Archive for the ‘Palm’ Category

Една от спецификите на системата за управление  на времето, която прилагам, е използването на ‘плаващи’ /floating/ събития.

floating_events‘Плаващите’ събития съчетават определени характеристики на ‘стандартни’ календарно събитие и задача. Подобно на календарните събития плаващите събития могат да имат начален час и продължителност, както и аларма, и могат да бъдат планирани за бъдеща дата. Съответно, като календарно събитие, при синхронизиране са видими в календарния график – например в Google calendar, Palm Desktop или Outlook. За разлика от обичайните events обаче, те не са ‘приковани’ към конкретния ден, за който са вписани.  Те имат /подобно на задачите/ статус ‘завършени или не’ и, ако не бъдат маркирани като ‘завършени’, автоматично преминават към следващ ден. Тоест, аналогично на задачите, те са видими в интегрирания график и след деня, в който са били поставени първоначално. За разлика от задачите, обаче, те нямат крайна дата, и съответно не се визуализират като ‘неща, чиито срок да бъдат завършени е отминал’. И по този начин не създават усещане за недовършена работа.

Floating events са една от отличителните характеристики на продуктите на Pimlico software – например DateBk /PalmOS/ или PimliCal /Win32 към момента, вероятно скоро достъпен и мултиплатформено/. Понастоящем ги използва, за три основни типа дейности:
# бърза връзка от календара към проекти. Доколкото и според GtD  проектите следва да са отделно от календара, стремежът е в графика за деня да се виждат само следващи задачи /действие по GtD/. Но, ако човек иска да има бърз достъп до съответния проект – например за да добави следващи задачи или референтни записи – използването на ‘плаващи’ събития позволява бързо достигане до цялостната структура на проекта.
# референтни записи, нужни няколко дни – плаващите събития са отлично средство и като референтна информация, която е необходима в продължение на няколко дни. Пример за такива са номера и данни за поръчки, които се проследяват по телефон; адреси и данни на места, в които отсядаме; или резултати от изследвания / тестове, които се акумулират за повече от един ден. Към тази категория се отнася и въвеждането на седмичен журнал /daily journal floating event, който маркирам като completed всяка неделя/, като разбира се продължителността му може да варира, в зависимост от конкретните нужди.
# действия, които могат да се извършат само в определен час, но нямат крайна дата за изпълнението им. Това са най-често използваните от мен ‘плаващи’ събития. Типични примери са прочитането на дадена статия, посещението на конкретен магазин на път от / за някъде или действия по поддържането на дома.

Като заключение – ‘плаващите’ събития позволяат съчетаване на някои от най-полезните характеристики на календарните събития и задачите.

Share

isiloiSilo е мултиплатформена програма за четене на електронни книги и документи. Тя има две значими преимущества спрямо мнозинството подобни програми:

# поддръжка на несравнимо разнообразие от мобилни платформи, включително Palm OS, Microsoft Windows Mobile Smartphone § Pocket PC § Windows CE Handheld , BlackBerry § BlackBerry Touch, Symbian /S60 3rd Edition, Series 60, UIQ 3, UIQ, Series 80/, iPhone/iPod touch и Android. Ако добавят поддръжка и на Maemo / MeeGo биха покрили всички актуални платформи (iSilo за WebOS е достъпно през Classic). Голямото преимущество на това разнообразие е, че веднъж създаден документ може да се чете на почти всяко мобилно устройство, както и на desktop PC / Mac. Разбира се, възниква въпроса с какво това е преимущество спрямо един стандартен текстов файл /.txt/, който също ще може да се отвори на практически всяка мобилна платформа. Отговорът е във второто значим преимущество –

# възможност за създаване на документи с хипер-връзки, снимки / таблици, запазване на форматирането и с високо ниво на компресия. Типичен пример е възможността произволна html страница да бъде конвертирана за четене в iSilo, като се проследят връзките до определено ниво и се запази начина, по който изглежда. Например статия от Wikipedia може да бъде превърната в isilo документ, като избрани връзки се ‘проследяват’ и страниците, към които водят, също се включват в документа. По този начин произволно голям обем съдържание може да бъде достъпен навсякъде, дори и когато няма онлайн свързаност. При това със запазване на форматирането и таблиците и графиките в документа. Допълнителен плюс е безпроблемната работа с кирилица без допълнителни настройки.

