Archive for the ‘Софтуер’ Category

Принципът GIGO – Garbage In, Garbage Out – показва зависимостта между началните условия и крайните резултати. От гледна точка на PIM – той определя как, за да очакваме една система да бъде адекватна и оптимална за нашите цели – следва да въвеждаме адекватни данни.

Изначално, принципът е от програмирането, където обичайно се взимат мерки за съобразяването му. Като негов автор може да се разглежда Charles Babbage – създателят на първото програмируемо изчислително устройство – още през 1864 г. Популярността си GIGO принципът добива от дейността на George Fuechsel, инструктор от IBM, през 60-те години на миналия век. Впоследствие започва да се прилага във всевъзможни сфери и добива практически универсално приложение.

Буквално преведен, GIGO означава ‘боклук навътре, боклук навън’. Идеята е, че ако въведем некоректни данни /’боклук’/ – ще получим некоректни резултати – независимо колко ‘добра’ / ‘умна’ и ‘коректна’ е системата. Например, ако в полето за телефон на адресната ни книга въведем ЕГН, или 2014-11-23 – смартфона може да се очаква да набере номер 20141123. Или, ако в програмата за лични финанси въвеждаме само кешовите транзакции, но не и картовите /например/ – едва ли можем да очакваме да направим някакъв реален анализ ‘по пера’. Други примери за GIGO принципа в областта на PIM са:

# ‘Помнене’ вместо записване на събития / ангажименти в календара. В резултат може да се получи ангажиране на един и същ времеви интервал с повече от една активност. Или множество маловажни / кратки ангажименти да блокират времето за MIT.

# Множество средства за записки. Казус, с който лично се съобразявах отново наскоро, е използването на множество средства за водене на бележки. Изкушението да се пробва поредна програма или услуга за записки води до ‘разпръскване’ на информацията на множество места  – и “забравяне” на някои от тях, или прочистването им. Сега отново ги сведох до две – OneNote за PC-то, и DiddleBug за PDA-a.

# Не-водене / не-запазване на медицински изследвания и документация – и необходимост от повторната им направа или ограничаване на възможността за проследяването им във времето.

В заключение, GIGO принципа ни служи за напомняне, че една система за PIM е толкова ‘добра’ и ‘работеща за нас’, колкото ‘добри’ и адекватни данни и предоставим. И ако данните са ‘добри’ – може би ще го разглеждаме като ‘Good In, Good Out’ ;)

OneNote е програма за водене на записки, електронен вариант на личния бележник. Основното и предназначение е събирането на едно място на текст, ръкописни бележки, снимки, гласови бележки, както и видео и /връзки към/ файлове. OneNote е част от пакета Microsoft Office от версия 2003, но и досега се ползва със значително по-слабо популярност от други програми в него като Word, Excel или Powerpoint. В този пост ще разкажа за основните причини в последните години за нас тя да бъде най-ползваното приложение от офис пакета на Microsoft.

# stylus support & capture Отличителна особеност на OneNote – и водеща причина и аз и Светле да я харесваме толкова много – е възможността  за въвеждане на информация със stylus /’писалка’/, която дълги години бе специфична за лаптопите тип tabletPC. Това позволява по-бързото и интуитивно ‘нахвърляне’ на идеи, записки и бележки. В съчетание с възможността и за print-outs /използването на виртуален принтер, който позволява произволен файл да се ‘вкара’ в OneNote/,  гласови бележки и screen clippings /’изрезка’ или screenshot на част от изобразеното на екрана съдържание/, приложението ни служи отлично за inbox, откъдето информацията впоследствие се разпределя, tag-ва /залагат ключови думи/, текста може да се набере и т.н. А при необходимост може и да се експортне – например към pdf или Word.

# share & sync Втора отличителна характеристика на OneNote е /отдавна/ заложената възможност за споделяне и синхронизиране на данните – много преди да бъде популярно като днес. Най-лесно и традиционно е между няколко компютъра в една вътрешна мрежа. Например, ползваният от нас Office 2007 home and student edition позволява инсталирането на пакета на 3 ‘машини’ – в нашия случай два лаптопа и едно PC. Съответно промените, които Светле или аз правим в общите ни ‘бележници’, се отразяват автоматично и на трите машини, когато сме си ‘вкъщи’ Ако е нужна синхронизация и когато сме ‘навън’ – има възможност за ползване на отдалечен сървър – например WebDAV /вероятна тема за пост някъде далеч напред във времето :) / или SharePoint. Това в отлична степен се вписва в идеята за Personal Cloud, и дава относително висока поверителност на информацията. Разбира се, с актуалните версии на OneNote могат да се ползват и облачни услуги като SkyDrive – със свързаните предизвикателства относно поверителността, но и значително по-лесното конфигуриране на синхронизацията.

notebooks / sections / pages Информацията в OneNote стандартно се разделя на няколко нива, с цел по-добрата и организация. Отново, по аналогия с хартиените дневници, можем да ги разгледаме като ‘азбучници / бележници’ /notebooks/, секции /sections/ и страници /pages/. Типична употреба е да имате един или няколко ‘лични’ notebook-a, и един или няколко ‘служебни’ или ‘общи’ ‘бележника’. Съответно – някои от тях могат да бъдат споделени /’share’-нати/ – например с други членове на семейството ви, или на работния ви екип. Други могат да се конфигурират да се синхронизират с повече от едно от вашите устройства. Информацията на дадена страница, както и самите страници и секции, може да се размества и премества, изтрива и архивира, или да се добавя нова. Всичко това позволява по-лесната организация на съдържанието.

