OneNote е програма за водене на записки, електронен вариант на личния бележник. Основното и предназначение е събирането на едно място на текст, ръкописни бележки, снимки, гласови бележки, както и видео и /връзки към/ файлове. OneNote е част от пакета Microsoft Office от версия 2003, но и досега се ползва със значително по-слабо популярност от други програми в него като Word, Excel или Powerpoint. В този пост ще разкажа за основните причини в последните години за нас тя да бъде най-ползваното приложение от офис пакета на Microsoft.

# stylus support & capture Отличителна особеност на OneNote – и водеща причина и аз и Светле да я харесваме толкова много – е възможността  за въвеждане на информация със stylus /’писалка’/, която дълги години бе специфична за лаптопите тип tabletPC. Това позволява по-бързото и интуитивно ‘нахвърляне’ на идеи, записки и бележки. В съчетание с възможността и за print-outs /използването на виртуален принтер, който позволява произволен файл да се ‘вкара’ в OneNote/,  гласови бележки и screen clippings /’изрезка’ или screenshot на част от изобразеното на екрана съдържание/, приложението ни служи отлично за inbox, откъдето информацията впоследствие се разпределя, tag-ва /залагат ключови думи/, текста може да се набере и т.н. А при необходимост може и да се експортне – например към pdf или Word.

# share & sync Втора отличителна характеристика на OneNote е /отдавна/ заложената възможност за споделяне и синхронизиране на данните – много преди да бъде популярно като днес. Най-лесно и традиционно е между няколко компютъра в една вътрешна мрежа. Например, ползваният от нас Office 2007 home and student edition позволява инсталирането на пакета на 3 ‘машини’ – в нашия случай два лаптопа и едно PC. Съответно промените, които Светле или аз правим в общите ни ‘бележници’, се отразяват автоматично и на трите машини, когато сме си ‘вкъщи’ Ако е нужна синхронизация и когато сме ‘навън’ – има възможност за ползване на отдалечен сървър – например WebDAV /вероятна тема за пост някъде далеч напред във времето :) / или SharePoint. Това в отлична степен се вписва в идеята за Personal Cloud, и дава относително висока поверителност на информацията. Разбира се, с актуалните версии на OneNote могат да се ползват и облачни услуги като SkyDrive – със свързаните предизвикателства относно поверителността, но и значително по-лесното конфигуриране на синхронизацията.

notebooks / sections / pages Информацията в OneNote стандартно се разделя на няколко нива, с цел по-добрата и организация. Отново, по аналогия с хартиените дневници, можем да ги разгледаме като ‘азбучници / бележници’ /notebooks/, секции /sections/ и страници /pages/. Типична употреба е да имате един или няколко ‘лични’ notebook-a, и един или няколко ‘служебни’ или ‘общи’ ‘бележника’. Съответно – някои от тях могат да бъдат споделени /’share’-нати/ – например с други членове на семейството ви, или на работния ви екип. Други могат да се конфигурират да се синхронизират с повече от едно от вашите устройства. Информацията на дадена страница, както и самите страници и секции, може да се размества и премества, изтрива и архивира, или да се добавя нова. Всичко това позволява по-лесната организация на съдържанието.

Това са основните причини OneNote понастоящем да бъде основно средство за управление на информацията в общите ни проекти със Светле. Опитайте – OneNote има и безплатни версии за мнозинството актуални платформи – и споделете своите впечатления в коментарите.

Share

Случвало ли ви се е да попаднете в толкова объркана ситуация, от която не знаете как да се измъкнете – “Имам трудности в общуването с прекия ми ръководител”, “Безработен съм вече половин година” или “Дъщеря ми не иска да учи сериозно”, “Нещастен съм”.

Трудните ситуации са нещо наистина неприятно – карат ни да се чувстваме безпомощни, объркани и най-вече – иска ни се бързо да излезем от тях. Но как?

1-ва стъпка: Формулиране на проблема – чували ли сте, че голям процент от решението на един проблем се съдържа в описанието му? Колкото по-обективно и реалистично “видим” проблема, толкова по-голям е шансът да ни хрумне как да се справим с него.

Често използван подход в такива случаи е “да изнесем” проблема от нашата глава като го споделим с някого – това може да е близък приятел, може да е нашият психотерапевт, кариерен консултант или личностен коуч, или дори случаен непознат. Може също да е въображаем събеседник на когото разказваме ситуацията ни пишейки или записвайки се.

Това споделяне, дори да не е пред професионалист има две много големи предимства:

  • в самия ни опит да разкажем проблема, ние го осмисляме – поглеждаме го отгоре, т.е. поне за малко, не сме потопени в него. Има едно много подходящо сравнение с това какво виждаме – отделните дървета или гората – когато сме в гората, виждаме отделните дървета, а когато излезем от нея, виждаме цялата гора. Това подреждане и поглед отгоре, може да ни доведе до идеи как да се справим с проблема;
  • слушащият, ако е професионалист вероятно съзнателно ще подпомогне изясняването на ситуацията и разкриването на допълнителна гледна точка, както и формулиране на възможни изходи;
  • дори да не е професионалист, човекът отсреща отново може много да е от полза, стига да слуша задълбочено разказа, да задава въпроси и накрая да сподели как му се струва чутото. Важно е все пак да попаднем на човек, който няма да фокусира вниманието си върху допуснати грешки, наши несъвършенства и да ни критикува – този насока на мисълта не е градивна и по-скоро ще ни потисне допълнително, отколкото да ни даде идея как да излезем от затруднението. Затова, внимавайте с избора на слушателите си!

2-ра стъпка: Събиране на идеи за разрешаване на проблема. В голям процент от случаите описанието на проблема (сами или с външна помощ) е достатъчно, за да се оформи идея за разрешаването му. Има случаи, когато въпреки доброто описание, решението не идва. Дори и тогава описанието е отлична база, от която да се тръгне. Това, което може да се добави към тази база, е:

  1. прилагане на техники за креативно мислене към проблема (т.е. да измислим нещо, за което досега не сме се сетили чрез провокиране на нетрадиционното ни мислене);
  2. обръщане към досегашен чужд опит (т.е. да ползваме и приложим нещо, което другите вече са измислили).

Техники за креативно мислене – тук ще спомена три източника, а в следващ пост ще представя и някои конкретни техники:

  • Едуард де Боно, който има много трудове по темата и е допринесъл с формулирането на сериозен набор инструменти за креативно мислене. “Шестте мислещи шапки” е само един от тях;
  • Друго име е Хари Алдер, който в книгата си “НЛП – пътят към съвършенството” представя много силни и различни креативни техники;
  • Третият източник е често споменаваното от мен обучение в Марков колеж. Там два от учебните модули са посветени на мисленето и освен, че се разглеждат споменатите по-горе автори, курсистите се обучават как да си създават свои инструменти за мислене.