Програмата е shareware и има цена от 19.99 $. След евентуалното изтичане на 30 дневния пробен период има ограничаване на някои функции, най-важната от които е възможността да се проследяват връзки. Допълнителна информация можете да намерите на сайта на разработчика тук.

Share

При покупка на ново мобилно устройство, което ще се използва ежедневно и ще бъде ‘винаги’ с нас, често се налага избор на аксесоари, които да подпомогнат оптималната му употреба. За мен обичайни задължителни три допълнения за всеки PDA / smartphone са:

screen_protector# screen protector /защитно фолио за екрана/ – за мнозинството устройства, особено тези, които са pen-based input, това е нещото, което гарантира запазването на екрана и особено на областта за писане. Представлява тънко, прозрачно фолио, което предпазва екрана от надраскване, и което може да се смени при износване. При много модели то увеличава усета за ‘грапавост’ и улеснява текстовъвеждането. Също така, може да намалява рефлективността на екрана, и съответно да подобри читаемостта. Като цяло, ако устройството има stylus – screen protector-a е аксесоар N1. Фолиото може да бъде фабрично оформено за конкретния модел, или ‘универсално’, което се изрязва спрямо размерите на съответния екран. В последните години на пазара се предлагат модели от все повече фирми, но аз продължавам да ползвам вече над 7 години основно моделите на Brando.

hostler # hostler / case – приспособление, което позволява по-удобното, сигурно и ‘наръки’ носене на device-a. Може да се разглежда като ‘калъф’ или ‘държач’. В базовия вариант има две основни функции. От една страна служи за защита на устройството – от надраскване /например при носене в джоб със стотинки и ключове/, от изпускане или от протъркване. От друга – позволява носенето на устройството на място, където ще бъде винаги ‘под ръка’ и удобно да се достигне. Най-често това е на колана. В разширените варианти калъфите могат да имат приспособления за държане на допълнителни SIM-карти, карти за разширяване на паметта, писалка за въвеждане върху екрана на устройството /stylus/, etc. Отново могат да бъдат конкретно за даден модел /както са hostler-ите/ или универсални и дори приспособени от друг тип техника /например – фотоапарат/. Отличен онлайн магазин с разнообразие от модели за специфични устройства е Seidio.

retractable_cables# retractable sync-charge кабел – сгъваем кабел, който позволява едновременното зареждане и синхронизиране на дадено устройство. Основните преимущества на този тип кабели, са компактният размер, относително по-ниската цена в сравнение с proprietary моделите и възможността /в някои случаи, например за multiconnector на Palm моделите/ да заместват два кабела – за зареждане, и за синхронизиране. Ако се използват за зареждане могат да се включат в произволен /захранен/ USB порт, или в AC-към-USB адаптор. Ако се използва основно за синхронизиране – има модели със специален бутон за начало на синхронизацията. Във всички случаи компактният размер позволява по-лесното носене, включително и на няколко модела кабели – както специфични за даден производител, така и по-универсални /главно miniUSB и microUSB/. Отново предпочитана и доказана с годините фирма за retractable sync-charge кабели е Brando.

Това са три практически задължителни аксесоара за мен. Кои са ‘задължителните’ или любими аксесоари за вас?

Share

diddlebug-logo

DiddleBug е една от любимите ми /и незаменими/ програми за Palm OS. Тя е еталонът ми за ‘електронна хартия’.

