Archive for the ‘retro-tech’ Category

AlphaSmart Dana /AD/ е клавиатурно устройство, създадено за текстообработка. За мен е PalmOS “пишеща машина”, която в последните месеци се утвърди като регулярно използвана джаджа. В този пост ще разкажа защо.

# създадена за текстообработка Основната характеристика на AlphaSmart Dana е възможността за въвеждане и базова обработка на големи по обем текстове. За целта устройството е снабдено с отбележително удобна и качествена клавиатура. Качество, надминаващо IMHO много клавиатури на лаптопи /особено популярните в последните години chiclet keyboards/.  Стандартни набор, големина и разположение на бутоните на  6 реда, включително един със служебни клавиши. Добре оформени бутони, достатъчна степен на потъване на клавишите и възможност за използване на множество стандартни клавиатурни комбинации, правят използването на AD за набиране на големи по обем текстове удоволствие.

# PalmOS базирана Втора отличителна характеристика на модела AlphaSmart Dana е, че използва като операционна система PalmOS. Това го направи и желания избор за подобно устройство за мен. За разлика от другите модели на AlphaSmart, Dana има touch-screen /екран, чувствителен на натиск/, поддържа Graffiti /системата на Palm за разпознаване на ръкописно въведен текст/, и екранът има вградена възможност за осветяване. Най-голямото преимущество на използването на PalmOS, обаче, е възможността за разширяване на възможностите на устройството с инсталиране на някои от хилядите програми за тази операционна система. Сред тях има алтернативни приложения за текстообработка /напр. WordSmith, TealDoc или CardTXT/; outliner-и /програми за йерархична организация на информацията/ като Bonsai;  файл-мениджъри /напр. UniCMD/; програми за backup / архивиране на информацията като BackupMan или BackupBuddyVFS; за кирилизиране /CyrHack/;  разбира се – и любимият DiddleBug :) . Това прави ползването на AD значително по-пълноценно, като разширява и дава множество възможности отвъд текстообработката.

# хардуерни специфики Имайки за основна цел възможно по-удобното намиране на текст, AlphaSmart Dana се отличава с някои хардуерни специфики, които подпомагат тази функция. Устройството има монохромен екран, с резолюция 560*160, което го прави най-голямоекранното PalmOS устройство. Отбележително /за времето си ;) /, и не толкова често срещано за PalmOS устройство, е и наличието на wi-fi модул. За съжаление, както може да се очаква за джаджа на повече от 10 години, няма поддръжка на wpa / wpa2 криптиране, което прави ползването на безжично свързване и трансфер на информация в мрежите, които ползвам, практически неприложимо. Разполага и с два SD card слота, което – за мен – позволява най-лесното трансфериране на информация към компютър / лаптоп. Дори и в ситуация, когато забравя едната SD карта в лаптопа – автоматичните backup-и се осъществяват безпроблемно към другата карта.

Накрая – да отбележим и второто огромно преимущество на AlphaSmart Dana, редом с отличната клавиатура – времето на автономна работа. Устройството работи с три AA батерии, като могат да се използват и презареждащи се батерии. Монохромният екран, не-енергоемкия процесор и рядко използваните възможности за безжично свързване /wi-fi & infrared/ позволяват ~20 часа работа без презареждане / смяна на батериите. Това, при моят начин на ползване, осигурява няколко седмици работа с едно зареждане.

Описаните характеристики – и най-вече удобната клавиатура и трудно откриваемия съпоставим battery life – правят AlphaSmart Dana предпочитан избор за продължително въвеждане на текст. За допълнителна информация и споделен опит от ползватели можете да посетите тази група във Flickr.

Share

Наскоро се сдобих с UMPC Fujitsu-Siemens P1610 като ‘наследник’ на Sagemcom Spiga-та. Основните му преимущества спрямо Spiga-та са swivel-дизайна /съответно  възможността да се използва в таблетен режим/, и по-голямата клавиатура, позволяваща не-двупръстно писане. Ето някои първоначални впечатления от времето прекарано с устройството:

компактност – с размер на екрана 8,9″ и тегло <1.2 кг, устройството е достатъчно компактно, за да се носи в /голям ;) / вътрешен джоб. /Да отбележа, че и Spiga-та, и P1610 не се ползват ежедневно, а най-често при пътуване/. С масовото навлизане на таблети със сходни и по-големи размери се увеличават и аксесоарите за пренасяне на устройства с такава големина – например калъфи или чанти.  За отбелязване е, че подобно на мнозинството UMPC-та, при все компактните си размери, FSC P1610 има хардуерна клавиатура, която /за разлика от тази на Spiga-та/ е със стандартен набор клавиши и несравнимо по-пълнофункционална.

многообразни опции за свързаност – в допълнение на наличните и при Spiga-та bluetooth и  wi-fi, FSC P1610 има и 2 стандартни USB порта, слотове за SD и PCMCIA карти, 3.5 mm аудио-изход, modem, LAN и d-sub VGA конектори. Отлични и универсални възможности за осъществяване на свързаност и добавяне на функционалност.

адекватно “мощен” – за типичната употреба на UMPC за мен (OneNote, браузър & Skype & remote desktop / navigation) – P1610 се държи напълно адекватно, без забавяне или “накъсване” при работа. Това са наблюденията ми и с WinXP, и с Win8 consumer preview, и с Win7. Както с мнозинството устройства с подобни  размери – забавянето би дошло от липсата на trackpad / мишка или физически по-малки от стандартните размери на клавиатурата и екрана.