Ползване на досегашен чужд опит – според описанието на проблема, можем да установим към кого да се обърнем – технически, емоционален, информационен, финансов, личностен и т.н.

  • Можем да ползваме нашите близки и да потърсим измежду тях хора имали и излезли успешно от подобен проблем;
  • Можем да ползваме ресурса на интернет – безброй форуми и много споделен личен опит можем да намерим там;
  • Можем и да потърсим специалист, който подпомага другите при такъв проблем.

Плюсът от последното е, че специалистите стават свидетели на много и различни казуси, добиват знание за това какво обикновено се случва, какво работи и какво не и т.н. Те биха ни дали не едно решение (както в случая с обръщането към познат), а повече, така че да имаме възможност да изберем най-удачното за нас. Възможен минус на работата със специалист е, че в някои от случаите, те не са имали лично същият проблем и “гледат” на казуса по-теоретично. Това може да се избегне, ако добре се подбере специалистът, от който търсим помощ.

Следва продължение, в което ще преминем през останалите стъпки за излизане от сериозен проблем. До скоро!

съвместен пост с блога на Кареа

Share

Rockabye baby! е серия от музикални произведения, инструментални версии на творби на популярни рок /и не само/ изпълнители за новородени и малки деца. Сред тях има адаптации на песни от рок-класики на Beatles, Rolling Stones и Led Zeppelin, през Pink Floyd, AC DC, Metallica, Aerosmith и Queen, до Madonna, Pink, Eminem, Michael Jackson и Jay Z. Преработени като приспивни песни /lullabies/, те са чудесно средство за успокояване на децата – и ‘създаване’ на музикални вкусове :)

Идеята е на Lisa Roth /сестра на вокалиста на Van Halen/, която разказва за проекта в това интервю. Начинанието е започнато през 2006 г. и понастоящем има издадени над 60 диска.

Ние със Светле харесваме това, че е съхранено оригиналното звучене, че и преработени песните запазват мелодичността си и ни карат с удоволствие да тананикаме /е, понякога и да ‘пришепваме’ ;) /. Най-често ги пускаме при приспиване, но също и когато искаме да “успокоим енергията” – например на път, в банята, или когато се налага да чакаме някъде. Особено забавно е, когато на път мама и тати припяват или подсвиркват – децата искрено ни се радват /надяваме се скоро и да пригласят : )) /. А обичайно – при приспиване – е отбележително детето да се успокои и заспи на Thunderstruck, Paint it black или Give it away….

Най-същественият ‘кусур’ за нас е, че официалната разпространителска мрежа е ограничена само до US, и е малко приключение /но същевременно и удоволствие/ да намерим някое от CD-тата за подарък – най-често през Amazon. А когато искаме да ‘запалим’ някого за идеята – официалният сайт предлага ‘мостри’ на песните. Приятно слушане – и приспиване :)

Share

Има един израз, че да си родител е все едно да изкараш един университет.

Наистина много неща се научават – някои в движение, други се четат или са споделен опит. Едно е почти сигурно – част от наученото се забравя, за да отстъпи място на новото знание, потребно за следващата възраст на децата. Затова и реших да споделя част от личните ни открития със SAS през първите две години от родителстването ни, които сме счели за наистина полезни.

Системата с памперсите – след първите месеци на ползване на “маркови” памперси, започнахме да опитваме и продуктите на различни производители. Открихме, че има памперси, които са с по-нисък бюджет, и които задържат по-малко течност, и такива, които са по-скъпи, но може да им се доверим, че ще запазят детето сухо през цялата нощ. Така се роди системата с нощни и дневни памперси. През деня се ползват “по-слабите” памперси, защото така или иначе не ги изчакваме да се “напълнят” до края на капацитета им – от една страна да не се запарва кожата на детето, а от друга – заради текущи манипулации като къпане, изхождане до голяма нужда, басейн или плаж през топлите сезони и т.н. А през нощта се слагат пелени за еднократна употреба, които са с голям капацитет на поемане на течност. Така общия бюджет за памперси се оптимизира като средна цена между по-скъпите и по-достъпните. А и е по-лесно да се “жертва” някой дневен памперс, ако се знае, че е по-приемлив като разход (има разлика между 27 ст. и 45 ст. на бройка).

Сиропът от бъз – съвсем случайно откритие, за което съм много благодарна. След първата година, когато на децата се даваха само сокове “с произход” от детските магазини, в началото на втората година, преминахме на домашен сок от бъз, който се приготвя при разреждане 1:10 с вода. Получава се приятна напитка, леко кисела от лимоните, които се слагат в сиропа, и ароматна от самия бъз. През пролетта заложих 9 литра сироп (30 малки шишета от 300 мл.), който ни стигна до края на есента, когато преминахме на запарки от чай.

Уредът за готвене на пара – страхотно откритие беше този уред. През втората половина на първата година на децата беше ежедневно ползван за вечерното меню – зеленчуково пюре с яйце. Можех да залагам различни зеленчуци, за да разнообразявам вкуса. Отчиташе си самостоятелно времето на приготвяне (с вътрешен часовник) – единствено се добавяше вода в началото. Достатъчно компактен и за пътуване, което позволяваше да се ползва в хотелски стаи, когато пътувахме с децата. За по-малко от 20 минути осигуряваше термично обработени зеленчуци, които след това се пасират за по-малко от минута и хоп – пюрето за вечеря е готово. Освен бързината на подготвяне и автоматизирането на процеса, предимството на този уред бе това, че запазва максимално качествата на зеленчуците. Като повечето родители на малки деца, и ние полагахме усилие да осигуряваме домашно отгледани зеленчуци, а с уреда бяхме и спокойни, че взимаме максималното от тях.

Пасаторът – наистина удобно откритие и много ползвано в детската кухня до навършване на година и половина поне. Работи много бързо и ефективно. За по-малко от минута пасира сурови плодове, зеленчуци на пара, може да разбие кашата, ако не е със съвсем хомогенна структура, но най-силно разчитах на него за обработване на месото до състояние на пастет.

Джа-джата за мами – за нея вече писах пост, затова тук само ще спомена, че това е много удобен инструмент за различни цели – звуков фон, приспиване на децата, занимаване на майката докато лежи неподвижно до децата, отбелязване на идеи или водене на дневник, списък с покупки и какво ли още не.