Това са основните причини OneNote понастоящем да бъде основно средство за управление на информацията в общите ни проекти със Светле. Опитайте – OneNote има и безплатни версии за мнозинството актуални платформи – и споделете своите впечатления в коментарите.

В предишния пост разказах за задължителните, за нас, изисквания към актуален модел e-reader. Днес ще опиша определящите и желани критерии при избор на такъв тип устройство, като отново ще ги диференцирам и като ‘познати от PocketBook 301+’ (PB) и ‘желани актуални’ (?).

# reflow (PB) / възможност за преформатиране на текста в една колона (PB) Една от отличителните характеристики на PocketBook 301+ (PB301) беше възможността за reflow на текста. Това позволява, ако оригиналният документ /най-често .pdf/ е създаден в две колони, текста да се преформатира така, че да изпълва цялата ширина на екрана. По този начин е значително улеснено нагласянето на шрифта към индивидуалните ни предпочитания /напр. големина на буквите или отстояние между редовете и от ръбовете на екрана/, както и се елиминира необходимостта от хоризонтално скролиране. Ето защо това бе определяща характеристика за новия e-reader.

# hw keys (PB) / хардуерни бутони за прелистване (PB) Наличието на ‘физически’ / хардуерни бутони за прелистване на страниците улеснява значително ползването на устройството с една ръка, и намалява възможността да се активира произволна друга функция при ползване на модел с touchscreen. Ето защо, наличието им също бе определяща характеристика за търсения четец за електронни книги.

# pdf / rtf / fb2 / pdb / etc (PB) +DRM (?) В допълнение на трите задължителни формата за електронни книги, посочени в предишния пост, желателна е и по-широката поддръжка на допълнителни формати за текстови документи. На първо място е възможността да се четат .pdf файлове, главно поради универсалността и популярността на формата, особено за специализирана литература. За мен е ценност и поддръжката на .pdb и .fb2 файлове, доколкото през годините са събрани множество документи в тези формати. Понастоящем, определящо изискване е и възможността за ползване на DRM /”защитени”/ файлове, и най-вече Adobe DRM (ADEPT) книги в .epub или .pdf формат.

# wi-fi (?) Наличието на wi-fi модул се превърна в стандартна характеристика за e-reader-ите в последните години. Това позволява сваляне на съдържание онлайн – например през браузър, през приложение за достъп до ‘магазина’ на производителя, или с RSS reader. Доколкото обаче стандартното ползване на wi-fi връзка би повлияло неблагоприятно честотата на зареждане на устройството – за мен това е желана, но не определяща характеристика.

# 3.5 mm audio jack & mp3 support (?) Най-универсалните стандарти за възпроизвеждане на музика – 3.5 мм аудио-конектор и поддръжка на mp3 формат – биха били желана екстра към устройството. Въпреки че слушам музика на e-reader по изключение /обикновено при дълго пътуване с автобус/, възможността за музикален фон на четивото или за възпроизвеждане на аудио-книги е желана екстра.

# stylus / стилус (?) В оптималния вариант за e-reader, в допълнение на екрана, чувствителен на натиск, би имало и поддръжка на работа с ‘писалка’ / stylus. Това е ценност най-вече за въвеждане на бележки / анотации към текста, както и за по-прецизното маркиране на текст – напр. за копиране или добавяне на отметки.

# tts / text-to-speech / текст-към-глас (?) Друга екстра, която би допълнила полезността на e-reader-a, е възможността за аудио възпроизвеждане на текстовото съдържание, известна като ‘текст-към-глас’. При нея устройството ‘прочита’ текста в разглеждания документ, и превръща оригиналния файл в аудио-книга. За нас това би било наистина полезно, ако има поддръжка и на български.

# alternative firmware & applications / алтернативни фърмуер и приложения (?) Желана характеристика за всяко устройство би била и възможността за инсталиране на добавящи функционалност фърмуер или приложения. Например, при някои модели четци за електронни книги е възможно да се инсталира програма като CoolReader или FBreader. Това също така е желана характеристика за мен.

Това бяха критериите, които определяха търсенето ни на ново устройство тип ‘електронна книга’. В следващ пост ще споделя впечатления от избрания e-reader – ONYX BOOX C65 AfterGlow.

Четенето на устройство тип ‘електронна книга’ /e-reader/ многократно е доказало своите преимущества и за мен, и за Светле. Дълги години ползвахме PocketBook 301+ (PB301), към който впоследствие /”за-всеки-по-играчка” ;) / добавихме Amazon Kindle keyboard 3G (Kindle 3G) (1, 2), който се употребява и досега. Наскоро решихме, че желаем актуален модел четец за електронни книги. След отличните впечатления, които имахме от PB301, знаехме кои негови характеристики държим отново да бъдат налични (PB), кои нови биха били задължителни през 2014 (+), и кои биха били желани (?). Сега ще опиша задължителните /според мен/ изисквания за актуален модел e-reader.