резистивен екран
– наличието на резистивен екран за мен е определено преимущество, доколкото позволява използването на произволен stylus (от вградения / доста ‘евтинеещ’/, през тези на някои от другите използвани устройства /като Treo 680/, до “глезотията”  Fisher Stylus Pen) или нокът. В съчетание с OneNote / inking в Microsoft Office – работата в таблетен режим с ръкописни бележки е удоволствие.

неудобства – Р1610 има и някои неудобства. Част от тях бяха очаквани – най-вече липсата на touchpad /която за мен не се компенсира от наличния “stick point”/ или отсъствието на вградена видео-камера. В сравнение със Spiga-та липсва и слот за SIM карта / 3G свързаност. Други, макар и преодолими, са неудобства, свързани с опити за ‘оптимизация’ на устройството, като невъзможността за ротиране на екрана в режим secondary landscape без ‘игра’ с регистрите. Като цяло, обаче, преимуществата и функционалността на P1610 го превръщат в предпочитания Windows-базиран device за ползване в движение.

Share

В този увлекателен пост за историята на софтуерните платформи, Michael Mace разказва за първия компютър за бизнес употреба – LEO. Отново с 4К памет /с тегло половин тон ; ) /, и заемащ площ от 500 кв. м. – LEO е позволил оптимиизиране на дейности, отнемали 8 минути, до 1.5 секунди.

……. When the people at Lyons first heard about these new computer thingies, they wanted one immediately to help run the business. But there wasn’t any way to buy one. So they donated $5,000 (about $50k today) to Cambridge University to create a modified version of a computer that Cambridge had been working on.

The result was called LEO (Lyons Electronic Computer), and when it started regular operations on November 17, 1951, it was the world’s first business computer. It occupied 5,000 square feet of floor space (about 500 square meters), and its 4k memory unit weighed half a ton because it was full of mercury. LEO’s lead programmer was David Caminer, who is generally credited as either the world’s first business software programmer or the first systems analyst. LEO’s software let it handle — guess what — the same sorts of tasks we handle on business computers today: payroll, inventory, financials, and so on. It cut the time to calculate one employee’s wages from eight minutes to 1.5 seconds. …………

Технология, изпълнила своята роля, и променила бизнеса.

Първият бизнес компютър
Share

В предишен пост разгледах положителните си впечатления от Nokia N900 като “мобилно устройство за онлайн достъп и комуникация”. Днес ще споделя и по-важните ограничения и недостатъци за мен. Ще очаквам и ще се радвам на препоръки за преодоляването им.

Nokia_N900_e-mail# ограничения на e-mail клиента Основен недостатък на N900, абсолютно неприемлив за устройство от такъв клас, са ограниченията на e-mail клиента. Първото от тях е липсата на възможност за маркиране на всички съобщения като прочетени /’mark all as read’/. Представете си как конфигурирате account, изтегляте намиращата се на сървъра кореспонденция, и се озовавате с няколко десетки / стотин писма, които се приемат като ‘непрочетени’ от вградения клиент на вашата “невероятна” джаджа. Изненада – не се открива начин да ги маркирате като ‘прочетени’. Ако очаквате опция в менюто, при ‘натискане-и-задържане’ на дадената папка, или след shift+click – продължавайте да очаквате. Освен ако не минете едно-по-едно през всички съобщения – изглежда няма начин непрочетените съобщения да бъдат сведени до нула. Използването на алтернативен e-mail клиент, който има тази функция /Claws вероятно е първи избор в мнозинството случаи/ би ни лишило от възможността да виждаме новите непрочетени писма на home-екрана.

Втора недомислица, конкретно за POP account-ите, е невъзможността за изтриване на индивидуални съобщения от сървъра, когато бъдат изтрити от устройството. Това е била стандартна характеристика на всяка програма за работа с електронна поща, която съм ползвал, включително тези за мобилни джаджи. Ако имате account-и, които позволяват POP-достъп, но не поддържат IMAP /аз използвам над 10 години два подобни – и като всеки дъъълго ползван e-mail адрес – получават порядъчно количество спам/ това означава, че всяко съобщение, което искате да бъде изтрито – ще бъде delete-вано поне два пъти – на N900, и от друг компютър / през web-интерфейс. Ако получавате достатъчно много нежелани писма или нотификации – това може да е наистина досадно.

Още две – по-разбираеми – ограничения на e-mail функционалността на N900, са невъзможността за конфигуриране на повече от един Mail for Exchange account и невъзможността в widget-a на home-екрана да показва писма от повече от три account-a. Първото може да бъде затруднение при наличие например на служебен и gmail адрес, проверявани през EAS протокол, или при работа с два gmail account-а през EAS. Второто е оправдано във връзка с тенденцията устройството да се ползва основно в пейзажен /landscape/ режим, но би било чудесно, ако имаше възможност за поставяне на повече от един e-mail widget.

# липса на възможност за автоматичен backup Второ ограничение, за което и до момента не мога да намеря решение, е възможността за цялостен, автоматичен backup. Вграденото приложение за backup не позволява автоматизиране, и архивира само някои от базите данни на вградените програми и списък на инсталираните приложения – без въведените в тях данни. С използването на rsync изглежда е възможно да се направи цялостен Backup, но интересно дали би могло да се автоматизира….