Няколко книги – доста книги изчетохме преди и през първата година на децата, но мога да кажа, че с най-силно въздействие и полезност отличаваме – Mayo Clinic Guide to A Healthy Pregnancy, Мъдрата обич, Твоето компетентно дете, Бебешка кухня – съвети и рецепти. Първата ни беше добър източник на информация по време на бременността, втората и третата ни помогнаха да се ориентираме в това какви принципи на взаимоотношения искаме да поддържаме с децата ни и да си отговорим на някои въпроси за поведението им, а последната ми даваше идеи за това какво ястие да приготвя на децата, особено когато нямам много време.

Програмата OneNote – като се заговорих за рецепти, мога да спомена и тази чудесна програма за систематизиране на информацията по проекти – в конкретния случай, я ползвах за подреждане на рецепти, които съм взела от интернет или са ми продиктувани, или съм взела от книга. Подредбата, която си избрах, бе по основен ресурс за ястието – напр. ястия със свинско, с телешко, с пиле; зеленчукови с картофи, тиквички и т.н. Също ястия за обяд, за вечеря, за закуска. Имам и графа – любими ястия на децата. Може да се сложат рецептите, снимки и източниците, от където са копирани (ако са взети от интернет). SAS предложи да разкаже повече за програмата някой ден, най-вече като част от Personal Cloud-a.

Отворените легла-кошарки – това са класически кошарки, на които може да се свали едната дълга страна и така да се свърже пространството им с това на голямото легло на родителите. Усещането е за споделено пространство, но в същото време детето си има своя територия. Безопасно е, защото детето може единствено да се завърти и да отиде в голямото легло. Така отвореното легло е удобно и за нещо като диванче когато детето порасне.

Музикални творби и филмчета – страхотна работа ни свършиха песните на Giggle Bellies, също филмчетата на “Finley – the Fire Engine” и музикалната поредица “Nursery Rhyme”. Най-полезни са ни били в моментите, когато искаме да разсеем децата (ако плачат например, изпитват някаква болка или са свръх активни), също когато искаме да им задържим вниманието за кратко (налага ми се да изляза от помещението, в което се намират).

Слингът, кенгуруто и раницата за носене дете на гръб – отлични достижения на цивилизацията, които ни помагаха да издържаме по-дълго при носенето на децата на ръце, а също ни осигуряваха приятни разходки на Витоша.

Това са откритията, за които се сещам на прима виста. Ако си спомня за още – ще споделям.

А дотогава – приятно родителстване!

Share

В предишния пост разказах за задължителните, за нас, изисквания към актуален модел e-reader. Днес ще опиша определящите и желани критерии при избор на такъв тип устройство, като отново ще ги диференцирам и като ‘познати от PocketBook 301+’ (PB) и ‘желани актуални’ (?).

# reflow (PB) / възможност за преформатиране на текста в една колона (PB) Една от отличителните характеристики на PocketBook 301+ (PB301) беше възможността за reflow на текста. Това позволява, ако оригиналният документ /най-често .pdf/ е създаден в две колони, текста да се преформатира така, че да изпълва цялата ширина на екрана. По този начин е значително улеснено нагласянето на шрифта към индивидуалните ни предпочитания /напр. големина на буквите или отстояние между редовете и от ръбовете на екрана/, както и се елиминира необходимостта от хоризонтално скролиране. Ето защо това бе определяща характеристика за новия e-reader.

# hw keys (PB) / хардуерни бутони за прелистване (PB) Наличието на ‘физически’ / хардуерни бутони за прелистване на страниците улеснява значително ползването на устройството с една ръка, и намалява възможността да се активира произволна друга функция при ползване на модел с touchscreen. Ето защо, наличието им също бе определяща характеристика за търсения четец за електронни книги.

# pdf / rtf / fb2 / pdb / etc (PB) +DRM (?) В допълнение на трите задължителни формата за електронни книги, посочени в предишния пост, желателна е и по-широката поддръжка на допълнителни формати за текстови документи. На първо място е възможността да се четат .pdf файлове, главно поради универсалността и популярността на формата, особено за специализирана литература. За мен е ценност и поддръжката на .pdb и .fb2 файлове, доколкото през годините са събрани множество документи в тези формати. Понастоящем, определящо изискване е и възможността за ползване на DRM /”защитени”/ файлове, и най-вече Adobe DRM (ADEPT) книги в .epub или .pdf формат.

# wi-fi (?) Наличието на wi-fi модул се превърна в стандартна характеристика за e-reader-ите в последните години. Това позволява сваляне на съдържание онлайн – например през браузър, през приложение за достъп до ‘магазина’ на производителя, или с RSS reader. Доколкото обаче стандартното ползване на wi-fi връзка би повлияло неблагоприятно честотата на зареждане на устройството – за мен това е желана, но не определяща характеристика.

# 3.5 mm audio jack & mp3 support (?) Най-универсалните стандарти за възпроизвеждане на музика – 3.5 мм аудио-конектор и поддръжка на mp3 формат – биха били желана екстра към устройството. Въпреки че слушам музика на e-reader по изключение /обикновено при дълго пътуване с автобус/, възможността за музикален фон на четивото или за възпроизвеждане на аудио-книги е желана екстра.

# stylus / стилус (?) В оптималния вариант за e-reader, в допълнение на екрана, чувствителен на натиск, би имало и поддръжка на работа с ‘писалка’ / stylus. Това е ценност най-вече за въвеждане на бележки / анотации към текста, както и за по-прецизното маркиране на текст – напр. за копиране или добавяне на отметки.

# tts / text-to-speech / текст-към-глас (?) Друга екстра, която би допълнила полезността на e-reader-a, е възможността за аудио възпроизвеждане на текстовото съдържание, известна като ‘текст-към-глас’. При нея устройството ‘прочита’ текста в разглеждания документ, и превръща оригиналния файл в аудио-книга. За нас това би било наистина полезно, ако има поддръжка и на български.

# alternative firmware & applications / алтернативни фърмуер и приложения (?) Желана характеристика за всяко устройство би била и възможността за инсталиране на добавящи функционалност фърмуер или приложения. Например, при някои модели четци за електронни книги е възможно да се инсталира програма като CoolReader или FBreader. Това също така е желана характеристика за мен.

Това бяха критериите, които определяха търсенето ни на ново устройство тип ‘електронна книга’. В следващ пост ще споделя впечатления от избрания e-reader – ONYX BOOX C65 AfterGlow.