Сред основните функции, които предоставя, за мен най-ползвани са:
# въвеждане на информация и ръкописно, и с клавиатура / Graffiti

diddlebug_1

# възможност за поставяне на аларма към дадена бележка. При това приятно лесно – с натискане на alarm / countdown лентата в долната част на екрана се явява диалог с избор на често срещани интервали от време.

diddlebug_alarm1

С провлачване надясно по alarm-лентата се активира прозорец, в който може детайлно да се определят деня, часа, повторението и сигнала на алармата. Възможно е и активирането на брояч /countdown timer/.

diddlebug_alarm_dialog diddlebug_alarm_dialog2

# експорт на информацията към вградените приложения /календар, контакти, etc/ и редица допълнителни програми /например DateBk, Bonsai, HandBase, etc/.
diddlebug_export

# възможност за бързо поставяне на датата и часа на създаване на бележката с провлачване от alarm-лентата към основния екран.

Възможно е и бележките, направени с DiddleBug, да бъдат пратени по e-mail / чрез bluetooth или beam-нати през infrared, както и да бъдат експортнати на десктоп компютъра, например с програма като WindleBug.

Като недостатъци на програмата мога да отбележа:
# практически спряното развитие на проекта, далеч преди официалното ‘пенсиониране’ на PalmOS. Въпреки че проектът е free и open-source, от години липсват актуализации или добавяне на нова функционалност към програмата;
# липсата на поддръжка на пълноекранната резолюция на устройства с virtual graffiti area – например Tungsten T и Х сериите, любимата ми Handera 330, Sony Clie NR / NV / TH моделите;
# невъзможност за създаване на ‘дълги’, ‘scrollable’ бележки /тоест бележки, чиято дължина да е по-голяма от един екран/. Това, в съчетание с горната точка, прави невъзможно създаването на дълги единични бележки.

По тези причини типични случаи на употреба на DiddleBug от мен са:
# Бързото ‘надраскване’ на дадена кратка информация /например идея, телефонен номер, задача/ в DiddleBug. Това е съчетано със сигурността, че тази информация ще бъде навсякъде с мен /доколкото Palm-a или Treo-то са обичайно максимум ‘на една ръка разстояние’/. Това включва и бързото ‘нахвърляне’ на множество идеи или задачи – например при оглед какво има да се променя в дадено помещение, при месечния преглед на сферите на влияние, или записки от срещи. В някои от тези случаи на множество записки за въвеждане съчетавам използването на DiddleBug с гласови бележки.
# създаването на напомняща бележка, която няма да бъде въвеждана в календара / списъка със задачи. За напомняне поставям аларма – или след определен интервал, или в определен час и ден. Например ‘изключи пералнята’ или ‘вземи визитки’.
# директно преразпределение на ръкописната информация /например към календара или списъка със задачи/ и детайлно описване при осигуряване на достатъчно време – например при пътуване с обществен превоз, или ‘излежаване’ сред природата.
# поддържане на архив от стари ‘драсканици’ – например от деца.

Тази отлична синтеза на много от преимуществата и на хартията /възможност за ръкописно въвеждане, ‘надраскване’ или рисуване и създаване на схеми и диаграми/ и на електронните носители на информация /възможности за архивиране, търсене, мултиплициране и препращане/ правят DiddleBug незаменима в ежедневната работа и лесно, и носещо удоволствие средство за въвеждане на бележки.

Можете да изтеглите DiddleBug от официалния сайт на програмата.

Share

pimPIM /personal information management, управление на личната информация/ е понятие, което обхваща начините ни на работа с различните видове пряко касаеща ни или важна за нас информация. Обикновено това включва процесите на събиране, съхраняване, организация и извличане на информация. Важно е да се разграничи, че фокуса тук е върху личната, тоест важната за нас информация. Това отграничава PIM от процеси като работа с обща информация като новини, филми, непрофесионални литература и браузване, etc. Понастоящем PIM обикновено се разглежда във връзка с използването на електронни средства, при все че мнозинството принципи са аналогични и при използването на хартия /някои от преимуществата на хартиените и електронни носители на информация бяха разгледани в този пост/.

Личната информация обикновено включва някои от следните типове данни:
# календар, включително фиксирани във времето срещи и ангажименти и събития като годишнини, рождени дни и т.н.;
# адресна книга / списък с контакти, включително детайлна информация като имена, служебни позиции, начини за връзка и т.н.;
# списъци, включително списъци със задачи;
# финансова информация;
# здравна информация;
# управление на проекти;
# бележки, включително и под формата на дневник;
# електронна кореспонденция, включително електронна поща, instant messaging, RSS feeds и т.н.;
# информация за налични архиви  и съдържанието им.