# e-ink / екран тип ‘електронна хартия’ (PB) Определяща характеристика на устройство за продължително четене на електронни книги за мен е наличието на e-ink екран. Това дава три основни преимущества на този тип устройства – значително намаляване на натоварването на очите, по-продължителен живот на батерията, и четимост на директна слънчева светлина. При все, че обичайно се разглежда като ‘детайл по подразбиране’ за всеки e-reader, много от производителите на този тип устройства като Amazon c Kindle-серията, Barnes & Noble Nook сериите или PocketBook предлагат понастоящем и цветни екрани. Това, обаче, обикновено са LCD модели, при които има стандартното ‘компютърно’ осветяване на екрана – и натоварване на очите. (Едно от ‘изкусителните’ изключения е PocketBook Color Lux с цветен e-ink екран). За нас и досега първи определящ критерий за устройство тип ‘електронна книга’ е наличието на e-ink екран.

# backlight / осветяване на екрана (+) Характеристиката, която най-много ни липсваше на PB301 и на Kindle 3G, е липсата на осветяване на екрана. Това прави практически невъзможно четенето ‘на тъмно’ – най-вече при заспиване. Ето защо наличието на backlight бе задължително при избора на нов e-reader.

# expansion / възможност за добавяне на карта с памет (PB) Възможността за добавяне на карта с памет също продължава да бъде задължителна характеристика при избора на мобилно устройство, включително и e-reader. Главните причини за това са леснотата на пренасяне на съдържание между устройствата (и най-вече от лаптопа), възможността за добавяне на “огромни” по обем книги, и значително по-ниската цена на единица обем спрямо модификациите с увеличена вградена памет.

# epub & mobi & txt (PB) Това са три от най-универсалните формати за електронни книги, и дават възможност за четене на произведения, ‘свалени’ и закупени от най-различни източници и онлайн магазини – от проекти като Project Gutenberg и chitanka, до платформите на Amazon, Barnes & Noble, Kobo и т.н. Липсата на поддръжка на който и да е от тези формати за мен ограничава ненужно ползването на устройството. Това е и основната причина за директното отпадане на моделите от серията Kindle, които продължават да нямат официална поддръжка на най-универсалния формат за електронни книги – epub.

# touchscreen / екран, чувствителен на натиск (+) Втора характеристика, която ни липсваше и на PB301, и на Kindle 3G, е чувствителния на натиск екран. Наличието му улеснява ‘прелистването’, независимо от начина на държане на устройството. Също така, позволява по-лесното маркиране на текст и ползване на менютата.

# microUSB (+) Наличието на ‘златния стандарт’ в последните години за зареждане на мобилни устройства и осъществяване на връзка с компютър – microUSB порт – също бе задължителна характеристика при избора на ново устройство за четене на електронни книги.

Това са шестте задължителни, според мен, изисквания за устройство тип ‘електронна книга’ понастощем. В следващия пост ще разгледам определящите и желани критерии при избора ни на e-reader . А дотогава – приятно четене :)

Използването на разширение за блокиране на рекламите /adblocker/ е практика за елиминиране на основната причина компании като Google да имат интерес да нарушават онлайн поверителността – таргетираните реклами. При тях, на база генерираните обичайно данни, се показват “подходящи” реклами, съобразно събраната информация – търсени думи, посетени сайтове, предишно click-нати реклами, съдържание на посещавания сайт, etc. Колкото повече е събраната / предоставената информация – толкова по-подходящи биха били рекламите – и съответно по-вероятно би било да ни заинтригуват. За да бъдат рекламите заинтригуващи, обаче, това означава събиране / ‘споделяне’ на достатъчно много лична информация. Ако желаете да го избегнете – едно от решенията е използването на adblocker.

Най-популярният adblocker е AdBlockPlus. Неговото основно предназначение е да ограничава и блокира рекламите. Видео-реклами, които се възпроизвеждат дори автоматично. Реклами с музикален фон, който доминира над музиката, която слушате. “Изскачащи” прозорци. Мигащи / святкащи / ‘падащи’ / ‘скачащи’ / ‘говорещи’ или ‘пеещи’ реклами. Ако не са ценност за вас – блокирайте ги ;)

Основните преимущества на използването на adblocker са:
# запазване на фокуса Психологически, основното преимущество на блокирането на рекламите за мен е възможността да се фокусирам върху съдържанието на посещавания сайт. Независимо дали е текст за четене /най-често/, видео за гледане, или музика за слушане – липсата на реклами ми позволява да се съсредоточа върху съдържанието. Целта на рекламата е да привлече вниманието ни и да ни заинтригува – но това изисква то да бъде отклонено от това, за което сме на сайта. Нещо, което обичайно бих избегнал.

# време на зареждане на сайта Втора причина за използването на adblocker е намаляване на времето, което е необходимо за да се зареди посещавания сайт. Колкото по-малко елементи се зареждат на дадената страница – толкова по-бързо би се заредила тя. Това особено силно проличава при текстово-ориентирани / коментарни уеб-страници, където има и видео- / аудио-реклами – например някои новинарски сайтове ;).

# спестяване на трафик Предпоставка за филтрирането на рекламите, особено ако браузвате през мобилно устройство, е минимизирането на генерирания трафик. Особено в случай, че ползвате пакет за трафик на данни с ограничен обем – едва ли искате драгоценните ви мегабайти да се изразходват за показването на реклами. Adblocker-ите за мобилни устройства – например за Android или за iOS – са полезни в тези случаи.

