Archive for the ‘Пътуване’ Category

Боянското езеро – и достигането до него – са  чудесен маршрут за крайградска разходка в София. За мен там е любимо през късна пролет / ранно лято, когато жабокрека е във вихъра си и симфонията / какафонията :) от звуци е доминираща. Много красиво е и през зимата, когато езерото е замръзнало и е “голяма, равна площ” сред побелелите дървета и баири наоколо. От там се разкрива чудесна гледка към склоновете на планината и надвисналото небе. Значително по-голямо от Симеоновските езера, около него винаги може да се намери място за усамотение – или за пикник.

Боянско езеро е изкуствено, създадено в началото на миналия век при построяването на Витошкия водопровод. Тръгвайки от Бояна, има няколко пътеки с различна степен на трудност / наклон по които може да го достигнете, което прави разходката подходяща и за интензивно ходене /~20 мин/, и за неделно ‘размайване’ с деца или разнородна компания /~1 час/. Почти през цялото време се движите в гора, което дава отлична възможност за разхлада през летните месеци. От езерото може да се върнете към Бояна (~1,5 км), да продължите “по равно” към Драгалевци, или да захванете нагоре към Боянския водопад / Момина скала / Копитото.

Приятна разходка!

Share

Скалата на пътеката Симеоново – Драгалевци е едно от най-отдавнашните  /редом с ‘морените’ над Златните мостове/ места за ‘избягване’ от града за мен. От нея се разкрива чудесна гледка и към планината, и към града, в съчетание с шума на реката и прохладата на гората. Можете да съзерцавате дърветата наоколо, реката или небето, или – ако сте настроени повече на вълна ‘гледане над нещата’ – забързания поток на града (например трафика по околовръстното) или дори кацащите самолети на летището. Тя ми дава и възможност за усамотение, особено през седмицата.

Скалата се намира непосредствено след водопада в посока Драгалевци и на ~30 мин активно ходене от двата изходни пункта. Така лесно достъпна и намираща се на няколко крачки от пътеката, е любопитно, че по изключение има хора на нея в работни дни. В определена степен това може би се дължи на сипея до нея и няколкото десетки метра височина до минаващата отдолу река :) Което я прави още по-привлекателно място – поне за мен.

Share

Ресторант Gulum е предпочитания турски ресторант в София. Разнообразието от отлично приготвени ястия, доброто обслужване и удобното /за нас ;) / разположение са го превърнали в място, където отново и отново се наслаждаваме на хубава турска кухня. Например на атракцията на заведението – хляба лаваш. Сред любимите ястия са и салатите ‘Гюлюм’ /мнооого магданоз/ и чобан /какви ли са подправките/, съчетани с леща-чорбата /пасирана/ и патладжан-езме /’удавен’ в зехтин/ и особено чоп-шиша /ако харесвате пикантни храни/ или (Йогортлу ) адана кебапа /дори да не ги харесвате :) / . С голяма кана айрян, yeni raki за аператив, бира Efes с основните ястия и черен чай за завършек – кулинарното удоволствие е пълно.

Ресторант Gulum се намира на ул. “Дамян Груев” 4, под Министерство на земеделието. Добър апетит!

Share

Пътеката от Владая до “Златните мостове” е едно от предпочитаните места за активна разходка на Витоша. Съчетанието от планина и река; наличието на изразена денивелация; очарованието през всеки сезон на годината, и особено през пълноводните периоди;  достъпността и с обществен, и с личен транспорт /включително с колело :) /; както и относително слабата популярност на маршрута, са го превърнали в любима дестинация за кратки, но интензивни разходки. Най-привлекателното за мен в тази пътека е, че практически през цялото време следва реката. Обаянието и е най-силно в ранна пролет, когато ромона на водата, зеленината, и ‘биването’ в планината позволяват човек да се обърне към природата и да се отдели от градското ежедневие. Самият маршрут е с дължина ~4,5 км., ‘официална’ продължителност – ~1 ч. 30 мин. ( реално – ~1 ч.), денивелация 560 м. До центъра на Владая може да се стигне с маршрутка 22 или с автобуси 58 и 59 от Княжево. А от “Златните мостове” може да се продължи нагоре в планината /например х. “Кумата” – Черни връх/, към “Копитото, да се слезе към “Бялата вода” / Княжево, или обратно към Владая. Последният вариант позволява отново да се насладим на Владайска река, или да направим пикник на някоя от поляните по пътеката.