# OVI maps Неоправдано ограничение на N900 за мен е и, че по подразбиране не използва картите, които са де факто стандарт за моделите на Nokia в последните години, както и липсата на някои елементарни функции в Maps приложението. Официално достъпните карти са относително по-бедни на информация и изглежда се актуализират по-рядко. В самото приложение липсват базови възможности като добавяне / управление на POI /”интересни точки”/ или запазване на маршрут. Тоест като цяло навигацията на N900 отстъпва на мнозинството актуални Symbian модели на Nokia в средния и висок клас.

Посочените ограничения в този пост за мен се компенсират изцяло от отличителни характеристики като conversations и skype интеграцията, и в известна степен дори показват какъв потенциал имаше платформата. И въпреки тях, Nokia N900 вероятно ще остане като ежедневно използвано устройство поне за няколко месеца.

Share

Тази седмица, след  продължително обмисляне на ‘правилния междинен device, преди high-end IceCream Android модел’, се реших да избера Nokia N900. Този модел има много от важните за мен характеристики на Е71 – Skype клиент, хардуерна клавиатура, отлични възможности за споделяне на свързаност, FM радио, към които се добавят липсващите ми на Е71 touch-екран и ReadItLater клиент, както и някои ‘екстри’ като възможност за работа със stylus, FM transmitter и PalmOS емулатор. Ето някои от първоначалните ми впечатления от устройството и платформата, като съм се старал /за момента ;) / да минимизирам сравненията с други модели.

Започвам с положителните впечатления:
# skype интеграция N900 понастоящем продължава да бъде смартфона с най-цялостна Skype интеграция. Дотолкова, че Skype не е отделно приложение, а част от firmware-a на устройството. В резултат, след като въведете вашите потребителско име и парола, всичките ви Skype контакти се включват в адресната книга. И, ако не е станало автоматично, можете да обедините информацията за skype контакт с конкретен запис от адресната книга. Например, ако в списъка с контакти имате запис ‘Иван Петров’, за когото сте въвели стационарен и мобилен телефон, адрес и е-mail, и чийто skype account е john_p_bg – можете да merge-нете /обедините/ двата записа. Това води до второ уникално преимущество на N900
# conversations Conversations /”разговори”/ при N900 е приложение, което интегрира съобщенията от различни IM услуги – например skype, Gtalk, Facebook, Yahoo, ICQ, MSN, Jabber и т.н, включително и SMS. По този начин историята на комуникацията с дадения човек през съответните канали е достъпна на едно място. Изключително удобно и, надявам се, скоро достъпно и за други платформи ;)
# FM on bluetooth Характеристика, която за първи път откривам в мобилно устройство, е възможността за слушане на FM радио през bluetooth слушалки. За човек, който предпочита ‘доброто старо радио’ като форма за забавление докато шофира, и едновременни с това ползва за основен телефон модел, който няма вградено радио – това е истинско удобство и ценна екстра.
# хардуерна клавиатура Хардурената клавиатура на N900 за мен e неочаквано удобна, с отлични тактилност и ‘потъване’ на клавишите, както и достатъчно отстояние между бутоните – в степен да позволява въвеждане на текст без непрекъснатото й гледане. В сравнение с последното устройство с плъзгаща странично клавиатура, което ползвах – Motorola Milestone – усещането е за значително по-лесно, бързо и приятно въвеждане на текст. Поздравления на Nokia за запазване на добрите традиции от N810.
# stylus-based input Характеристиката, която в голяма степен предопредели избора на N900 за мобилно устройство за онлайн достъп и комуникация и втори телефон, бе възможността за въвеждане на информация със stylus. Освен възможността за улеснена работа с неоптимизирани за таблет приложения /напр. Claws mail/, има и няколко програми за въвеждане и ръкописно на текст, сред които се отличават Xournal и PenPen. Възможността за експорт като pdf или png прави споделянето на информацията безпроблемно.

В следващ пост ще разгледам и някои от затрудненията и ограниченията с N900.

Share

Преди лятото на 2010 взех решението да сменя Nokia E71 като мобилно устройство за онлайн достъп и комуникация и втори телефон с Motorola Milestone /MM/. Началните ми впечатления след смяната са описани в тази тема на форума all4android. Почти година по-късно реших отново да се  върна към Е71, изчаквайки появяването на следващия ‘наистина изкушаващ’ модел с Android OS. Последващите разсъждения са съпоставка само и конкретно на Nokia E71 c Motorola Milestone 1. Това категорично не е съпоставка на Symbian и Android OS. Напълно разбирам, че има редица модели, които превъзмогват някои от описаните недостатъци на MM-a – но нито един, който да преодолява всички. Дори и заради изискването следващия high-end Android OS модел да е с поне версия 3.1 на операционната система ;)