Share

Четенето на устройство тип ‘електронна книга’ /e-reader/ многократно е доказало своите преимущества и за мен, и за Светле. Дълги години ползвахме PocketBook 301+ (PB301), към който впоследствие /”за-всеки-по-играчка” ;) / добавихме Amazon Kindle keyboard 3G (Kindle 3G) (1, 2), който се употребява и досега. Наскоро решихме, че желаем актуален модел четец за електронни книги. След отличните впечатления, които имахме от PB301, знаехме кои негови характеристики държим отново да бъдат налични (PB), кои нови биха били задължителни през 2014 (+), и кои биха били желани (?). Сега ще опиша задължителните /според мен/ изисквания за актуален модел e-reader.

# e-ink / екран тип ‘електронна хартия’ (PB) Определяща характеристика на устройство за продължително четене на електронни книги за мен е наличието на e-ink екран. Това дава три основни преимущества на този тип устройства – значително намаляване на натоварването на очите, по-продължителен живот на батерията, и четимост на директна слънчева светлина. При все, че обичайно се разглежда като ‘детайл по подразбиране’ за всеки e-reader, много от производителите на този тип устройства като Amazon c Kindle-серията, Barnes & Noble Nook сериите или PocketBook предлагат понастоящем и цветни екрани. Това, обаче, обикновено са LCD модели, при които има стандартното ‘компютърно’ осветяване на екрана – и натоварване на очите. (Едно от ‘изкусителните’ изключения е PocketBook Color Lux с цветен e-ink екран). За нас и досега първи определящ критерий за устройство тип ‘електронна книга’ е наличието на e-ink екран.

# backlight / осветяване на екрана (+) Характеристиката, която най-много ни липсваше на PB301 и на Kindle 3G, е липсата на осветяване на екрана. Това прави практически невъзможно четенето ‘на тъмно’ – най-вече при заспиване. Ето защо наличието на backlight бе задължително при избора на нов e-reader.

# expansion / възможност за добавяне на карта с памет (PB) Възможността за добавяне на карта с памет също продължава да бъде задължителна характеристика при избора на мобилно устройство, включително и e-reader. Главните причини за това са леснотата на пренасяне на съдържание между устройствата (и най-вече от лаптопа), възможността за добавяне на “огромни” по обем книги, и значително по-ниската цена на единица обем спрямо модификациите с увеличена вградена памет.

# epub & mobi & txt (PB) Това са три от най-универсалните формати за електронни книги, и дават възможност за четене на произведения, ‘свалени’ и закупени от най-различни източници и онлайн магазини – от проекти като Project Gutenberg и chitanka, до платформите на Amazon, Barnes & Noble, Kobo и т.н. Липсата на поддръжка на който и да е от тези формати за мен ограничава ненужно ползването на устройството. Това е и основната причина за директното отпадане на моделите от серията Kindle, които продължават да нямат официална поддръжка на най-универсалния формат за електронни книги – epub.

# touchscreen / екран, чувствителен на натиск (+) Втора характеристика, която ни липсваше и на PB301, и на Kindle 3G, е чувствителния на натиск екран. Наличието му улеснява ‘прелистването’, независимо от начина на държане на устройството. Също така, позволява по-лесното маркиране на текст и ползване на менютата.

# microUSB (+) Наличието на ‘златния стандарт’ в последните години за зареждане на мобилни устройства и осъществяване на връзка с компютър – microUSB порт – също бе задължителна характеристика при избора на ново устройство за четене на електронни книги.

Това са шестте задължителни, според мен, изисквания за устройство тип ‘електронна книга’ понастощем. В следващия пост ще разгледам определящите и желани критерии при избора ни на e-reader . А дотогава – приятно четене :)

Share

“Какъв е смисълът да искам нещо, което вече е възможно?” се запитах докато четях един от романите на Тери Пратчет – Пощоряване.

“Никога не обещавай възможното” – казва герой от там, след което продължава: “Всеки може да направи възможното. Трябва да обещаеш невъзможното, защото понякога невъзможното всъщност е възможно, стига да намериш правилния подход, или поне често може да се поразтегнат пределите на възможното. А пък ако се провалиш, е, добре, нали то си беше невъзможно.”

Интересен начин на мислине, нали? Дали не можем да се поучим от него?

Какво означава да се развиваме? – това е да правим, да можем, да мислим така, както досега не сме.
Какво означава да мечтаем? – да искаме нещо, което нямаме, нещо което е “на хоризонта” ни.
Всеки може да постига постижимото. Искаме ли да сме “всеки”? Дали да не се прицелим още по-далече?

Струва си да се развихрим и да помечтаем, да поискаме от себе си повече, да потърсим онова, което наистина ще ни направи щастливи, а не имащи “нормален” живот и да се заловим с преследването му.

А какво е “онова”, което ще ни направи щастливи и как да го открием? Знанието за него е там, вътре в нас, скрито под много пластове страх, ужас, неувереност, парализиращи убеждения, мързел, ленност, самопораженство, самоосъждане, необичане на себе си и още, и още.

Можем да се опитаме да разпръснем всички тези пречки. Поне за кратко. Защо да не помечтаем? Какво наистина искаме?

Отпуснете се за малко, зарадвайте се на живота, заради самия него и не забравяйте да напишете желанията си.
Спокойно можете да пропуснете мислите за това дали е възможно да постигнете помечтаното. Щом има желание, ще се намери и начин как да се постигне (дори и да не го виждаме към момента). Но без мечта, няма посока.

Затова, смело напред – към хоризонта на мечтите ни!

Отивам да пиша :)

специално редактирана съвместна публикация с блога на Кареа

Share

Използването на разширение за блокиране на рекламите /adblocker/ е практика за елиминиране на основната причина компании като Google да имат интерес да нарушават онлайн поверителността – таргетираните реклами. При тях, на база генерираните обичайно данни, се показват “подходящи” реклами, съобразно събраната информация – търсени думи, посетени сайтове, предишно click-нати реклами, съдържание на посещавания сайт, etc. Колкото повече е събраната / предоставената информация – толкова по-подходящи биха били рекламите – и съответно по-вероятно би било да ни заинтригуват. За да бъдат рекламите заинтригуващи, обаче, това означава събиране / ‘споделяне’ на достатъчно много лична информация. Ако желаете да го избегнете – едно от решенията е използването на adblocker.