Лирично-философско отклонение

Най-честия аргумент за това защо използването на adblocker е “лоша идея” е, че генерираните от реклама приходи позволяват съдържанието на дадения сайт да бъде безплатно. (Чудесна статия и коментари по темата има от ArsTechica). В много от случаите тези приходи се генерират, когато се click-не рекламен линк на посещаваната уеб-страница /pay-per-click/, но – при някои ‘големи’ и популярни сайтове – прихода може да е свързан и само с показването на рекламата /pay-per-view/ – дори и посетителя да не посети спонсориращия сайт. Очакването е, че посетителя на “безплатния” сайт ще отиде на рекламираната страница, ще купи от / финансира рекламиращата фирма, която от своя страна плаща на “безплатния” сайт. Ако рекламирания сайт не генерира достатъчно приходи / не печели – няма да има средства за реклама / няма да рекламира в “безплатния” сайт. Тоест, за да работи модела, посетителя следва да финансира рекламирания сайт. Е, тогава не е ли по-естествено и резонно да подкрепя директно безплатния сайт – като donate-на /направя дарение за/ сайта, който харесвам; като се subscribe-на; или като закупя предлаганите от него услуги или продукти. Тоест финансовата подкрепа да се насочва директно и изцяло към харесвания сайт?

# whitelist-ване Aко посещавания и харесван сайт не предлага опции за donation / subscription, или ако това не е предпочитана опция за вас – имате възможност да whitelist-нете / позволите рекламите на дадения сайт. Например, ако използвате AdBlockPlus – от иконата в toolbar-a избирате ‘disable on името-на-разглеждания-сайт’. По този начин се визуализира пълното съдържание на сайта – и ако сайта е с реклами Pay-per-view – дори това е достатъчно да му окажете своята подкрепа.

В заключение, използването на adblocker позволява по-фокусираното ползване на посещаваните сайтове и подпомага онлайн поверителността ни. Едновременно с това – изисква осъзнаване как да подкрепим сайтовете, които харесваме и ползваме регулярно.

В предишен пост разгледахме браузъра като елемент на онлайн поверителността и някои възможни проблеми или предизвикателства при ползването му. Да разгледаме и някои възможни подходи за преодоляване на тези предизвикателства.

# запознаване и конфигуриране на настройките на досегашния браузър Най-праволинейният и изискващ най-малко усилия подход при ползването на браузъра като средство, допринасящо за онлайн поверителността ни, е запознаване и оптимизиране на настройките му. Същевременно, това има най-малки възможности за контрол върху всички потенциални проблеми.  Например, някои от разгледаните в предишния пост потенциални проблеми при ползването на Google Chrome /GC/ като Suggest, Error reporting или Alternate Error Pages, могат да се контролират чрез стандартните настройки. За други – като Google updater и RLZ-tracking – това не е възможно.

# избиране на дериват на сегашния браузър Втора възможност е избирането на ‘дериват’ – програма, която е базирана на същия код и има същите основни характеристики спрямо приложението, което искаме да оптимизираме. В случая с Chrome, такива програми са например Chromium /всъщност по-коректно е да се каже, че Chrome е дериват на Chromium, но от гледна точка на популярността им – нека приемем Chromium за алтернативата/, и оптимизираните за поверителност SRWare Iron и Comodo Dragon Internet Browser. При тях редица настройки “по подразбиране” са privacy-ориентирани, а някои характеристики на GC- например Google Updater – липсват. Същевременно са с познатите от Chrome интерфейс и възможности, включително съвместимост с разширенията. Това дава отлична възможност за осигуряване на по-високо ниво на онлайн поверителност без да е необходимо време за ‘привикване’.

# избор на нов браузър Трета – най-ангажираща и с най-много възможности алтернатива – е преминаването към нов браузър. От гледна точка онлайн поверителност – вероятно водещата опция е Firefox и дериватите му. От една страна, това позволява елиминирането на много от притесненията при ползване на Chrome. Също така, има потенциала да подобри онлайн поверителността ни с ползването на разширения, които нямат аналог за GC и дериватите му. От друга страна, преминаването към нова програма – особено, ако е нещо толкова често ползвано като браузъра ни – изисква период на научаване, отново опознаване и конфигуриране на настройки, и адаптиране към индивидуалните ни нужди. Тоест – изисква време и съзнателно усилие. Ето защо, този подход е обоснован, когато сте решени да подобрите в по-значим мащаб вашето ниво на онлайн поверителност.

Описаните три подхода позволяват да повишите в желаната от вас степен нивото си на онлайн поверителност при ползване на браузъра. Ако желаете да ги приложите – ще се радваме да споделите впечатленията си в коментарите.

Браузърът е средството, с което мнозинството потребители извършват основна част от онлайн дейността си. От търсене на информация и четене на статии, през работа с електронна поща и социални мрежи, до управление на календара и списъка със задачи – браузъра е неизменен помощник в редица от тези случаи. Поради това начина ни на ползването му е от определящо значение за онлайн поверителността ни. Да разгледаме някои възможни проблеми или предизвикателства при използването на най-популярния браузър в последните години – Chrome. Това е продукт на компания със значително влияние върху онлайн дейността на мнозинството потребители – Google.

