redirects Fixer или Remove Google Tracking.  За Chrome можете да разгледате Undirect, както и наличния за множество браузъри Redirect Bypasser.

Тези варианти позволяват директно отваряне на резултати при търсене онлайн и предотвратяват компрометирането на вашата онлайн поверителност. Ако това има значение за вас ;)

Share

Ghostery е extension /’разширение’/ за някои бразуъри, което улеснява поддържането на онлайн поверителността, като предотвратява множество начини за ‘следене’. Ghostery разпознава и позволява блокирането на огромно количество елементи, които могат да се намират в уеб-страниците, които разглеждаме, и които събират и анализират информация за нашите действия на дадената страница. Такива са например trackers, web bugs, cookies и други. Те се използват от различни компании – от най-големите и популярните като Google и Facebook, до регионални или нишови агенции – за профилиране на потребителите, най-често с цел по-персонализирано представяне на реклами. Ghostery позволява да разберем кои компании използват такива елементи на дадената страница, какви данни събират, и да блокираме тези, които желаем. Или – по-лесно – да маркираме ‘всичко’ за блокиране, и в съчетание с възможностите за автоматичното обновяване на списъка и спирането на новодобавените елементи по подразбиране – да повишим нивото си на онлайн поверителност.

Ghostery има версии за много от популярните браузъри /Firefox и модификации, включително мобилната версия за Android; Google Chrome и модификации; Opera; Safari и приложение за iOS/ и е безплатно за употреба. Можете да прочетете повече за възможностите му на сайта на разработчиците.

Share

Когато имате малки деца, сънят през деня е случаи ежедневие. Това са един или два часа, в които настава тишина вкъщи. Но не винаги това означава, че можете да правите със себе си каквото искате през тези часове. При мен, например, често първите 30-40 минути се налагаше да лежа неподвижно. Когато бях уморена, това беше идеален момент за кратък сън, но когато се чувствах свежа, да лежа без да правя нищо бе като наказание. Подобна неподвижност се очакваше и всяка вечер след приспиване.

В такъв момент на помощ ми дойде една много добра джаджа (Samsung Galaxy Note N7000), която SAS ми осигури. Тук ще изброя какво установих, че мога да правя с нея, докато лежа:

  • Четене на книги;
  • Гледане на филми (в повечето случаи такива със субтитри, за да избегна слагането на слушалки, или пускането на звук);
  • Вписване на бележки (джаджата си има и писалка) – всякакви хрумки, които ме сполетяват понякога, както и неща, за които си напомням цял ден, но нямам време да отбележа някъде и да ги “извадя” от оперативната си памет, също идеи за децата, за промени, за заглавия на постове :) ;
  • Попълване на женския календар – въвеждане на данни в него, както и преглеждане на бъдещи събития, анализ на минали (какво става с цикъла, посещения при доктори, интимна активност и т.н.);
  • Слушане на музика или на приказки;
  • Разглеждане на снимки (много нежно се настройва човек, ако докато си лежи до децата, разглежда снимки от началото на живота им и си припомня как всичко е започнало);
  • Комуникиране с някой извън стаята, в която съм – например писане по скайп.

Ето и какво най-вече ми харесва в джаджата:

  • Лекичка и много тънка – мога да я пъхна под възглавницата и да я скрия от погледа на децата. В нея могат да се поберат много книги, бележки и т.н. – представете си леглото отрупано с хартиени книги или тефтери с химикалки – дали би останало нещо, след като детето е наблизо;
  • Хубав екран за гледане на филми – ярки цветове, чиста картина. Удоволствие да се гледа някой филм от мен или да пусна някоя анимация на децата;
  • Управлението с пръсти много ме улеснява, особено като съм легнала и ползвам една ръка;
  • Дръжката за хващане (тя е част от калъфа) – понякога облягам джаджата на леглото и така гледам/чета, а друг път вдигам ръка перпендикулярно на леглото, използвайки дръжката;
  • Добрият звук също е предимство – преди заспиване пускам на децата детски приказки или успокояваща музика, а сутрин ги събуждам с приповдигаща музика;
  • Заключена се оказа чудесно забавление и инструмент за отвличане вниманието на децата – хем свети, хем не може да се влезе “навътре”, ако не се изрисува паролата;
  • При мен е през цялото време, т.е. командният пункт на музика, приказки и т.н. е под ръка – ако искам да намаля, да спра или да сменя нещо – не се налага да мърдам / да ставам от леглото, както би било, ако ползвам за целта лаптоп, касетофон и т.н.