Най-популярният adblocker е AdBlockPlus. Неговото основно предназначение е да ограничава и блокира рекламите. Видео-реклами, които се възпроизвеждат дори автоматично. Реклами с музикален фон, който доминира над музиката, която слушате. “Изскачащи” прозорци. Мигащи / святкащи / ‘падащи’ / ‘скачащи’ / ‘говорещи’ или ‘пеещи’ реклами. Ако не са ценност за вас – блокирайте ги ;)

Основните преимущества на използването на adblocker са:
# запазване на фокуса Психологически, основното преимущество на блокирането на рекламите за мен е възможността да се фокусирам върху съдържанието на посещавания сайт. Независимо дали е текст за четене /най-често/, видео за гледане, или музика за слушане – липсата на реклами ми позволява да се съсредоточа върху съдържанието. Целта на рекламата е да привлече вниманието ни и да ни заинтригува – но това изисква то да бъде отклонено от това, за което сме на сайта. Нещо, което обичайно бих избегнал.

# време на зареждане на сайта Втора причина за използването на adblocker е намаляване на времето, което е необходимо за да се зареди посещавания сайт. Колкото по-малко елементи се зареждат на дадената страница – толкова по-бързо би се заредила тя. Това особено силно проличава при текстово-ориентирани / коментарни уеб-страници, където има и видео- / аудио-реклами – например някои новинарски сайтове ;).

# спестяване на трафик Предпоставка за филтрирането на рекламите, особено ако браузвате през мобилно устройство, е минимизирането на генерирания трафик. Особено в случай, че ползвате пакет за трафик на данни с ограничен обем – едва ли искате драгоценните ви мегабайти да се изразходват за показването на реклами. Adblocker-ите за мобилни устройства – например за Android или за iOS – са полезни в тези случаи.

Лирично-философско отклонение

Най-честия аргумент за това защо използването на adblocker е “лоша идея” е, че генерираните от реклама приходи позволяват съдържанието на дадения сайт да бъде безплатно. (Чудесна статия и коментари по темата има от ArsTechica). В много от случаите тези приходи се генерират, когато се click-не рекламен линк на посещаваната уеб-страница /pay-per-click/, но – при някои ‘големи’ и популярни сайтове – прихода може да е свързан и само с показването на рекламата /pay-per-view/ – дори и посетителя да не посети спонсориращия сайт. Очакването е, че посетителя на “безплатния” сайт ще отиде на рекламираната страница, ще купи от / финансира рекламиращата фирма, която от своя страна плаща на “безплатния” сайт. Ако рекламирания сайт не генерира достатъчно приходи / не печели – няма да има средства за реклама / няма да рекламира в “безплатния” сайт. Тоест, за да работи модела, посетителя следва да финансира рекламирания сайт. Е, тогава не е ли по-естествено и резонно да подкрепя директно безплатния сайт – като donate-на /направя дарение за/ сайта, който харесвам; като се subscribe-на; или като закупя предлаганите от него услуги или продукти. Тоест финансовата подкрепа да се насочва директно и изцяло към харесвания сайт?

# whitelist-ване Aко посещавания и харесван сайт не предлага опции за donation / subscription, или ако това не е предпочитана опция за вас – имате възможност да whitelist-нете / позволите рекламите на дадения сайт. Например, ако използвате AdBlockPlus – от иконата в toolbar-a избирате ‘disable on името-на-разглеждания-сайт’. По този начин се визуализира пълното съдържание на сайта – и ако сайта е с реклами Pay-per-view – дори това е достатъчно да му окажете своята подкрепа.

В заключение, използването на adblocker позволява по-фокусираното ползване на посещаваните сайтове и подпомага онлайн поверителността ни. Едновременно с това – изисква осъзнаване как да подкрепим сайтовете, които харесваме и ползваме регулярно.

Share

Когато бях ученичка в гимназията, имахме един учител, който ни обясни, че всяко семейство, което отглежда две деца осигурява “заместване” на двамата родители. Но има семейства, които раждат по едно дете. Тогава от двама, в бъдещето продължава един. Сигурен начин за намаляване на населението. И на подрастващите за сметка на възрастните. А има и семейства, които нямат деца.

Затова, още тогава, поисках да участвам в създаването на семейство с три деца. И затова уважавам толкова SAS, защото той също иска и е готов да бъде родител на три деца.

От разговорите с други семейства, установих, че в решението колко деца да има едно семейство участват поравно и двамата и често е достатъчно единият родител да каже НЕ за следващо/следващи деца.

Най-честите основания да нямат повече деца, които споделят познатите ми са:
– финансова невъзможност;
– голямата възраст на родителите (“стари сме вече за това”);
– голяма разлика между децата;
– нежеланието най-вече на майката да премине отново през “всичко това”;
– нежелание да се прекъсва кариерата за нови 1-2 години;
– страх, че няма да имат възможност да обърнат полагащото се внимание на всички деца;
– ограничено пространство за живеене.

Чудя се дали само на мен ми се струва, че всяко от тези основания може да се обори? Може би въпросът е доколко решителността и убедеността в това да се отгледат повече от две деца е достатъчно силна, за да наклони везната в посока “хайде да го направим”.

Дали да не се решите да имате и трето дете? Никой не може да ви накара да го направите – нито роднини, нито държава. Тя може само да се опита да ви стимулира – чрез еднократни помощи и стимулиращи програми (в момента е активна една такава – Голямото семейство – проект в подкрепа на многодетните семейства в България). Но решението следва да си е на двамата родители. Само те заедно могат да се решат, защото и отговорността, и плащането на лична цена си е тяхна – а не на приятелите, роднините или на държавните институции. Да се роди едно дете и да не се полагат грижи за него е не по-малко пагубно, отколкото да не се раждат деца.

Затова – само, ако обичате децата, харесвате се в ролята на родители, вярвате, че имате какво да предадете, готови сте да ги подкрепяте с цялото си същество, може би си заслужава да се замислите – дали да не създадете още един живот. Като оставим ежедневните цели и стремежи в реализацията ни, даването на живот на дете е едно от най-важните неща за съществуването ни.

Е, не бързайте! Помислете заедно – само вие двамата.

Ето ги по-подробно нашите основания със SAS да искаме три деца:
– да помагаме за повишаването на прираста;
– да създадем възможност всяко от децата ни да има по двама много близки същества, освен родителите, които винаги да са с него и да го подкрепят;
– вярването, че децата са най-добрата инвестиция (един мъдрец беше казал, че “който мисли десет години напред – сее лозе, а който мисли тридесет години напред – ражда деца”);
– желанието да изградим заедно дом, изпълнен с живот (като не забравяме котката, кучето и рибките).

Потребността от оставяне на наследство е заложена в нас като човешки същества. И аз, и SAS работим и живеем, вярвайки, че ще успеем да оставим своя принос преди да си отидем. Но каквото и да направим, лично мен ме сгрява мисълта, че заедно със SAS ще дадем началото на живота на три прекрасни деца – ще ги направим мислещи, осъзнати и умеещи да бъдат щастливи.