В последващи постове ще разгледаме някои от начините за работа  с тези видове данни и най-вече какъв тип програми позволяват по-ефективното им управление.

Share

smartphonesВ заключение – кои са характеристиките, които конкретно бих търсил, ако сега избирам смартфон за мен. Нека да ги разгледаме спрямо категориите от предишните три поста:

поддържани формати: Директна поддръжка на .txt, .rtf, .doc, .pdf, .xls, .mp3, .jpg, .gif.  Доколкото по изключение ползвам мобилно устройство за видео-възпроизвеждане, не очаквам поддръжка на конкретни видео-формати.

възможност за инсталиране на допълнителни приложения: Основните категории 3rd party приложения, които разглеждам, са PIM managers, document readers и system utilities. От по-специфичните програми – предпочитам поддръжка на isilo, plucker и  e-reader .pdb, както и RepliGo .rgo, доколкото имам множество документи преобразувани в тях. Задължително е да има вариант за инсталиране и локално /тоест не само през market-a за съответната платформа/, за предпочитане и директно от expansion картата.

възможности за осигуряване на свързаност: Това обикновено е решаващата област, доколкото в другите две категории към момента изискванията обикновено са изпълнени на необходимото ниво. От стандартите за безжична връзка е задължително да се поддържат wi-fi, поне един от 3G стандартите, и bluetooth. Все още ценен за мен, макар и все по-рядко наличен като интерфейс, е IrDA. От протоколите е от определящо значение поддръжката на RDP, VPN /включително и PPTP и L2TP/, желателно е да има опция и за VNC.  Относно възможността за споделяне на данни с други устройства без да се използват безжични технологии, предпочитам наличието на mini- / micro-USB порт, и SD / microSD expansion slot. И накрая – очаквам всички /или мнозинството от тези/ характеристики в устройство,  удобно за мен и на обоснована за мен цена.

И нека smartphone-ите започнат да бъдат и wisephone-и!

Share

connectivityconnectivity / възможности за осигуряване на свързаност.  Трета основна характеристика на смартфоните, която за мнозина е водеща при насочването към такъв device, е възможността за осъществяване на свързаност. Във всички случаи това включва осъществяването на гласова-телефонна връзка и поддръжката на някои от протоколите за трансфер на данни /GPRS, EDGE, UMTS, HSPA/. Основното преимущество на тези протоколи е, че позволяват свързаност навсякъде /за някои, относително по-стари и “бавни” от тях/ или на повечето места /за относително по-новите/ с покритие на съответния телефонен оператор. Големият минус – на съответната цена. Ето защо де факто всички актуални смартфони поддържат wi-fi като начин за осъществяване на безжична свързаност при вече налично покритие. Това води до значимо намаляване на разходите при възможност за практически неограничен трафик на местата, където потребителя има права за wi-fi достъп.

Реализирането на свързаност било през мрежата на телефонния оператор, било чрез wi-fi мрежа, може /и най-често/ се ползва за достъп до online ресурси като web-съдържание, e-mail, RSS-емисии, social networking, instant messaging, VoIP, etc.  Втори аспект на тази свързаност е осъществяването на достъп до лични и / или корпоративни ресурси при наличие на съответната инфраструктура. За целта смартфона следва да поддържа някои /или всички :)/ от протоколите VPN, RDP, VNC,  SSH, вероятно и други в зависимост от конкретните нужди. Това може да бъде един от решаващите моменти при избор на устройство, доколкото за някои от платформите няма решения, поддържащи тези протоколи

Трети аспект на свързаността е възможността за споделянето и с други устройства – например лаптоп или настолен компютър.  Това най-често се осъществява по безжичен път чрез утвърдилия се като стандарт протокол bluetooth. Желателно е да има възможност за свързване по кабел, за предпочитане със стандартна спецификация като mini- или micro-USB. Освен за споделянето на интернет-свързаността /например с използването на смартфона като модем/, връзката по кабел или bluetooth  позволява и синхронизирането и обмена на данни на близки разстояния. Тоест връзката и взаимодействието на един смартфон с настолен компютър следва да може да се осъществи и ‘отдалеч’, и ‘отблизо’.