Ето и основните причини да ‘пенсионирам’ Milestone-a, и да се върна отново към Е71:
# издръжливост на батерията – основен недостатък на ММ-а /и на практически всички други Андроид модели, за които имам наблюдения/ е неприемливо краткия живот на батерията. При типичното за мен натоварване – минимално телефонни разговори, непрекъснато включен /но не ‘изстискван’/ wi-fi или data-connection, 30-60 мин браузване / e-mail & RSS-reading /, автоматична проверка на ел. поща през два часа от 07.00 – 23.00, 30-60 мин music playback /при шофиране/ – ММ-а реално не изкарва един работен ден без необходимост от зареждане. Да не говорим за денонощие… Е71 – като съпоставка – регулярно изкарва два, иначе казано – едно денонощие + един ден. Голям + за Е71.
# възможности за споделяне на свързаността – втора съществена причина за предпочитането на Е71 е значително улесненото осъществяване на свързаност с други устройства, най-вече през bluetooth. Предпочитанието за BT-връзка, а не wi-fi hotspot функционалността, се определя както от значително по-малкото натоварване на батерията, така и от факта, че някои от ползваните от мен устройства /Palm, anyone ;) / нямат wi-fi. Наличието и на infrared е допълнителен + за Е71. И – ако се ползва един data plan, споделян от няколко устройства – наличието на всички стандартни опции за споделянето му при Е71 значително увеличава практичността му.
# FM радио – характеристика, която ежедневно ми липсваше с ММ-а, беше наличието на FM радио. Редом с по-добрия живот на батерията и ‘читавия’ bluetooth, възможността за слушане на любимите радиостанции /без генериране на data-трафик/, беше третия фактор за ‘завръщането’ към Е71.
# build-quality – въпреки че и двата модела бяха ‘върхови’ за времето си, усещането за стабилност и качество за мен е значително по-голямо с Е71. Доминирането на металните елементи, по-добре оформените клавиши, както и липсата на ‘златисти акценти’, са три от факторите, определящи това усещане.
# леснота на управление – E71 е с предпочитания от мен дизайн – моноблок с  фронтално разположена хардуерна клавиатура. Този дизайн е оптимален за бързо въвеждане на текст, улеснен достъп до приложения и функции и по-голяма стабилност при дългосрочно ползване. Наличието на програмируеми, мултифункционални, хардуерни бутони позволява стартирането на множество приложения или промяната на дадена функция буквално с едно натискане на клавиш. Като добавим наличието на hot-swap expansion card при E71 и леснотата за управление на музикалния плеър с жично handsfree – Milestone-a има своята по-лесна за управление алтернатива.

Какво следва? Е71 върши отлична работа за онлайн достъп и комуникация и вероятно няколко месеца отново ще бъде ежедневно ползван device. Едновременно с това, липсата на PPTP / L2TP compatible VPN клиент, ReadItLater клиент и най-вече – продължаващия бурен растеж на Android OS и разнообразието от допълнителни програми на моменти правят изкушението Android силно. Доколкото тази календарна година едва ли ще видим на пазара high-end модел с OS 3.1, е вероятно да дам шанс на low- / mid-range Android телефон с Treo / Е71-подобен дизайн и вградено FM-радио – например Huawei Boulder / Orange Barcelona – ако батерията издържа два дни реално ползване. Дотогава – ‘класиката’ е Е71 :)

Share

Използването на пълнофункционални програми за управление на личната информация (като PimliCal / DateBk, PocketInformant, Resco IDguard, Natara products, etc.), дава възможност за интегрирането на икони в нашата система за PIM. Иконите са графични изображения с малък размер, които се асоциират с и визуализират до даден запис. Най-често са колекции от предварително подбрани графики – например за различни активности, места, хобита, храни, служебни символи, фирмени знаци и т.н. С някои приложения – например IconManager за PalmOS  – е възможно и създаването на собствени икони.

Използването на икони в програма за PIM има редица преимущества, сред които най-важните са:

# индивидуализиране – иконите позволяват по-лесно  разграничаване на записи от една и съща категория. Например, ако в програмата за управление на финансите имаме категория ‘храна’, с използването на икони можем да диференцираме записи като ‘зеленчуци’ / ‘плодове’ / ‘меса’ / ‘напитки’ и т.н. В програмата за управление на проектите е възможно да назначим икона към дадена задача в зависимост от мястото, където следва да бъде извършена, или човека, отговорен за нейното изпълнение. По този начин можем да индивидуализираме отделните записи.

# визуално ориентиране – второ съществено преимущество на използването на икони е визуализирането на информацията, когато на относително малка площ следва да се представят сравнително голям обем данни. Типичен пример е разглеждането на многоседмичен / месечен график на екрана на мобилно устройство. Ако се използва текстово представяне на информацията, вероятно ще бъде или с твърде малък шрифт, или без възможност да се визуализират всички записи. Използването на икони позволява представянето на повече събития на същата площ и улеснява ориентирането сред изобилието от информация.

# филтриране – третото основно преимущество на използване на икони е възможността за филтриране на информацията. Отново в програмата за управление на календарната информация, това позволява отделянето на всички събития, на които е зададена съответната икона, независимо от категорията / времевия период, в които се намират. Такива събития могат да бъдат свързани например с дадена активност, с определено място, или с конкретен клиент. Аналогично, в приложението за съхранение на поверителна информация – можем да разграничим записите в категорията ‘финансови’ на банкови сметки / дебитни & кредитни карти / web-logins и др. Това улеснява намирането на информация и последващата и оценка.

Посочените преимущества и примери показват ползите от използването на икони в система за PIM. Надявам се да бъдат от полза и за вас!

Share

В предишен пост бяха разгледани първоначалните ми впечатления от UMPC Sagemcom Spiga. Портативното устройство  позволява използването на някои програми и функции, типични за настолен компютър, с джаджа с джобни размери. Нека разгледаме и възможни основни оптимизации, осигуряващи по-голямата и функционалност.

# активиране на RemoteDesktop Първоначалното конфигуриране и настройване на UMPC-то би било значително по-лесно, ако се извършва с пълнофункционални клавиатура и мишка. За целта могат да се използват допълнителни програми като VNC-приложение, TeamViewer, LogMeIn и т.н., но най-лесно и достъпно от произволен компютър с  WindowsXP /и последващи версии/, би било използването на Remote Desktop /RD/. Spiga-та, обаче, стандартно е с инсталиран WinXP home, който не включва поддръжка на RD-протокола за приемане на терминални сесии. Ето защо, ако искате да имате RD-достъп до устройството, можете да използвате описаната тук процедура, при която Windows-а се “превръща” в WinXP pro и се инсталира RD протокола. В резултат можете да наблюдавате / достъпвате / ползвате Spiga-та от практически всеки компютър с Windows и със споделен мрежов достъп.