SAS ще се изкаже и професионално за “Галаксито”, както си го наричам накратко, така че това е от мен. В заключение мога само да кажа, че джаджата за мами се оказа много подходящо за мен като майка и съм му благодарна за точния избор.

Share

В предишен пост обсъдихме три основни причини за root-ване на Android устройство. Нека да разгледаме още 3 основания за взимането на такова решение.

# смяна на ROM и / или инсталиране на по-актуална версия на операционната система За много потребители основната причина за root-ване на устройството е възможността да се смени ROM-a на устройството. Това има две ключови предимства. Първото е опцията да се смени модификацията на операционната система с нещо познато, с повече или с по-желани възможности. Типичен пример е CyanogenMod, който изглежда и ‘работи’ по сходен начин на различните устройства, на които може да се инсталира. Второ предимство е възможността да се актуализира версията на операционната система, дори и да няма официален update от производителя / мобилния оператор, което е честа практика, особено при устройствата от ‘нисък’ и ‘среден’ клас. На места като xda-developers могат да се намерят разнообразни версии на ROM-ове за множество модели, което позволява да се ‘вдъхне нов живот’ / актуализират тези устройства.

# Nandroid backup Съществено предимство на това да root-нете своето Android устройство – а по подразбиране и основа да започнете да го ‘човъркате’ след това – е възможността за направа на Nandroid backup. Официално Nandroid e “de-facto standard directory structure for storing Android system backups“. Тоест, това е ‘огледално копие’ на устройството ви, включително системни файлове, ROM и потребителски данни. В много отношения може да се разглежда като аналог на image-ите при ползване на PC програми за архивиране. Това позволява възстановяването на състоянието 1:1  – например след неуспешна смяна на ROM, или ако решим, че предишната версия на операционната система ни е ‘допадала’ повече.

# контрол на честотата на процесора Потенциална причина за root-ване на Android устройство е и възможността да се оптимизира използването на процесора. В миналото най-често това се правеше, за да се overclock-не  /използва процесора на по-висока от зададената от производителя честота/ с цел да се ‘забърза’ устройството. С много от сегашните процесори заслужава внимание и обратния подход – да се underclock-не /използва на по-ниска от зададената от производителя честота/. Това се прави обикновено с цел да се намали консумацията от батерията и удължи времето за ползване на устройството с едно зареждане. Разбира се, възможна е и комбинация от двата подхода – например overclock-ване за ‘интензивни’ приложения като някои игри, и underclock-ване за ‘стандартна употреба’ или при спадане на нивото на батерията под определено ниво. С програми като SetCPU оптимизирането на използването на процесора става /относително/ лесно, което позволява да се настрои по-добре устройството към нашите нужди – ако сте го root-нали ;)

Share

startpage_logo StartPage e услуга, която позволява използването на ‘търсачката’ на Google без “споделянето” на лична и идентифицираща информация. Обичайно, при използване на ‘търсачките’ на популярните големи компании като Google / Microsoft / Yahoo, при всяко търсене се събират лични данни, като например IP адреса и търсените думи. Тази лична информация се запазва, асоциира с дадения IP адрес, с конкретния браузър (най-често чрез ‘бисквитки‘), и се използва ‘по предназначение’ от фирмата, предоставяща услугата – например за показването на “по-привлекателни и уместни реклами”, както и за оценката ефективността на тези реклами. Ако желаете да избегнете подобно събиране на информация – един лесен начин е използването на търсачка като StartPage. При нея се показват резултатите от услугата за търсене на Google, но без да се споделя лична информация. По този начин получавате ‘чисти’ / ‘не-оптимизирани’ / ‘не-персонализирани’ резултати от търсенето.  Което едва ли ще ви зарадва, ако питането ви е “къде да вечеряме утре” – но и как да очаквате неперсонализиран резултат от подобно търсене ;)

Share

Google_privacyИзбрани  извадки от Декларацията за поверителност и Общите условия на Google. Условията са приложими, например когато използвате някоя от услугите на Google през браузър на компютъра си, или когато използвате своето Android устройство, и сте се регистрирали в своя профил в Google. Удебеляването на някои пасажи е от мен.