Като резюме – максималното разнообразие от начини за осигуряване на свързаност позволява на устройството в максимална степен да се изяви като смартфон.

В четвъртата и последна част на този преглед ще направим обобщение и ще синтезирам очакванията си към един съвременен смартфон.

Share

paper_palmДискусията за преимуществата на класическите хартиени и електронните бележки и записки, е непресъхващ извор на коментари и диспути. Като средство за записване на информация и запазване на идеи и двата метода имат своите силни /и възхвалявани страни/. В следващите редове ще представя своите размисли по въпроса и ще се опитам да съпоставя и оценя и двата метода.

достъпност на данните Едно от трите основни преимущества на електронните бележки IMHO. Електронните бележки  – независимо от техния обем – са винаги, когато са нужни, на PDA ми. Хартиените бележки – освен най-скорошните – обикновено не са и на една ръка разстояние. Дори и да приемем, че някой би носил винаги със себе си достатъчно голям и достатъчно на брой тефтери / бележници / папки – опираме до втори аспект на достъпността – възможността за търсене. Мнозинството устройства, които се предлагат, предоставят възможност за търсене по дата на създаване / ключови думи / думи в текста (ако има такъв ;))Трети елемент на тази достъпност е практически нулевия обем на електронните бележки. Веднъж приет device-a за създаването им – няма последващи изисквания за допълнително място / места за съхранение на бележките. Или да го представим така – 700 MB /обема на едно CD, който днес се побира в мнозинството USB flash памети с размер на пръст/ се равнява на ~10 000 страници стандартен текст. Които – на хартия – биха заели шкаф за документи с четири отделения.

сигурност на данните Второ съществено преимущество на електронните бележки е възможността за създаване на архивни копия / backup или просто копиране на данните. Това, в сравнение с хартията, повишава несравнимо сигурността на информацията и минимализира риска от нейното загубване или ‘затриване’. Автоматичните backup-и и възможността за автоматично или иницирано от нас синхронизиране на данните позволяват възстановяването на тези данни в случай на загуба на оригиналния носител. Хипотетично, хартията също може да се архивира с резервно копие – и с копиране, и със сканиране. Но – освен факта, че това отново включва използването на електронен посредник ;) – този процес е трудно до невъзможно да бъде автоматизиран.
възможност за допълнителна обработка, редакция и корекции Третото основно преимущество на електронните бележки е възможността за допълнителна обработка /например форматиране, онагледяване или допълване/, корекции и редакции със запазване на оригиналното съдържание при необходимост. Това позволява проследяване на промените във времето и запазване на оригиналите. Разбира се, хартиените бележки също могат да се редактират, но това е свързано с промяна на оригинала, а за много видове корекции би изисквало и пресъздаване на документа.

Сред другите възможни преимущества на електронните бележки са:
# възможност за синхронизиране и наличие и работа с данните на повече от едно устройство;
# по-лесна възможност за получаване на обратна връзка / второ мнение / външна редакция, отново със запазване на оригиналното съдържание;
# по-екологични;
# по-дълъг живот на носителя.

Има обаче и две големи и важни преимущества на хартията, които я правят предпочитан вариант и за бележки от огромен брой хора.
стандартизиране – хартията си е хартия вече хилядолетия. Веднъж утвърден навика за работа с нея – няма да има външни фактори, които да налагат промени. Неща като променящи се файлови формати, медии за носител, устройства за съхранение и обработка и съвместимост между тях, слабо влияят хората, предпочели хартиения вариант. Което може да направи живота по-лесен ….

надеждност vs модерност – хартията се е доказала във времето. Вече 19 столетия тя ‘върши работа’. Електронните бележки /поне като масово средство/ нямат и 19 години история. Да, те са модерни, имат редица преимущества и все повече хора ги използваме все по-интензивно. Но средството доказано във времето остава хартията.