# увеличаване IconSize & dpi Физически малкият екран на UMPC-то /4,8″/, съчетан с относително високата стандартна резолюция /1024*600/, правят иконите и надписите на менютата твърде малки, съответно и трудни за избиране с пръст или stylus. За да се уголемят надписите и иконите на системно ниво, можете да увеличите размера на шрифта в използваната тема /desktop -> properties -> appearance -> Font size -> Large Fonts /, и – ако все още иконите са ‘малки’ – и техния размер /desktop -> properties -> appearance -> effects -> Use large icons /. Също така, отново на системно ниво, можете да повлияете размера на текста и изображенията с увеличаване на стойността на DPI /dots-per-inch/ в desktop -> properties -> settings -> advanced -> general -> избор в падащото меню ‘DPI setting’ . По-този начин значително се улеснява избора на дадена икона или команда из менютата, особено при работа с пръсти.

# пренастройване на клавиши Основен недостатък на 56-клавишната клавиатура на Spiga-та е липсата на някои бутони и най-вече на ‘application’ /’menu’/ клавиш. В съчетание с липсата на pointing device, това затруднява активирането и избирането на редица команди. Едновременно с това, вляво от space-bar-a е наличен ‘home’-клавиш, който стандартно е назначен да стартира Internet Explorer. Със съответно ‘бърникане’ из регистрите, или – по-лесно – с използване на програма като KeyTweak, е възможно да се пренастрои този бутон да изпълнява функцията на десен бутон на мишката. При желание е възможно и пренастройването на други клавиши – например положението на CapsLock, Ins, или Pause. Това позволява по-пълноценното ползване на клавиатурата и улеснява въвеждането и достъпа до информация.

Описаните оптимизации могат да увеличат ползаемостта на UMPC-то. В следващ пост ще обсъдим и някои основни области на приложение.

Share

Наскоро допълних “колекцията от джаджи” и с UMPC – UMID M1, предлаган в България като Sagemcom Spiga. Това е портабилно устройство с пълнофункционална десктоп операционна система – в случая – Windows XP. Ето накратко някои първоначални впечатления:

# физически характеристики С размери 158.0 x 94.1 x 18.6 мм и тегло от 315 грама, Spiga-та е наистина ‘джобно’ устройство. И в случая не говорим за джоб тип ‘туристически панталон’ или ‘ScottVest яке’, а за стандартни варианти като заден джоб на джинси или вътрешен джоб на сако. Теглото е значително, в сравнение със смартфон, но отбележително по-ниско от произволен нетбук / slate-таблет / лаптоп. Екранът е с диагонал 4.8″, което е достатъчно да ползвате трипрозоречен файл-мениджър или браузър с няколко таба – макар че едва ли ще е за основна или продължителна работа. Като цяло, физически устройството е стабилно, без податливи елементи, и създава усещане за надеждност. Заоблената форма на батерията (2400 mAh) улеснява задържането при работа ‘на крак’ и осигурява повдигане на клавиатурата при работа ‘на бюро’.

# хардуерни характеристики С процесор Intel Atom на 1.1GHz, 512MB RAM и 8GB SSD хард диск, UMPC-то не се отличава с хардуерна мощ. Същевременно, с актуализиран и минимално tweak-ван WinXP SP3, използването на стандартно нужните ми приложения /браузър (Firefox 3.6) + файл мениджър + текстов редактор + OneNote/ е без забавяне, изключвайки периода на привикване към клавиатурата. Самата клавиатура е 5-редна, с 56 клавиша, и неочаквано удобна за работа ‘на крак’ (с въвеждане на символите с двата палеца) и очаквано “изискваща внимание” при работа с десет пръста. Клавишите са достатъчно широки за моите пръсти, с добро отстояние между тях, но бих предпочел да са по-‘твърди’. Използването на мнозинството служебни символи и клавишни комбинации е безпроблемно. Важна особеност е липсата на “насочващо устройство” като тракпад или тракбол за заместител на мишката. Вероятно това е основна трудност за хора, несвикнали с активното използване на клавишни комбинации, доколкото изисква използването на stylus / пръст / нокът за множество стандартни операции. Вграденият stylus е телескопичен, относително тънък, но достатъчно здрав и не се ‘губи’ между пръстите. Интересно, обаче, защо е интегриран в ляво, което допълнително затруднява изваждането и поставянето му.

Основен недостатък е решението на производителя да заложи на някои нестандартни портове. И ако наличието на miniUSB порт вместо стандартен USB порт е частично оправдана от минималната дебелина на тялото с клавиатурата, то липсата на 3.5 мм изход за слушалки е необяснима. 3.5 мм жак е де факто стандарт и от години се интегрира в практически всеки смартфон, независимо от дебелината. Липсата му при модела на Sagemcom налага ползването или на bluetooth слушалки /по-моему най-практично решение/, или задоволяване със звука от вградения моно-говорител, или – използването на включените в комплекта слушалки за ТТА порт.

В следващ пост ще разгледаме някои оптимизации на устройството и възможни области на приложение.