По подразбиране с Google Chrome /GC/ са активни следните функции:

# Suggest Kогато започнете да пишете нещо в полето за уеб-адреса /омнибокса/ – независимо дали е URL или  дума за търсене – тези данни се изпращат към сървърите на Google. Целта е да се предложат вероятни ключови думи / уеб-страници, от които да изберете, без да се налага да изписвате целия URL / списък от думи. Това е функция, която може да се контролира в разширените настройки на GC. Да отбележим, че е сходно поведението по подразбиране и при ползване на полето за търсене на мнозинството други браузъри, например Firefox. Същевременно, това е изключително уникална и идентифицираща ни информация, която разкрива много какво правим онлайн. Типичен пример за удобство vs поверителност.

# Sync Chrome може да синхронизира bookmark-ове, пароли, уеб-история, отворени подпрозорци и т.н. между различни компютри и устройства, на които ползвате същия браузър и сте влезли в профила си. За целта данните се съхраняват на сървърите на Google, като по подразбиране са криптирани само паролите. Както при ползване на други услуги на Google като Search, Gmail, etc с Google профила ни, тези данни са взаимосвързани. Съответно – съобразно условията на Google – могат и се ползват за предоставяне на “персонализирано съдържание”, или за обработка от “партньорите или други доверени фирми или лица” на компанията.

# Google Updater Chrome инсталира услуга, която се стартира автоматично с операционната система, и на всеки 5 до 25 часа проверява за наличие на обновявания за браузъра. Ако намери такива – автоматично ги инсталира. Съобразно политиката за поверителност на GC, информацията, която се изпраща към сървърите на Google, включва дали браузъра е бил използван през съответния ден, от колко дни е инсталиран, броя на активните профили и т.н. Потребителя практически няма начин да контролира това поведение, освен ако е ОК да използва Group Policy Editor / registry editing.

Сред другите специфики на Chome, които могат да повлияят онлайн поверителността на потребителя, са и Alternate Error Pages, RLZ-Tracking, Error Reporting, etc.

Показаните примери показват значението на избора ни на браузър за онлайн поверителността ни. Ако това има значение за вас – какви мерки предприемате / бихте предприели? В следващи постове ще разгледам възможни подходи за повлияване на тези функции.

Наскоро реших да започна да поставям целите си за седмицата на десктопа на основната ми PC-машина. Изглеждаше като нещо праволинейно и “лесно” – да се постави текст към работната площ. Очаквах, че някоя от многобройните програми от типа ‘Post-it notes’ ще го позволи безпроблемно. Е, оказах се в заблуждение – от вградената в Windows 7 “Sticky notes”, през няколко безплатни и платени продукта – никоя не “пожела” да стои перманентно на десктопа и да показва текста при натискане на WINkey+D.

Тогава се присетих за едно приложение, което използвах активно със Spiga-та – BgInfo. Това е продукт от категорията Sysinternals на Microsoft – една чудесна колекция от системни програми, които позволяват да се оптимизира и ‘задълбаят’ редица функции на Windows OS.  Обичайно се използва за представяне на системна информация – например IP адрес, host name, DNS server, etc. Програмата генерира bitmap файл, който включва избраната информация и оригиналното изображение на ‘тапета’ /wallpaper/ на десктопа, и заменя wallpaper-a. Поради това практически не изисква системни ресурси /освен когато се генерира bitmap изображението/, а самата програмка е с размер под 1 MB  и дори не изисква инсталация.

В случая използвах BgInfo да визуализира съдържанието на избран текстов файл /weekly_goals.txt/ . Беше нужно да създам ново ‘поле’ /’field’/: Fields -> Custom -> new -> Contents of a file -> избор на пътя до weekly_goals.txt. След това добавих /’add’/ новосъздаденото поле за визуализиране. Самият текст може да се форматира на базово ниво – позиция, тип, големина и цвят на шрифта, центриране. Когато завършите позиционирането и форматирането, натискате ОК и съдържанието на текстовия файл е интегрирано в тапета на десктопа ви. Накрая запазих конфигурацията /file -> save as/ като .bgi файл.

Но – какво да правим, ако съдържанието на текстовия файл се промени? Например ако маркирате някоя от целите като изпълнена или ако ги актуализирате за следващата седмица? Обичайно, BgInfo не предлага възможност за автоматично обновяване на информацията. Някои деривати на програмата го позволяват, но дали няма и по-‘праволинейно’ и лесно решение? Има – с вградения Windows Task Scheduler. Това, което направих, бе създаването на нов task, който да се изпълнява ‘On workstation unlock’. Като ‘условие за изпълнение’ /trigger/ можете да го конфигурирате да бъде ежедневно / ежеседмично / etc . Като действие /’action’/ зададох изпълнението на създадения с BgInfo .bgi файл. По този начин всеки път като си отворя лаптопа и въведа паролата си, текста на десктопа се актуализира с актуалното съдържание на файла.

Основните преимущества на описаното решение са две. Първото е, че се работи с ‘чист’ текстов файл, който може да се редактира с произволна, предпочитана текстообработваща програма. Второто е, че практически не се изискват системни ресурси. Резултатът изцяло отговори на очакванията ми. Надявам се да бъде полезно и за вас.

В предишен пост обсъдихме три основни причини за root-ване на Android устройство. Нека да разгледаме още 3 основания за взимането на такова решение.