Приятна разходка!

Share

Едно от любимите заведения в София е ресторант “Дегея”. Това е типично място, където първоначалното впечатление за “междублокова пивница” е възможно да ви подлъже. Страхотната кухня, сърдечното отношение на собствениците и най-вече – влагането им в нещата, които правят и предлагат, го издигат много над ранга “квартална кръчма”. Ресторантът се състои от две части – помещение в блок 140, където е по-удобно за големи групи, и основна част, където е и кухнята, която е по-уютна и се намира в пространството пред блока. През лятото към нея се ползва и градина.

Най-отбележителното в ресторант “Дегея” е кухнята, и специално пърженият боб. Това са панирани бобени зърна, залети със сос с чесън и копър – отлично мезе за бира / мастика / айрян и какво ли още не. От другите кулинарни изкушения заслужават внимание зелената салата, печените люти чушки, уклея, специалитета “Добра жена”, панирания сладолед – всъщност всичко, което сме опитвали  :) Атракция е, че вечер собствениците са “на микрофона”, и изпълняват български и руски шлагери. Тогава, ако сте в настроение, и особено на семейни празници, можете да оцените чара и атмосферата на “Дегея”. А ако искате повече тишина – лятото предпочитаното място е прохладната градина, а зимата – блоковото помещение.

И вероятно ще се върнете отново за “боб в Дегея” …

Share

Ресторант Авис към едноименния хотел в Сандански е предпочитано място за гастрономически изкушения в Сандански. Отличната кухня, стилното обзавеждане и приветливото отношение на персонала са многократно проверени :) и доказани с времето. Намирайки се на метри от парка, той е отлична алтернатива за обяд след дълга разходка из него. А селекцията във винената листа предразполага и към спокойни, дълги вечери. Особено в съчетание с любимия специалитет – панирано кисело мляко, което обичайно изисква по повече от една порции ……

Добър апетит :)

Share

Ресторант “при Миро” в село Усойка е любима кръчма на път Е79  на юг от София. Вкусната храна, пикантните ястия, бързото обслужване и богатото меню са го утвърдили /подобно на “Зеко” на магистрала “Тракия”/ като място на основен път, което при пътувания в съответната посока винаги си заслужава да бъде посетено. И дори заслужава да се пътува специално до там, заради добрата кухня.

Ресторанта е точно на главния път. Имайки и закрита, и покрита външна част е уютен във всяко време. Менюто е повече от богато, като любими ястия са балканската салата, тънките сръбски питки и /за хора, обичащи пикантните храни/ – бялата вешалица с лют сос и лютите печени чушки на скара. Всичко това, полято с бира Радебергер, ненатрапчива музика, и обичайно бързо обслужване.  Ресторанта също така предлага голяма част от менюто за ‘вкъщи’, което е особено подходяща идея за скарата на дървени въглища, ако бързате за вечеря :) .

Допълнителна информация за ресторант “при Миро” можете да намерите на неговия сайт тук .

Добър път и добър апетит :)

Share

Kalincheva_kusta_1Калинчевата къща в Трявна е рядко съчетание от музей с автентична история и добър ресторант. Къщата е построена в 1830 година на старата улица, в типичен тревненски стил и понастоящем е паметник на културата. От първата половина на 80-те години на миналия век тя беше превърната в галерия с основен акцент колекцията от произведения на български автори от края на XIX и XX век, дарени от Тотю Гъбенски и наследниците му. През 2007 година в Калинчевата къща се проведе конкурс, вдъхновен от знаменития облог в Даскаловата къща. В резултат стаите на втория етаж бяха преобразени от резбарите, участвали в конкурса. Сега всяка от тях има собствен уникален вид и стил. И цялата къща е изпълнена с образци на традиционната и съвременна тревненска дърворезба.