А това наистина си заслужава плащането на личната цена.

Share

Възможна ли е онлайн поверителност, ако използваме единствен браузър? Практически не, доколкото мнозинството потребители днес използваме уеб-сайтове и онлайн услуги, за които е необходимо да бъдем регистрирани и да сме влезли в профила си. От електронна поща и социални мрежи, през онлайн банкиране и достъп до лични и фирмени сайтове, до календар / списък със задачи / документообработка. Някои от тях  – например за онлайн-банкиране – ни ‘изключват’ в рамките на минути, след като преустановим активността си в дадената сесия.При други – например социални мрежи – след седмици. От гледна точка удобство vs сигурност – това е улеснение. Но в момента, в който сме влезли в профила си, компаниите събират допълнително данни за нашето поведение онлайн. Ето информацията, които се генерира при ползването на два от най-известните и популярни сайтове, предоставящи онлайн услуги – Google и Facebook.  Дори и в случай, че сме предприели мерки за осигуряване на поверителност при ползване на браузъра, и сме инсталирали разширения като Ghostery, които да елиминират дадени нежелани функции на браузъра – ако искаме да ползваме профила си в дадената услуга, ще загубим част или от функционалността, или от поверителността си.

Решението в тази ситуация е да ползваме /поне ;) / два браузъра. Един  със “стандартни” настройки или с минимални промени от гледна точка онлайн поверителност. С него м,ожем да ползваме сайтовете и услугите, за които е необходимо да бъдем в профила си. Например аз ползвам портабилна версия на Firefox за сайтове като Yahoo mail, Gmail, Twitter, etc. И втори браузър, с такива настройки за онлайн поверителност, каквито считаме за оправдани, и които сме готови да конфигурираме. За мен това е версия на Palemoon с над 15 разширения, подобряващи онлайн поверителността. С него извършвам основна част от уеб-дейностите си. По този начин имам възможност да ползвам обичайната функционалност на услуги като Gmail и т.н., и едновременно с това основната част от работата ми с браузър е с по-високо ниво на поверителност.

В последващи постове ще разгледам и някои от другите разширения, които подобряват онлайн поверителността. А дотогава – вие колко браузъра ползвате?

Share

Не зная защо се получава и какво го предизвиква, но има едно състояние, в което изпадам понякога. Обикновено го разпознавам като “много нисък жизнен тонус”.

В този пост ще споделя как се справих с последното такова състояние.

За жизнения тонус най-вече съм споменавала в поста “Кой ще се погрижи за умората ни?” (в блога на Кареа), а сега само ще представя най-общо разбирането за понятието, за да можем да го ползваме в размислите по-долу.

Жизненият тонус е нивото на нашата вътрешна енергия, жизненост, сила. За всеки човек тя има обикновен  диапазон, в който се поддържа (едно ниво надолу и нагоре се включва към даденото ниво) – тогава той се  чувства обичайно или както се казва “Благодаря! Добре съм. Всичко ми е наред”. Когато, обаче,  промяната  е с две и повече нива, се отчита чувствително разликата. Особено, ако говорим за спад с две-три нива  надолу.  Стандартно, нивата се разглеждат от 0 до 9, но повече за теорията, свързана с жизнения тонус ще  разкажа в специален пост.

Какво е това състояние, когато сме с две-три и повече нива надолу? Слизаки толкова надолу, ние попадаме в друга група на мислене, поведение и реакция. Сякаш спираме да бъдем ние, а някой – много по-малко позитивен от нас се е заел да ни покаже как живота не струва, хората са ужасни, нищо не върви като хората и всичко на нас ни “виси”.

В това състояние обичайните методи за възстановяване и зареждане с вътрешна сила не работят – най-вече защото сме сменили основната си нагласа – от позитивна в  негативна. Не мога да си представя медитиране с негативна нагласа или взимане на дълга спа-вана с релакс  музика, свещи и всичко останало. Също така наслаждаване на слънце или пък прилагането на мисловни техники за обръщане на състоянието като любимото ми “поне две” (за него съм разказвала в поста “Как да поддържаме щастието?“.

Какво да правим тогава? Тъй като нивото на тонуса е нетипично ниско, ние се чувстваме сериозно не-активни и безволеви. Тук не  говоря толкова за физическа умора, а по-скоро за ментална сила – не ни се мисли, не ни се заема с каквото и  да било. Не ни харесва състоянието ни, но не ни се прави нищо, за да се измъкнем и от това се чувстваме  още по-зле, но пак нищо не правим. Сякаш волята ни я няма.

Ето пресни изводи и препоръки от последното ми такова състояние:

1.И това ще отмине” – Колкото и да ви е “мрачно” и тъпо, оставете една “светла” мисъл да блещука –  “Все някога и това ще отмине” – не забравяйте, че това не сте вие, а само времено и неприятно ваше  състояние.

2. Освободете се от задълженията си за деня, ако имате възможност. Приемете, че това ви състояние е нещо като грип, само че на ментално ниво (или психично, ако ви е по-близък термина). Ако ви е лошо физически, ще отидете да попитате може ли да се приберете, нали? Най-малкото, защото така или иначе няма да сте ефективен в работата. Това е същото, даже е малко по-сериозно, но пък е по-трудно да се докаже. Ако ви се случва достатъчно рядко и принципно сте надежден човек, вероятно ще сте създали високо доверие в хората, за които работите, и ще бъде приета молбата ви. Ако няма как да се откъснете изцяло от задълженията си – ще се наложи да “изтърпите” състоянието си в пълната му “прелест”. В моя случай (майчинство с близнаци), нямаше как да избягам от ежедневните си задължения, но успях в рамките на следобедния сън, да се възстановя. Така че, ако не можете изцяло, поне потърсете “времева дупка”, в която да не отговаряте за нищо и никой. В противен случай, ще можете да се погрижите за себе си едва в края на деня, а това означава цял ден в неприятното състояние – доста изтощаващо за вас и опасно за взаимоотношенията ви.