# смяна на ROM и / или инсталиране на по-актуална версия на операционната система За много потребители основната причина за root-ване на устройството е възможността да се смени ROM-a на устройството. Това има две ключови предимства. Първото е опцията да се смени модификацията на операционната система с нещо познато, с повече или с по-желани възможности. Типичен пример е CyanogenMod, който изглежда и ‘работи’ по сходен начин на различните устройства, на които може да се инсталира. Второ предимство е възможността да се актуализира версията на операционната система, дори и да няма официален update от производителя / мобилния оператор, което е честа практика, особено при устройствата от ‘нисък’ и ‘среден’ клас. На места като xda-developers могат да се намерят разнообразни версии на ROM-ове за множество модели, което позволява да се ‘вдъхне нов живот’ / актуализират тези устройства.

# Nandroid backup Съществено предимство на това да root-нете своето Android устройство – а по подразбиране и основа да започнете да го ‘човъркате’ след това – е възможността за направа на Nandroid backup. Официално Nandroid e “de-facto standard directory structure for storing Android system backups“. Тоест, това е ‘огледално копие’ на устройството ви, включително системни файлове, ROM и потребителски данни. В много отношения може да се разглежда като аналог на image-ите при ползване на PC програми за архивиране. Това позволява възстановяването на състоянието 1:1  – например след неуспешна смяна на ROM, или ако решим, че предишната версия на операционната система ни е ‘допадала’ повече.

# контрол на честотата на процесора Потенциална причина за root-ване на Android устройство е и възможността да се оптимизира използването на процесора. В миналото най-често това се правеше, за да се overclock-не  /използва процесора на по-висока от зададената от производителя честота/ с цел да се ‘забърза’ устройството. С много от сегашните процесори заслужава внимание и обратния подход – да се underclock-не /използва на по-ниска от зададената от производителя честота/. Това се прави обикновено с цел да се намали консумацията от батерията и удължи времето за ползване на устройството с едно зареждане. Разбира се, възможна е и комбинация от двата подхода – например overclock-ване за ‘интензивни’ приложения като някои игри, и underclock-ване за ‘стандартна употреба’ или при спадане на нивото на батерията под определено ниво. С програми като SetCPU оптимизирането на използването на процесора става /относително/ лесно, което позволява да се настрои по-добре устройството към нашите нужди – ако сте го root-нали ;)

startpage_logo StartPage e услуга, която позволява използването на ‘търсачката’ на Google без “споделянето” на лична и идентифицираща информация. Обичайно, при използване на ‘търсачките’ на популярните големи компании като Google / Microsoft / Yahoo, при всяко търсене се събират лични данни, като например IP адреса и търсените думи. Тази лична информация се запазва, асоциира с дадения IP адрес, с конкретния браузър (най-често чрез ‘бисквитки‘), и се използва ‘по предназначение’ от фирмата, предоставяща услугата – например за показването на “по-привлекателни и уместни реклами”, както и за оценката ефективността на тези реклами. Ако желаете да избегнете подобно събиране на информация – един лесен начин е използването на търсачка като StartPage. При нея се показват резултатите от услугата за търсене на Google, но без да се споделя лична информация. По този начин получавате ‘чисти’ / ‘не-оптимизирани’ / ‘не-персонализирани’ резултати от търсенето.  Което едва ли ще ви зарадва, ако питането ви е “къде да вечеряме утре” – но и как да очаквате неперсонализиран резултат от подобно търсене ;)

Осигуряването на привилегирован достъп над операционната система /’root’-ването/ на даден Android модел дава значителни възможности за промяна /или подмяна/ на системни файлове и настройки. Въпреки че за мнозина потребители root-ването “звучи страшно”, с известно четене и доза кураж могат да се открият потенциалните преимущества на пълния контрол върху устройството ни. Ето три от най-значимите от тях:

# алтернативи за backup Едно от най-значимите преимущества на root-ването на дадено Android устройство е възможността за направата на цялостен backup. Множество програми, сред които се отличава Titanium backup (root), позволяват направата на архивни копия на отделни програми, на записаните в тях данни, или на “всичко” записано в устройството. Това неимоверно улеснява възстановяването на информация в случай на нежеланото и изтриване, след проблематично тестване на различни версии на дадена програма или на ново приложение, или прехвърлянето на данни от едно устройство на друго. Което осигурява много по-голямo спокойствие при ползването на устройството.

# AdFree Втора заслужаваща причина за root-ване на устройството е възможността за инсталиране на програма, блокираща показването на реклами. В множество от “безплатните” програми понастоящем, печалбата за разработчиците идва от click-ането на реклами, които се представят на потребителя, заемайки част от пространството на екрана, генерирайки трафик за показването и промяната им, и понякога отвличайки вниманието, сменяйки приложението при неволното им натискане. Използването на приложения като AdFree елиминира тези неудобства.

# премахване на bloatware Трета обичайна причина за root-ване на Android устройство е възможността за деинсталиране на нежелани / безполезни системни приложения. Най-често това са програми, специфични за мобилния оператор, от който е закупено устройството, или от производителя му. Обикновено се наричат bloatware. Доколкото много от тях са инсталирани в RОM -a на устройството, тяхното  стандартно деинсталиране е невъзможно. При root-нати устройства обаче имате пълен достъп до файловата система, съответно и възможността да премахнете и bloatware-a.