Kalincheva_kusta_2Освен като музей, в последните години Калинчевата къща привлича туристите и като ресторант. Автентичната атмосфера и широкия двор са нейни отличителни черти. Да отбележим, разбира се, и разнообразните национална, традиционна и местна кухня и специалитети и доброто и ненатрапчиво обслужване. Както и може би най-богатата винена листа в града. И възможността да се резервират някои от стаите на втория етаж, където най-добре може да се усети духа на тревненския майсторски облог. Усетете го и вие :)

Share

bakoРесторант ‘Бако’ е предпочитано място за вечеря във Велинград и един от любимите ресторанти изобщо. Това е малко, семейно заведение, където вниманието, семплата и мераклийски приготвена храна и най-вече някои вкуснотии, са го превърнали в еталон за кръчма. Ресторанта се намира непосредствено до хотел „Клептуза”, на 5 минути пеш от езерото. Въпреки ненатрапващите се вид и интериор, вътре можете да намерите уютна атмосфера с камина, автентични народни песни и никога ‘претъпкано’ помещение. Най-важното – менюто едва ли ще ви впечатли с разнообразие – но каквото и да поръчате – ще бъде направено както му се полага, вкусно и приятно. Любими изкушения там са киселото мляко със сладко, млечната салата и ‘тайния’ специалитет – ‘лютото’. ‘Лютото’ е разядка от ситно нарязани люти чушки и чесън, с копър и залети в олио, която просто е деликатес за всеки, който обича пикантни храни. Пожелавам ви да го опитате, и да се насладите при ‘Бако’, както винаги е било наслада за нас.

Повече за ресторант ‘Бако’ можете да прочетете тук.

Share

aqua_grill_1Ресторант АкваГрил в е предпочитаното място за обяд в стария Несебър. С отлични кухня и атмосфера, чудесна гледка към морето, провлака , мелницата и статуята на Ставри Калинов, той се доказа като място, където човек с удоволствие може да се отдаде на бутилка розе на обяд. Разбира се, тези прекрасни впечатления са свързани а факта, че ресторанта работи и през зимата, и тогава е така приятно уединено. Стилното обзавеждане, панорамните прозорци, преобладаващата музика стил италиано, евъргрийн или джаз допринасят за цялостното впечатление. Кухнята предлага и морски и традиционни ястия, а винената листа винаги включва и заслужаващ избор на розе. Обслужването е качествено, ненатрапчиво и коректно. За нас като оптимално време за посещение се е утвърдило късния следобед, когато един обяд може да се съчетае със слънчевата част на деня, и с началото на залеза. Гледката към морето и променящата се от златисто към оранжева гама допълват атмосферата и гастрономическите удоволствия и оставят приятни спомени.

Повече информация за ресторанта можете да намерите тук.

Share

Ресторант „Зеко“ е любимо място за добра храна на магистрала „Тракия“. Известен преди като ресторант „Истанбул“, това е място с турска кухня, отличен готвач, бързо обслужване, и главното – невероятни хляб и шишове, изпечени в пещ и на дърва :) Ресторантът вече има два салона – първоначалният /и по-малък/, където обичайно можете да наблюдавате как се приготвя храната, и новият /по-луксозен/ на мястото на бившата лятна градина. Ако сте за първи път там, е препоръчително да сте в малкия салон, ако искате да видите изкуството на подготвяне на ястията – от скорострелното рязане на съставките на салатата, до ‘мятането’ на хляба в пещта. Ястия, които са се доказали като любими там, са хляба /не само заради атракцията на приготвянето му ;) /, чобанската салата /двойна, ако сте с компания/, и пикантния агнешки шиш. С кана айрян и чай за завършек, удоволствието е завършено :D

Намира се ~ 61 километър на магистралата, и скоро след тунел „Траянови врата“ при Ихтиман, от страната на лентата за София. Ако идвате от София – има отбивка, която позволява да се мине под магистралата. Ако ползвате google maps – надявам се това да е link-a до там.