Как може да се  подходи в тази ситуация и какво правя например аз? За мен достъпността и възможността за автоматично запазване и архивиране на електронните бележки ги правят предпочитания начин в мнозинството случаи. Едновременно с това нося и малък хартиен бележник – за онези случаи, когато насрещната страна предпочита хартията като носител, или условията не позволяват нормално ползване на PDA. Или просто търся допира с хартия и ползването на писало ……..

Тоест – както и много други неща – което, когато и както върши работа :)

Share

3rd_party-swВъзможност за инсталиране на допълнителни приложения. Възможност за създаване на допълнителни приложения. Втора ключова характеристика на смартфоните е възможността за инсталиране на допълнителни програми, което от своя страна включва наличието на средства и документация за писане на такива програми. Разнообразието и качеството на допълнителните програми в много случаи определят потенциала на дадена платформа и могат да определят избора ви на smartphone. Много от моделите, базирани на актуални платформи /iPhoneOS, Android, WinMob, Blackberry, etc/ идват с приложения, които предлагат достъп до ‘магазина за софтуер’ /market/ за съответната платформа. Това е водещ подход към момента и  има основните преимущества на леснота на достъпа до съдържание и възможност за контрол от фирмите, развиващи платформата, за потенциално ‘опасни’ приложения. Многообразието от програми в тези магазини е относителен признак за популярността на платформата и интереса, който е предизвикала в разработчиците. Относително, защото за всички тези смартфони има възможност и за отделно инсталиране на приложения. Това обикновено става или чрез осъществяване на връзка с настолния компютър, или с инсталиране от разширителна карта с памет, или чрез сваляне на съдържание от интернет. Доскоро това беше и водещия подход за разширяване функционалността на ‘умните’ устройства. Самото съдържание може да се свали от специализирани сайтове като Handango, PalmGear, PocketGear, etc, от сайта на разработчика, или от други официални и полуофициални сайтове и форуми. Предимствата на този подход са възможното избягване на генериране на трафик и по-голямата независимост и възможност за инсталиране на по-многобройни, включително и неофициални приложения.

При активно ползване на дадено устройство повече като ‘smart’, отколкото като ‘phone’, е възможно съвсем скоро да установите, че вградените приложения не удовлетворяват изцяло конкретните ви нужди. Тогава наличието на на външни алтернативни, подобрени и допълнителни програми би осигурило необходимата ви функционалност. Също така, в някои случаи утвърдените навици от ползване на дадена допълнителна програма и информацията въведена в нея могат да бъдат определящо важни при избор на следващ device. Например, ако дълги години използвате приложение за въвеждане на пароли, финансова, календарна или подобен тип лична информация, и съответното приложение няма версия или алтернатива за харесваната нова платформа, това може да затрудни или спре смяната на платформата. В тези случаи е желателно оригиналното приложение да има опции за експорт на данните – отново – в някакъв стандартен формат.

Във всички случаи за създаването на качествени допълнителни приложения е необходимо наличието на качествени средства и документация за потенциалните разработчици. Водещо значение тук имат компаниите стоящи зад дадената платформа и най-вече техните отношение и ресурси споделени с авторите на допълнителен софтуер. В резултат е възможно създаването на достатъчно и качествени приложения, които да позволят дадено устройство да разкрие пълния си потенциал като smartphone.

В третата част на този преглед ще обсъдим значението на възможностите за осъществяване на свързаност.

Share
smartphones

smartphones

Дефиницията за smartphone /смартфон/ и очакванията от един такъв се променят постоянно с нарастването на достъпността на технологиите. Редица характеристики, които преди 2 години са били типични само за високия клас или т.нар ‘умни’ телефони, в наши дни са достъпни, често и задължителни, за масовите среден и нисък клас модели. И така е поне от 10 години – спомнете си степента на проникване на цветните дисплеи, възможността за прослушване на .mp3 файлове, преди това и на полифоничните мелодии, присъствието на камера, наличието на разширителен слот за карти, etc. Ето защо, определянето на даден модел като smartphone на база на хардуерни характеристики е променливо във времето и съответно – условно. От тази гледна точка можем да разглеждаме смартфонa като модел, чиито функционалност и характеристики значително надминават средните за масовите модели към момента на представянето му на пазара.