Share

C2C_logoCopy2Contact /C2C, доскоро предлагана под името ‘Anagram’/ е програма, която позволява по-бързо и ефективно трансфериране на информация към дадени приложения за PIM – например Outlook или Palm Desktop.  С натискането на един клавиш е възможно да се създаде нова задача, календарно събитие или запис в списъка с контакти – при това с преформатиране на началния текст. Например, ако сте получили e-mail с текст “….. обяд в ресторант “Мястото” в 13.00 на 24/04 …” C2C  ще създаде  събитие в използваната календарна програма с текст “обяд в ресторант “Мястото” в на ” на 24 Април в 13.00, ако маркирате тази част от текста и натиснете съответния клавиш (обичайно това е един бутон /F12/, но може да бъде и клавишна комбинация /напр. ctrl+F12/ ). Или, ако разглеждате уеб-страницата на търговска фирма, където е предоставена информацията за контакти, можете да маркирате тази информация, и с натискането на избрания клавиш – тя ще бъде форматирана за съответното приложение. Най-често използваната от мен възможност е, ако просто работите върху даден документ на компютъра и ви хрумне / възникне / ‘изскочи’ идея или задача – натискам F12, избирам типа на информацията /мемо-бележка, задача или календарно събитие/ и записвам възникналата идея. Без да ‘излизам’ от активното приложение и без да търся и ползвам допълнителни средства. По този начин се спестява необходимостта от превключване между отделни приложения /съответно – от загубата на фокус/, от copy-paste-ването, и – в голяма степен – от преформатиране на информацията съобразно изискванията на PIM-програмата. Пести се време, позволява ефективен mind-sweeping и улеснява трансферирането на информация.

Видео, което демонстрира възможностите на С2С е налично тук.

Copy2Contact е достъпна от сайта на разработчика на цени от 39.95$. Версията за Google Apps към момента е безплатна.

Приятно ползване :) .

Share

isiloiSilo е мултиплатформена програма за четене на електронни книги и документи. Тя има две значими преимущества спрямо мнозинството подобни програми:

# поддръжка на несравнимо разнообразие от мобилни платформи, включително Palm OS, Microsoft Windows Mobile Smartphone § Pocket PC § Windows CE Handheld , BlackBerry § BlackBerry Touch, Symbian /S60 3rd Edition, Series 60, UIQ 3, UIQ, Series 80/, iPhone/iPod touch и Android. Ако добавят поддръжка и на Maemo / MeeGo биха покрили всички актуални платформи (iSilo за WebOS е достъпно през Classic). Голямото преимущество на това разнообразие е, че веднъж създаден документ може да се чете на почти всяко мобилно устройство, както и на desktop PC / Mac. Разбира се, възниква въпроса с какво това е преимущество спрямо един стандартен текстов файл /.txt/, който също ще може да се отвори на практически всяка мобилна платформа. Отговорът е във второто значим преимущество –

# възможност за създаване на документи с хипер-връзки, снимки / таблици, запазване на форматирането и с високо ниво на компресия. Типичен пример е възможността произволна html страница да бъде конвертирана за четене в iSilo, като се проследят връзките до определено ниво и се запази начина, по който изглежда. Например статия от Wikipedia може да бъде превърната в isilo документ, като избрани връзки се ‘проследяват’ и страниците, към които водят, също се включват в документа. По този начин произволно голям обем съдържание може да бъде достъпен навсякъде, дори и когато няма онлайн свързаност. При това със запазване на форматирането и таблиците и графиките в документа. Допълнителен плюс е безпроблемната работа с кирилица без допълнителни настройки.

Програмата е shareware и има цена от 19.99 $. След евентуалното изтичане на 30 дневния пробен период има ограничаване на някои функции, най-важната от които е възможността да се проследяват връзки. Допълнителна информация можете да намерите на сайта на разработчика тук.

Share

diddlebug-logo

DiddleBug е една от любимите ми /и незаменими/ програми за Palm OS. Тя е еталонът ми за ‘електронна хартия’.

Сред основните функции, които предоставя, за мен най-ползвани са:
# въвеждане на информация и ръкописно, и с клавиатура / Graffiti

diddlebug_1

# възможност за поставяне на аларма към дадена бележка. При това приятно лесно – с натискане на alarm / countdown лентата в долната част на екрана се явява диалог с избор на често срещани интервали от време.

diddlebug_alarm1

С провлачване надясно по alarm-лентата се активира прозорец, в който може детайлно да се определят деня, часа, повторението и сигнала на алармата. Възможно е и активирането на брояч /countdown timer/.

diddlebug_alarm_dialog diddlebug_alarm_dialog2

# експорт на информацията към вградените приложения /календар, контакти, etc/ и редица допълнителни програми /например DateBk, Bonsai, HandBase, etc/.
diddlebug_export

# възможност за бързо поставяне на датата и часа на създаване на бележката с провлачване от alarm-лентата към основния екран.

Възможно е и бележките, направени с DiddleBug, да бъдат пратени по e-mail / чрез bluetooth или beam-нати през infrared, както и да бъдат експортнати на десктоп компютъра, например с програма като WindleBug.

Като недостатъци на програмата мога да отбележа:
# практически спряното развитие на проекта, далеч преди официалното ‘пенсиониране’ на PalmOS. Въпреки че проектът е free и open-source, от години липсват актуализации или добавяне на нова функционалност към програмата;
# липсата на поддръжка на пълноекранната резолюция на устройства с virtual graffiti area – например Tungsten T и Х сериите, любимата ми Handera 330, Sony Clie NR / NV / TH моделите;
# невъзможност за създаване на ‘дълги’, ‘scrollable’ бележки /тоест бележки, чиято дължина да е по-голяма от един екран/. Това, в съчетание с горната точка, прави невъзможно създаването на дълги единични бележки.