Това са три от основните причини да root-вам своите Android джаджи. В следващ пост ще бъдат разгледани и по-не тривиални причини като смяна на ROM , increase of internal storage или nandroid backups.

Наскоро ми попадна един порядъчно “древен” лаптоп с оригинален WindowsXP home edition. След многото /позабравени/ оптимизации се наложи да дефинирам права на отделни потребители върху някои от папките. Това стандартно (в WinXP / 7 Pro) става след като се размаркира ‘use simple file sharing’ в ‘tools -> folder options -> view -> advanced settings’ .Обяснимо /донякъде – като не-Pro edition/ тази опция липсва в WinXP home. Възможно ли е тогава например да спрем достъпа на някои user-и до дадена директория, без използване на допълнителни програми? Да – ако дяла, на който се намира директорията е форматиран в NTFS, и ако не ви е страх от safe mode ;) След рестартиране в safe mode при натискане на десен бутон на мишката върху дадената папка се появява и познатия още от Windows 2000 tab ‘security‘. Оттам – аналогично на процеса при WinXP pro – имате възможност да дефинирате права за потребители или групи, които се запазват и след стартиране в ‘нормален’ режим. Благодарим на Microsoft за предизвикателството – и успешно ползване на security settings и под WinXP home.

Каква цена сте готови да платите за приложение за мобилно устройство, което бихте ползвали ежедневно? Ако имате опит с PDA / смартфон от годините преди iOS влиянието, вероятно е поне 10-15$. Понастоящем, обаче,  мнозинството платени приложения са с цена 1$ – 2$ – 5$, което води до някои промени в характеристиките на популярните допълнителни програми:

# масовост За да се реализира съпоставима печалба, един разработчик следва да продаде в пъти повече бройки от приложението. Да разгледаме за пример една програма за управление на личните финанси, която струва 30$ за PalmOS или WinMob, и 5$ за iOS. Това означава че разработчика следва да разчита на минимум 6-кратно по-високи продажби, за да реализира аналогичен приходи и да има ресурсите за  разработки / нововъведения. Съответно, за него е оправдано да остави само базовите / най-популярните функции – доколкото мнозинството потребители няма да имат нужда от специфични / advanced опции. С все по-широкото разпространение и по-голямата достъпност на смартфоните звучи логично да се очаква, че това е възможно. Реално обаче, в редица случаи се получава

# обезценяване на софтуера Масовостта и на приложенията, и на смартфоните, води до обезценяването им. Изследване от май 2011 показва, че над 95% от платените приложения за Android се “свалят” /не “купуват”/ по-малко от 1000 пъти и само 0.1% имат над 50 000 сваляния. Актуалните статистики от AppBrain показват също, че под 5% от платените програми имат над 5 000 ‘сваляния’. С тези обеми е видно, че е трудно осъществимо дадено приложение да осигури финансов приход по-голям от такъв на “страничен” проект  благодарение само на продажби, което води до алтернативни модели за генериране на приходи като

# free ad supported / freemium софтуер В първия случай програмата се предоставя безплатно, но по време на ползването ? на потребителя се представят реклами. Във втория вариант – най-често при игри – приложението също се предоставя безплатно, но някои негови функции са ограничени преди да се заплати дадена сума, или се предлагат ‘екстри’ или ‘улесенения’ – отново срещу заплащане. Лично за мен, като потребител, предпочитам да платя веднъж и да ползвам пълната функционалност на програмата, поради което и избягвам подобни програми.

# типа на приложенията В наши дни в “топ 10” на платените приложенията в Google Play или в Apple store над 50% са игри. Ако сравним с най-продаваните приложения за PalmOS или WinMob /данни от 2009 – да “благодарим” на Palm Co / Handango, че ‘затриха’ PalmGear и неговите статистики/ – там няма дори и по една. И доколкото една голяма част от потребителите гледат / избират само от заглавията на първите една / две страници – кръгът се затваря.

# “скъпите” приложения са с desktop / other platforms history Лично наблюдение относно софтуера за мобилни устройства е, че програмите, които имат версии за PC или за “класически” мобилни операционни системи /Symbian, WinMob, PalmOS, BlackberryOS, etc/ имат по-голяма цена от аналози само за актуалните OS (iOS и / или Android). Това може да се обясни както с по-голямото “реноме” и история на компаниите, разработващи тези програми, така и с очакваната от тях лоялност на клиентите, например във връзка с по-лесното мигриране на данните и по-познатите интерфейс или функции. А защо не и с по-дългогодишното им присъствие на пазара на мобилни приложения и преценка колко следва да струва даден тип програма :- ?)

Каква е оправданата и максимална цена, която бихте платили за използвано мобилно приложение? Очакваме вашите коментари!