3. Ограничете контактите с близките хора до нула – особено, ако сте интроверт (аз съм интроверт и  знам, че това работи при мен). Тук се включват дори и най-близките, обични и доверени хора. В  обратен случай, рискувате две неща:
1. да натрупате негативни мисли към важните за вас хора като  неусетно събирате причини да им се “дразните” и да се разочаровате от поведението им и
2. има  голяма вероятност да влезете в открит конфликт (поводът няма значение) – вие сте с ниска енергия и  това “щипе” хората около вас – те започват несъзнателно също да ви се дразнят и го изразяват рано  или късно.
Затова, ако ви се случва често, обяснете за това състояние на хората, които са важни за вас и  усетите ли се в него, само им напомняйте, че сте говорили вече с тях. Ако не сте имали такъв  предварителен разговор, извинете се с нещо от типа на “зле ми е/лошо ми е; не съм в настроение; не  се чувствам добре – надявам се да ми мине до няколко часа”. Такова едно предупреждение, би  следвало да свърши работа и да задържи на разстояние човека до вас. Ако не успее, за съжаление има  риск от влошаване на отношенията ви, но добрата новина е, че обикновено всичко е възвратимо и  може след като отмине състоянието ви, да обясните и оправите кашата. Този пост не засяга случаите  на крайни неморални действия като посегателства към другите.

4. Усамотете се (със сигурност важи за интроверти) – това означава да отидете някъде, където се  чувствате сигурни и спокойни, няма опасност да ви обезпокоят или някой да има претенции към вас.  Аз лично затъмнявам една стая и се затварям в нея, но си мисля, че един екстроверт може би ще  предпочете да отиде някъде сред природа и слънце.

5. “Позволете” си неща, от които обикновено се ограничавате. Не се притискайте да правите нищо. Веднага ще дам пример – на мен ми се доигра на електронна игра, на която обикновено  играя, ако не ми се спи и съм уморена да чета. Тук ми се ще да обърна внимание на един вероятен капан при този съвет – използването на въздействащи средства като алкохол или наркотични вещества  (и дори шоколада) вероятно ще ви отпусне и ще премахне чувството, че не се чувствате добре. Но  няма да ви върне вътрешната воля, ще повиши тонуса ви съвсем за малко (два-три часа) и най-вече –  има опасност да се “приеме” от вас като вярното лекарство за тези състояние и да се пристрастите към  него. Така че – правете нещо, което ви е приятно, но няма силата на пристрастяване.

6. Отдайте се изцяло на нищо-правенето толкова, колкото има нужда (защото неща като играенето на  игра не може да се приеме за особено голямо нещо-правене) – не си казвайте сега ще играя един час,  например. Оставете се на течението и вижте какво ще се случи. При мен още след 10-тата минута се  появи чувството на леко и приятно вътрешно затопляне – сякаш пресъхналата река, започва леко да си  тече отново и немислейки за нищо, просто играейки, започнах да се чувствам пак себе си – с  идеалистичната си и позитивна нагласа.

7. Използвайте лекото повишаване в тонуса и се доизкачете на вашето ниво – с дейности, като играта на  електронна игра може да се повиши леко тонуса, но не и да се качи две-три нива, за да ви върне до  обичайното ви състояние на жизненост. Затова, след като се усетите малко по-добре, изберете си  някое от вашите средства за зареждане с вътрешна енергия,  което сте сигурни, че работи при вас. В моя случай, използвах писането на пост като такова средство и  така докато написах този текст постепенно се приближих до моето си ниво на жизненост. Разбира се,  нощния сън ще ви отдели съвсем от дестабилизираното ви състояние, затова до края на деня бъдете  по-внимателни и по-щадящи към себе си, а от следващата сутрин всичко ще е както обикновено.

Дано, ако ви се случва въобще това състояние, да е пренебрежимо рядко. Много ще се радвам, ако съм  помогнала с някоя идея, за да излизате безболезнено и с минимални последици от него.

А ако откриете друг начин как да се измъквате – ще се радвам да споделите – така ще превърнете вашето  “нищо-правене” в полезност за другите.

Share

В предишен пост разгледахме браузъра като елемент на онлайн поверителността и някои възможни проблеми или предизвикателства при ползването му. Да разгледаме и някои възможни подходи за преодоляване на тези предизвикателства.

# запознаване и конфигуриране на настройките на досегашния браузър Най-праволинейният и изискващ най-малко усилия подход при ползването на браузъра като средство, допринасящо за онлайн поверителността ни, е запознаване и оптимизиране на настройките му. Същевременно, това има най-малки възможности за контрол върху всички потенциални проблеми.  Например, някои от разгледаните в предишния пост потенциални проблеми при ползването на Google Chrome /GC/ като Suggest, Error reporting или Alternate Error Pages, могат да се контролират чрез стандартните настройки. За други – като Google updater и RLZ-tracking – това не е възможно.

# избиране на дериват на сегашния браузър Втора възможност е избирането на ‘дериват’ – програма, която е базирана на същия код и има същите основни характеристики спрямо приложението, което искаме да оптимизираме. В случая с Chrome, такива програми са например Chromium /всъщност по-коректно е да се каже, че Chrome е дериват на Chromium, но от гледна точка на популярността им – нека приемем Chromium за алтернативата/, и оптимизираните за поверителност SRWare Iron и Comodo Dragon Internet Browser. При тях редица настройки “по подразбиране” са privacy-ориентирани, а някои характеристики на GC- например Google Updater – липсват. Същевременно са с познатите от Chrome интерфейс и възможности, включително съвместимост с разширенията. Това дава отлична възможност за осигуряване на по-високо ниво на онлайн поверителност без да е необходимо време за ‘привикване’.

# избор на нов браузър Трета – най-ангажираща и с най-много възможности алтернатива – е преминаването към нов браузър. От гледна точка онлайн поверителност – вероятно водещата опция е Firefox и дериватите му. От една страна, това позволява елиминирането на много от притесненията при ползване на Chrome. Също така, има потенциала да подобри онлайн поверителността ни с ползването на разширения, които нямат аналог за GC и дериватите му. От друга страна, преминаването към нова програма – особено, ако е нещо толкова често ползвано като браузъра ни – изисква период на научаване, отново опознаване и конфигуриране на настройки, и адаптиране към индивидуалните ни нужди. Тоест – изисква време и съзнателно усилие. Ето защо, този подход е обоснован, когато сте решени да подобрите в по-значим мащаб вашето ниво на онлайн поверителност.

Описаните три подхода позволяват да повишите в желаната от вас степен нивото си на онлайн поверителност при ползване на браузъра. Ако желаете да ги приложите – ще се радваме да споделите впечатленията си в коментарите.

Share

Музиката може да бъде добър фактор в отглеждането на децата. Поне при нас се оказа надежден помощник. Вече ви разказвах за полезността на музиката при кризисни ситуации като среднощен плач в поста, посветен на GiggleBellies. Похвалих ви и джа-джата за мами, която най-вече ползвам за пускане на музика. Тук ще споделя за още ситуации, в които слушаме музика и кога какъв вид ползваме.

