Archive for the ‘Места’ Category

Боянското езеро – и достигането до него – са  чудесен маршрут за крайградска разходка в София. За мен там е любимо през късна пролет / ранно лято, когато жабокрека е във вихъра си и симфонията / какафонията :) от звуци е доминираща. Много красиво е и през зимата, когато езерото е замръзнало и е “голяма, равна площ” сред побелелите дървета и баири наоколо. От там се разкрива чудесна гледка към склоновете на планината и надвисналото небе. Значително по-голямо от Симеоновските езера, около него винаги може да се намери място за усамотение – или за пикник.

Боянско езеро е изкуствено, създадено в началото на миналия век при построяването на Витошкия водопровод. Тръгвайки от Бояна, има няколко пътеки с различна степен на трудност / наклон по които може да го достигнете, което прави разходката подходяща и за интензивно ходене /~20 мин/, и за неделно ‘размайване’ с деца или разнородна компания /~1 час/. Почти през цялото време се движите в гора, което дава отлична възможност за разхлада през летните месеци. От езерото може да се върнете към Бояна (~1,5 км), да продължите “по равно” към Драгалевци, или да захванете нагоре към Боянския водопад / Момина скала / Копитото.

Приятна разходка!

Share

Скалата на пътеката Симеоново – Драгалевци е едно от най-отдавнашните  /редом с ‘морените’ над Златните мостове/ места за ‘избягване’ от града за мен. От нея се разкрива чудесна гледка и към планината, и към града, в съчетание с шума на реката и прохладата на гората. Можете да съзерцавате дърветата наоколо, реката или небето, или – ако сте настроени повече на вълна ‘гледане над нещата’ – забързания поток на града (например трафика по околовръстното) или дори кацащите самолети на летището. Тя ми дава и възможност за усамотение, особено през седмицата.

Скалата се намира непосредствено след водопада в посока Драгалевци и на ~30 мин активно ходене от двата изходни пункта. Така лесно достъпна и намираща се на няколко крачки от пътеката, е любопитно, че по изключение има хора на нея в работни дни. В определена степен това може би се дължи на сипея до нея и няколкото десетки метра височина до минаващата отдолу река :) Което я прави още по-привлекателно място – поне за мен.

Share

Пътеката от Владая до “Златните мостове” е едно от предпочитаните места за активна разходка на Витоша. Съчетанието от планина и река; наличието на изразена денивелация; очарованието през всеки сезон на годината, и особено през пълноводните периоди;  достъпността и с обществен, и с личен транспорт /включително с колело :) /; както и относително слабата популярност на маршрута, са го превърнали в любима дестинация за кратки, но интензивни разходки. Най-привлекателното за мен в тази пътека е, че практически през цялото време следва реката. Обаянието и е най-силно в ранна пролет, когато ромона на водата, зеленината, и ‘биването’ в планината позволяват човек да се обърне към природата и да се отдели от градското ежедневие. Самият маршрут е с дължина ~4,5 км., ‘официална’ продължителност – ~1 ч. 30 мин. ( реално – ~1 ч.), денивелация 560 м. До центъра на Владая може да се стигне с маршрутка 22 или с автобуси 58 и 59 от Княжево. А от “Златните мостове” може да се продължи нагоре в планината /например х. “Кумата” – Черни връх/, към “Копитото, да се слезе към “Бялата вода” / Княжево, или обратно към Владая. Последният вариант позволява отново да се насладим на Владайска река, или да направим пикник на някоя от поляните по пътеката.

Приятна разходка!

Share