Лек път и добър апетит :)

Share

velinaКакто мнозинството от вас знаят, любимото място за почивка на нас със Светле е хотел “Велина” във Велинград. Всъщност той дори се е утвърдил като база за сравнение за всеки друг хотел, който посещаваме, или планираме да посетим. Ето някои от основните причини толкова да харесваме това място:

На първо място е атмосферата. С едно изречение – за нас там е място на релакс. Благодарение на нещата описани по-долу всеки път, когато сме там, се чувстваме отпочиващи. Заредени с енергия. Прочистени. И вече вярваме, че когато и да отидем там – ще се почустваме така.

Разбира се, за тази атмосфера допринася в голяма степен природата. Хотела е разположен на края на града, усамотен сред борова гора. Всички стаи /поне в които сме били настанявани/ гледат към гората. Планината наоколо /разбира се – Родопите/ е примамваща, уютна и мека. С еднакво удоволствие се разхождаме, излежаваме или ‘катерим’ из нея. И птиците – птиците наоколо, които имаше момент, когато подозирахме, че пускат на запис. E, real bird sounds са. Съвсем наблизо – на ~3 минути надолу по стълбите – е и езерото Клептуза. С красивото си очарование, отново страхотна природа, и вечното спокойствие на водата. И с отвратително посредствените кръчми наоколо /тема за някой далечен постинг …./

Местата с красива природа из БГ наистина са похвално много. Това, което отличава “Велина” спрямо много други хотели сред красива природа, е отношението. Нещата са правени така, както бихме ги направили ние, ако решавахме как да се създаде един хотел. С внимание към детайла. С изпипване на детайлите. Без да се пести от нещо. Независимо дали става дума за облицовката в баните, приборите в ресторанта, дограмата, аудио-колоните, фотьойлите във фоайето, etc. И с непрекъснато развитие – на интериора, обзавеждането, предлаганите услуги. Били сме там преди началото на обновяването, реновацията мина в голяма степен пред очите ни /помним и когато рецепцията беше до входа за басейна, и първите дни на фоайето, и преоформянето на ресторанта, etc/ – и можем само да се радваме за демонстрираното постоянство в поддържане на нивото, увеличаване на удобството и запазване на отношението.

Тук тривиално следва да кажем няколко /добри/ думи за условията и услугите. Като се почне от поддържането /на моменти там има ала-майчинска грижа/, минем през стилния лукс на обзавеждането /ах, тези поглъщащи напрежението легла и възглавници :) /, наблегнем на водните изкушения /най-вече вътрешния басейн, но и външния за лятото, джакузито и парната баня за тотално ‘размекване’/ и завършим с налагащите се малко или повече като стандарт цялостно wi-fi покритие, помагала за малки деца, собствен паркинг, детски кът и денонощно обслужване – разликата идва не от изключителността на дадената услуга – а от цялостното им наличие и съчетание. И от отношението вложено в тях ;).

Важен фактор за цялостното изживяване е и съчетанието с любими добри кръчми. От една страна ‘Зеко’ /akas ‘Истанбул’/на магистралата след тунела при Ихтиман. И – особено – ‘при Бако’ на площада до хотел ‘Клептуза’ във Велинград. И двете заслужават повече от един пост /и скоро ще ги получат :)/. И в двете кулинарното изкушение е заслужаващо голямо. Съответно – и двете правят дори и кратък trip / престой във “Велина’ още по-изкушаващ ;)

Накрая, нещото, което все повече допринася за нагласата и харесването на “Велина’, са спомените. Вече над три години хубави преживявания там. Прекрасните моменти S&S заедно. Следсватбените дни /двукратно при това ;) /. Споделянето на мястото с близки и приятели.

Като завършек – ‘Велина’ се утвърди като еталон за място за почивка и релакс за нас. Надявам се да съм ви изкушил :)

Share