По тези причини типични случаи на употреба на DiddleBug от мен са:
# Бързото ‘надраскване’ на дадена кратка информация /например идея, телефонен номер, задача/ в DiddleBug. Това е съчетано със сигурността, че тази информация ще бъде навсякъде с мен /доколкото Palm-a или Treo-то са обичайно максимум ‘на една ръка разстояние’/. Това включва и бързото ‘нахвърляне’ на множество идеи или задачи – например при оглед какво има да се променя в дадено помещение, при месечния преглед на сферите на влияние, или записки от срещи. В някои от тези случаи на множество записки за въвеждане съчетавам използването на DiddleBug с гласови бележки.
# създаването на напомняща бележка, която няма да бъде въвеждана в календара / списъка със задачи. За напомняне поставям аларма – или след определен интервал, или в определен час и ден. Например ‘изключи пералнята’ или ‘вземи визитки’.
# директно преразпределение на ръкописната информация /например към календара или списъка със задачи/ и детайлно описване при осигуряване на достатъчно време – например при пътуване с обществен превоз, или ‘излежаване’ сред природата.
# поддържане на архив от стари ‘драсканици’ – например от деца.

Тази отлична синтеза на много от преимуществата и на хартията /възможност за ръкописно въвеждане, ‘надраскване’ или рисуване и създаване на схеми и диаграми/ и на електронните носители на информация /възможности за архивиране, търсене, мултиплициране и препращане/ правят DiddleBug незаменима в ежедневната работа и лесно, и носещо удоволствие средство за въвеждане на бележки.

Можете да изтеглите DiddleBug от официалния сайт на програмата.

Share

paper_palmДискусията за преимуществата на класическите хартиени и електронните бележки и записки, е непресъхващ извор на коментари и диспути. Като средство за записване на информация и запазване на идеи и двата метода имат своите силни /и възхвалявани страни/. В следващите редове ще представя своите размисли по въпроса и ще се опитам да съпоставя и оценя и двата метода.

достъпност на данните Едно от трите основни преимущества на електронните бележки IMHO. Електронните бележки  – независимо от техния обем – са винаги, когато са нужни, на PDA ми. Хартиените бележки – освен най-скорошните – обикновено не са и на една ръка разстояние. Дори и да приемем, че някой би носил винаги със себе си достатъчно голям и достатъчно на брой тефтери / бележници / папки – опираме до втори аспект на достъпността – възможността за търсене. Мнозинството устройства, които се предлагат, предоставят възможност за търсене по дата на създаване / ключови думи / думи в текста (ако има такъв ;))Трети елемент на тази достъпност е практически нулевия обем на електронните бележки. Веднъж приет device-a за създаването им – няма последващи изисквания за допълнително място / места за съхранение на бележките. Или да го представим така – 700 MB /обема на едно CD, който днес се побира в мнозинството USB flash памети с размер на пръст/ се равнява на ~10 000 страници стандартен текст. Които – на хартия – биха заели шкаф за документи с четири отделения.

сигурност на данните Второ съществено преимущество на електронните бележки е възможността за създаване на архивни копия / backup или просто копиране на данните. Това, в сравнение с хартията, повишава несравнимо сигурността на информацията и минимализира риска от нейното загубване или ‘затриване’. Автоматичните backup-и и възможността за автоматично или иницирано от нас синхронизиране на данните позволяват възстановяването на тези данни в случай на загуба на оригиналния носител. Хипотетично, хартията също може да се архивира с резервно копие – и с копиране, и със сканиране. Но – освен факта, че това отново включва използването на електронен посредник ;) – този процес е трудно до невъзможно да бъде автоматизиран.
възможност за допълнителна обработка, редакция и корекции Третото основно преимущество на електронните бележки е възможността за допълнителна обработка /например форматиране, онагледяване или допълване/, корекции и редакции със запазване на оригиналното съдържание при необходимост. Това позволява проследяване на промените във времето и запазване на оригиналите. Разбира се, хартиените бележки също могат да се редактират, но това е свързано с промяна на оригинала, а за много видове корекции би изисквало и пресъздаване на документа.

Сред другите възможни преимущества на електронните бележки са:
# възможност за синхронизиране и наличие и работа с данните на повече от едно устройство;
# по-лесна възможност за получаване на обратна връзка / второ мнение / външна редакция, отново със запазване на оригиналното съдържание;
# по-екологични;
# по-дълъг живот на носителя.

Има обаче и две големи и важни преимущества на хартията, които я правят предпочитан вариант и за бележки от огромен брой хора.
стандартизиране – хартията си е хартия вече хилядолетия. Веднъж утвърден навика за работа с нея – няма да има външни фактори, които да налагат промени. Неща като променящи се файлови формати, медии за носител, устройства за съхранение и обработка и съвместимост между тях, слабо влияят хората, предпочели хартиения вариант. Което може да направи живота по-лесен ….

надеждност vs модерност – хартията се е доказала във времето. Вече 19 столетия тя ‘върши работа’. Електронните бележки /поне като масово средство/ нямат и 19 години история. Да, те са модерни, имат редица преимущества и все повече хора ги използваме все по-интензивно. Но средството доказано във времето остава хартията.