Какво означава това по настоящем и какви изисквания /поне според мен/ следва да изпълнява един device в категорията smartphone? Ще опитам в този и последващите три поста да разгледам в детайли три отличителни характеристики на този тип устройства – поддръжка на формати, допълнителни приложения, осъществяване на свързаност. Да отбележим още сега, че конкретните изисквания вероятно ще варират от ползвател до ползвател – и формати, и типове връзки, etc. Целта е да се установят ключовите изисквания, които се прилагат при оценка на дадено устройство.

Работа с всички необходими ви / основни формати Едно ключово изискване за вашия смартфон е поддръжката на файловите формати, които обичайно бихте ползвали на него. Това включва стандартните документни /.pdf, .doc & .docx, xls, .ppt, etc/, текстови /.txt, .rtf, тук бих добавил и .html/, графични /.jpg, .bmp, .gif, etc/, аудио /.mp3, .wav, .ogg, .wma, etc/ и видео /.avi, .mpg, .mov, etc/ формати. Поддръжката може да бъде ‘native’ /тоест директна/, или да включва необходимостта от допълнително преконвертиране. Например практически всички ‘умни’ устройства на пазара днес позволяват директното възпроизвеждане на песни във формат .mp3 и веднъж ‘качена’ на телефона съответната песен може да бъде веднага прослушвана. За някои видео-файлове обаче е необходима предварителна подготовка /конвертиране/ на оригиналното съдържание, за да може да бъде и ‘чуто’ и ‘видяно’ на мобилното устройство. Типични примери за такъв тип видео-съдържание са DVD-филмите или видеото компресирано с някои по-редки или нови кодеци. В тези случаи конвертирането обикновено се извършва на настолния компютър, съдържанието се оптимизира за съответното устройство /главно за размера и резолюцията на екрана му/, което позволява, и то значително по-лесно, възпроизвеждането му на смартфона.

В зависимост от индивидуалните нужди е възможно да се търси поддръжка и на специфични формати като .dxf/.dwf/.dwg, .psd, .pmd, .odf / .odp, .sql, .mdf, etc, etc. Конкретните нужди тук са индивидуални и варират главно според програмите, с които съответния ползвател работи на настолния си компютър. Например ако сте архитект или проектант е възможно да искате да използвате AutoCad файлове на мобилното си устройство, а ако се занимавате с графичен дизайн или предпечатна подготовка – Photoshop или Illustrator формати. Възможността за ‘отваряне’ – отново или директно, или с конвертиране – на нужните ви файлове съответно може да предопредели вашия избор. И ако дадената платформа /съответно – и device/ поддържа всички или поне мнозинството необходими ви формати – тогава това наистина е смартфон за вас.

Във втората част на този преглед ще разгледам значението на допълнителните приложения за развитието на смартфоните. Дотогава – приятна работа :)

Share

capture_devicePDA-ите и смартфоните /или да ги наречем телефоните с повишена функционалност спрямо масовите на пазара ;) /в наши дни стават все по-достъпни и ползвани. В много от случаите се ползват за личен органайзер; за по-интензивна работа с електронна поща ‘на път’, синхронизиране и достъп до данни с работна машина, сървър или web-услуги; ‘работа’ в социални мрежи; etc.

Днес ще дискутирам една от по-рядко обсъжданите характеристики на смартфоните /и класическите PDA разбира се :) / – възможността да се ползват като capture device. Или inbox – за тези от нас, повлияни от GTD. Казано в резюме – възможността да се запише всяка идея, ценна мисъл, хрумка или полезна информация максимално бързо. Класическо средство за целта е парче хартия. Или бележник, тефтер, кутията от цигари, билетчето от обществен превоз. С всички преимущества и ограничения на хартията, които ще разгледаме в някой близък пост. Но – ако искаме да се минимизира вероятността тези идеи / мисли / инфо да се ‘затрият’ и предпочитаме да бъдат на device, който е почти винаги с нас – ето някои идеи как да стане това:

ръкописни бележки /handrwritten notes/. Вероятно най-големия аналог с класическата хартия. Това е възможността да се надраска нещо на екрана, и то да се запази като бележка. При класическите PDA операционни системи – Palm OS /POS/ и WIndows Mobile /WinMob/ – има най-голямо разнообразие от програми, които го позволяват. От вградените notes, през популярни допълнителни програми като PhatPad /WinMob/ и BugMe! notepad /POS/, до любимия DiddleBug за POS. Сред специфичните преимущества на тези програми е възможността да се постави аларма на конкретна бележка, опцията за директен експорт към стандартните PIM програми като calendar и tasks или desktop приложения, и възможностите за сортиране по ключови думи / дата на създаване или по категории. Накратко – най-доброто от и ‘хартиения’ и от ‘електронния’ свят.

гласови бележки /voice recordings/. Това е възможността да запишем /най-често своя/ глас и този запис да се запази и да може да бъде прослушан в произволен бъдещ момент. Особено удобно, когато само едната ръка е свободна, и когато се касае за по-голям обем информация, който не би се побрал на един лист / екран. Нещо, което бих се радвал да беше така достъпно в студентските години :) Типични представители на този тип програми са CallRec за POS и VITO audio notes за WinMob. В мнозинството от случаите направените записи ‘прочиствам накуп’, когато имам време пред компютъра. А наистина ‘големите’ записи – например от лекции – се архивират.

quick typing /бързо набиране на текст/. Тук визирам възможността да се въведе някакъв /най-често кратък/ текст. Практически всеки device на пазара има такава възможност – реализирана къде по-малко, къде по-успешно. Най-масово /и най-малко ефективно IMHO/ е използването на цифровата клавиатура на телефона /да, помня, че телефона е правен да бъде телефон ;) /. Все по-популярно решение е използването на виртуална клавиатура, когато символите са представени на екрана на устройството, и натискането в определена област води до въвеждането на определен символ. Въпреки нарастващото разпространение на този подход, особено при устройства без клавиатура, той има някои ограничения, които за мен го оставят назад спрямо ‘класическите input методи’. Такива  ограничения са например липсата на тактилност и по-трудното преминаване между латински / кирилица /служебни символи (типичен пример: “поздрави, S&S Мутафчиеви P.s.: ) Това ни връща на двата класически подхода – pen-based input и хардуерна клавиатура. Под ‘pen-based input’ се разбира използването на подобие на писалка /’stylus’/ за въвеждането на текст на екрана. Вероятно това е най-естествения подход. Същевременно, при него има най-изразена ‘крива на научаване’. Веднъж овладян обаче, бързината и леснотата му могат да се доближат до тези на стандартното писане. Най-ефективния и универсален подход IMO остава използването на хардуерна клавиатура. При добре реализираните варианти – например Treo или Blackberry сериите – за всяка буква от латинската азбука има отделен бутон. В допълнение, цифровите и функционалните клавиши, и липсващите клавиши  за символи от азбуки, различни от латинската, се въвеждат с двуклавишни комбинации или след активиране на режим за алтернативни символи, аналогичен на режима ‘главни букви’. Основното преимущество на този метод е създаването на електронен текст, който може впоследствие да бъде редактиран, копиран, трансфериран, etc. Реално при всеки от другите описани методи може да се достигне до превръщането на информацията в електронен текстов формат. С използването на quick typing просто се спестява една стъпка.

camera shots /направата на снимки/. Относително рядко използван /поне от мен/, но отличен метод за някои ситуации. Примерите включват ‘къде бе паркирана колата в този огромен гараж’, снимане телефонните номера в разлепена обява; или цените и дизайна на даден продукт в магазина. Тоест ситуации, в които описанието с думи би отнело твърде много време, и където важи принципа ‘a picture speaks a thousand worlds’.

Гореописаните методи позволяват лесно, ефективно и сигурно запазване на различна по вид информация с  възможност за по-нататъшни обработка, архивиране или препращане. Надявам се да са полезни и за вас и очаквам коментари :D

Share