  • Подготовка за приспиване (докато текат ритуалите преди сън – преобуване, обличане, пиене на чай и т.н.). Това е времето на постепенно забавяне на ритъма и довеждане до достатъчно ниво на спокойствие, от което заспиването е на една стъпка. За постигането на тази цел ползваме бавни песни като например Go to sleep; Зайченцето бяло, Аз съм сънчо, Off to sleep you go и др. Понякога се пускат български приказки като тези от, поредицата на Шехерезада – Али баба и 40-те разбойника, Аладин и вълшебната лампа, Синбад мореплавателя.

  • Приспиване – времето на същинското успокояване до притихване и довеждане до заспиване. В този случай идеална, според нас музика за това е поредицата музикални албуми Rockabye. За тях SAS е обещал да напише пост като разкаже за проекта и за това какво точно представлява тази музика, така че няма да му отнемам удоволствието.

  • При събуждане. Това е бавното и услаждащо се излизане от състоянието на сън и довеждането до по-бодро настроение. Класическата музика ,според нас, е много подходяща за целта. В някои “парчета” има много приятна приповдигнатост и ведрост, а хармоничния звук се отразява благотворно на полуспящите сетива (ние много харесваме диска “Моцарт за деца”).

  • За утихване, при тихи игри. Тук се има предвид довеждането до състояние, подходящо да се извършват успешно интелектуални занимания като редене на чашки, кубчета, пъзели, рисуване и т.н. , т.е. желателно е да се постигне утихване, намаляване на активността и фокусиране. За такава цел идеални са аудио приказките – например Котаракът в чизми, Джуджето дългоноско, Робинзон Крузо и т.н.

  • За създаване на настроение, енергизиране – например когато пеем заедно с тях, правим физически упражнения, играем активни игри (люлеем се, скачаме на бънжди) – в тези случаи обикновено използваме ритмични, скокливи песнички – български, от Baby TV, поредицата Nursery rhyme  и Giggle Bellies.

  • За разсейване (когато са разстроени),също при нужда от това да ги “отвлечем” от нещо нежелано, което правят или да ги задържим за малко неподвижни (когато спешно и за малко се налага да ги оставя насаме) – в тези случаи ползваме клипчета, които са много цветни и интригуващи, а мелодиите им са приятни и завладяващи – такива според на са някои от клиповете на поредицата Nursery rhyme и Giggle Bellies.

  • В банята, докато са във ваната – тук се търси атмосфера на спа център, така че мелодиите от поредицата Rockabye са много подходящи, особено, ако се добави една голяма свещ за разкош.

  • Да ги успокоим при среднощното събуждане – тук се има предвид не само лекото излизане от състоянието на сън, а сериозното разбуждане, обикновено придружено с плач и запушени ноове. Целите са две – първо да ги разсеем от неприятната емоция – така да се прекрати плача, а след това постепенно да се постигне утихване и повторно заспиване. За първата цел, както писахме в предишен пост, най-добра работа ни вършат клипчетата на Giggle Bellies и след това им пускаме мелодиите на Rockabye.

Това са мелодиите, които прилагаме сега, когато сме между една и две години. Със сигурност нуждите ще се менят с възрастта, а оттам и музиката, но съм сигурна, че тя винаги ще ни е добър партньор. Ще се радваме на още идеи за подходящи музикални решения, ако на вас ви работят.

До скоро!

Share

Браузърът е средството, с което мнозинството потребители извършват основна част от онлайн дейността си. От търсене на информация и четене на статии, през работа с електронна поща и социални мрежи, до управление на календара и списъка със задачи – браузъра е неизменен помощник в редица от тези случаи. Поради това начина ни на ползването му е от определящо значение за онлайн поверителността ни. Да разгледаме някои възможни проблеми или предизвикателства при използването на най-популярния браузър в последните години – Chrome. Това е продукт на компания със значително влияние върху онлайн дейността на мнозинството потребители – Google.

По подразбиране с Google Chrome /GC/ са активни следните функции:

# Suggest Kогато започнете да пишете нещо в полето за уеб-адреса /омнибокса/ – независимо дали е URL или  дума за търсене – тези данни се изпращат към сървърите на Google. Целта е да се предложат вероятни ключови думи / уеб-страници, от които да изберете, без да се налага да изписвате целия URL / списък от думи. Това е функция, която може да се контролира в разширените настройки на GC. Да отбележим, че е сходно поведението по подразбиране и при ползване на полето за търсене на мнозинството други браузъри, например Firefox. Същевременно, това е изключително уникална и идентифицираща ни информация, която разкрива много какво правим онлайн. Типичен пример за удобство vs поверителност.

# Sync Chrome може да синхронизира bookmark-ове, пароли, уеб-история, отворени подпрозорци и т.н. между различни компютри и устройства, на които ползвате същия браузър и сте влезли в профила си. За целта данните се съхраняват на сървърите на Google, като по подразбиране са криптирани само паролите. Както при ползване на други услуги на Google като Search, Gmail, etc с Google профила ни, тези данни са взаимосвързани. Съответно – съобразно условията на Google – могат и се ползват за предоставяне на “персонализирано съдържание”, или за обработка от “партньорите или други доверени фирми или лица” на компанията.

# Google Updater Chrome инсталира услуга, която се стартира автоматично с операционната система, и на всеки 5 до 25 часа проверява за наличие на обновявания за браузъра. Ако намери такива – автоматично ги инсталира. Съобразно политиката за поверителност на GC, информацията, която се изпраща към сървърите на Google, включва дали браузъра е бил използван през съответния ден, от колко дни е инсталиран, броя на активните профили и т.н. Потребителя практически няма начин да контролира това поведение, освен ако е ОК да използва Group Policy Editor / registry editing.

Сред другите специфики на Chome, които могат да повлияят онлайн поверителността на потребителя, са и Alternate Error Pages, RLZ-Tracking, Error Reporting, etc.

Показаните примери показват значението на избора ни на браузър за онлайн поверителността ни. Ако това има значение за вас – какви мерки предприемате / бихте предприели? В следващи постове ще разгледам възможни подходи за повлияване на тези функции.

Share

Преди време със SAS попаднахме на документален филм, който като много подобни се опитва да създаде представа за възможните последици, в случая от затоплянето на планетата. Филмът е от “събуждащите”, а не от “ужасяващо парализиращите”, затова може би си струва и да се види.

Ето го и филма – озвучен на български и е с продължителност 46 минути. Приятно гледане!

Share