След няколкомесечен период без ежедневно ползване на Android устройство, отскоро реших отново да използвам и такъв телефон. Причините за този избор – разбирайки, че са специфични ;) – са:

# one click VPN Възможността за осъществяване на VPN връзка c Windows компютър посредством PPTP / L2TP протокол е нещо, което особено ми липсва с Nokia N900. Използването на VPN  връзка дава две основни преимущества. Първото е файловият достъп до ресурсите в домашната или служебната мрежа, например с използването на файл мениджър като ES file explorer. Второто е възможността за защита на трафика на данни при ползване на отворени или несигурни wi-fi мрежи – например по заведения или хотели.  Android има вградена поддръжка за VPN връзки от версия 1.6, но поне до 2.2 моят опит беше доста разочароващ. С удоволствие мога да кажа, че с по-актуалните версии на операционната система, осъществяването на VPN връзка е out-of-the-box. А откакто открих 1VPN,  което позволява осъществяване на връзка с едно натискане на икона – ползването му се превърна в удоволствие.

# one-click bluetooth pairing Второ, ежедневно оценявано преимущество на Android спрямо Maemo, е леснотата на осъществяване на bluetooth “сдвояване” – за мен най-често между телефон и handsfree. Това “сдвояване” ми отнема 7 натискания по екрана на N900, докато с Android модела става с едно. Използвайки го поне два пъти дневно – това е причина понастоящем N900 да не е телефон & музикален плеър по време на шофиране.

# native Pocket / ReadItLater клиент Трета причина за ежедневното използване на Android модел е наличието на ‘официално’ приложение за услугата Pocket /ReadItLater/. Тя позволява запазването на текстово, снимково и видео съдържание от даден сайт или редица приложения, което е достъпно офлайн на съвместими устройства. По-голямата функционалност и по-изчистения дизайн на Android Pocket приложението спрямо аналогичната програма за Maemo улесняват четенето.

# допълнителни програми Сред огромното разнообразие от допълнителни приложения за Android, всеки може да намери някои, които се ползват често. За мен понастоящем такива, които нямат аналог за PalmOS или Maemo, са:

  • Catch notes – текстови, снимкови или гласови бележки с възможност както за синхронизиране на данните с поредна ‘облачна’ услуга, така и само с използване на локална база – без регистрация и без ‘разхвърляне’ на данни по нечии сървъри. В допълнение разнообразните видове бележки могат да бъдат тагвани, което улеснява тяхното групиране или търсене.
  • BG SMS sender – web-базирано /’безплатно’/ изпращане на SMS-и до клиенти на мобилните оператори в България.
  • програми за градския транспорт в София – когато се налага да ползвам обществен превоз в София и искам да проверя кога пристига следващото превозно средство – програми като  Градски транспорт в София или BATMAN, позволяват по-лесна проверка на разписанието в сравнение с мобилния сайт на Център за градска мобилност.

Това са основните причини да започна отново да ползвам ежедневно и Android устройство. В следващия пост ще споделя и впечатления от избрания модел – HTC ChaCha.

Един от практически най-разпространените видове лична информация, която всеки от нас акумулира в нарастващ обем в последните години, са снимките. Направени от нас или споделени дигитални снимки с цифров фотопарат / камерафон / друга ел. джаджа, или сканирани негативи и ‘хартиени’ снимки, те обичайно съдържат значима за нас практична, сантиментална или референтна информация. Същевременно тяхното подреждане и осигуряването на лесния им достъп може да бъде предизвикателство. Най-честите способи са два – използването на PC-центрирана програма /iPhoto, ACDSee, Adobe Lightroom и т.н. / и / или ‘облачни’ услуги /Picasa, Flickr, PhotoBucket,etc/

Тривиален, универсален, доказал се във времето подход от първия тип е подреждането на снимките по папки. При него снимките се разпределят по папки съобразно избран критерий – най-често дата или период от време. Ако се използва критерия време, папките могат да се наименуват във формат година-месец-ден-описание – например 2011-12-25-Koleda. Ако снимките обхващат по-продължителен период, наименуването може да се адаптира съответстващо – напр. 2011-09-27 – 10-04 – Rodopi. При нужда от по-подробно описание или бележки за съдържанието на снимките, те могат да се въведат в текстов файл /за предпочитане plain text ;) /, който се поставя в папката. Това позволява търсене по ключови думи, без да е необходимо те да се съдържат в наименованието на папката.

Описаният подход има редица преимущества, сред които:
# независимост от операционната система / използваното устройство – основното преимущество на описания подход за организация на снимки е пълната независимост от операционна система / използвано устройство / наличен допълнителен софтуер. Това позволява използването на снимките на произволно PC / смартфон / джаджа и е свързано само с copy-paste. Което, от своя страна, обуславя универсалността на подхода и е определящо за второто основно преимущество –
# лесно мигриране на информацията – Смяна на PC? Желание да се разглеждат снимките на друго устройство? Изкушение да се тества дадена photo-organizing услуга? Необходимост да се споделят снимките с близки / колеги / партньори? Описаният подход го позволява – лесно и практично.
# практическа липса на ограничения в обема снимки – като всяко desktop решение, този подход е свързано само с наличното дисково пространство и използваните средства за архивиране.
# по-лесно визуално ориентиране – сортирането съобразно принципа ‘година-месец-ден-описание’ позволява по-лесно визуално ориентиране, ако хронологичния критерий ви е присъщ.
# search – по име / описание в txt файл – използването на описание в наименованието на папката, а при необходимост и в отделен текстов файл, позволява търсене по ключова дума на ниво операционна система.

Универсалността на подхода ГГГГ-ММ-ДД  го е утвърдила за мен като дългогодишен метод за организиране на снимки. Вие изпробвали ли сте го? Споделете своите впечатления в коментарите!