събирана от нас информация

…..
# подробности за това как използвате услугата ни, например заявките ви за търсене;

# регистрационна информация за телефония, като телефонния ви номер, номер на обаждащия се, номера за пренасочване, час и дата на обажданията, # продължителност на обажданията, данни за маршрутизиране на текстовите съобщения и типове на обажданията;

# IP адрес;

# информация за събития на ниво устройство, например сривове, дейност на системата, настройки на хардуера, тип и език на браузъра, дата и час на заявката ви и препращащ URL адрес;
…..

Как използваме събраната информация
…..Също така използваме тази информация, за да ви предлагаме персонализирано съдържание – например да ви предоставяме по-подходящи резултати от търсенето и реклами. …..

Google обработва лична информация в сървърите си в много държави по цял свят. Може да обработваме личната ви информация на сървър, който се намира извън държавата, в която живеете. …..

Информация, която споделяме
….. За външно обработване – Предоставяме лична информация на партньорите си или други доверени фирми или лица, за да я обработват вместо нас въз основа на нашите инструкции и в съответствие с Декларацията ни за поверителност и всички други подходящи мерки за поверителност и сигурност. …..

Съдържанието ви в нашите Услуги

…..Когато качите или по друг начин изпратите съдържание в Услугите ни, давате на Google (и на работещите съвместно с нас) валиден в целия свят лиценз да използваме, хостваме, съхраняваме, възпроизвеждаме, модифицираме, създаваме производни произведения (например такива в резултат от превод, адаптация или други изменения, направени от нас, за да работи съдържанието ви по-добре с Услугите ни), съобщаваме, публикуваме, представяме публично, показваме публично и разпространяваме това съдържание. …..

Нашите гаранции
…… Например не поемаме никакви ангажименти относно съдържанието в услугите, конкретната им функционалност, тяхната надеждност, достъпност или способност да отговорят на нуждите ви. …..

Което, разгледано от определена гледна точка, е в унисон с идеята “If You’re Not Paying for the Product; You’re the Product”.

Share

Определяща характеристика на PIM e P-то – персоналният аспект. Когато го разглеждаме във връзка с ползването на онлайн услуги – въпроса опира до поверителността на информацията /английския термин ‘privacy’ звучи доста по-адекватно/.

Онлайн поверителността e аспектът на нашата дейност в мрежата, отразяващ предоставянето, съхраняването и използването на личните ни данни. Тя има два основни контекста – какви лични данни желая / е необходимо да предоставя, и – какво се случва с предоставените лични данни. Първият контекст обикновено е значително по-явен за мнозинството потребители. Основните заблуждения, притеснения и последствия обикновено са свързани с втория контекст – обработката, съхранението, употребата – и злоупотребата – с предоставените лични данни. Тези въпроси са били разглеждани от десетилетия, но добиват ново значение в дигиталната среда, в която живеем или ползваме през последните години. Възможността за комбинирането на данни, които на пръв поглед не са свързани – например тези за онлайн покупка, с тези от профила ни в услуга за електронна поща – позволяват създаването на все по-персонализирана и идентифицираща ни информация при множество компании, предоставящи ни услуги. Условията за ползване на тази информация от дадената компания /ето пример/ често позволяват споделянето и с “трети страни” – в много от случаите за маркетингови цели.

В последващи постове ще разгледаме някои обичайни ситуации и примери от онлайн дейността, които показват значението на онлайн поверителността, както и начини да си я осигурим.

Share

Осигуряването на привилегирован достъп над операционната система /’root’-ването/ на даден Android модел дава значителни възможности за промяна /или подмяна/ на системни файлове и настройки. Въпреки че за мнозина потребители root-ването “звучи страшно”, с известно четене и доза кураж могат да се открият потенциалните преимущества на пълния контрол върху устройството ни. Ето три от най-значимите от тях:

# алтернативи за backup Едно от най-значимите преимущества на root-ването на дадено Android устройство е възможността за направата на цялостен backup. Множество програми, сред които се отличава Titanium backup (root), позволяват направата на архивни копия на отделни програми, на записаните в тях данни, или на “всичко” записано в устройството. Това неимоверно улеснява възстановяването на информация в случай на нежеланото и изтриване, след проблематично тестване на различни версии на дадена програма или на ново приложение, или прехвърлянето на данни от едно устройство на друго. Което осигурява много по-голямo спокойствие при ползването на устройството.