Как може да се  подходи в тази ситуация и какво правя например аз? За мен достъпността и възможността за автоматично запазване и архивиране на електронните бележки ги правят предпочитания начин в мнозинството случаи. Едновременно с това нося и малък хартиен бележник – за онези случаи, когато насрещната страна предпочита хартията като носител, или условията не позволяват нормално ползване на PDA. Или просто търся допира с хартия и ползването на писало ……..

Тоест – както и много други неща – което, когато и както върши работа :)

Share

capture_devicePDA-ите и смартфоните /или да ги наречем телефоните с повишена функционалност спрямо масовите на пазара ;) /в наши дни стават все по-достъпни и ползвани. В много от случаите се ползват за личен органайзер; за по-интензивна работа с електронна поща ‘на път’, синхронизиране и достъп до данни с работна машина, сървър или web-услуги; ‘работа’ в социални мрежи; etc.

Днес ще дискутирам една от по-рядко обсъжданите характеристики на смартфоните /и класическите PDA разбира се :) / – възможността да се ползват като capture device. Или inbox – за тези от нас, повлияни от GTD. Казано в резюме – възможността да се запише всяка идея, ценна мисъл, хрумка или полезна информация максимално бързо. Класическо средство за целта е парче хартия. Или бележник, тефтер, кутията от цигари, билетчето от обществен превоз. С всички преимущества и ограничения на хартията, които ще разгледаме в някой близък пост. Но – ако искаме да се минимизира вероятността тези идеи / мисли / инфо да се ‘затрият’ и предпочитаме да бъдат на device, който е почти винаги с нас – ето някои идеи как да стане това:

ръкописни бележки /handrwritten notes/. Вероятно най-големия аналог с класическата хартия. Това е възможността да се надраска нещо на екрана, и то да се запази като бележка. При класическите PDA операционни системи – Palm OS /POS/ и WIndows Mobile /WinMob/ – има най-голямо разнообразие от програми, които го позволяват. От вградените notes, през популярни допълнителни програми като PhatPad /WinMob/ и BugMe! notepad /POS/, до любимия DiddleBug за POS. Сред специфичните преимущества на тези програми е възможността да се постави аларма на конкретна бележка, опцията за директен експорт към стандартните PIM програми като calendar и tasks или desktop приложения, и възможностите за сортиране по ключови думи / дата на създаване или по категории. Накратко – най-доброто от и ‘хартиения’ и от ‘електронния’ свят.

гласови бележки /voice recordings/. Това е възможността да запишем /най-често своя/ глас и този запис да се запази и да може да бъде прослушан в произволен бъдещ момент. Особено удобно, когато само едната ръка е свободна, и когато се касае за по-голям обем информация, който не би се побрал на един лист / екран. Нещо, което бих се радвал да беше така достъпно в студентските години :) Типични представители на този тип програми са CallRec за POS и VITO audio notes за WinMob. В мнозинството от случаите направените записи ‘прочиствам накуп’, когато имам време пред компютъра. А наистина ‘големите’ записи – например от лекции – се архивират.

quick typing /бързо набиране на текст/. Тук визирам възможността да се въведе някакъв /най-често кратък/ текст. Практически всеки device на пазара има такава възможност – реализирана къде по-малко, къде по-успешно. Най-масово /и най-малко ефективно IMHO/ е използването на цифровата клавиатура на телефона /да, помня, че телефона е правен да бъде телефон ;) /. Все по-популярно решение е използването на виртуална клавиатура, когато символите са представени на екрана на устройството, и натискането в определена област води до въвеждането на определен символ. Въпреки нарастващото разпространение на този подход, особено при устройства без клавиатура, той има някои ограничения, които за мен го оставят назад спрямо ‘класическите input методи’. Такива  ограничения са например липсата на тактилност и по-трудното преминаване между латински / кирилица /служебни символи (типичен пример: “поздрави, S&S Мутафчиеви P.s.: ) Това ни връща на двата класически подхода – pen-based input и хардуерна клавиатура. Под ‘pen-based input’ се разбира използването на подобие на писалка /’stylus’/ за въвеждането на текст на екрана. Вероятно това е най-естествения подход. Същевременно, при него има най-изразена ‘крива на научаване’. Веднъж овладян обаче, бързината и леснотата му могат да се доближат до тези на стандартното писане. Най-ефективния и универсален подход IMO остава използването на хардуерна клавиатура. При добре реализираните варианти – например Treo или Blackberry сериите – за всяка буква от латинската азбука има отделен бутон. В допълнение, цифровите и функционалните клавиши, и липсващите клавиши  за символи от азбуки, различни от латинската, се въвеждат с двуклавишни комбинации или след активиране на режим за алтернативни символи, аналогичен на режима ‘главни букви’. Основното преимущество на този метод е създаването на електронен текст, който може впоследствие да бъде редактиран, копиран, трансфериран, etc. Реално при всеки от другите описани методи може да се достигне до превръщането на информацията в електронен текстов формат. С използването на quick typing просто се спестява една стъпка.

camera shots /направата на снимки/. Относително рядко използван /поне от мен/, но отличен метод за някои ситуации. Примерите включват ‘къде бе паркирана колата в този огромен гараж’, снимане телефонните номера в разлепена обява; или цените и дизайна на даден продукт в магазина. Тоест ситуации, в които описанието с думи би отнело твърде много време, и където важи принципа ‘a picture speaks a thousand worlds’.

Гореописаните методи позволяват лесно, ефективно и сигурно запазване на различна по вид информация с  възможност за по-нататъшни обработка, архивиране или препращане. Надявам се да са полезни и за вас и очаквам коментари :D

Share