# AdFree Втора заслужаваща причина за root-ване на устройството е възможността за инсталиране на програма, блокираща показването на реклами. В множество от “безплатните” програми понастоящем, печалбата за разработчиците идва от click-ането на реклами, които се представят на потребителя, заемайки част от пространството на екрана, генерирайки трафик за показването и промяната им, и понякога отвличайки вниманието, сменяйки приложението при неволното им натискане. Използването на приложения като AdFree елиминира тези неудобства.

# премахване на bloatware Трета обичайна причина за root-ване на Android устройство е възможността за деинсталиране на нежелани / безполезни системни приложения. Най-често това са програми, специфични за мобилния оператор, от който е закупено устройството, или от производителя му. Обикновено се наричат bloatware. Доколкото много от тях са инсталирани в RОM -a на устройството, тяхното  стандартно деинсталиране е невъзможно. При root-нати устройства обаче имате пълен достъп до файловата система, съответно и възможността да премахнете и bloatware-a.

Това са три от основните причини да root-вам своите Android джаджи. В следващ пост ще бъдат разгледани и по-не тривиални причини като смяна на ROM , increase of internal storage или nandroid backups.

Share

Облеклата на ScottVest – и най-вече техните жилетки & якета – са любими дрехи и чудесна екипировка за gadget-ентусиастите. Тяхната най-отбележителна характеристика е изобилието от джобове, позволяващи носенето на принадлежности с различна големина – от стотинки, ключове и писалки; през смартфони и камери; до бутилка за вода, таблет и e-reader. Втората им особеност е възможността за ‘скриване’ и подреждане на кабели – например на handsfree или на слушалки. В резултат ScottVest жилетката позволява достъпност и по-лесна организация на ежедневно ползвани принадлежности като gadgets, ключове, документи, кеш и аксесоари.

Например, понастоящем в джобовете на ползваната от мен ежедневно жилетка обичайно има:
# два смартфона;
# 3.5 мм & 2.5 мм handsfree / слушалки;
# молив & писалка;
# фотоапарат;
# резервна батерия за фотоапарата;
# слънчеви очила & кърпичка за почистване на слънчеви очила;
# шапка за слънце;
# ключове;
# хартиени и дезинфекциращи кърпички;
# свободни джобове :)

Когато пътуваме, към гореизброеното се добавят и:
# паспорт;
# самолетни билети;
# копия от резервации;
# e-reader;
# видеокамера;
# бутилка с вода.

И когато минавам през security проверки по летищата, в джобовете се добавят и:
# портфейл;
# стотинки;
# ключодържател / още ключове.

Всичко това в дреха, която се носи по-лесно от раница, прави нещата в нея много по-достъпни, изглежда стилно, и се слага и сваля за секунди.

Повече за продуктите на ScottVest можете да намерите на сайта на компанията.

Share

Наскоро ми попадна един порядъчно “древен” лаптоп с оригинален WindowsXP home edition. След многото /позабравени/ оптимизации се наложи да дефинирам права на отделни потребители върху някои от папките. Това стандартно (в WinXP / 7 Pro) става след като се размаркира ‘use simple file sharing’ в ‘tools -> folder options -> view -> advanced settings’ .Обяснимо /донякъде – като не-Pro edition/ тази опция липсва в WinXP home. Възможно ли е тогава например да спрем достъпа на някои user-и до дадена директория, без използване на допълнителни програми? Да – ако дяла, на който се намира директорията е форматиран в NTFS, и ако не ви е страх от safe mode ;) След рестартиране в safe mode при натискане на десен бутон на мишката върху дадената папка се появява и познатия още от Windows 2000 tab ‘security‘. Оттам – аналогично на процеса при WinXP pro – имате възможност да дефинирате права за потребители или групи, които се запазват и след стартиране в ‘нормален’ режим. Благодарим на Microsoft за предизвикателството – и успешно ползване на security settings и под WinXP home.

Share

В представянето си на конференцията TED през 2003, Jeff Hawkins говори за голямата си страст  – невронауката и за това как тя ще промени света на технологиите. Той разглежда мозъка като многоизмерна матрична система за съхранение на данните, която ни позволява да правим предвиждания на база предишен опит. В резултат, интелигентността  се изразява във възможностите за тези предвиждания. Създателят на Palm PDA и Treo смартфоните разказва за важността да имаме теория за това как работи мозъка и за своите начални изследвания и опити за създаване на такава теория.

Приятно гледане!

Share